МИСЛЯ ТЕ
Изопна снагата си вечер пастелна,
насече минутите щурав щурец.
А моят прозорец, така – самоцелно,
се взря в мисълта ми – самотен беглец.
Проводи я там – над заспалия хребет,
окъпа я в твоята бяла река .
И после отпусна й края след девет,
( тъй, без да ме пита какво ще река).
Простря мисълта ми, самотна и плаха,
сред пъстри площади със дъх на липи.
И тя се огледа – дали я познаха
във шумната глъчка, която кипи?
Кого да попита? И как да им каже,
че търси те тебе? Ти знаеш ли как?
Та тя е самата невидима даже.
И как ще я срещнеш във нощния мрак?
Виж, тя те намери. Седи и те чака.
Ти просто ръцете напред протегни,
не я ли усещаш? Помилвай я в мрака.
И в моята мисъл – така остани!
Мисля те
© Copyright: Николай Дялков, 2014
Свидетельство о публикации №114042506038
Свидетельство о публикации №114042506038
Рецензии