Помнишь ли

   Йорданка Господинова(Болгария)

        Помниш ли

Йорданка Господинова

Във нощи, разпокъсани от мислене
в жарава вплитам всичките си пътища…
Небето се взривява с луди писъци
реши ли, че в зора ще се превръща.

И се преражда с всяко пълнолуние
по-мъдро…Като страж, покрил Земята
Ти помниш ли все още тази блудница,
която твоя сън превърна в клада?!...

И ти се врече с всичките си лудости
да бъде мост от тебе до мечтите.
А в мигове, в които някак трудно
сълзите се стаяваха в очите

с една любов, по-нежна от докосване
и с шепа огън делника ти стопли…
И днес, във нощи тъжно омагьосани
тя още със звездите ти говори…

                ***

         В ночи рассыпались от мыслей тайных
         Звёзды, словно Угли, на моём пути...
         Небеса взорвались криком дальним,
         А потом заря вдали смогла взойти.

         Возрождаясь в каждом полнолунии,
         По-мудрому...Есть страж мой на Земле,
         Ты помнишь ли ту странницу подлунную,
         Когда мечта костром горит во мгле?!

         И ты заложница всех своих глупостей-
         Мост света до тебя и до мечты,
         Мгновения волнующие , хрупкие,-
         В глазах сияют слёзы красоты.

         Любовь нежнее от прикосновения,
         Нас в будний день согреет горстка звёзд...
         Очарование ,ночей томление,
         И даже звёзды говорят всерьёз...

художник: Александр Угланов