Дора Габе Тихая ночь

Дора  Габе  Болгария
Бе тиха нощ

Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени...
И ти до мен – и щаст'е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята... Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди...
Какво мълвеше плахо тишината?
Що криеше и взорът на луната,
насълзен под кристалните води?


        Тихая ночь
http://www.stihi.ru/2014/03/12/6585

                Перевод с болгарского Александра Борисова

Ночь тиха. Водой посеребрила
Лик зеркальный бледная луна.
И на спящих листьях тишина
Отражает лунный луч лениво…

Для меня ты счастье и тоска,
Мрак и свет в душе переплетались -
И коснулась трепетно рука
До моей…Два сердца замолчали,

Не дышали наши две груди…
Тишина, зачем молчишь пугливо?
Скрыла ль взор луна свой торопливо,
Полный  слёз,  у  той  ночной  воды?


Рецензии