Камбаните не спират да звънят,
във траурните интервали на съдбата.
И питаме, това ли е светът,
от който днес, отива си душата?
Лъжовен, спирка кратка, после път
Назад, от който, никой не се връща.
Камбаните не спират да звънят.
Последен час от земната ти същност.
Днес свещите са твоите слънца.
Цветята ни са публиката вярна.
Сълзите, заедно със свитите сърца,
ще молят прошка, с тиха благодарност.
За думите написани с копнеж,
с любов, с надежда, с болка, с вяра.
Мечтите си подгонил без да спреш,
с живота си във луда надпревара.
Камбаните не спират да звънят.
Горят свещите. Вечен огън.
Със Илко днес прощава се Светът.
Почивай в мир Приятелю!
И Сбогом!
23.02.2014 г.
П. Илиев
Последно сбогом за Илко Карайчев
© Copyright: Петко Илиев, 2014
Свидетельство о публикации №114022405716
Свидетельство о публикации №114022405716
Рецензии
Петко. Прими, пожалуйста, перевод твоего стихотворения Гадове. С уважением! Александр http://www.stihi.ru/2014/08/06/6040
Искандер Борисов 06.08.2014 19:03 • Заявить о нарушении
Искандер Борисов 06.08.2014 19:03 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.