NM
Не, не харесва ми зимата без снега.
И никога не беше харесвала.
И толкова повече отсега
Омразена за мене е станала.
Очаквах аз едва ли не с мечта,
Да минеш ти с минаваща година,
С фъртуна се изгубиш във нощта,
Ама наместо нея ти пристигна.
Аз пак се грея с тънък, крехък глас,
Подхвърквам към сенки на мъгляв поглед,
И в гърлото ми – задушлив талаз,
И във сърцето – сякаш пърлещ въглен.
А ти като виелица кръжиш
И смееш си с очите ти лъщящи,
И на страна от мене се държиш
И паметта в копнежа пак превръщаш.
Из цикла «Nevermore».
Фъртуна
© Copyright: Конфутатис Малэдиктис, 2014
Свидетельство о публикации №114011300475
Свидетельство о публикации №114011300475
Рецензии
