Навън е страшен кучи студ.
Снегът, оголил зъби бели,
ръмжи и хапе всеки път,
щом стъпки нечии намери.
До вчера кротък, днеска - бяс.
Дали защото вятър хукна,
но там, където минех аз
го чувах ледено как пука.
Готова бях за дълъг път.
Не равното, баир да гоня.
Вместо това, сега със бук
си пълня печката догоре.
Студ
© Copyright: Милена Йорданова, 2014
Свидетельство о публикации №114012910466
Свидетельство о публикации №114012910466
Рецензии
