Тъжна приказка, Генка Богданова

ТЪЖНА ПРИКАЗКА
Автор :Генка Богданова

И този дом заглъхна и посърна.
За втори път Зловещата се върна
да грабне и последната искрица –
живота на нещастната вдовица.
А този дом преливаше от радост,
бе пълен  и с живот и с младост.
Закриляни от майчица – орлица
растяха седем хубави дечица.
Но тясна стана родната им стряха.
Пораснаха и всички отлетяха.
Разпръснаха се нейде по земята
да търсят хляб и щастие децата.
Останаха сами и натъжени,
от болка и тревоги наранени,
добрата майка, таткото грижлив
в дома  притихнал, мрачен , сив.
В очакване напразно остаряха.
Очите им от сълзи ослепяха.
Заслушани в дъждовните капчуци,
бленуваха за рожби и за внуци.
И…чакаха. Но никой се не върна.
Бащата залиня, прегърби се, посърна.
Сломен от мъка, скрита във душата,
угасна бавно, легна във земята.
Изпрати го нещастната вдовица.
А после като восъчна свещица,
от бурен, леден вятър угасена,
отиде си, от мъка покосена.

Българийо, родино моя мила,
и ти сега си тъжна и унила.
разпръснаха неволи по земята
свидните ти рожби , майко свята!