Неосуществлённая встреча

Юлиана  Донева  Болгария
Неосъществена  среща

Стои момичето там до брезата,
едва откроява се в мрака.
Мисли тревожни нахлуват в главата му,
но то продължава да чака.

"Нима е възможно това да е сън?
Нима всичко ще свърши до тука?"
Още звучи телефонният звън
и гласът му в слушалката гука:

"Мила, живея с едничката мисъл
да те видя.Ще те чакам в пет.
Ще дойдеш нали? За теб съм написал
превъзходен любовен сонет..."

И чака момичето, трепетно чака
и вярва в гласа от ефира.
Нощта наближава,сгъстява се мрака,
а то още с надежда се взира.

Уви,провали се поредната среща.
За кой път?...Горчиво заплака.
Обърса с длани сълзите горещи
и тръгна. Погълна я мрака.


Неосуществлённая встреча
http://www.stihi.ru/2014/02/21/10544

Перевод с болгарского Александра Борисова

У берёзки застыла девчонка,
Едва видима в мраке густом,
И всё чудится голос ей звонкий -
Зазвонил вдруг её телефон.

«Неужели возможно, не сон ли?
И как трепетно сердце стучит!»
И звучит ей звонок телефонный,
И тот голос всё в трубке звучит..

«Милая, я с единственной мыслью
Жду тебя и других мыслей нет!
Приходи, подарю тебе, если
В  пять придёшь – свой любовный сонет…»

Встречи трепетно хочет девчонка,
На тот голос надеется всё.
Ночь настала, она ждёт  в сторонке
И надеется встретить ещё.

Обманул…И девчоночка снова
Плачет, слёзы её горячи.
Вытирает с лица их ладонью
И  уходит.  Исчезла  в  ночи…