Юлияна Донева - С тъгата под ръка

С ТЪГАТА ПОД РЪКА

Дълбока нощ се спусна над града.
Заспа Луната. Сенките се сляха.
Невярващ, той заклати се в снега,
а думите в ушите му пищяха.

Натиснал бе с вълнение звънеца,
а розата от тръпната ръка
предчувствайки на любовта конеца,
изплъзна се и падна на снега.

Вратата се отвори: О, пак ти ли?
Върви си - и се тресна под носа му.
Почакай - промълви с последни сили -
обич... и скъса болката гласа му.

И се потътри в мрака непрогледен,
отчаян и с откъснати крака.
За кой ли път вървеше той приведен
към кръчмата, с тъгата под ръка!


Рецензии