Архивен текст - Архив - ЙИС -Гл. X. - 2015-21

Архив

Евгени Георгиев Алексиев

== ДЪЛБОК СОНДАЖ ==
ПЪТЯТ НА ИНТЕГРИРАНОТО СЪЗНАНИЕ
("ЙОГА НА ИНТЕГРАЛНОТО СЪЗНАНИЕ")


==> Текстът на тази глава все още е в процес на обработване <==

(Обем в този вид – 160 стр.)

=========================================================

ВТОРА ЧАСТ
ГЛАВА ДЕСЕТА

БЕЛЕЖКИ ЗА "ТРАДИЦИОННАТА И КЛАСИЧЕСКА ЙОГА"
Бележки за "традиционната и класическа Йога"

===========================>  <==================================================


ВТОРА ЧАСТ

ГЛАВА ДЕСЕТА


БЕЛЕЖКИ ЗА „ТРАДИЦИОННАТА И КЛАСИЧЕСКА ЙОГА”

Бележки за „традиционната и класическа Йога”



(  Елементите в наличния и известен „информационен фонд” и интерпретация на историческите развития и хронологията )



I.


1.

ДАЛЕЧНАТА ИСТОРИЯ, ИЗТОЧНИЦИТЕ И ПРОИЗХОДЪТ

Далечната история, източниците и произходът


======================; ;==========================

Естествено е явлението, при което народи, живели и развивали се в различни части на света, без да са имали контакт помежду си, са стигнали до аналогични представи за света и решения в устройството на своя живот. Причините са в аналогичния процес, по който се развива човешкото съзнание и връзката му с окръжаващата реалност и нейните физически закони и явления. Би могло да се допусне, че древните арийски племена и народи са развивали своите представи и концепции за окръжаващия ги свят съвсем самостоятелно и необусловени от никого и от нищо, в резултат на собствени идеи и прозрения. (Такива интуитивни прозрения, творчески открития, интуитивни постижения и пр. понякога би могло да изглеждат и като специални разкрития и указания, дадени пряко от боговете на съответните жреци или мъдреци.) Би могло да се допусне, че представите, идеите, културата и религиозните вярвания на древните арийски народи преди тяхното преселение са възникнали и са се развили съвсем самостоятелно, измислени и създадени за първи път от техните по-будни хора и мъдреци в резултат на собствения им контакт с окръжаващата ги реалност и на развитието на собствените им душевни и мисловни процеси, без да са били повлияни от натрупани познания, опит, идеи и представи, религиозни вярвания, ритуали, заклинания и практики, каквито са били достигнати в по-предишни времена от древните народи на Шумер, Акад, Вавилон, древен Египет и без да са били в контакти с никои от тях. Но в историческия контекст на древното развитие на първите цивилизации в Месопотамия, изглежда твърде малко вероятно древните арийски общности да са останали изолирани и без никакъв външен контакт с други народи и техни култури.

Според установените познания и представи цивилизацията на Шумер и Акад е била сред най-древните и първите, появили се и започнали своите развития.

Счита се и е прието, че Шумерската цивилизация се е развивала в периода още през IV хилядолетие преди н.е. с постепенното изкристализиране на свои представи, концепции, религиозни вярвания, ритуали, жречески порядки, религиозни словесни практики и пр. Би могло да се допусне, че такъв процес в земите на Месопотамия вероятно е започнал да се развива поне няколко стотици години преди аналогични процеси да започнат идейно да изкристализират и да се развиват сред арийските народи в земите на техните древни обиталища (за коeто няма исторически сведения).

Прието е, че преселението на арийските народи към долината на река Инд се е случило не по-късно от XVI век пр. н.е. или в периода между XX и XVI век пр. н.е. Към XX век преди н.е. се предполага, че е залязла и изчезнала по едни или други причини древна цивилизация на Мохенджо Даро и Харапа. Не е установено поради какви причини е залязла тази цивилизация, дали е било свързано с климатични промени или с други бедствия, дали са се разселили и разпръснали (както е имало и други масови преселения на народи в онази епоха) или остатъците им са се асимилирали сред новодошлите арийски общности. Няма археологически следи да е имало война между местната цивилизация и новодошлите арийски народи.

Археологическите изследвания сочат, че най-старите следи от заселване в Долна Месопотамия датират от втората половина на VII хилядолетие пр.н.е. когато се развива културата на периода Обейд (датирана като развивала се в периода между 6500 и 3800 г. пр. н.е. и разделяна на няколко фази през шестото и петото хилядолетие преди н.е. ).

Археологическите проучвания не дават възможност за този период и съответните му фази да се определи наличието на определена етническа група. Няма консенсус дали първите писмени източници с текстове съдържат следи от шумерски.

Има противоположни мнения и два противоположни подхода кога точно са се появили и каква роля са играли шумерите в развитието на обществата в региона на Долна Месопотамия като се започне от времената на VII хилядолетие пр. н.е. Според една от хипотезите, шумерите са пристигнали от друг район, съседен на Долна Месопотамия и вероятно не са участвали в първоначалния период на развитие на общностите. Те са пристигнали в сравнително по-късни времена. Според тази хипотеза, те може и да са присъствали сред другите групи на местното население още в периода Обейд, би могло да са пристигнали през четвъртото хилядолетие преди н.е., или би могло да са пристигнали в началото на третото хилядолетие преди н.е., от когато са останали писмени източници с текстове, съдържащи установени шумерски граматически елементи. Според противоположната хипотеза, шумерите са живели в Долна Месопотамия още от началото на Обейдския период, а различните местни общности постепенно са се слели и взаимно са се асимилирали, формирайки етническа група на шумерите.

Независимо от тези различия, общоприето е, че през периода Урук (IV хилядолетие преди н.е.) шумерите вече са присъствали в Долна Месопотамия.

В резултат на различни археологически и лингвистични проучвания е прието, че към началото на IV хилядолетие преди н.е. вече са възникнали първите шумерски поселения.

В IV хилядолетие пр.н.е. вече се развива един от най-старите градове Урук, а през последната фаза на периода Урук около 3400 – 3100 г. пр.н.е. се оформят първите градове и първите държави.

В процеса на развитието на местните общности, постепенно по-големите селища са се превърнали в независими градове-държави, воюващи по между си. Известни са по-големите градове-държави с имена като Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума.

Всеки град е имал свой управник – цар или жрец и свое божество.

Познанията за тези древни периоди и култури са възможни благодарение на останалите от тези периоди археологически следи и писмени източници. Паметниците останали от Урук свидетелстват за богатство и творчество още от онова време на народите в Долна Месопотамия.

През последните векове на периода Урук се развива писмеността. От тези времена са останали писмени източници, които са се съхранили поради практиката да се издълбава клинописното писмо върху камък или плочки, които са устояли на въздействието на времето.

Творческите процеси и постижения на тези народи през четвъртото хилядолетие преди н.е. и особено през неговата втора половина, оказват съществено влияние върху съседните региони, вкл. и с процеси и последствия на тяхна експанзия.

През IV хилядолетие преди н.е. шумерите вече представляват движеща сила в обществените процеси и промени. Те имат активно участие в създаването на първите градове и първите държави, както и в създаването и развитието на първата форма на писменост.

Шумерските градове се оформят като оживени търговски и занаятчийски центрове. Счита се, че освен търговията, която са развивали помежду си, те са установявали и развивали активни търговски връзки и с народите в  Древен Египет, като търговските им контакти и обмен са се простирали и до народите на тогавашна Индия.

Обществените развития в този период и разцветът на шумерската култура естествено са довели и до процеси на експанзия и участия на шумерите в колонизационни процеси спрямо съседните страни и региони. Счита се, че в резултат на тези развития към края на периода Урук и нататък през III хилядолетие преди н.е. в региона на Долна Месопотамия се е оформила цивилизация с многоезично и многоетническо общество, чиито елементи са съществували в хармония. В древните текстове са идентифицирани различни елементи като термини, идващи от непознати езици, особено отнасящи се до имена на различни географски обекти.

Още преди предполагаемото преселение на арийските народи, дори и то да се е осъществило към началото на XX век преди н.е., в Шумер вече е сътворена една от най-древните, една от най-старите литературни творби - Епосът за Гилгамеш, представляващ пет самостоятелни шумерски поеми (разкази) за царя на Урук, първите от които са датирани към времето на Третата династия на Ур (2150 - 2000 г. преди н.е.) Те са били написани с клинообразната писменост върху глинени плочки. Четири от тези поеми по-късно са използвани като основа за обобщен епос на акадски, определян като Старовавилонска версия, чието създаване се определя към периода на XVIII-XVII век преди н.е. От нея са запазени фрагменти. От по-късна версия, определяна като Стандартна вавилонска, датирана вече към XIII-X век преди н.е., са възстановени фрагменти, обхващащи около две трети от произведението. В него се участва богиня Ищар и други богове, разказва се за тайната на вечния живот, за живота и смъртта, както и за "големия потоп".

Развитието, културата и богатството на тази цивилизация са били примамливи за съседни народи и шумерските градове и търговски центрове нерядко са ставали обект на нападения от страна на чужди племена, предполагаемо арабски, персийски и др.

Същевременно непосредствено на изток от Месопотамия и на югоизток от Шумер и Акад, още през III хилядолетие преди н.е. се развиват и други народи и царства, например Елам, за който се счита, че най-ранните писмени сведения се появяват още през 3000 г. преди н.е. Открити са таблички с древен еламски клинопис. От шумеро-акадски източници са известни редица еламски градове-държави през III хилядолетие преди н.е. Счита се, че първите градове в областта са възникнали още през V хилядолетие преди н.е. (през каменно-медната епоха). Столицата на Елам град Суза, предполагаемо е основан към 4200 г. преди н.е. и се счита, че е сред най-древните градове на земята. Счита се, че първите следи от постоянно обитаване на земите около Суза са още от VII хилядолетие преди н.е.

Какво се случва по нататък през втората половина на III хилядолетие преди н.е.?

Във втората половина на III хилядолетие преди н.е. – през XXIII век преди н.е. значителна част от Шумер е била завладяна от акадския цар, за който се счита, че е успял да обедини цяла Месопотамия и е създал първата империя в света.

Името Вавилон се споменава за първи път през 3000 г. преди н.е. Към 2200 г. преди н.е. Вавилон е бил известен като храмово място. През XXI век преди н.е. Вавилон е бил в обхвата и под владение на близкия град Ур.

