ЗА ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВАТА
Когато закопнея за обичане –
по мъжки, ей така – без суети,
и време, и пространства разсъбличам.
И вярвам, че ще ме усетиш ти.
Ще шумне пристан морски покрай тебе,
сред дивния и горестен Балкан
и кораба ми – стар и непотребен,
ще зърнеш сред покоя разпилян.
Ще чака той на него да пристъпиш
и в този миг ще стане твой палат
от злато и безброй вълшебства скъпи.
А аз ще съм красивият пират.
И юнги сто шпалир ще ти направят –
до мене на ръце ще те свалят.
А, вярвай ми, когато ни оставят –
и време, и пространства в нас ще спрат.
За времето и пространствата
© Copyright: Николай Дялков, 2014
Свидетельство о публикации №114042506083
Свидетельство о публикации №114042506083
Рецензии