Русские народные песни Вдоль по Питерской

„ВДОЛЬ ПО ПИТЕРСКОЙ...”
Русская народная песня
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Руска народна песен
ТАМ ПО ПИТЕРСКА

Там по Питерска, Тверско-Ямската,
Тверско-Ямската, по пътечката

идва моят мил – сам на тройка е,
мил на тройка звън-звън камбанките.

Мил на тройка звън-звън камбанките –
и камбанките, и звънчетата...

Пише моят мил писъмце до мен,
писъмце до мен – вест нерадостна.

С вест нерадостна той оплита ме,
недописана, неизказана –

пише милият със сълзите си,
те горещи са, буйномладостни:

„Не седи, Дуня, в късни вечери,
в късни вечери пред прозорчето,

не пали, Дуня, свещи восъчни,
свещи восъчни за посрещане,

не бъди към нас тъй очакваща,
не очаквай с жар гост по пътя стар!”

Ето, идва тук моят мил другар,
идва-идва той и покланя се:

„Здрасти, миличка и прекрасничка,
досегашна страст поугаснала!

Не дойдох при теб на гостуване,
аз дойдох при теб за сбогуване,

любовта ми с теб бе щастлива чест,
ще се женя аз, но за друга днес!”

„Ожени се ти, мой безсъвестен,
мой безсъвестен мил приятелю!

Изненада ме, не очаквах аз,
не очаквах аз тези думички,

поизплаши се сърчицето ми,
ти вземи-вземи остра сабя и

ти срежи-срежи мойта бяла гръд –
виж сърцето ми изоставено:

с черен бархет то е забулено...”
„Моя миличка, не тъгувай ти,

не тъгувай ти, моя влюбена!
По-пленително ще те любя пак,

ще се срещаме по-стремително!”
„Не реди лъжи, мил приятелю!

Ти ще идваш тук, ще разпитваш мен,
после с младата ще споделяте!

Ще се сърди тя, твойта младата,
с нервна леност и с гневни ревности.

Нека идем с теб там в градината
и подаръци да разменяме.

Ти вземи-вземи златно пръстенче,
ти върни-върни шалче лъскаво!

Пръстен твой е той в сватбен свят олтар,
шалът стар е мой за жениха дар!”


Ударения
ТАМ ПО ПИТЕРСКА

Та́м по Пи́терска, Тве́рско-Я́мската,
Тве́рско-Я́мската, по пъте́чката

и́два м́оят мил – са́м на тро́йка е,
ми́л на тро́йка звъ́н-звъ́н камба́нките.

Ми́л на тро́йка звъ́н-звъ́н камба́нките –
и камба́нките, и звънче́тата...

Пи́ше мо́ят ми́л писъмце́ до мен,
писъмце́ до мен – ве́ст нера́достна.

С ве́ст нера́достна то́й опли́та ме,
недопи́сана, неизка́зана –

пи́ше ми́лият със сълзи́те си,
те горе́шти са, бу́йномла́достни:

„Не седи́, Дуня, в къ́сни ве́чери,
в къ́сни ве́чери пред прозо́рчето,

не пали́, Дуня, све́шти во́съчни,
све́шти во́съчни за посре́штане,

не бъди́ към нас тъй оча́квашта,
не оча́квай с жар го́ст по пъ́тя стар!”

Е́то, и́два тук мо́ят ми́л другар,
и́два-и́два той и покла́ня се:

„Здра́сти, ми́личка и прекра́сничка,
досега́шна страст поуга́снала!

Не дойдо́х при теб на госту́ване,
аз дойдо́х при теб за сбогу́ване,

любовта́ ми с теб бе штастли́ва чест,
ште се же́ня аз, но за дру́га днес!”

„Ожени́ се ти, мой безсъ́вестен,
мой безсъ́вестен мил прия́телю!

Изнена́да ме, не оча́квах аз,
не оча́квах аз те́зи ду́мички,

поизпла́ши се сърчице́то ми,
ти вземи́-вземи о́стра са́бя и

ти срежи́-срежи мо́йта бя́ла гръд –
виж сърце́то ми изоста́вено:

с че́рен ба́рхет то е забу́лено...”
„Мо́я ми́личка, не тъгу́вай ти,

не тъгу́вай ти, мо́я влю́бена!
По-плени́телно ште те лю́бя пак,

ште се сре́штаме по-стреми́телно!”
„Не реди́ лъжи́, мил прия́телю!

Ти ште и́дваш тук, ште разпи́тваш мен,
по́сле с мла́дата ште споде́ляте!

Ште се съ́рди тя, тво́йта мла́дата,
с не́рвна ле́ност и с гне́вни ре́вности.

Не́ка и́дем с теб та́м в гради́ната
и пода́ръци да разме́няме.

Ти вземи́-вземи зла́тно пръ́стенче,
ти върни́-върни ша́лче лъ́скаво!

Пръ́стен тво́й е той в сва́тбен свя́т олта́р,
ша́лът ста́р е мо́й за жени́ха да́р!”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Русская народная песня
ВДОЛЬ ПО ПИТЕРСКОЙ...

Вдоль по Питерской, по Тверской-Ямской,
По Тверской-Ямской, по дороженьке.

Едет мой милой, сам на троечке,
Мил на троечке с колокольчиком.

Мил на троечке с колокольчиком,
С колокольчиком, со бубенчиком...

Пишет мой милой ко мне грамотку,
Ко мне грамотку – весть нерадостну.

Весть нерадостну не пером писал,
Не пером писал, не чернилами, –

Пишет милый мой горючьми слезьми,
Горючьми слезьми молодецкими:

„Не сиди, Дуня, поздно вечером,
Поздно вечером под окошечком;

Ты не жги, не неги воскову свечу,
Воскову свечу воску ярого;

Ты не жди, не леди дорога гостя,
Дорога гостя, дружка милого!..”

Вот идет-идет дружок миленький,
Он идет-идет, низко кланятся:

„Здравствуй, милая, расхорошая,
Моя прежняя полюбовница!

Я не гость пришел, не гоститися,
Я пришел к тебе распроститися,

За твою любовь поклонитися.
Ты позволь, позволь мне женитися!”

„Ты женись, женись, разбессовестный,
Разбессовестный дружок миленький!

Я не чаяла в тебе этого,
Не ждала того я словечушка,

Испужал мое ты сердечушко.
Ты возьми, возьми саблю вострую,

Ты разрежь, разрежь мою белу грудь,
Посмотри мое ретиво сердце:

Не белей оно черна бархата...”
„Не печалься-ка, моя милая,

Моя прежняя полюбовница!
Я любить буду пуще прежнего,

Я ходить стану чаще старого!”
„Не обманывай, дружок миленький!

Ты ходить будешь, всё расспрашивать,
Молодой жене всё рассказывать!

Молодая жена будет сердиться,
На меня, младу, будет гневаться.

Пойдем в садичек, разгуляемся,
Мы подарочкам разменяемся:

Ты возьми, возьми золото кольцо,
Ты отдай, отдай мой тальянский платок!

Тебе тем кольцом обручатися,
А мне тем платком жениха дарить!”