Обичам най-много да лутам из пътя,
Без пътя, безцелно и хич без посока.
Обичам да найда кьошето закътан
Окичен в божури, заварден с потока.
Да падна си в унес безмислен, в тревата
Да пусна се и с природата да слея.
Отгоре небето е, долу земята
В прегръдките им всичко живо копнее:
И вятър гальовен и дърва клонати
И славейче песен любовната пеещ.
Ах, колко това да усещаш е сладко
Ах, как е добре в този свят да живееш
Обичам най-много
© Copyright: Анатолий Волчо, 2014
Свидетельство о публикации №114042507874
Свидетельство о публикации №114042507874
Рецензии
