Нещо все ме дърпа за ръкава,
нещо все ми чопли във окото,
легна ли си, мира не ми дава
като десет грахчета в леглото.
Ако бях потомствена принцеса
или друга царствена особа,
дето я разхождат с мерцедеси
и я пазят осем гардероба,
щях да го приема за опасност
и да ми тежи като олово.
Но не е! И просто ми е ясно,
че е нещо-някакво-такова.
То ми дава вяра – да нахраня
всеки демон, всяко лошо куче.
То е всъщност бялата ми врана,
дето на обичане ме учи.
Дето за добро ще ме пречупи,
насред тъмна мисъл ще ме спъва.
И не може никой да я купи...
...вечно изранената ми съвест!
Нещо...
© Copyright: Комедвенска Ники, 2014
Свидетельство о публикации №114011600708
Свидетельство о публикации №114011600708
Рецензии
