В памет на Сергей Есенин

Автор стихотворения ЮЛИЯНА ДОНЕВА

Стихове какви ли не съм чела,
продължавам и до днешен ден,
но от стиховете на Есенин
няма по красиви, според мен.

Този гениален млад поет,
живял едва до тридесет години,
е написал не един куплет
за Русия - своята родина.

В стих възпял е родната природа,
къщиците с покриви от слама,
битието тежко на народа
пък и своята житейска драма.

Към света любов безкрайна чувствал,
но с каква съдба се е родил -
още като юноша предчувствал,
че млад ще се прости с живота мил.

Чета аз стиховете му и ето,
сълзи пак в очите ми кипят.
Мисля си и моля  Бог в небето,
таквиз поети  да се преродят!

10.13 г.


Автор перевода МИХАИЛ КУНШТ

СЕРГЕЮ ЕСЕНИНУ
      
Стихи я всякие читала
И продолжаю до сих пор,
Но я красивей строк не знала,
Блистал Есенинский узор.

Он деревенскую обитель
В своих стихах воспел душой.
Для всех народов был целитель
С его улыбкой озорной.

Ах, как любил Россию-маму!
Стихом и сердцем согревал.
Сыновний долг, отдав до грамма,
Навеки в мире славен стал.

Он осознал всю драму жизни,
Безумство пролетевших лет.
Не сам пришёл к порогу тризны.
Погас в очах небесный свет.

Вернётся к нам поэт от Бога -
Мальчишка с вечною весной,
Его мы встретим у порога,
Преподнесём и хлеб и соль.

16.10.2013 г.

© Copyright: Михаил Куншт, 2013