Не смей!
Не влизай в кроткия ми сън. Недей!
Не виждаш ли? Дълбоко съм заспала.
Не ме смущавай. Чуваш ли? Не смей!
От теб душата болка е втъкала.
Покоят ми не нарушавай с режещ глас.
Не ме завръщай към ръждясъл спомен.
След този спомен аз вървя напред.
Страхливо... Пътят е отровен.
Не ми посягай с грапави ръце.
От тях боли и тялото изстива.
В мен всичко става на кълбо.
Докосването твое ме убива.
Не влизай в моя сън. Недей!
Във него чувствам се щастлива.
Там срещам се с предишната във мен
и повече от всякога съм жива!
© Copyright: Детелина Стефанова, 2014
Свидетельство о публикации №114012501231
Свидетельство о публикации №114012501231
Рецензии