Към това време - към 2100 г. преди н.е. - все още е съществувала и вероятно е процъфтявала цивилизацията на Мохенджо Даро и на Харапа. Към това време още не е започнало преселението на арийските народи към долината на река Инд, започнало във времето около /към или известно време след/ 2000 г. преди н.е. (има различни оценки за точния период, най-късният предполагаем период е към XVI век преди н.е., но, според някои мнения, преселението може да се е осъществило още към XVIII или XX век преди н.е.)

Към края на XXI век преди н.е., т.е. няколко години преди 2000 г. преди н.е. Третата династия на Ур е унищожена от Елам.

При царуването на великия вавилонски цар Хамурапи (пети цар от първата династия във Вавилон) /от началото до средата на XVIII век преди н.е./ градът Вавилон придобил водеща роля в целия регион и завладял почти цяла Месопотамия. От това време е известен "Кодексът Хамурапи", който е сборник с правни текстове, считан за един от първите подробни сборници със закони и един от най-старите текстове на древна Месопотамия - надпис на акадски върху плоча от черен базалт. (Според концепцията, че арийските племена са се преселили през XVI век преди н.е., по това време преселението на арийците все още не е било осъществено.)

По-късно към средата на II хилядолетие преди .н.е. Шумер е погълнат от разширяващата се Вавилонска империя. (Според общоприетото схващане, счита се, че по това време арийските народи са завършили своето преселение и вече са обитавали долината на р. Инд.)

Каситите са били съседи на Елам северозападно до границите му Група касити още през XVIII век преди н.е. се заселила в Северна Месопотамия. В началото на XVI век преди н.е. Вавилон е бил превзет от хетите, а няколко години след това е завладян от каситите, в чието владение остава през следващите няколко века до XII век преди н.е. Каситите превърнали града-държава Вавилон  столица на Вавилония. Царските укази на каситските владетели на Вавилон били изсичани върху камъни. Историята през тази епоха познава множество битки и перипетии с участието на вавилонци, еламити, касити и др. През следващите векове Вавилон е под властта на различни династии до края на VIII век преди н.е., когато Елам и Вавилон са разбити от асирийците. Към края на VII и през първата половина на VI век преди н.е. след бунт срещу асирийците се образува Нововавилонското царство (наричано и Халдейско царство). През втората половина на VI век преди н.е. Вавилон и земите на Месопотамия са завладени и се оказват в обхвата на Персийската империя с династията на Ахеменидите, а през втората половина на IV век преди н.е. персите са победени от Александър Велики.

Цялата тази хронология и фактология съдържа и редица приблизителни или предполагаеми данни, и е предмет на уточняване от специалисти археолози и лингвисти. Включването й тук не е с цел да се прави самоцелен обзор на древни цивилизации, или с някаква претенция към абсолютна точност на историческа фактология и хронология, а за да се очертае общият исторически, културен и духовен контекст, в който е съществувала и се е развивала цивилизацията и културата на древните арийци във времената преди тяхното преселение, както и в периода около тяхното пристигане в новите територии. Това е свързано с разбирането, че ведийските текстове не са измисляни на празно поле чак във времената след XVI век преди н.е., когато арийците вече са били пристигнали в Индия и че началото на ведийската култура и ведийските текстове няма как да съвпада с предполагаемото им пристигане, независимо дали то се е осъществило през XVI век преди н.е. или е започнало още в началото на XX век преди н.е. В тази връзка, много по-древен и с многопосочни източници е произходът и генезисът на редица представи и религиозни ритуали, вярвания и концепции, и ритуални и оздравителни практики на арийските народи, които би могло да се свържат с различни религиозни, ритуални и философски разбирания и с различен вид практики, включващи се в общото понятие "йога", които без съмнение вече са съществували и са се практикували сред арийците след тяхното преселение и в целия период през втората половина на II хилядолетие когато са се развивали по-нататък, допълвали и разнообразявали и различните ведически текстове преди да бъдат групирани в четирите Веди.

Видно е и е логично, че и през IV и особено през III хилядолетие преди н.е. е имало широкомащабни преселения на общности и народи, както и контакти и взаимодействия с широк географски обхват и значителни дистанции със съседни народи, племена и общности. Тези контакти и взаимодействия, в по-тесен географски обхват може да са били първоначално мотивирани със стремежи към разширяване на търговия, или на територия и експанзия, както и с възникващи военни действия, но постепенно с развитието на цивилизацията, търговията и културата, контакти и взаимодействия с много по-широк географски обхват и на много по-далечни дистанции са се развили с търговски характер поради развитието на търговията и търговските центрове и поради необходимостта и ползата от развитие на обмен с по-далечни народи. От своя страна развитието на такива контакти и взаимодействия е довело до последствия, изразяващи се в активизиране на културен и религиозен обмен, в споделяне, възприемане и пренасяне на културни постижения, на религиозни представи, идеи и концепции.

Независимо от това какви са били причините за преселението на арийските народи към долината на река Инд и дали то се е случило към началото на второто хилядолетие преди н.е. или чак към XVI век преди н.е., тези народи са се преселили и са пристигнали с определена история, култура, религия и способности. Те са възникнали, съществували са и са се развивали дълго време преди това в териториите и земите на техните предишни обиталища. Няма археологически или други източници и информация за точните територии, начин на живот, култура, знания, представи, религиозни традиции, ритуали, молитви, заклинания и пр. на арийските народи преди тяхното преселение. За тях съдим на базата на съдържанието на ведийските текстове във вида им, в който са успели да достигнат до наши дни. Предполага се и се счита, че арийските общности са живели в територии на изток или североизток от бреговете на Каспийско море. Когато е започнало тяхното преселение, една група от техния народ се е насочила на юг и югоизток към долината на река Инд, а друга група се е насочила към юг и югозапад в посока към земите на днешен Иран. Културата от предишното развитие на арийските народи при арийците, пристигнали в долината на река Инд и по-късно продължили своя път през съседните територии на Индия, е продължила да се развива нататък (с развитие на техните заклинания, мантри, химни, ритуали и като цяло - на ведическите текстове, по-късно групирани във Ведите, дали основа за развитие и създаване на всички последвали ги текстове). Тази култура е била определена като началото на ведическата култура, определено от разни историци и индолози към периода на XVI век преди н.е. (сякаш арийските народи, пристигайки по тези земи след своето преселение, са започнали да сътворяват и развиват тази своя култура на празно поле). Културата, която са пренесли арийците, които са пристигнали по древните земи на днешен Иран, е продължила да се развива с различни форми и промени и е довела по-късно до специфичните аспекти на местната древна култура и религия, включително до възникване на Зороастризма и на религиозната философия на Заратустра, изложена в свещената книга Авеста. (За времената, когато е живял Зороастър (Заратустра) няма единно мнение и точният периодът не е установен, като се предполага, че може да е между XVIII век преди н.е. – това е евентуално възможният предполагаем период за преселението на арийците в посока към древните земи на днешен Иран, ако не се е случило още два века по-рано – и VI век преди н.е. – според косвени писмени индикации от летописи в хроника – като същевременно някои учени решават да визират и предполагаем по-точен период през XII век преди н.е.)

Ако са осъществили своето преселение към началото на II хилядолетие преди н.е. или дори към XVIII или XVI век преди н.е., тези народи със сигурност са възникнали, съществували са и са се развивали поне редица векове преди това (вероятно дори и хилядолетиe и повече) като със сигурност са съществували и са се развивали в своите тогавашни територии и земи поне в периода на разцвета на Шумерската цивилизация през III хилядолетие преди н.е., на експанзията на нейните търговски контакти и обмен, и на нейните културни, духовни и религиозни въздействия, а впоследствие - през втората част и към края на III хилядолетие преди н.е. (или примерно в началото на II хилядолетие преди н.е.) и в периода на развитието на Акадската империя и цивилизация. Влиянието на обществената динамика, на търговския разцвет и на културния и духовен подем и религиозни процеси, няма как да не е достигнало до древните обиталища на арийските народи, много малко вероятно би било те да са живели напълно изолирани и без никакъв контакт, взаимодействия и обмен с други народи, и особено с напредналата цивилизация на Шумер и Акад. Би  било трудно да се приеме, че наличието на развита цивилизация (видимо по-стара и предполагаемо по-развита от тази на арийските народи), която се е развила в сравнително близък регион, е останало неизвестно за арийските племена и не е довело да въвличането им в търговски и културни контакти и обмен.

Би било съвсем естествено и логично да се допусне и приеме, че развитието на арийската култура, представи, култове, религиозни практики, ритуали и пр. в периода на тяхното съществуване и развитие преди преселението им е било повлияно, обогатено, допълнено от културата и религията на Шумер и Акад, че е взаимствало и е съдържало елементи и аспекти на културното, духовно и религиозно наследство на Шумерската и по-късно - на Акадската цивилизация, култура и религия, включително имената и влиянието на техните богове, че е продължавало да се развива на тяхната основа и в техния контекст, по своему ги е развивало и променяло, усъвършенствало и допълвало, формирало е конкретния им характер като резултат на спецификите на арийските народи и в съчетание с техни оригинални представи и концепции. (На тази основа по-късно след тяхното преселение са продължили да се развиват техните традиции, духовна и религиозна култура и практики с внасяне на допълнения и промени, с еволюция на представи, с добавяне на нови географски и други понятия, съотнасящи се към новите времена и новите райони на преселение, експанзия и обитаване. /С наличието втекстове на едни или други географски наименования или местни понятия от определени времена, някои учени считат, че мога та обяснят защо определят датирането или началото на ведическите текстове към определени периоди, което очевидно, няма как да е обосновано предвид логиката и естествената динамика на разнообразните процеси и натрупване през времето на промени, допълнения и на различни нови смислови слоеве, изключване на определени понятия или дори имана на богове и включването на променени и нови./)

Когато арийските племена са се преселили, те са дошли със своята обществена структура и традиции, със своя стопански и военен опит и способности, със своето духовно и културно богатство, със своите представи, вярвания и религиозни жреци, със своите учители и мъдреци. Те не са дошли с липсваща култура и ведическите заклинания, мантри, химни и ритуали, за които изследователите индолози казват, че са започнали да се появяват през XVI или XV век преди н.е., не са паднали от небето на бяло поле, и няма как просто така изведнъж без нищо да са започнали да се появяват точно в този период, за който се определя приблизително самото преселение на арийските общности. (Освен ако не се приеме, че арийските общности са пристигнали с липсваща история и култура и че за първи път различни химни, мантри, заклинания и ритуали са се появили на празно място, като по време на трансцедентни състояния на техни мъдреци боговете са им ги разкрили и са им ги предали да ги следват. Без да отричаме възможностите на медитативните прозрения, вдъхновения и творчески постижения, или възможностите за философски прозрения и интуитивни постижения, включително в състояние на медитация, такава възможност за начало на ведическата култура на празно място изглежда твърде малко вероятна и в целия исторически контекст изглежда логически неприемлива.) Няма как началото на ведическите текстове и култура да съвпада с пристигането и началото на пребиваването на арийските народи в новите земи в Индия. (Освен ако това определяне е чисто символично, поради липсата на предишни исторически, археологически и писмени източници, както и поради наличието в текстовете на наименования и понятия от времената и териториите им след преселението им.)

