С ТЕБЕ ЗАРЕДЕН
Понякога ми липсва синевата
на твоето безоблачно небе.
Тогава на Амур стрелите мятам
и искам всяка теб да прободе.
Понякога ми липсва тишината
на утрото ти с вятърни коси.
Тогава съм една сълза пролята.
А ти дали едно море не си?
Понякога ми липсва лудостта й –
на бурята във твоите очи.
Тогава за стрели, сълзи – нехая,
щом двама сме, страстта ни не мълчи.
Но винаги ми липсваш – все такава
звезда в нощта ми, светъл юнски ден.
Дори да съм в Торонто. И в Отава –
аз атом съм – със тебе зареден.
С тебе зареден
© Copyright: Николай Дялков, 2014
Свидетельство о публикации №114042506008
Свидетельство о публикации №114042506008
Рецензии