Мигът на моето прераждане, Генка Богданова

МИГЪТ НА МОЕТО ПРЕРАЖДАНЕ
Генка Богданова

Нощта е моят ден.Тогава оживяват
и стиховете в мен и мрака озаряват.
Под ярките звезди и тишина звънлива
в душата ми кипи мелодия игрива.

За грижи е денят, за труд и задължения.
И страстите кипят, натрупват се вълнения...
Нощта ги укротява като реки пенливи,
в този миг изгряват виденията живи.

Духът свободно скита в пространствата мечтани,
не моли и не пита, не спира пред забрани.
Нощта е медоносна и бременна със сладост.
Сърцето ми докосва изживяна радост.

Душата се разтваря спокойно като цвете
и пламък в мен  разгаря, и стихват ветровете.
И ронят се звездите над думите родени,
и чувства преоткрити кълнят благословени...

Отключват се мълчания. И изворите живи
на страсти и желания заливат всичко сиво.
Душата уморена тихо се преражда –
със стих е утолена вечната ми жажда.

Иллюстрация взята из Интернета. Спосибо неизвестному автору!