Когато арийските общности са пристигнали в долината на река Инд към началото на II хилядолетие преди н.е. или във времевия интервал до XVI век преди н.е., след период на преселение и перипетии, влиянието и на военната им прослойка е било нараснало, но и значението на жреците е било съществено. По-късно, към средата на II хилядолетие преди н.е. и в първите векове на втората му половина естествено се е стигнало до по-нататъшни процеси, в които арийските народи са започнали придвижване към нови земи и експанзия, при което са възниквали военни сблъсъци с местни племена и народи. Все повече е нараствало значението и влиянието на прослойката на воините и техните лидери. В процесите на смесване с нови култури, в нови обстоятелства и обкръжение, арийските жреци, свещенослужители, духовни и религиозни слоеве са се стремили както да запазят своите традиции, така и да съхраняват своето влияние и сред своя народ и сред всички части на оформящото се население. Естествено са се развивали процеси на оценка и допълване, на въвеждане на нови представи и концепции, на включване на нови наименования и понятия, характерни за местните земи, събития и условия, активно е продължавало развитието на традициите, на духовните и религиозни ритуали и практики. Върху основата на духовното и културно наследство, на ведическата култура и наследство, с които арийските народи са пристигнали по новите земи при своето преселение, на тяхното старо познание (веди – знание) са продължили да се развиват и оформят елементите на ведическите текстове с химни, мантри, заклинания, ритуали, правила и пр.


2.

ВЪВЕЖДАНЕ НА ПОНЯТИЕТО „ТРАДИЦИОННА И КЛАСИЧЕСКА ЙОГА”

Въвеждане на понятието „традиционна и класическа Йога”

======================;  ;==============================

С Йога още от малък съм свързвал много свои идеи и въпроси. След толкова години се опитвам да си обясня същността на нещата. Да бях имал възможността да намеря подобен текст когато бях на 13-14 години, бих си спестил незнание, илюзии и грешки.

В обобщаващо понятие „традиционна и класическа Йога” обединявам всичко създадено през хилядолетията, натрупано и известно днес относно философия, концепции и практика за Йога и свързано с Йога още от дълбоката древност и последователно през времето, през епохи, времена, цивилизации и народи, през началния ведийски период с Ведите, през периода на сътворяване на Упанишадите и на множеството други пояснителни текстове и коментари към тях, включително основни текстове като "самхити" и други форми на произведения с редица други специфични наименования, концептуализирали различните системи и аспекти на индийската философия, и заедно с множеството разнообразни произведения с различни форми и цели - „самхити“, трактати или книги от периода около и през Средновековието, обясняващи, допълващи и коментиращи по-древните текстове, оригиналните източници или първоначални древни коментари върху тях, или „възстановяващи“ загубено познание от древните текстове и практики, както и заедно с усилията от XVIII и XIX век и различните приноси и нововъведения, представляващи повторение и утвърждаване  на познатото и старото, с желание и стремеж за негово доразвитие, или пък случаи, развития и действия с претенции  за „възстановяване“ на „загубено“ древно познание за различни видове или методи по пътя на Йога,  а така също и заедно с всякаквите многобройни съвременни интерпретации, преоткрития на древни забравени познания, практики или стилове, нововъведения, модернизации и „авторизации“ на стилове, методи или видове Йога, включително и с колоритните и изпълнени с чудеса, с прозрения и с достигнати просветления жизнеописания и перипетии на безчетните съвременни мъдреци, учители, гуру и светци, свързани с тях, за които в днешно време вече е налична изобилна информация в информационния фонд в различните му съвременни изражения. В това понятие не включвам Пътя на интегралното съзнание, който наричам и Йога на интегралното съзнание. С други думи, в „традиционна и класическа Йога” включвам всичко създадено и известно в Йога и свързано с Йога от дълбоката древност до сега (история, концепции, практика и философия) без в това понятие да включвам „Йога на интегралното съзнание”. Всичко създадено, съществуващо и известно по отношение на Йога, с изключение на Йога на интегралното съзнание.

В глава седма на Йога на интегралното съзнание разгледах различни понятия, направих съпоставяне на нивата и редица техни аспекти. Там отбелязах, че нейна цел, заедно с общото представяне на Пътя на интегралното съзнание и различните негови нива, е да позиционира Йога на интегралното съзнание спрямо цялото натрупано през хилядолетията и познато днес концептуално и практическо наследство свързано с Йога.


3.

Нямам намерение да правя някакъв пълен или изчерпателен исторически обзор на развитието на Йога (а и се съмнявам, че е възможно това да се постигне в една книга, колкото и да би ми се искало да бъде създадено такова произведение), някакъв фактологически списък или нещо като енциклопедичен текст с всичко съществуващо през хилядолетията в обхвата на темата за Йога и свързаната с нея проблематика във всички аспекти, или поне с това, което през изминалите епохи не е потънало в забвение и е останало известно, съдържащо разнообразните концепции, философии, древни и нови писания, устни предания и различни видове записани текстове, с множеството разнообразни подходи и интерпретации, с всичките противоречия, съществуващи в разноликия широк обхват на тази тема и свързаните с нея текстове и знания за развитията в историята и за философските понятия и системи, с множеството "бели петна", неясноти, неопределености и различаващи се интерпретации в генезиса и хронологията на развитията още от древността, както и през последните две хилядолетия, с безбройните имена на мъдреци, създатели, основатели или съвременни светци и гуру, последните от които поне - срещащи се в определено количество в разни текстове и „източници“ от изминалия век. Нито би било възможно това да се направи на едно място, нито е възможно тук да се предложи такъв изчерпателен или "енциклопедичен" текст, нито бих могъл да имам възможността или претенцията да направя и предложа анализ на всичко написано и известно по тематиката "Йога", вкл. различните аспекти на свързаната с нея философия, нито е необходимо, нито пък всичко това би следвало да е предмет на тази книга, отнасяща се конкретно за пътя на "Йога на интегралното съзнание".

Ще се опитам да се огранича в няколко съждения и аспекти и да спра навреме, макар че темата е като тресавище, което те поглъща и е трудно да се измъкнеш и отново да излезеш на брега.

В усилията си да остане на желания бряг и да не затъне в тресавището на необятността и всеобхватността на темата, написаното тук ще е частично по отношение на цялата съществуваща известна фактология и налична информация с различни форми на класификации, категоризации, наименования на форми на произведения и текстове, аспекти на техните съдържания и на философски концепции, със знайни и незнайни, реални или само предполагаеми и нарицателни имена на техни възможни автори, на мъдреци, светци, гуру и просветени личности - известни или непознати, предполагаеми или доказани, реално съществували или легендарни и митични, живели и съществували през хилядолетията, както и през вековете на нашата ера.

Някои от тях са били реални, макар и останали с паметта на времето със знакови нарицателни имена, други са били реални и са останали известни вероятно с истинските си имена. И за едните и за другите - без да може да се определи кои от тях и доколко са се оказали плод на анонимни и колективни творчески интерпретации на митологичното наследство, или плод на пост-събитийни творения, описания или твърдения за предшестващи събития, истории, светци, чудеса, школи, постижения и изключителни мъдреци и гуру, дело на различни адепти, мъдреци или пък на свой ред техни последователи и ученици през различни периоди в миналото, включително и особено във вече сравнително по-нови времена.

Всъщност, понякога за да усетиш вкуса на солта, не е задължително наведнъж да изпиеш цялата вода на всички океани.

В този смисъл, написаното тук ще се опита да е с концептуален характер, засягащо няколко конкретни определени аспекта. Написаното по засегнатите аспекти ще се стреми да е с обобщаващ характер и със собствена позиция от гледна точка на "Йога на интегралното съзнание".


4.

НЯКОЛКО-ХИЛЯДОЛЕТНИ УСИЛИЯ И ТРАДИЦИИ

Няколко-хилядолетни усилия и традиция

=====================;  ;=============================

За Йога има планини от текстове и тонове информация, като се започне с елементите на концептуалната религиозна и философска основа, втъкани в древните Веди и превърнали се в концептуални и религиозно-философски океани с последвалите ги Упанишади, Араняки, Брахмани, Пурани, Сутри, Епоси, Самхити, безброй многообразни текстове с разнообразни древни наименования и безбройни обяснения, допълнения и коментари по тях, с най-различни форми и обеми, с различни цели, същност и духовен принос, разпростряли се през трите хилядолетия, следващи след групирането на ведийските текстове в четирите известни Веди, в още по-необятни и многообразни концептуални и религиозно-философски простори и пространства - с бушуващи през времевите хоризонти океански бури и водовъртежи, утихвали като по-спокойни води в отделни морета с множества острови, преливащи през непостижимата безбрежност на реалността – израз на стремежите и усилията на хората още от зората на тяхното разумно развитие за разбиране и осмисляне на заобикалящата ги реалност, и за съхраняване и препредаване през стотици поколения на постигнатото свое древно познание, за по-нататъшното развитие на това духовно наследство, с участието на безчет посветени люде, мъдреци, учители, жреци и религиозни служители, майстори в йога, техни ученици и адепти.

Повече от четири хилядолетия - житейски наблюдения, интуитивно осмисляне, философски прозрения, творчески пориви, конкретна практика, събирани и систематизирани в едно необятно духовно и културно наследство и безценно богатство.

