Дора Габе Добруджа

Дора Габе Болгария
Добруджа

Родният ни край остана
тъй далече,
пътя, който води в него,
враг пресече.
 
Като пилци изпоплаши
той децата,
като вятър ги разгони
по земята.
 
В златно утро златни ниви
клас люлеят,
клас люлеят и изтихом
песен пеят:
 
"Ветре, братко, намери ги
тез стопани,
дето са далеч в чужбина
разпиляни.
 
Не е мила ръка чужда
да товари,
зърното ни почернява
по хамбари.
 
Зърното ни потъмнява
по нивята,
намери ги, събери ги
наште братя.
 
И кажи им, че земята
наша черна
ги милее и ги мисли,
и е верна."
 
1913 г.

       Добруджа
http://www.stihi.ru/2014/04/01/7065

Перевод с болгарского Александра Борисова

Путь в родимую сторонку
Враг отрезал,
Он обратную дорогу
Перерезал.

Как испуганные куры
Наши дети,
Разогнал их бурный ветер
По планете.

Ясным утром златы нивы
Рожь качают,
Рожь качают, тихо песню
Напевают:

«Братец ветер, отыщи ты
Тех хозяев,
Далеко что на чужбине,
Все пропали.

Не мила рука чужая,
Ждём мы даром,
Зерно наше почернело
По амбарам.

Зёрна наши потемнели
В огородах,
Отыщи их, собери тех
Хлеборобов.

И скажи им, что земля та
Наша чёрна,
Дорожит, хранит завет свой,
Любит верно.»

 


Рецензии