Надежда Мирошниченко Ах, тази степ!
Ах, эта степь! Она тебя отнимет.
И затюльпанит, заблаготворит.
Но я хотя б твое запомню имя.
А сердце - ничего - переболит.
Ах, эта степь! Где небо - то же море!
Где рыбы звезд в арыках и вверху.
Где конниц гул в душе и в разговоре.
Где есть простор и мысли, и стиху.
Ах, эта степь! Легки твои пространства,
Да тяжелы твои солончаки.
Не надо мне рассказывать про счастье,
Где лишь отары, пыль да пастухи.
Мои леса, где счастье берегу я,
Где берегу я все, чего люблю...
Ах, эта степь!.. Неужто я ревную
Мои леса к седому ковылю?
12.11.2005
Ах, тази степ!
Ах, тази степ! Тя теб ще те омае,
ще те плени с лалетата-килим.
Но името и паметта ще знае,
сърцето - нищо - то ще преболи.
Ах, тази степ! С небе - море същинско!
Надлъж и шир са рибите-звезди.
Където глъч от реч в душата плиска,
където има мисли, волност, стих.
Ах, моя степ! Теб с леките пространства
и с почвите ти тежки аз познах.
За щастие на мен не ми разказвай,
където са стада, пастири, прах.
Горите ми, де щастието плува,
където пазя скъп света си днес...
Ах, тази степ!..Но мигар аз ревнувам
от сивото коило своя лес?
Перевод: Дафинки Станевой
Свидетельство о публикации №114021108850
Валерий Латынин 13.02.2014 00:31 Заявить о нарушении
Дафинка Станева 13.02.2014 18:55 Заявить о нарушении