Повече от две хилядолетия в древността стотици поколения мъдреци и свети люде, жреци и брамини, учители и ученици, майстори и адепти - съхранявали в умовете си парченцата натрупана и натрупвана мъдрост и познание, и препредавали ги напред през времето на следващите поколения чрез „устната традиция“ – химни, песнопения, заклинания и ритуални правила, мъдрости за живота и случили се събития, пояснения за тяхното разбиране и правилно изпълнение, религиозни и религиозно-философски концепции, поетични философски и нормотворчески океани, разраствали се през епохите - съдържанието на ведическото наследство и последвалата многообразна литература, преди да започнат да ги записват на санскрит.

На свой ред последвани от нови реки, водопади, морета и цели океани от други многочислени творби, текстове с разнообразни наименования, форми и цели, от Сутри, Самхити, "трактати", коментари и тълкувания на предходни текстове, коментари върху коментарите, произведения и книги с разни имена, обяснения и синтезиране, утвърждаване или ревизиране на религиозни и философски концепции, развитие и дооформяне на концепции и философски системи, нови коментари, обяснения и допълнения върху тълкувания и коментари на мъдреци от предишни епохи.

Повече от четири хилядолетия продължаващо творчество с усилията, вярата, дръзновенията, надеждите, стремежите, труда, амбициите, прозренията, постиженията и произведенията на безброй древни мъдреци, мислители и учители през безкрайните потоци на времето, и на многобройни нови и нови мъдреци, мислители и учители през по-близки епохи и сравнително по-скорошни векове в миналото, включително и през последните десетилетия и години, мнозина от тях определяни от своите като "светци", с множество техни интерпретации, школи, системи и практики.

Хилядолетия на посветени усилия, вярвания и стремежи, неотклонно следване на вяра и чувство за дълг, хилядолетна практика, постоянно съпроводена с подтика за осмисляне на реалността на своя живот и постигане на реализация и смисъл на своето лично съществуване, заедно със стремежите за отстояване на своята истина или с местните амбиции на безбройни общности, секти и кръгове на посветени, оформящи своите школи, повтарящи стари или развиващи нови практики и концепции, утвърждаващи своята вяра и представа за реалността в избрани и доразвивани религиозни доктрини или философски направления и системи - на необятна територия, сред многоброен народ, в един невъобразим по обхват за човешкото съзнание период, и с появата през този поток на времето на все нови и нови посветени мъдреци, "прозиращи истината" велики учители, все нови и нови духовни водачи и основатели - с техните религиозни, духовни и философски идеали, както и заедно с техните лични човешки амбиции - за утвърждаване на своята истина, на своето осмислено и достигнато познание, на своя труд, постижения и вяра за истинното и правилното, на своя смисъл и живот, на своите представи за реалността, концепции и школи.

Усилия, труд, постижения, умозаключения, концепции и практики, започнали и продължили във времеви и пространствен обхват и с участници, дали свой съществен принос, които са трудни за възприемане и осмисляне от позицията на сегашния ни момент, с начало в дълбока древност, покълнало върху основата и в почвата на най-древното духовно, религиозно, ритуално, мисловно и интуитивно породено наследство от изворите на цивилизациите по земите на древен Египет и древен Шумер, и продължили непрестанно и през сравнително "съвременните" векове на първото и второто хилядолетие от Н.е., включително и през последните две столетия на XIX и XX век – с нови духовни водачи, свети люде, учители, майстори, хора "постигнали просветлението", хора въздигнали се и обявени за въздигнати до най-високи духовни равнини и състояния, просветители, лектори, инструктори, както и автори и въобще - осведомени по темата и знаещи люде.

И така - докато се стигне и до днешно време – с появяващи се и през последните десетилетия, и през последните години, все нови „докоснати от боговете“ прозрели истината съвременни духовни учители и водачи, „основатели“, майстори и изразители на течения, създатели на нови "школи" и на нови "видове" йога, с появили се многобройни опитни инструктори, майстори-учители с многобройните им днешни интерпретации и нови „авторизирани“ „системи“, нови "школи", различни "методи" или практики на йога, практици или теоретици и изследователи, с планини от техни нови книги, обясняващи Йога, третиращи в една или в друга светлина тази най-древна проблематика и практика, съставляващи днес информационния фонд редом с най-древните текстове.


5.

„ИНФОРМАЦИОННИЯТ ФОНД”

„Информационният фонд“

Благодарение на днешните информационни технологии, оцелелите до наши дни древни текстове са на разположение в съответните електронни библиотеки и всеки човек може да се запознае с тях, ако разполага с достатъчно време. Това се отнася и за разнообразна информация, свързана с хода на развитията и оформянето през времето на различни концепции, системи или школи, макар в множество случаи в информацията да има непълнота, фрагментираност, частичност, противоречия, неустановеност на периоди във времето, липса на установена точна хронология и датировка.

Непрекъснато разрастващият се информационен фонд в днешно време, в който всеки един читател може да търси и да намира, е с няколко различни аспекта. Една от формите му включва записани текстове с разнообразни наименования и характер и книги с различна давност, включително древните оригинали, или изследвания и анализи на индолози, историци и философи върху тях, от които може да се опознаят както оригиналните идеи от първоизточниците, така и разнообразни техни представяния, изследвания и коментари, включително от по-ново време, в които обичайно би могло да има различни гледни точки и противоречия, и които следва да се възприемат с критически подход и съпоставяне.

Друга форма на информационния фонд е активно разрастващата се електронна „енциклопедична“ система във вид на резюмета с различен обем информация към тях, като в повечето случаи те се базират на информация, съставена от самите „субекти“, за които тя се отнася, от самите школи и направления, от тяхната администрация или последователи, или от независими любители, позовали се на информация, също в крайна сметка произхождаща от описваните „субекти“.

Такива резюмета и информации, включително от последните десетилетия и години, за школи и видове йога, за техни специфики, древност, основатели и светци, включително и за различните философски системи, за периодизация или елементи в съдържанието и концепциите на древни текстове, за аспекти и течения в религиозната традиция и т.н. се умножават с геометрична прогресия, като все още, макар и взаимно свързани, остават огромно множество отделни острови в океана, и макар и добър източник за ориентиране по отношение на най-различни аспекти, факти и събития, изискват настойчивост за паралелно осмисляне и систематизиране, защото са отделни части и фрагменти, често съдържащи противоречия, неточности, едностранчивост или грешки, не представляват части от единен синхронизиран текст от един общ съставителски източник, а отделни информации по съответната тема или за съответния „субект“ - съставени сами за себе си (колкото и такъв несъществуващ единен синхронизиран текст да би бил необятен и труден за възприемане и осмисляне). Приемането на информация от тази форма на информационния фонд също изисква критически подход и съпоставяне, както и прилагане на определена доза съмнение с цел проверка.

Доколкото в множеството случаи тези резюмета и информации са съставени от съответните школи или "видове" йога, те често съдържат такива невероятни небивалици в жизнеописания на техни основатели, създатели, светци или предходни учители, с постигнати едни или други чудеса, с постигане на неестествени способности, с живот в продължение на векове, с явяване или превъплъщаване през вековете, или пък с получени специфични насочващи сънища, видения и прозрения (нещо често срещащо се в биографичните описания на различни учители и основатели), всичко това - в духа на явната традиция на митологизация в тази проблематика (характерна не само за днешно време), каквито явно произхождат от творческите пориви и интерпретации на техните последователи и адепти, стремящи се да обосноват изключителността на съответната школа и горди да са част от такава изключителност, че такива информации би следвало и могат да се възприемат определено с критически подход, с разбиране за вероятната мотивация и за възможната реалност, с допускане за различни възможни алтернативи.

(Е, когато последователите на една или друга школа или направление в йога пишат историята на своя основател и гуру, светец или аватар, те могат да разкажат всякакви неща, обосновавайки се с познанието, произтичащо от традицията на своята пряка приемственост. В това отношение християнската църква е много по-скромна и внимателна, и се отнася с определено недоверие и резерви към слуховете за чудеса, като всяко канонизиране на светец е предмет на сериозни процедури.)


„ПРОЕКЦИЯ” НА НАСЛЕДСТВОТО И „РАЗПРОСТРАНЯВАНЕ НА МЪДРОСТИ”

"Проекция" на наследството и „разпространяване на мъдрости”

В повечето случаи „мисионерската“ дейност на светила и придобили известност в западния свят гуру или йоги към срая на XIX и началото на XX век се плъзга в плоскостта на духовни и религиозни лекции, с някои религиозно-философски аспекти, с някои измислени в тази светлина от лектора и гуру „мъдрости“ и житейски духовни правила за постигане на истината, на щастието и блаженството, и с общи приказки за медитация и себереализация, като в това поле наблягат с акценти от определения вид "йога", който преподават. Тези аспекти и акценти са естествено по-лесни за възприемане и следване, отколкото е пътят на реалните физически практики с асани, пранаяма и др., и съответно видимо по-привлекателни за западните хора от този период с всякаква възраст, занятие и профил, и по-лесно достъпни с оглед адептите да могат да си повярват, че нещо могат да постигнат и са постигнали, и да претендират, че са успели да ги „постигнат, усвоят, овладеят“. С пристигането на нови гуру, лектори и учители, съоитветния комплекс мъдрости и истини, преподнесени с известна индивидуална окраска или фразеология, се свързва, преподава и възприема в контекста на нови и нови видове "йога". Това всъщност продължава да е основната плоскост за този вид "мисионерска" дейност и през началните десетилетия на XX век, като преобладава поне в отношение на достъпността за масово влияние, приемане и следване, както и през цялото двадесето столетие и до днешни дни, като паралелно от началото на века и през десетилетията на XX век се появяват и все повече започват да се умножават и гуру, лектори, майстори и инструктори, демонстриращи способности и организиращи школи и обучения и с конкретните физически техники и практики от Хата йога, както и в полетата на "медитациите".

