Василий Комаровский Тишиною, умершей зарею С тишин

„ТИШИНОЮ, УМЕРШЕЙ ЗАРЕЮ...”
Василий Алексеевич Комаровский (1881-1914 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


С ТИШИНА И СЪС ЗАЛЕЗ ИЗЧЕЗВАЩ

С тишина и със залез изчезващ
е запълнен домът ми пред сън.
И понякога сребърно-ведра
нощ спокойна проблясва навън.

Аз излизам на прага при нея.
Дишам леко струящия хлад.
Сняг синее. По пътя тъмнее.
И дърветата мъдро мълчат.

Виждам – сенки последни топят се,
в здрача люляков чезнат брези.
Дар ненужен ветрецът донася –
с черни съчки сред двора пълзи.

Над градината виждам – небрежно
възвисена по прежна следа,
ме оглежда самотно и нежно
синя – същата жива звезда.


Ударения
С ТИШИНА И СЪС ЗАЛЕЗ ИЗЧЕЗВАЩ

С тишина́ и със за́лез изче́звашт
е запъ́лнен домъ́т ми пред съ́н.
И поня́кога сре́бърно-ве́дра
но́шт споко́йна пробля́сва навъ́н.

Аз изли́зам на пра́га при не́я.
Ди́шам ле́ко струя́штия хла́д.
Сня́г сине́е. По пъ́тя тъмне́е.
И дърве́тата мъ́дро мълча́т.

Ви́ждам – се́нки после́дни топя́т се,
в здра́ча лю́ляков че́знат брези́.
Да́р нену́жен ветре́цът дона́ся –
с че́рни съ́чки сред дво́ра пълзи́.

Над гради́ната ви́ждам – небре́жно
възвисе́на по пре́жна следа́,
ме огле́жда само́тно и не́жно
си́ня – съ́штата жи́ва звезда́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Василий Комаровский
ТИШИНОЮ, УМЕРШЕЙ ЗАРЕЮ...

Тишиною, умершей зарею,
Еще полн успокоенный дом.
И серебряно-светлой порою
Ночь приходит, и меркнет кругом.

Выхожу и стою у порога.
Мне дышать холодно и легко.
Снег синеет. Темнеет дорога.
И деревья молчат глубоко.

Вижу – тают последние тени
У сиренево-сизых берез.
Дар ненужный – смотрю – на ступени
Ветер черные сучья принес.

И над садом, я вижу небрежно,
Поднялась и стоит, как тогда,
И глядит, одиноко и нежно,
Голубая, живая звезда.

               1905 г.




---------------
Руският поет, писател, изкуствовед, художник и преводач Василий Комаровски (граф Василий Алексеевич Комаровский) е роден на 21 март/2 април 1881 г. в Москва. Получава добро домашно образование, овладява свободно древногръцки и френски език. През 1900 г. завършва Московския императорски лицей, а от 1900 до 1906 г. учи в юридическия факултет на Петербургския университет, но поради чести прекъсвания по болест не завършва курса. Най-ранното запазено негово стихотворение е от 1903 г. Първите му публикации с поезия и проза са от 1911 г. в литературния алманах „Аполлон”. Превежда поезия от Кийтс и Бодлер. Талантлив художник и познавач на изкуството, той е съставител на изкуствоведческия труд „Указатель к таблице главных живописцев Европы с 1200 по 1800 г. ” (издаден посмъртно през 1915 г.). Автор е на стихосбирката „Первая пристань” (1913 г.), на романа „До Цусимы” (1914 г.), поемата „Героические мечтания Тито Басси” (1914 г.), новелите „Анекдоты о любви”, „Разговоры в Царском селе”, „Sabinula” и др. Голяма част от поетичното и белетристичното му творчество е загубена. Умира на 8/21 септември 1914 г. в Москва.