РАНО Е... ,Генка Богданова

Рано е! Рано е да притихнем унило
като птици ранени зад къщния праг!
Виж, небето сияйна дъга е извило,
и трепти и ни мами простора от свила
и зоват ни далечните пътища пак!

Рано е! Рано! Сърцето лудува,
сърцето прелива от смели мечти.
И птичата песен до болка вълнува
и душата разнежена нощем будува,
и животът край нас като вино кипи.

Рано е още за хладните есенни  нощи,
за края на нашия сладък любовен роман!
Жадувам за твоите ласки все още
и ръцете се търсят и сплитат се нощем,
и не гасне в гърдите предишния плам.

Рано е! Много е рано,
да заглъхнат в ушите ни песен и смях,
да посърнат душите като лозе обрано,
да не галя с косите си твоето рамо...
Имаме време за страст и за грях!

Докато гледаме с радост простора,
докато дишаме с пълни гърди
и още вълнуват ни влюбени хора,
млади сме, млади сме, чуваш ли ти!

______________________
Литературный перевод
С.Мурашевой

Рано. Утро притихнет печально,
Спрячется раннею птицей.
Видишь, нам небо венчает
Радуги цвет коромыслом -
Дальней дорогой ложится.

Рано! Рано! Сердце сегодня ликует,
Словно наполнено светом,
Пение птиц нас волнует,
Ночью душа затоскует,
Жизнь закипает с рассветом.

Рано, холодные ночи -
Часть наших сладких романов.
Кто-то мне ласки пророчил,
Сладких объятий дурманы...
Бьётся в душе моей пламень.

Рано! Еще очень рано,
Песни и смех еще слышу.
Грусть на душе, словно рана.
Дева косу не сплетала.
Время грехи наши спишет.

Покуда здесь счастливы мы
И души наполнены светом,
Любовью вселенской полны.
Мы молоды, молоды, знайте об этом!