Както като се започне още от края на XIX и началото на XX век, така и през последните десетилетия на века, а и до наши дни, дейностите на едни или други школи и усилията на техни основатели и организатори, и на техни международни мрежи от филиали, все повече умножаващи се, разрастващи се и разклоняващи се в днешно време, се представят с идеализирани информации и в приповдигнат тон в духа на духовното подпомагане на цялото човечество и разнасянето на мъдростта по света, като предоставяната информация, базирана пак на истории, сътворени в различни времена и периоди от самите „субекти“, за които тя се отнася, съдържа редица благоприятни интерпретации, в голяма степен изкривяващи или заобикалящи истинската същност на реалността, пренебрегвайки фактите, обстоятелствата и движещите сили на активното комерсиализиране на Йога като се започне от началото на XX век и се стигне до особено големите му измерения днес, на комерсиализирането, меркантилизирането и в този смисъл „инструментализирането“ на практиката, философията, знанията и духовното наследство, свързани с Йога, от страна на различни експоненти, заминали от Индия и придобили известност, популярност, слава, митичен и мистичен образ и ореол.

Пристигналите в края на XIX и в началото на XX век гуру и лектори намират един свят в САЩ (а в определена степен и в Европа), оказал се изглежда беден и жаден на същинска вътрешна духовна същност, дори беден на "вътрешна духовна и културна история" (или поне беден откъм такъв "вътрешен", "активно-интуитивен" и "медитативен" тип духовност, духовна история и опит) и, в своето неразбиране и незапознатост, очарован и омагьосан от собствените си митични и мистични представи за непознатия тайнствен мистериозин Изток и за това какво би могъл да очаква, заинтригуван и увлечен от новопоявили се екзотични лица, фигури и имена, с техни лекции и представяния на древни теми и аспекти с тяхната абстрактна и завоалирана терминология, приказно звучене и претенциозен изказ, включващ всъщност лабиринт от отдавна известни и многократно повтаряни, но непознати за новите слушатели, основни многосмислени понятия, предполагаемо означаващи велики истини.

Един любопитен свят, започнал да приема на доверие едни или други лекции като най-съкровените откровения за най-древните истини и мъдрости, и излъчил множество симпатизанти и последователи, видели в своята житейска бездуховност възможността да се слеят с „възвишеното“ и да станат част от нещо ново, изключително и велико, да придобият нова собствена „истинска“ духовна автентичност, произтичаща от древната мъдрост, сред които всякакви люде, включително известни фигури, популярни „звезди“, както и милионери, започнали да даряват средства и да закупуват за съответната школа сгради, ашрами и центрове, и за благодарност, и като висша оценка на техния "духовен" (материален и финансов) принос и придобита нова духовна самоличност, обявени впоследствие от гуруто за местни светци.

В някои резюмета за новото в една или в друга школа, както възникнала в различни периоди през XX век, така и през последните години на настоящия ни век, като неща нови, специфични и изключителни всъщност се представят тривиални подробности, квалификации или описания, които са само части и проявления, или компилации на отдавна известни аспекти и положения в традицията и практиката. Могат да се дават различни примери, но тази информация е налична в информационния фонд и всеки може да я намери. Налична е изобилна информация включително за стотиците интерпретации с школи или "видове" йога, наименования на йога с всякакви принадени определения или квалификации, или носещи конкретните имена на един или друг свой съвременен основател или учител, нароили се в днешно време по цял свят.


6.

„МОДЕРНИЗАЦИИ ИЛИ АВТОРИЗАЦИИ”

„Модернизации“ или „авторизации“

Явлението, при което в рамките на една древна традиция, философия и практика  множество всякакви учители и майстори последователно във времето създават свои специфични стилове, системи, школи и модификации, които свързват със своето име, или със специфични, въведени от тях понятия, е характерно както за школите и практиките в Йога, така и за многобройните стилове и школи в източните бойни изкуства.

„Легендите“ говорят за голяма преданост на учениците към своя учител докато е жив и за тяхна отдаденост за продължаване на неговото дело и стил. В живота не винаги така се е получавало, включително и поради разпръскване през последното столетие на ученици сред останалия свят, за да разнасят мъдростта, качествата, спецификите, техниките на своята система. Според „легендите“, това е ставало по указание на своя учител, но реално в множество случаи е било продиктувано от елементарни императиви на конкретния живот и стремеж от ученика за намиране на свое по-добро поприще и собствена реализация в качеството на учител. Такива възможности са били стимулирани и от интереса през последните 1-2 столетия, и особено през последните десетилетия, на обществата в западния свят към тези древни, загадъчни, митични практики, от романтичното очарование на тайнствеността на източните практики и от всякакви подобни причини, въздействащи върху потенциални ученици за участие в безбройните школи по йога, или групи и организации за обучение в различни видове източни бойни изкуства по цял свят.

Същевременно, докато при източните бойни изкуства има сравнително доста широки хоризонти за различия във физическите форми и динамики на практиките с различни възможни методи, подходи и техники за противоборството, то практиката на Йога в основата си, осмислена и постигната с хилядолетен опит и наблюдения, е обоснована с ясни физиологични и психофизиологични принципи и обикновено всякакви интерпретации водят или към нарушаване на тези принципи, или към частичност и фрагментираност с акцентиране само върху отделни аспекти, вкл. и до практики, представляващи смесване с различни форми, динамика и упражнения, характерни за познатата ни обичайна динамична физическа гимнастика (макар че различни основатели и гуру на модернизации в йога и школи с едни или други наименования, очевидно няма да са на това мнение). Така, според мен, се нарушават хилядолетно установени принципи, излиза се извън същността, нарушава се напредъкът по Пътя, прекъсва се движението към целите, включително и към финалната цел.

Всъщност, често са се появявали исторически, житейски и обективни причини, които са пораждали стечения на обстоятелствата, предизвикали раздяла на ученици от своя учител и довели до основаването от един или друг ученик в Йога на собствена школа, превръщайки го в учител, а впоследствие и прибавяйки към наименованието на своята школа и собственото си име. В голяма степен има и субективен елемент в причините за стремежа и практиката през вековете, включително през последното столетие, за създаване на собствена школа, направление и дори система, свързана със собственото име, която да остане като наследство във времето. От една страна, макар и да изглежда парадоксално, голямото уважение, отдаденост и почитане към общото древно наследство, към което учителят изпитва гордост да принадлежи и да е значима част, и желание да внесе свой личен принос. От друга страна – желанието за придаване на смисъл на своя живот, стремеж за същинска  реализация в живота си, което води и до стремежа за добавяне на собствен принос и търсене на специфичен облик на своята школа, на основата на постигнатото от страна на учителя в течение на неговата лична физическа и духовна практика, на собственото познание и мъдрост, на своите специфични представи и заключения.

Особеността се състои в емпиричния път на придобиване на познание, собствени представи и заключения, на базата на дългогодишна лична физическа и духовна практика, което познание се появява редом с познанието, предадено от учител при първоначалното обучение или съдържащо се в древни текстове или в книги от по-нови времена.

Същевременно, всяка групова практика с обучение на ученици, водеща до оформяне на школа, се осъществява при силното въздействие на субективен фактор, свързан с личния авторитет на учителя и влияние на неговата личност, основаващ се не само на негова принадлежност към определена линия на пряко предаване на традицията и на авторитета на съответните негови учители, а и на неговите реални лични качества и способности, придобити чрез натрупания емпиричен опит и познание в хода на негова дългогодишна лична практика, в контекста на една всеобхватност и разнопосочност на традицията и на фона на наличието в такива практики на многообразни възможности за вариации.

Естествено се стига до ситуация при прочул се учител, организирал школа, особено когато е и с многобройни филиали и с международна известност, да свърже своята школа и организация със собственото си име, или с въведено от него и прибавено към "Йога" специфично понятие. Това е резултат и от действията на многобройните му ученици, в стремежа им да засвидетелстват специфичността и уникалността на конкретната школа, в която са последователи, търсейки по този начин и удовлетворяване и на своите собствени нужди и амбиции да почувстват и да постигнат своята лична уникалност и реализация в живота. (Въпреки, че за учителите и майсторите, както и за истински посветените, в Йога понятието „реализация” не би следвало да се възприема по подобен начин – през призмата на тщестлавие и амбиции на прагматичната житейска плоскост, а има смисъл в специфичен духовен, ментален и трансцедентен план.)

В много случаи, при прибавяне в наименованието на школата към „Йога“ на собственото име на учителя, или на ново специфично понятие, името на школата е предимно знак за обозначаване на съответната организация, като има значение за поддържане и разнасяне на популярността й, предвид непрестанното комерсиализиране в света на практикуването на йога, и тенденцията за умножаване на международните мрежи с набиране на все повече ученици, плащащи своите такси.

В множество случаи специфични вариации и дори нововъведения в практиките на една или друга школа са предизвикани от стремежа за формиране на неин специфичен облик с цел създаване на представата за нейна уникалност, по-голяма ефективност и по-висше ниво на практиките, извън стандартното и общо познатото, с целта и с усилията за  изграждане на популярност и набиране на ученици, както когато школата е с международна мрежа – в различните страни, така и когато школата е базирана в Индия– за набиране на приходящи чуждестранни ученици от цял свят.

Всичко това, обаче, не може да оправдава явни или скрити претенции  за „авторизиране“ чрез внасяне на едни или други интерпретации, специфики и модификации в практиките, или тяхното разграничаване и обособяване в конкретни специфични аспекти, отклонявайки ги от основополагащи принципи и нарушавайки тези принципи на фона и в полето на едно древно наследство с практики, установявани и отработвани в течение на хиляди години.


„ИНТЕРПРЕТАЦИИ В МНОГООБРАЗИЕТО”

 „Интерпретации в многообразието”

По повод на вече казаното за екзотичните понятия и енергии, независимо, че по-късно в определен аспект доразвих някои виждания по отношение на връзката на живота и човека с енергиите в светлината на философията за Реалността на Пътя на интегралното съзнание, остава факт, че в множество от книгите и публикациите по йога, че в множество от древните текстове и последвали ги текстове и произведения, както и в съвсем нови и съвременни текстове и книги, последователите на едни или други системи, школи, течения или групи, описващи разни концепции, превеждащи по един или друг начин от санскрит древните текстове и определения в Упанишади или Сутри, или занимаващи се с тълкувания на „просветлените” мисли и тези на основатели и учители на собствената им йогистка школа, система или "духовен път", често използват сходни клиширани фрази и двусмислени понятия с идеята, очакването и претенцията, че изразяват и звучат с трасцедентна дълбочина, които в множество случаи са всъщност без конкретен полезен смислен фокус и достатъчно реално съдържание, и с които се създава и натрупва през десетилетията (започвайки всъщност още от минали столетия и минали по-далечни времена) каша от тривиални разсъждения, нерядко от безсмислици, много често двусмислени и без ясен фокус какво искат да изразят, представяни като дълбокомислени открития и констатации, като оригинални мисли за същността на съзнателните процеси и медитативните състояния, или за различни аспекти на йога-практиките.

