Край огъня от стихващи въпроси,
с енергия от слънцето изтляло,
възражда се - добра и дългокоса -
весталката, облечена във бяло.
Ти сила си от нейната магия,
в сърцето й, препълнено от вярност.
От теб реши ли да си тръгне - спри я.
Това е тя, това е твойта карма!
Отиде ли си - следват земетръси,
загубиш ли я - мълния ще падне.
Напразно ще очакваш и ще търсиш
пропуснатото щастие по пладне.
Със себе си уюта си понесла
към друг ще го прехвърли като цяло.
Ще хвръкне над лавини и над преспи
весталката, облечена във бяло.
...Самотен, сред прииждащата вечер
ще черпиш сянката си със мавруда,
понеже знаеш, че си бил обречен
да бъдеш неин... И да я загубиш.
Весталката, облечена във бяло
© Copyright: Румяна Пелова, 2014
Свидетельство о публикации №114020603985
Свидетельство о публикации №114020603985
Рецензии