Поглеждам аз напред,
а морето и небето
се сливат в едно на век.
Под краката ми
вълните пясъка заливат
и се удрят о скалите на брега.
Питам аз отново:
-Красиво е нали?
В отговор чувам собствен глас да ехти.
И смея се, и плача аз,
и триста чувства в мен шумат.
Но пак сълзите си изтривам
и пак поглеждам аз напред,
а морето и небето
се сливат в едно на век.
Р.S
стих на болгарском.
Поглеждам аз напред...
© Copyright: Фуккацуми, 2014
Свидетельство о публикации №114041211115
Свидетельство о публикации №114041211115
Рецензии