Такъв стил в изказа и същността на тълкувания, коментари и интерпретации произтича от формата и съдържанието на древните източници и от създадените впоследствие традиции. Това е характерно както за тълкувателите от миналите векове, така и за по-съвременните коментатори, мъдреци и автори. Следствие е от високата степен на абстрактност в наследството от миналото, върху което се базират различните системи и школи в Йога. Произтича от същността на древната философско-религиозна основа, на представите за човешкия живот и за пътя на неговото съзнание отвъд видимите предели. Начално е породен и от имитиращата същност на някои от религиозно-философските идеи, концепции и теории от най-дълбока древност, чиито кълнове и първоначални базови елементи и аспекти са започнали своя генезис още от самото начало на човешкото възприемане, реагиране и осмислянето на непонятните аспекти и проявления на заобикалящата хората реалност, пораждайки се и развивайки се в резултат на най-близки към ума субективни импулси, реакции и образи, в резултат на което в тези идеи, концепции и теории, когато човешкият ум е стигнал до тях, са били заложени представи за космогонията, за вселената и за окръжаващата хората  реалност, не на основата само на наблюдения и логически анализи, а изразявани в „антропологична” форма и стил с понятия имитиращи човека, неговата същност, тяло и действия, и отношенията между половете, индивидите и групите.

В крайна сметка се стига до горепосочения резултат, при който на фона на величавата светлина и дух, в общата грандиозност и изключителност на духа и тялото на Йога, в представите и в теорията в целия обхват на традиционната и класическа йога, във философско-религиозните концепции и в начина на тяхното формулиране и изразяване намират място и множество тривиални съждения, твърдения, клиширани изрази без ясен смисъл, с двусмислия и завоалирано неуточнено съдържание, съдържащи опити за формулиране и обясняване на „висши” и абстрактни понятия и проявления чрез смислови тавтологии, водещи до безсмислия - всичко това представяно като трансцедентни дълбочини и дълбокомислия, непонятни за всекиго.

В духа на идейното и концептуално разнообразие и разнопосочност при формирането и развитието на базата на ведическото наследство, включително на приетите като завършваща негова част Упанишади, на различните и противоречащи си древни индийски философски системи, както и в същия смисъл в контекста на разнообразните религиозни разновидности, покрай Хата йога и Раджа йога, включително поради амбициите в миналото и в сегашно време на едни или други учители, основатели, майстори, гуру, философи, „свети“ люде, духовни представители и пр., са възникнали, размножили са се, възпроизвели са се и гравитират различни своеобразни концепции и практики, системи, школи, „стилове” и „йоги“ с многобройни имена.

Някои от тях са сравнително древни, други – съвсем съвременни и модернистични. Въведени от един или друг духовен учител, майстор или инструктор в стремежа му да постигне своята „реализация“ и да не се загуби името му в анонимността в океана на класическото и традиционното, насочил концепции и практики към едни или други специфики на основното наследство, прибавил личното си име към думата „йога” и основал нова система или школа в йога. Вариации, представяни за паралелни школи или поне нови разклонения, основаващи се на същите класически физически и духовни принципи, но с претенции да представляват нещо ново и носейки различно наименование.

Учениците на учители, мъдреци, „свети люде” – основатели от близкото минало на системи и школи на йога ще станат от своя страна основатели на системи, направления, „стилове”, школи, международни мрежи или подобни организации и същности, като ще направят нещо подобно на това на своите учители – в наименованията им ще прибавят личните си имена към понятието „йога”.

В повечето случаи, повечето от практиките в тези системи, „стилове”, школи, мрежи, организации, центрове или групи, разпръснати по цял свят, в днешно време са не друго, а просто разновидност на съвременна гимнастика с претенции за духовно съдържание, привличащо платежоспособни ученици с вкус към езотеричното.

Веднъж изброих на едно място наименованията на повече от петдесет вида („стила”) йога, в които думата „йога” се споменаваше в една или в друга комбинация от понятия… Впоследствие забелязах, че има още редица от множество системи и школи, които не бяха включени в този списък, и аз бях забравил да погледна. В ума ми възникваше представата за йога-учители и инструктори, трескаво размишляващи и фокусирали своите усилия в сътворяването на някакви особени интерпретации или акценти, с които да могат да създадат „нов вид” йога, и така да увековечат името си, както и да си осигурят повече ученици и финансови приходи.

Личните амбиции (или може би искрена лична вяра) на едни или други личности, учители, мъдреци, майстори, авторитети или автори, както и комерсиализирането през последните десетилетия на школите по йога (в контекста на и в допълнение към оформилите се в течение на поне четири хилядолетия подходи и практики, а впоследствие – системи и школи), различаващи се по своите интерпретации, акценти или аспекти в посланията, са довели до измислянето и натрупването през последните един-два века, и особено през последните десетилетия, и въвеждането в обръщение на всякакви нови наименования и видове на йога, в някои случаи с амбиции за обединяване (интегриране) и дори – за извеждане в по-висш порядък, в други случаи с определена тематична насоченост или специализираност и специфики в практиките, представяни като отделни и дори оригинални системи, школи или „стилове”.


7. 

Какво влияние оказва комерсиализирането на практиките в Йога и стремежът към привличане и задържане на ученици върху формите на практикуване и съдържанието на практиките при повечето системи и школи?

Възможността за внасяне в „занятията по йога” на многобройни разнообразни вариации не трябва да води до отклоняване от основни принципи, достигнати през хилядолетията и съобразени с физиологични и психофизиологични дадености и функции на човешкия организъм и със съответни физиологични и психофизиологични и духовни ефекти от съответните практики, постигани на фона на една необходима вътрешна вглъбеност по време на тяхното изпълнение.

Няма как да са равностойни по отношение на такива физиологични и психофизиологични принципи от една страна практики, които се основават на статичен и статично-медитативен подход и от друга страна практики с динамични и интензивни изпълнения, от една страна практики с традиционни асани с внимателно последователно преминаване и от друга страна практики, в които асани се смесват с многократно повтарящи се интензивни движения от познатата ни обичайна гимнастика, от една страна практики, в които се набляга на тяхното приспособяване към даденостите и моментните възможности на учениците, включително практики с индивидуален подход към всеки ученик, и от друга страна практики, при които според възприетия метод се очаква всички ученици да приспособят възможностите и телата си към това, което се поставя за изпълнение и се изисква в хода на занятията, от една страна практики, при които се следва бавен и постепенен подход на внимателно преминаване между статични асани, съчетани с необходимото релаксиране, и от друга страна практики със съчетания, при които ученикът, влязъл в общата група, независимо от своето ниво и способности, се налага да прави такива преходи между асани, които най-вероятно ще са причина за създаване на предпоставки за травми и увреждания, ако не веднага, то след време, или пък практики със специфични интензивни комплекси, при които няма необходимия метод за тяхното постепенно и плавно усвояване, и ученикът влязъл в общата група, естествено и спонтанно стараейки се да не изостава от общата форма и от други ученици, претоварва едни или други елементи и създава предпоставки за придобиване впоследствие на травми и увреждания на стави и особено на съставните елементи на гръбначния стълб, от една страна практики, при които се използва установената в традицията единствена опора на тялото със земята и от друга страна практики, при които се въвеждат всякакви приспособления и помощни уреди за едни или други разтягания или модификации на асани с опора на въжета, поставки и т.н.

(Някои от носителите на такива въведения и подходи придобиха световна известност и неоспорим авторитет, към други бяха отправени критики и компрометиращи обвинения, трети остават като част от общия поток на различни тенденции и проявления на практики в йога. В информационния фонд има достатъчно конкретна информация и е ясно това за кого се отнася – това само веднъж ще го напиша, но се отнася за редица от включените тук констатации.)

Всъщност, от една страна стремежът за популяризиране на Йога с нейната древна мъдра и полезна практика, вкл. и за разпространението и утвърждаването на вярата в нейната философска и религиозна крайна цел, и за нейното приемане от повече хора, необходимостта от обучение на място с физическо присъствие и необходимостта от контакт с учител, който да покаже и обясни на ученика, и от друга страна, самото комерсиализиране на практиките в Йога, е довело до създаването на школи и организации, в които се провеждат съответни занятия. Подходът към масовизиране и самото комерсиализиране и търсене на икономическа възвръщаемост с платени такси от учениците изисква в групите да участват определен брой ученици, както и налага определени времеви рамки на съответните занятия с продължителност между час и час и половина. Определянето на времетраене от час и половина е съобразено както с естествените очаквания на учениците към сериозен ангажимент и практика и запазването на техния интерес, от една страна, така и с ежедневните възможности на хората и тяхната заетост в ежедневието, от друга страна. Същевременно, за запазване на интереса на учениците и съответствие с техни очаквания и представа, в занятието се включват няколко различни аспекта и форми и определен набор от техники. Това може да става с всекидневното повтаряне на определен подбран стандартен комплекс, или с промяна на комплексите в различни дни. При всички случаи води до по-малко налично време за практика в отделните асани в този комплекс, по-малко време за практикуване на пранаяма, по-малко време за междинно релаксиране, по-малки възможности за медитативна статичност при различните асани в обхвата на този избран комплекс. Това води до несъвършенство в практиката на всяка отделна техника, дори ако се допусне, че в предварителни занятия преди включването му в общата група ученикът се е запознал с формата на отделните техники и донякъде е разбрал как следва да ги изпълнява.

Същевременно, ученикът практикуващ в такава група, колкото и да се старае да се фокусира в собствените си изпълнения и да се вглъби в себе си, неволно започва да съизмерва начина, по който изпълнява съответната техника, с другите около него, и освен, че му се предоставя сравнително по-малко от необходимото и полезно време за нейното изпълнение, в много случаи се напъва и пресилва в стремежа да изпълни асаната възможно по-правилно, нарушавайки основния принцип на постепенност в усвояването и напредването, и на изпълнение на асаната точно дотолкова, колкото да изпитва в момента на изпълнението й удоволствие, но не и напрежение или болка. Ученикът се старае да не изостава, вниманието му се разлива върху групата, не се вглъбява в собствената практика, пресилва се и се пренатоварва, нарушават се принципите на практиката, компрометира се положителният ефект и възходящият резултат от постепенността в редовното умерено повторение, вместо за позитивни развития се създават и предпоставки за увреждания.

