Пенсионерска

ПЕНСИОНЕРСКА

Кофичка мляко, пет яйца... И хляб.
Днес даже мога малко да отпусна:
половинка сирене, един домат...
Човек съм – и на мене ми се кусва...

Лимитът толкоз е: лекарства, ток...
И бол от харчове – студена зима,
пак парното да плащам иде срок...
А до пенсията – колко още има!

Май не ще мога всичко да платя –
от телефона днес ще се откажа.
Кога ли ще се пукне пролетта,
с по-тънки сметки – да се пооблажа.

Ех трудно е, но пък съм на крака,
съседът вече два инфаркта кара,
колега си отиде ей-така –
приседнал там и...повече не станал...

Но най е тъжно вечер: сам съм все –
пред телевизора с одеал загърнат
Заминаха децата на гурбет
и няма с кой две думи да обърна...

А толкова години ден след ден
работил съм най-честно и по мъжки
и плащал съм си както му е ред
осигуровки там и всякакви удръжки...

Властта пак обещава нов възход
а пенсиите са все-тъй мизерни...
Кажете ми тогаз: във кой закон
е писано, че трябва да сме бедни?

Кофичка мляко...три яйца... И хляб.
Поскъпнаха яйцата европейски!
Душат ни всякак, ала сме ербап
и куцаме по своя път житейски...