Писах й. И чакам вест.
Нещо дребно я помолих.
На плика, вместо адрес,
само подписа си сложих.
Тя ще разбере. От раз.
Някога говорих с нея.
Но тогава мъжки глас
бе прогонил я от мене.
Осъзнах, че никой друг
пътят й не ще препречи,
само някой много луд -
точно като мен, човече.
Затова сега сама
търся срещата със нея.
Свойта, грешната душа
в пръстите й да излея.
***
© Copyright: Милена Йорданова, 2014
Свидетельство о публикации №114012310215
Свидетельство о публикации №114012310215
Рецензии