Поради посочените причини, практикуването в групи води до различни отклонения, съдържа опасности за създаване на предпоставки за последващи травми, ако методиката не е достатъчно добра и ако на самия ученик не му е достатъчно добре внушено да внимава и да се съобразява поетапно и постепенно със своите възможности, без да се изсилва и спазвайки принципа, че всяко изпълнение трябва да ангажира разтягане и усилие само дотолкова и да продължава само дотогава докато създава приятни възприятия, и че формата на моментното му изпълнение не е важна, тъй като при регулярност и постоянство тази форма неминуемо ще започне да се променя и подобрява. Същевременно в повечето групи овладяването на медитативни способности си остава едно добро пожелание, медитативните практики, ако има такива, са съпътстващи и недостатъчни за реален напредък, като реално се свеждат до опити за усвояване на медитиране със същност на усилия в концентриране.

В повечето случаи, поради едни или други от посочените причини, в групите по йога в занятията практически не се създават условия да се съблюдават различните аспекти на принципа и за оптимално изпълнение, и в Йога-практиката се получават негативни отклонения. Дори ако в школата  принципът на статичност в практиката се прилага добронамерено и последователно, реално няма как и не може да има достатъчно време за оптималното изпълнение на отделните асани. Същевременно, по отношение на правилното изпълнение без напрягане и пресилване, дори ако нещо в този смисъл в някакъв момент е споменато на учениците, това не им се обяснява и внушава достатъчно и категорично, и те спонтанно, съзнателно или несъзнателно се съизмерват с останалите, стараят се да напреднат веднага, стараят се да не показват че са изостанали, опитват се колкото се може по-бързо да преодолеят своята естествена скованост, да видят в себе си напредък и без да си дават сметка се пресилват и си вредят. Вместо бързо постигане на съвършената според тях форма, с напрежение и пресилване в упражненията си те постигат противоположен ефект и забавяне, създават си предпоставки за негативни въздействия, които дори могат да компрометират възможностите им за по-нататъшен успешен възходящ напредък. Този принцип в различните му аспекти не е достатъчно утвърждаван постоянно в практиките като основополагащ за всяко индивидуално развитие.

На начинаещите ученици трябва да им е добре обяснено и внушено, че ползата е от спокойното и без никакво пресилване (и правилно според определени критерии и изисквания) изпълнение и от регулярността на практиката, съобразена с горния принцип, а не от това дали си постигнал форма с по-голяма разтяжка и си направил асаната както някои от другите ученици. Ученикът не трябва да гледа и да се съобразява с това как други ученици успяват да изпълняват асаната или с варианти на напреднало изпълнение на асаната, които е видял на различни снимки. Имайки предвид каква е формата на асаната, независимо от това самият той докъде успява да я изпълни и как би изглеждал отстрани, достатъчно е той при своето изпълнение да стигне до възприятието за приятно усещане и да спре дотам. Всеки следващ път трябва да спира там, където възприятието му ще е приятно, преди да премине към напрежение или болка. Така постепенно ще стигне до развитие в своето изпълнение на асаната и ще постигне нейната правилна форма. Ако след като се е включил в общата група с практикуване от всички на определен комплекс, за някоя от асаните ученикът все още не е достатъчно подготвен да я изпълнява в този момент в съответствие с горепосочените принципи, той трябва без да се притеснява по свое решение да я пропуска, преминавайки в релаксация до следващата подходяща за него асана. А ако все пак  по време на изпълнението от групата на тази асана, такъв ученик реши също да участва с опит, независимо от това, че при краткото време, предоставено за нея, няма да има възможност за нейно спокойно и постепенно усвояване, то в този случай ученикът, без да се притеснява, трябва да се спре само до нейно частично изпълнение, независимо доколко то ще е частично, и само дотолкова, доколкото да запазва при опита си приятно възприятие, и да не стига до усещането на несигурност и напрежение. Ученикът трябва да знае, че това е принцип и че е в съответствие с реда на практиката по време на занятието. Намесата на учителя в такъв конкретен момент по време на общата практика на групата да подпомага такъв ученик в изпълнението на съответната асана не би била подходяща, защото така не би го научила на нещо, което не знае, а само би довела до негово допълнително усилие, преминаващо в напрежение, до негово пресилване и нарушаване на принципа. (Тук, разбира се, говоря за занятия и практики с комплекси, съставени с традиционните статични форми на изпълнение на асани и плавно преминаване между тях, защото при различни модернизации и вариации с включване на динамични изпълнения, разговорът става безсмислен.)

Най-добрият вариант е практиката да се осъществява от учител с голям опит и способности индивидуално с малък брой ученици, посвещавайки специално и конкретно внимание на всеки ученик поотделно, в съответствие с неговото физическо състояние и напредък. След преминаване на първоначално обучение с пряк контакт с опитен учител, който да обясни и покаже до постигане на необходимата степен на разбиране и усвояване, основно практиката с изпълнение на асани съобразно с необходимите полезни условия, посочени по-горе (вкл. и за оптимално осъществяване на практиката с достатъчно време за всяка отделна асана, съчетана постоянно с медитативно състояние и с пранаяма, както се обяснява по-нататък в текста), може да се развива и усъвършенства най-добре самостоятелно в изолирана среда. (Разбира се, за начинаещите участието в групи и школи има определен силен мотивационен ефект, какъвто не биха имали и постигнали ако първоначално се опитат да се занимават самостоятелно, освен че при този вид практика прекият контакт с опитен учител е полезен и необходим за правилното разбиране и усвояване, и за избягване на грешки, проблеми и увреждания.)

В горния смисъл, различни интерпретации и модификации на практики на разни школи с претенции за специфичност, по-висока ефективност и пр. са преди всичко израз на стремежа на основателя на школата да покаже свое собствено лице с намерението му да набере популярност и ученици, но в усилието си за оригиналност или специфичност, учителят може да се отклони от основните принципи, произтичащи от главната цел на Йога и обосноваващи смисъла на всички практики с усвояването на Пътя навътре и постигане на финалната цел, както и от които произтича непосредствената физиологична и физическа полезност на установените от древността практики, и съответните ефекти в психологически и в духовен план. Така повече или по-малко, при едни или други изпълнения, освен че става отклонение от Пътя на Йога и неговата цел и смисъл, може и да се създадат предпоставки за учениците за техни последващи увреждания в областта на ставите и гръбнака, които могат да им се проявят и по-късно, когато достигнат 40, 50 или 60 годишна възраст. Още повече отклонението от посочените по-горе принципи би било изненадващо и може сериозни да навреди на хора, които пожелават да започнат практика на по-късна възраст, окрилени от познатата велика мисъл, че за практикуване на Йога всяка възраст е възможна и е добра.


8. 

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ АСАНИТЕ И ДА СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПРАКТИКАТА?

Как трябва да се изпълняват асаните и да се осъществява практиката?

========================;  ;=============================

Как трябва да се изпълняват асаните и да се осъществява практиката, според отношението към „традиционната и класическа Йога” от страна на „Йога на интегралното съзнание”, според разбиране за основополагащия принцип и според разбирането за древната традиция на практиката на Йога?

Самите асани трябва да се изпълняват всяка една с по-продължително време на статично задържане, съчетано с вглъбяване в себе си и с частично навлизане в медитативно състояние. При изпълнението на всяка асана най-напред с вътрешния поглед се визуализира позицията, формата и очертанията на собственото тяло в позата, която е заета. След това се визуализират тези части на тялото, които при съответната асана са в по-голяма степен ангажирани – например, таз, бедра, глезени – тяхната позиция и форма, заедно с усещането, идващо от тях при тази конкретна асана, което би трябвало да е само усещане на разтягане, съчетано с чувство на удоволствие или поне с приятно чувство, или най-малкото с възприятие, което не е неприятно, но не и да е придружено с напрежение или с болка. След това вътрешният поглед се насочва към гръдния кош и към процеса на дишането и осъществяването на пранаяма в тази позиция. След известно време вътрешният поглед и фокусът на визуализацията и възприятието се връща към позицията и очертанията на ангажираните в асаната части на тялото и усещанията, предизвиквани от нейното изпълнение. След това вътрешният поглед се потапя и се отпуска надолу и навътре за известно време, насочен към едно общо цялостно вътрешно възприятие в тази позиция заедно с процеса на дишането. Изпълнението на асаната е съчетано с медитативно вглъбяване с визуализиране, чийто фокус плавно преминава към различните аспекти, оставя го на повърхността и за известно време потъва навътре, а начинът на изпълнението на асаната и ефектът води до едновременно с изпълнението й постигане и на релаксиране. Така всяко изпълнение на асана се съчетава с едновременно визуализиране и медитативно потъване и с релаксиране. Излизането от една асана и навлизането в друга става бавно и плавно. Така същевременно отпада необходимостта от чести релаксации между отделните асани, защото изпълнението по този начин на всяка една асана е и форма на релаксиране. (Това не изключва прилагането на лежащо релаксиране по гръб, по корем или странично – заради гръбначния стълб – на определени периоди между асаните, в зависимост от времетраенето на практиката и броя практикувани в конкретния сеанс асани.) Последователното им изпълнение се слива с вътрешно визуализиране и медитативно вглъбяване.

Включвам тези съображения тук, а не в главата за Йога на интегралното съзнание и съпоставянето на Нивата, с цел да се направи сравнение с визираните по-горе недостатъци и проблеми в подходи и методи в съвременните практики в традиционната и класическа Йога, които според Йога на интегралното съзнание се считат за неправилни и неприемливи.

Това е според моето разбиране за същността на физическите практики, включващи асани, разбирани в днешно време като част от системата Хата йога,  макар и като „Йога-практика” да са неотменима част от общото древно хилядолетно наследство на Йога, още преди свързването на понятието „хата“ с „йога”, съставляващи от край време основна част от йогистките практики още през хилядолетията преди Н.е., посочени в съдържанието и философията на Упанишадите, в редицата последвали ги древни текстове, вкл. и в „Йога сутра”.

