Василиск Гнедов Поэма начала Поема за началото

„ПОЭМА НАЧАЛА”
Василиск/ Василий Иванович Гнедов (1890-1978 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОЕМА ЗА НАЧАЛОТО
                (бяло)

Тъмнината ражда звезди,
звездите раждат тишина.
Месечината ражда се в приказки,
приказките – нега на любовта.

...
Ние нишката скъсахме и извезваме мрежа...
Ще завържем конеца,
както белият вятър заплита косите ни!


Ударения
ПОЕМА ЗА НАЧАЛОТО

Тъмнина́та ра́жда звезди́,
звезди́те ра́ждат тишина́.
Месечи́ната ра́жда се в при́казки,
при́казките – не́га на любовта́.

...
Ни́е ни́шката скъ́сахме и изве́зваме мре́жа...
Ште завъ́ржем коне́ца,
ка́кто бе́лият вя́тър запли́та коси́те ни!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Василиск Гнедов
ПОЭМА НАЧАЛА
                (белое)

Темнота родит звезды,
Звезды родят тишину.
Месяц рождается в сказки,
Сказки – томн любви.

...
Мы нитку порвали и сеть вышиваем...
Свяжем нитку,
Как белый ветер вяжет волосы наши!

               1913 г.




---------------
Русият поет Василиск Гнедов (Василий Иванович Гнедов) е роден на 6 март 1890 г. в селището Манково-Берьозовско, Донецки окръг. Учил е в техническо училище в Ростов на Дон. Участник е в Първата световна война и в двете руски революции. Поет авангардист, представител на руския поетичен модернизъм, след 1913 г. той е един от лидерите на литературното движение егофутуризъм. Публикува в литературните сборници „Засахаре кры”, „Небокопы”, „Развороченные черепа”, „Грамоты и декларации русских футуристов” и др. Членува в т.нар. Общество председателей Земного шара (1917-1918 г.). След 1921 г. работи като инженер. През 1936 г. е арестуван и близо 20 години прекарва в различни лагери. Автор е на стихосбирките „Гостинец сентиментам” (1913 г.), „Смерть искусству: пятнадцать (15) поэм” (1913 г.), „Книга Великих” (съвместно с П. Широков, 1914 г.) и на трактата „Глас о согласе и злогласе” (1914 г.). Скандална известност му носи неговата „Поэма конца” (1913 г.), която в печатния си вид представлява чисто бял лист без нито един знак, а при рецитиране няма думи, а само един жест с ръката. Умира на 5 ноември 1978 г. в Херсон.