Пётр Якубович Я пою для тех, чьи души юны Пея за д

„Я ПОЮ ДЛЯ ТЕХ, ЧЬИ ДУШИ ЮНЫ...”
Пётр Филиппович Якубович (1860-1911 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПЕЯ ЗА ДУШИТЕ МЛАДИ

Пея за душите млади, клето
съпричастно страдащи за брата.
Муза ми е в бункера тъмата,
в мойта лира струни са въжета.
За обгрижващи изкуство строго,
за певци на страсти и любови!
Пея за страданията нови
на чада, прокълнати от бога.


Ударения
ПЕЯ ЗА ДУШИТЕ МЛАДИ

Пе́я за души́те мла́ди, кле́то
съприча́стно стра́дашти за бра́та.
Му́за ми е в бу́нкера тъма́та,
в мо́йта ли́ра стру́ни са въже́та.
За обгри́жвашти изку́ство стро́го,
за певци́ на стра́сти и любо́ви!
Пе́я за страда́нията но́ви
на чада́, прокъ́лнати от бо́га.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Пётр Якубович
Я ПОЮ ДЛЯ ТЕХ, ЧЬИ ДУШИ ЮНЫ...

Я пою для тех, чьи души юны,
Думой скорбной чело не объято.
Музой был мне – сумрак каземата;
Цепь с веревкой – лиры были струны.
Вам – заботы об искусстве строгом,
Вам, певцы любви и ликованья!
Я пою великие страданья
Поколенья, проклятого богом...

               1884 г.




---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Пьотър Якубович (Пётр Филиппович Якубович) е роден на 22 октомври/3 ноември 1860 г. в с. Исаево, Новгородска губерния. Завършва историко-филологическия факултет при Петербургския университет (1882 г.). След 1878 г. сътрудничи на списания като „Дело”, „Слово”, „Отечественные записки”, „Устои”, „Живописное обозрение”, „Вестник Европы” и др., през 1981 г. участва в литературния сборник „Отклик”. Ползва псевдонимите Матвей Рамшев, Л. Мельшин, Чезаре Никколини, О’Коннор, П. Я., П. Ф. Гриневич и др. През 1882 г. става член на петербургската организацию „Народна воля” и от 1883 г. е един от лидерите на народоволческото революционно движение. През 1884 г. е затворен в Петропавловската крепост, а от 1887 до 1899 г. е на заточение в Мала Азия. От 1899 до 1904 г. е редактор в сп. „Русское богатство”. Става известен с преводите си на творчеството на Бодлер. Автор е на книгите с поезия, проза, публицистика и литературознание „Стихотворения Матвея Рамшева” (1887 г.), „В мире отверженных, т. I” (1896 г.), „Стихотворения, т. I” (1898 г.), „В мире отверженных, т. II” (1898 г.), „Пасынки жизни” (1901 г.),  „Стихотворения, т. II” (1901 г.), „Очерки русской поэзии” (1903 г.), „Русская муза. Собрание лучших стихотворений русских поэтов XIX века” (1904 г.) и др. Умира на 17/30 март 1911 г. в Санкт Петербург.