Лидия Аверьянова Отдай обратно мне мои слова Върни

„ОТДАЙ ОБРАТНО МНЕ МОИ СЛОВА...”
Лидия Ивановна Аверьянова (1905-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВЪРНИ ОБРАТНО ДУМИТЕ МИ ТИ

Върни обратно думите ми ти.
Защо са ти хармония и нежност?
Тогава Нева нас ни прелъсти,
голяма бе, прославена и снежна.

Жестоки сметки дните с мен редят,
кръвта в челото тежки бръчки свежда.
Как чудно твойте устни пак горят,
как плахи са момчешките ти вежди.

Но някога, след мъки да деля
слова, когато станеш слаб, аз леко
от твойте морни устни ще сваля
тез думички, които не изрекох.


Ударения
ВЪРНИ ОБРАТНО ДУМИТЕ МИ ТИ

Върни́ обра́тно ду́мите ми ти́.
Зашто́ са ти хармо́ния и не́жност?
Тога́ва Не́ва на́с ни прелъсти́,
голя́ма бе, просла́вена и сне́жна.

Жесто́ки сме́тки дни́те с ме́н редя́т,
кръвта́ в чело́то те́жки бръ́чки све́жда.
Как чу́дно тво́йте у́стни па́к горя́т,
как пла́хи са момче́шките ти ве́жди.

Но ня́кога, след мъ́ки да деля́
слова́, кога́то ста́неш сла́б, аз ле́ко
от тво́йте мо́рни у́стни ште сваля́
тез ду́мички, кои́то не изре́кох.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Лидия Аверьянова
ОТДАЙ ОБРАТНО МНЕ МОИ СЛОВА...

Отдай обратно мне мои слова.
Зачем Тебе высокий строй и нежность? –
Для нас двоих была тогда Нева
Такой большой, прославленной и снежной.

Со мною дни нещадно сводят счет,
Всё тяжелей в висках биенье крови.
Как дивно мне, что так очерчен рот
И так легки мальчишеские брови.

Когда-нибудь, измучившись сперва,
Когда в борьбе Твои ослабнут силы,
Я с губ Твоих сниму все те слова,
Которых я Тебе не говорила.

               1932 г.




---------------
Руската поетеса, преводачка, музикант и полиглот Лидия Аверянова (Лидия Ивановна Аверьянова, по мъж Дидерихс) е родена през 1905 г. Пише стихове от 15-годишна, през 1921 г. става член на Петроградския съюз на поетите. Владее над 10 езика, превежда от и на немски, английски, френски, италиански, испански. За кратко е актриса, известно време превежда към „Интурист”, прехранва се с преподаването на частни уроци. Приживе няма издадена книга, въпреки че подготвя ръкописите на пет стихосбирки, сред които „Серебряная рака. Стихи о Петербурге”. Стиховете й се преписват тайно и добиват статут на емигрантска поезия. В края на 30-те години на ХХ в. е арестувана с обвинения за „западен уклон”, предполага се, че е загинала в лагер през 1942 г.