Всичко някога свършва… и пак се започва!
Кръговратът безспирен, това знае всеки!
Ето – вчера той бягаше, днес е под плоча
Утре, на това място, веч бъбне люлека.
Тъжно е да превърнеш се в тлен,
Да не зърнеш го слънцето някоя заран.
Тази харна земя дето си е роден,
Дето толкова хубав живот бе прекаран.
Но смири се пред своята орис човек –
Кръговратът безспирен, ти знаеш добре.
Ако искаш си истина, аз ще съм прек –
За да нещо живее – нещо трябва да мре.
Кръговрат
© Copyright: Анатолий Волчо, 2014
Свидетельство о публикации №114041304109
Свидетельство о публикации №114041304109
Рецензии
