Никола Вапцаров. Моя весно, весно моя бiла

Никола Вапцаров
МОЯ ВЕСНО, ВЕСНО МОЯ БІЛА


Переклад з болгарської Любові Цай


Моя весно, весно моя біла,
непрожита і невідсвяткована,
лиш у снах мрійливих ти дарована,
низько над тополею летіла,
розпростерши всеосяжні крила.

Моя весно, весно моя біла –
принесеш дощі і урагани,
живодайна, ждана і бурхлива,
нам повернеш світ надій щасливих
і криваві нам омиєш рани.

Птаство як співатиме у нивах!
І пливтиме вільно над житами...
Люди добрі всі були б братами
і трудом були б вони щасливі.

Моя весно, весно моя біла...
На твої дивитись хочу крила,
що несуть життя в його принадах,
я твоє хотів би зріти сонце,
на твоїх померти барикадах!

***


Оригінал


Никола Вапцаров
ПРОЛЕТ


Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет —
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора…
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет…
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и — умра на твойте барикади!


Източник:
Издание Никола Вапцаров. Съчинения, „Български писател“, С. 1979, под редакцията на Бойка Вапцарова