СЪБУЖДАНЕ
Виж небето – пожъната нива.
И звездите – със сърп окосени.
А нощта като сън си отива,
в който няма и спомен от мене.
Тази нощ пощадих мисълта ти
и сънят ти самотен остана –
без прошепнати думи познати.
Пък и утрото втурна се рано.
Виж небето – пак стана градина.
А цветята са само за тебе.
Слънчев лъч те целуна. Отмина.
И се спря на отсрещния хребет.
Ти усети ли моите устни?
Днес ще бъдеш щастлива и светла.
Събуди се! Мига не пропускай,
аз край тебе със слънцето шетам.
Събуждане
© Copyright: Николай Дялков, 2014
Свидетельство о публикации №114042610858
Свидетельство о публикации №114042610858
Рецензии