Предпролет, Предвесеннее - пер. В. Латынина

С последните си белоснежни кръпки
крои земята ризки за кокичета.
Дървета с непробудили се пъпки
сънуват сънищата на момичета.

Нахлузил маска от реси лескови,
играе вятър кукерско хоро.
Стопила вече ледните окови,
гората звънва с гранки от сребро.

Неспирно трели лее чичопеят,
заслушва се разцъфналият дрян.
Треви под шума ланска пак копнеят
да скъсат натежалия юрган.

И нещо непокорно се обажда
в душите ни, прогонили студа.
Предпролет е. В нас бликва нова жажда -
от нея извори ще се родят.

Предвесеннее

С последними ненастными денечками
Кроит земля рубашки для цветов.
Деревья с набухающими почками
Опять в плену своих девичьих снов.

Танцует теплый ветер хором ряженых.
Под маской из росы лесной орех.
Со снеговой разделавшись поклажею,
Лес оживился на глазах у всех.

Озвучен он поющими синицами.
Их слушая, расцвел кизильный куст.
Сквозь желтизну зелеными ресницами
Моргают травы от избитка чувств.

И что-то нас волнует предвесеннее,
Прогнав остуду, будто лед с реки.
В душе царит такое настроение,
Как будто в ней пробились родники.


Перевод с болгарского: Валерия Латынина


Рецензии