Валерии Станков - август, перевод

Дали защото се надявах
на своя дълъг Август да подложа крак,
дали защото лятото ми вече се изниза,
от него ми остана шепа пътен пепелак
да топли джоба на протритата ми риза.

Остана ми око да хвърля на ветровитите ята,
да се простя с прощалните им вързуници.
Нима и аз така ще си отида от света,
простен от своите приятели - безкрили птици?

Защо не може идещият сняг да пощади
мига, във който със пречупено крило ви пея?
А зимата да мисли, че седи
душата ми на топлите бразди -
и си кади с луличката през снеговея?

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Всё потому что жил надеждой
На бесконечно длинный август
И лето красное исчезло куда-то напрочь за окошком
И лишь осталась горка пепла
В моей изодранной рубашке.

Окину взором птичьи стаи
С прощальной песней над полями
Придёт пора и я растаю
Прощён бескрылыми друзьями.

Снег не уймётся беспощадный
Засыпет песню на алее
Потом опомнится немного
Присядет тихо на пороге
Закурят трубку снеговеи.