Люляк

За тялото ми жаден той дойде
и китка люляк ми поднесе...
Душата ми незнайно накъде
в самотен полет се понесе.
 
След ласките на строен непознат
остана в мене самотата,
защото само тя на този свят
най-истински ми е позната.
 
Отиват си илюзии, мечти,
заглъхват стъпки в тишината...
Неказаните думи ще шепти
в сърцето ми отново самотата!
 
И само нощем в моите очи
звездите тайно се оглеждат...
А люлякът във вазата стърчи
като увяхнала надежда!
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)


Придёт ко мне на тело жадный
Сирень в цвету приподнесёт
И совершенно безоглядно
Душа отправится в полёт.
 
А после ласк и лобызаний
Опять останусь я одна
А потому что лишь страданий
Земля по-моему полна.
 
Уйдут иллюзии и грёзы
Шаги умолкнут в тишине
Как наказанье будут слёзы
И одиночество вдвойне.
 
И ночью тёмною в глаза
Мои заглядывают звёзды
С сирени катится слеза
И вянут все мои надежды.


Рецензии