На гурбет

      Я кажи ми, облаче ле, бяло...
                Ран Босилек

Прокудени от бащин край
пак търсим днес изгубения рай
в далечната чужбина.
Небето от коприна
за сбогом маха с облачето бяло.
А къщата ни онемяла
все нашето завръщане ще чака...
Нетърпелив, изсвирва влакът -
от ветри хала уморена.
И глухо коловозите простенват,
тежащи от вагони с мъка.
Последни думи за разлъка
се губят в тропота вагонен.
От сълзите, които роним,
потръпва гарата виновно.
Поемаме. Родино, сбогом!
Как нежно грее твоят огън!
Дори накрай света да идем
в страна - богата Атлантида -
ще търсим облачето бяло,
на майките сълзите сбрало.


Рецензии
Дафинко, искрено стихотворение. Благодаря ти.
Преведох го.
http://www.stihi.ru/2014/04/12/421

Кадър от клипчето на Петра (песен "Обич", Дора Габе).

Любовь Цай   12.04.2014 00:44     Заявить о нарушении