НЕПОНЯТНО КАК
Не съм това, което съм била.
И ти не си.
И ти не си.
Така е.
Душата ми разперила крила,
с любовта за тебе си мечтае.
Пламнала от старото вино,
в погледа ти,
потъмняло, живо,
поело дъх на пролетно сено,
от устните
с най-сладкото горчиво.
По сетивата плъзнало до мрак,
до тайнствената лудост неразкрита,
танцува
непонятно как
и пак
разлива се у мене
без да пита.
Не съм живяла
туй което е.
Погледът ти слънце в мен събира.
Отворено за теб
сърцето е.
и разлива в душата ми не спира.
2.04.2014г.
Непонятно как
© Copyright: Величка Петрова, 2014
Свидетельство о публикации №114040303642
Свидетельство о публикации №114040303642
Рецензии