Нещо е сбъркан човешкият свят –
много дълбоко, в самата матрица,
сам се разкъсва от страх и от глад...
А пък душата му – птица!
Може би адът е някъде в нас,
пие живота ни – кърваво вино,
и сме готови да вием от бяс...
Ала мечтите ни – сини!
Ала мечтите ни – цяло море.
Чайки и гларуси порят вълните...
Чакат доброто във нас да умре,
за да му грабнат очите.
И студенее земята... Без глас
нощем за своите живи ридае...
Грешни сме, Господи! Всеки от нас!
А пък душите ни – в рая...
Птици
© Copyright: Комедвенска Ники, 2014
Свидетельство о публикации №114022811065
Свидетельство о публикации №114022811065
Рецензии
