Пакостница
Днес всичките у нас
защо ли гледат ме накриво?
Дори и котаракът Анастас
щом ме види и се скрива.
А аз съм толкова послушна,
мирна, примерна, добра.
Е, вярно, чашата изпуснах,
но мама тъй и не разбра.
Излях млекото без да искам,
килимът май е с мармалад,
но това бе нищо след като изписах
с боя и четка моя котарак.
Нарисувах върху бялата стена
портрет на мама, татко и на кака,
но вместо да се радва на това
мама взе, че се разплака.
Татко ухото ми издърпа.
Изчистих всичко сам сама.
Какво ли толкова пак сбърках?
Не мога още аз да разбера…
Пакостница
© Copyright: Иван Мишев, 2014
Свидетельство о публикации №114011711793
Свидетельство о публикации №114011711793
Рецензии