На Олеся
Когато цъфнат последните лалета
и няма повече звезди,
не се предавай! -
а ме само тихо позови.
Когато сутрин се не будиш,
а нощем не можеш да заспиш,
сърцето ми, в потайна доба, в земята посади,
а на сутринта, от покълналата нежност,
сама лалета направи.
Когато цигарата не ти е сладка
и отровно водката горчи,
душата ми връз небето разстели я
и от нея нови изкови звезди.
---
Илюстрация:
http://morfi-jang.wix.com/morfi#!untitled/zoom/ckdk/image13y
Обич
© Copyright: Емил Миланов, 2014
Свидетельство о публикации №114021311296
Свидетельство о публикации №114021311296
Рецензии