Валерии Станков - Написано по водата, перевод

Безсмислено е с пръст в самотни утрини
да пиша името си по мръсните стъкла на автобусите,
а те да ме отнасят.
Безсмислено е да го шепна
в обръснатите мишници на проститутките,
които
сънуват баобаби и се друсат,
докато се превърнат в малки пластики.

Така нетрайна е появата ни тук, така е къса -
като изсвирване на чайник,
след който ангелчетата запяват дългия си блус.
Какъв е смисълът да точа показалец към небето?
Към онзи светъл Кръст?
Защо и аз да топвам пръст
в кървящата Вселена на Исус?

Бих предпочел да бъда кучето, което се подписва
с ранената си лапа по снега и чака лятото.
Но то не идва.
Да съм капчук, под слънцето увиснал -
и сянката си в паметта ви да зазидам,
преди отново да се срутя в кръговратите.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Бессмысленно пальцем в одинокие утра
Писать своё имя на пыльных стёклах автобуса
Чтоб они меня увозили.
Бессмысленно шептать в бритые подмышки проституток
Которые мечтают о баобабах и трясутся
Пока не превратятся в миниатюрные скульптуры.

Такое не мотивированное появление нас здесь и так коротко
Как свист чайника
Сразу после которого ангелочки запевают свой длинный блюз.
Какой смысл тыкать пальцем в небо
В сторону Святого Креста
Зачем и мне тыкать пальцем
В истекающую кровью вселенной Иисуса?

Я предпочёл бы быть собакой, которая пишет
Кровью из раненой лапы по снегу и ждёт лета
Но оно не идёт.
Или капелью, повисшей под солнцем
Или тенью памяти вашей
Перед тем как снова быть ввергнутым в колесо сансары.