***

И студ, и вятър.
Тръгва бавно
 Към Север
 Зимата сама.
Без страх
 От нощната прохлада
 Пристъпва тихо
 Пролетта.

Тя милва пъпките
 в гората.
Прочистват
 птиците гласа.
Припява призори
 Реката,
Освободена
 От леда.

И няма преспи.
В храста тлеят
 смутени
 старите листа.
Поля просторни
 Зеленеят
 Със мартеници
 От цветя.


 (перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Уходят с ветром
 Потихоньку
 На север
 Злые холода
 Не страшно
 Сбросить одежонку
 Весна приходит
 В города.

Она уже
 Коснулась почек
 И звонких
 Птичьих голосов
 И реки дружно
 Этой ночью
 Подверглись
 Таянью снегов.

И нету  сна
 У старых листьев
 Они смущаются
 Не зря
 Зазеленели
 Мартенички
 На наших
 Нивах и полях.


Рецензии