Иван Шумилов - Брезата бледа...

   Бледна береза...

Бледна береза -
Нищенка нагая.
Прикрыты мешковиной небеса.
На все на это смотрят,
Не мигая,
Зимы остекленевшие глаза.
Но мне о светлом после зимних бредней
Еще шепнет весна-ворожея...
И тень полузабытая моя
Однажды упадет на снег последний...

   Брезата бледа...

Брезата бледа -
гола просякиня.
Покрива чул небесния простор.
И всичко туй го гледа,
без да мигне,
пак зимата с изцъкления взор.
За светлина след блян през зима ледна
гадателката-пролет шепне в мен...
Полузабравената моя сянка в плен
веднъж ще падне на снега последен...

Перевод с русского: Д.Станевой


Рецензии