Анатолий Мариенгоф Ночь, как слеза, вытекла из огр

„НОЧЬ, КАК СЛЕЗА, ВЫТЕКЛА ИЗ ОГРОМНОГО ГЛАЗА...”
Анатолий Борисович Мариенгоф (1897-1962 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НОЩ, КАТО СЪЛЗА ОТ ОГРОМНО ОКО ИЗЛЯЗЛА

Нощ, като сълза от огромно око излязла,
по ресниците на покривите се е стекла.
Сякаш печален Лазар
сред улиците ридае и се упреква.
Тя се хвърля на вратовете ни – и всеки се брани
и крещи: безумна, проклета!
И в тъпанчетата воплите на страха ни
бият като звънтящи дайрета.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анатолий Мариенгоф
НОЧЬ, КАК СЛЕЗА, ВЫТЕКЛА ИЗ ОГРОМНОГО ГЛАЗА...

Ночь, как слеза, вытекла из огромного глаза
И на крыши сползла по ресницам.
Встала печаль, как Лазарь,
И побежала на улицы рыдать и виниться.
Кидалась на шеи – и все шарахались
И кричали: безумная!
И в барабанные перепонки воплями страха
Били, как в звенящие бубны.

               1917 г.



НІЧ, ЯК СЛЬОЗА, ВИТЕКЛА З ВЕЛИЧЕЗНОГО ОКА... (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)

Ніч, як сльоза, – витікала із ока, – як плазма.
І на криши по віях сповзла, – мов птиця.
Встала печаль, як Лазар, –
І полетіла на вулиці: ридати й виниться.
Кидалась на шиї – і всі шарахались
І кричали: безумна!
І в барабанні перетинки страхом бахались, –
Били, як сто дзвонів від бубна.





---------------
Руският поет, писател, драматург и мемоарист Анатоли Мариенхоф (Анатолий Борисович Мариенгоф) е роден на 24 юни/6 юли 1897 г. в Нижни Новгород. Първата му пиеса в стихове „Жмурки Пьеретты” е публикувана през 1916 г. След Октомврийската революция се запознава със Сергей Есенин и двамата стават първи приятели. Заедно с Есенин подготвят няколко сборника „Имажинисты” и 4 броя на сп. „Гостиница для путешествующих в прекрасном”. През 1918 г. започва работа като литературен секретар в държавното издателство на Всерусийския централен изпълнителен комитет и е един от стожерите на литературната група на имажинистите, през 1924-1925 г. завежда сценарния отдел на киностудио „Пролеткино”, а след 1941 г. работи в Ленинградското радио. Автор е на десетина сценария и на много книги с поезия, проза, пиеси, публицистика и мемоаристика, сред които „Витрина сердца” (1918 г.), „Кондитерская солнц” (1919 г.), „Магдалина” (1920 г.), „Буян-Остров. Имажинизм” (1920 г.), „Руки галстуком” (1920 г.), „Стихами чванствую” (1920 г.), „Тучелёт” (1921 г.), „Развратничаю с вдохновением” (1921 г.), „Разочарование” (1922 г.), „Заговор дураков” (1922 г.), „Двуногие” (1925 г.), „Новый Мариенгоф” (1922 г.), „О Сергее Есенине. Воспоминания” (1926 г.), „Роман без вранья” (1927 г.), „Такса-клякса” (1927 г.), „Циники” (1928 г.), „Мяч проказник” (1928 г.), „Бритый человек” (1930 г.), „Бобка-физкультурник” (1930 г.), „Екатерина” (1936 г.), „Поэмы войны” (1942 г.), „Пять баллад” (1942 г.), „Странный характер” (1954 г.), „Мой век, моя молодость, мои друзья и подруги” (1956 г.), „Маленькие комедии” (1957 г.), „Рождение поэта. Шут Балакирев” (1959 г.), „Роман с друзьями” (1965 г.) и др. Умира на 24 юни 1962 г. в Ленинград.