Така умира птицата понякога –
след удара в стъкло на лъскав джип.
И докато все още диша, ятото
смълчано над телцето й кръжи –
с надеждата, че може пак да литне,
пилее връз главата ; зрънца.
И дълго я подканя – да се вдигне
над къщи, над дворо;ве и деца.
А вятърът се спуска мълчаливо,
разрошва я, флиртува, неразбрал,
че свободата може да убива! –
най-вече поривът за свобода.
Подир минути тихото превзема
безкрая в гаснещите ; очи –
за миг, преди в небесната поема
финалният акорд да прозвучи.
Със запечатано в зеница лято
тя повече не вдигна своя глас.
А после Бог си тръгна от крилата й.
И със душата на един от нас.
Магистрала в небето
© Copyright: Йотова Валентина, 2014
Свидетельство о публикации №114020807438
Свидетельство о публикации №114020807438
Рецензии