Дамян Дамянов Истинное счастье было рядом

А истинное счастье было близко.
Так близко – просто ближе не дано.
Но из-под гор белья, тарелок, мисок
оно не издавало даже писка.
И я не понимал, что вот оно!

Летел куда-то в поисках другого.
Фальшивого, прекрасного лицом.
Неудержимо рвался из-под крова
в сорочке свежевыстиранной, новой –
в помятой возвращался, гордецом.

И только среди ночи, виноватый,
возненавидя собственную ложь,
упав на стул, вдруг обжигался взглядом
и задыхался: счастье было рядом!
И голого – меня бросало в дрожь.

пер. с болгарского
Людмилы Станевой


Оригинал:

***

А истинского щастие бе близо.
Съвсем наблизо. Тук, във моя дом.
Но вечно скрито зад камари ризи,
оставаше невидимо, щом влизах.
И просто аз не виждах, че е то.

И хуквах вън – пак другото да търся.
Фалшивото, с красивото лице.
Към него бързах – да не стане късно.
Излязъл с чиста риза, идвах с мръсна –
изцапана от чуждите ръце.

И само нощем, гузен като влизах,
и само нощем, тръшнат върху стол,
недосъблякъл мръсната си риза,
изтръпвах – мойто щастие бе близо!
И целият от студ треперех. Гол.