Леонид Филатов Смерть дирижера Смъртта на диригент

„СМЕРТЬ ДИРИЖЕРА”
Леонид Алексеевич Филатов (1946-2003 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СМЪРТТА НА ДИРИГЕНТА

В лицата мрачно старецът се вглежда,
изчаква в залата да стихне глъч...
О, всяка нощ живот приключващ свежда
над бездната с оркестров черен лъч!

Минута с бодро старческо позьорство –
по-силен е от вино тоз рефрен...
Като снежец варшавски непокорен –
над черепа му побелял перчем.

И белите ръце диханно лазят,
в тъмата влизат, тайнствено блестят,
и няма мъка, тежка като тази,
с която музиката тук творят...

И омагьосан с думи или звуци
да не превърне трепетите в страх,
оркестърът като ловец на птици
следеше в дивните ръце размах.

В миг стана залата голяма, светла,
тя зад стените ширно се разля,
затуй веднага никой не усети
кога ли диригентът стар умря.

Замряха звуците и гласовете –
над диригента, вечен сън заспал,
в агония безумстваха ръцете
да дирижират сетния финал.


Ударения
СМЪРТТА НА ДИРИГЕНТА

В лица́та мра́чно ста́рецът се вгле́жда,
изча́ква в за́лата да сти́хне глъ́ч...
О, вся́ка но́шт живо́т приклю́чвашт све́жда
над бе́здната с орке́стров че́рен лъ́ч!

Мину́та с бо́дро ста́рческо позьо́рство –
по-си́лен е от ви́но то́з рефре́н...
Като снеже́ц варша́вски непоко́рен –
над че́репа му побеля́л перче́м.

И бе́лите ръце́ диха́нно ла́зят,
в тъма́та вли́зат, та́йнствено блестя́т,
и ня́ма мъ́ка, те́жка като та́зи,
с коя́то му́зиката ту́к творя́т...

И омагьо́сан с ду́ми или зву́ци
да не превъ́рне тре́петите в стра́х,
орке́стърът като лове́ц на пти́ци
следе́ше в ди́вните ръце́ разма́х.

В миг ста́на за́лата голя́ма, све́тла,
тя зад стени́те ши́рно се разля́,
зату́й ведна́га ни́кой не усе́ти
кога́ ли дириге́нтът ста́р умря́.

Замря́ха зву́ците и гласове́те –
над дириге́нта, ве́чен съ́н заспа́л,
в аго́ния безу́мстваха ръце́те
да дирижи́рат се́тния фина́л.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Леонид Филатов
СМЕРТЬ ДИРИЖЕРА

Старик угрюмо вглядывался в лица
И выжидал, покуда стихнет гам...
О, еженощный тот самоубийца
Над чёрной бездной оркестровых ям!

Минута стариковского позёрства –
Она порой бодрит сильней вина...
Как жидкая варшавская позёмка
Над черепом взметнулась седина.

И белые взволнованные руки
Взошли во тьме, таинственно светясь,
И не было пронзительнее муки,
Чем та, что станет музыкой сейчас...

И опасаясь звуком или словом
Тот трепет обратить в немой испуг,
Оркестр заворожённым птицеловом
Следил за каждым взмахом дивных рук.

Концертный зал вдруг стал велик и светел
И собственные стены перешёл,
И потому не сразу кто заметил,
Когда и как скончался дирижёр.

И замерли смутившиеся звуки,
Когда над мёртвым телом, сползшим в зал,
В агонии безумствовали руки,
Пытаясь дирижировать финал.

               1966 г.




---------------
Руският актьор, режисьор, поет, писател, драматург и сценарист Леонид Филатов (Леонид Алексеевич Филатов) е роден на 24 декември 1946 г. в гр. Казан. Завършил е актьорския факултет при Шчукинското театрално училище (1969 г.) и през същата година става един от популярните актьори в московския театър „Таганка”. В периода 1985-1987 г. работи в театър „Современник”, след което отново се връща в „Таганка”. През 1993 г. е съучредител на творческото обединение „Содружество актёров Таганки”. Участва като актьор, режисьор и сценарист в десетки филми като „Город первой любви” (1970 г.), „Экипаж” (1979 г.), „Женщины шутят всерьёз” (1981 г.),  „Голос” (1982 г.), „Из жизни начальника уголовного розыска” (1983 г.), „Про Федота-Стрельца, удалого молодца” (1988 г.), „Сукины дети” (1990 г.) и мн. др. Народен артист на Русия (1996 г.). От 1993 до 2003 г. води популярното телевизионно предаване „Чтобы помнили”. Автор е на книги с поезия, проза, публицистика и театрознание като „Советская литературная пародия” (1988 г.), „Про Федота-стрельца, удалого молодца” (1990 г.), „Сукины дети” (1992 г.), „Стихи. Песни. Пародии. Сказки. Пьесы. Киноповести” (1999 г.), „Любовь к трем апельсинам” (1999 г.), „Театр Леонида Филатова” (1999 г.), „Нет худа без добра” (1999 г.) и др., на много пиеси, сценарии и спектакли. Умира на 26 октомври 2003 г. в Москва. През 2006 г. творбите му са събрани в „Полное собрание сочинений в пяти книгах”.