Според Йога на интегралното съзнание, при евентуално използване на практики от Йога за лична физическа и ментална подготовка по време на Нулевото ниво, и при съпътстващи усилия с йога-практики и медитация (обичайната - „хоризонтална”) в процеса на преминаване на Първото ниво по Пътя на интегралното съзнание, така би следвало те да се изпълняват и практикуват, и това се счита за правилния метод, съответстващ на древната традиция на Йога и на механизмите в човешкото тяло, свързани с физиологичните и психофизиологични принципи и ефекти от такива физически практики.


9. 

Разлики между „Йога на интегралното съзнание” и „традиционната и класическа Йога” във философията и в целите във висшите степени. Разлики в отношението към целите на медитацията, към възможните за постигане чрез медитацията състояния, към съществуващата реалност при постигането на състоянията, определени и наречени в традиционната и класическа Йога, в Индуизма и в Будизма като „мокша” или „нирвана”, и по Пътя отвъд тях.

Що се отнася до обичайните медитативни практики, които могат да се упражняват, усвояват и да се прилагат по време на Нулевото ниво – като начална ментална подготовка, начално свързване на менталното, на психическото и умственото с телесното и с физическото – като отделни възприятия и процеси в процеса на тяхното сближаване и сливане, както и  впоследствие обичайното („хоризонтално”) медитиране паралелно и допълнително (като съпътстваща и подпомагаща практика) по време на специфичните процеси на преминаването и усвояването на Първото ниво в „Йога на интегралното съзнание”, то в Пътя на интегралното съзнание същността и целите на медитацията са принципно същите както и в Йога (в „традиционната и класическа Йога”), но с някои уточнения.

Както се отбелязва и по-нататък в този текст при коментарите относно различните висши степени, определени и формулирани според „Йога сутра” на Патанджали, отнасящи се и за подобни разграничения на висшите степени и в други древни произведения за Йога, според Пътя на интегралното съзнание двете степени, отделени като предшестващи степента на медитацията, отнасящи се за усвояването на способността и постигане на състояние на абстрахиране и за усвояване и практикуване на състоянието на концентриране, би следвало да се разглеждат не толкова като самостоятелни отделни степени, колкото като подготвителни етапи, елементи в медитативния процес и като преходни състояния при навлизането в медитацията с оглед реално постигане на медитативни резултати. Така се разглежда медитативната практика, препоръчвана за Нулевото и за Първото ниво на Пътя на интегралното съзнание.

В този смисъл, като цяло, разглеждайки тези три степени като общ последователен и интегриран процес, същността на медитацията в тези две начални нива по Пътя на интегралното съзнание (Нулевото и Първото) е същата като същността на медитацията в „традиционната и класическа Йога”. Целите на медитацията по Пътя на интегралното съзнание са принципно същите като целите на медитацията в Йога  –  определени като постигане на „самадхи”, „кайваля” и „мокша” (разглеждани в "традиционната и класическа Йога" като различни нива). Принципните съвпадения са посочени в Глава VII („Йога на интегралното съзнание” и съпоставянето на нивата).

Същевременно, на фона на принципното съвпадение при постигането на определени състояния като цели на медитативния процес трябва да се отбележи, че философията и представите за Реалността, вкл. за реалността отвъд видимия хоризонт и измерностите на обичайно възприемания окръжаващ ни материален свят, вкл. и философията за съществуващата реалност, в която се навлиза след постигането на съответните цели на медитативния процес („самадхи” и „мокша” или „нирвана”), философията и разбирането за същността на тази реалност и за случващото се със съзнанието на медитиращия по далечния път по-нататък, според „Йога на интегралното съзнание”, съществено се различават от философията и представите, съществуващи в целия обхват на „традиционната и класическа Йога”.

В този смисъл се различават както същността и съдържанието на нивата в Пътя на интегралното съзнание и в Йога („традиционната и класическа Йога”), така и същността на състоянието, в което се навлиза след постигане на медитативните цели и евентуално достигане на „мокша” – Йога на интегралното съзнание има съвсем различна философия и разбиране за същността на състоянията съответстващи на „мокша” или „нирвана” и следващи след „мокша” („нирвана”).

Различно е разбирането както за всеобхватната Реалност в най-общ смисъл, така и за реалността, в която се навлиза след постигане (и преминаване) на „мокша” („нирвана”).

Различно е виждането въобще за същността на Реалността и на върховната същност.

Понятията в обхвата на Йога („традиционната и класическа Йога”) относно върховната същност, сливането с Абсолюта, сливането с Брахмана, индивидуалната душа или дух като част от Върховната същност и вселенския дух, осъзнаването на тази единност, сливането в нея и постигане на вечно блаженство с освобождаване от веригата на прераждания и т.н., казани и изразявани с различни имена и формулировки, по различни начини, както в дуалистичния, така и в недуалистичния вариант на философията, както в хиндуизма, така и в будизма, въпреки едни или други различия, според Пътя на интегралното съзнание (и Йога на интегралното съзнание, чрез която се преминава Пътя), съдържат  твърде много общи, абстрактни, двусмислени, неуточнени, и в определен смисъл - безсмислени  положения, формулирани по такъв начин, че да могат да бъдат възприемани без очакване за уточнения.

За разлика както от философията на Йога (и по-нататък с понятието „Йога” ще се има предвид и ще се разбира „традиционната и класическа Йога”), и както от религиозните представи и постулати в Индуизма и в Будизма, така във всички останали религии с различните техни неясни и символични представи и съвсем абстрактни описания, представите и философията на Йога на интегралното съзнание съдържат ясни положения, като описват процесите, развитията и физическата Реалност, постигана и достигана отвъд съответните ментални нива, конкретната физически съществуваща реалност, в която се оказваме след постигане и преминаване на състоянието, съответстващо на „мокша” (или „нирвана”), или след преминаването на онова състояние, възприемано и наричано в нашия свят като „смърт“, известно на хората не от личен опит, а от трагичните и тежки последствия за близките хора на този, който е преминал и си е отишъл. Йога на интегралното съзнание има ясна концепция и представа за Външната Реалност (видимата и възприеманата от нас и тази, която е отвъд видимия хоризонт и възможностите ни за възприемане, наблюдение и регистриране) и Вътрешната Реалност.

И поради това, че такава философия или религия на Йога, в целия й обхват като „традиционната и класическа Йога”, и ясна представа за Реалността отвъд постигането на „мокша” или „нирвана”, липсва, а в този смисъл и не съответства на представите и философията за Реалността (в нейните различни проявления, измерения и нива) в Пътя на интегралното съзнание, независимо от това, че в Нулевото му и в Първото му ниво се препоръчват и практикуват като подготвителни и спомагателни техники на йога (Хата йога) и медитация (обичайната традиционна „хоризонтална” медитация в различни разновидности на техниките), като цяло има коренна и съществена разлика между Йога и Пътя на интегралното съзнание и неговото назоваване с прибавяне на понятието „йога” и като „Йога на интегралното съзнание” има значение и смисъл основно поради пряката и неразривна връзка и на Йога и на Пътя на интегралното съзнание със същността на Вътрешния път и неговото преминаване.

Независимо от това, че практики на Йога могат да са полезни и да се прилагат и следват при общата начална подготовка и в началните етапи на Пътя на интегралното съзнание, и че има сходства по отношение, най-общо казано, на процеси и възприятия в индивидуалното развитие по Вътрешния път, приемането във връзка с развитието по Пътя на интегралното съзнание и на понятието „Йога на интегралното съзнание” (определянето и назоваването на развитието и преминаването по него като Йога на интегралното съзнание) има в съществена степен символичен и абстрактен смисъл и значение.

На първо място – поради това, че Йога е изворът и първоизточникът (оригиналният, първоначален автентичен източник от най-дълбока древност) на идеите и практиките, представляващи същността на Пътя навътре, а основата и същността на Пътя на интегралното съзнание изразяват същността на Пътя навътре. В този смисъл Пътят на интегралното съзнание продължава и надгражда практики и процеси в човешкото развитие и в отношенията и връзката му с Реалността, чиито първоизточници и извори са в Йога. Физическите практики и медитация, измислени и развити от Йога могат да са полезни и да се използват и прилагат в обхвата на Нулевото и на Първото нива на Пътя на интегралното съзнание, независимо от това колко време ще трябва да продължава индивидуалното развитие в тези две нива. 

И на второ място, използването на понятието „Йога на интегралното съзнание” като метод за преминаване на Пътя на интегралното съзнание изразява огромното уважение и признателност към необятното духовно, практическо, културно, религиозно и историческо наследство, принос и значение на Йога като първоизточник и извор на знание и идеи през целия период на изминалите няколко хилядолетия.


10.

Понятието „традиционна и класическа Йога” (Йога) има смисъл в светлината на коментарите от позициите и гледните точки на Йога на интегралното съзнание, вкл. различните разграничения и оценки, и определянето на онази система и комплекс от практики със съответните аспекти и методи, които в контекста на тези коментари имат смисъл като същинска Йога-практика, полезна за прилагане и в началните етапи на Пътя на интегралното съзнание.

Предвид концептуализирането на Пътя на интегралното съзнание като надграждаща система върху широката основа на „традиционната и класическа Йога” и определянето на Пътя на интегралното съзнание като водещ към по-висши равнища на развитие и към съвсем нови и непознати досега хоризонти, в сравнение с представата за същността на възможните най-висши равнища, предопределени за достигане от Раджа йога (с постигане на „самадхи”, „кайваля” и преминаване в „мокша”, или „нирвана”, според терминологията при Йога, Индуизма или Будизма), и като цяло считани за възможни за достигане при практиките в обхвата на Йога, включвам тези кратки бележки, отнасящи се само към някои елементи и аспекти.

За всеки решил да опита да тръгне по пътя на Йога на интегралното съзнание би било от полза едно по-цялостно разглеждане и преглед, и създаване за себе си на една по-всеобхватна представа с обзор и систематизиране на наличната информация и познания в целия обхват на „традиционната и класическа Йога”, вкл. съдържанието на древни, средновековни и по-нови текстове, различните философски системи на индийската философия, различните аспекти в Индуизма и в Будизма и т.н., но това следва да е процес на собствено отделно самостоятелно допълнително предварително изучаване и изясняване.

(Независимо от споменатите по-горе съществени различия между представите и философията и философските системи в обхвата на Йога и представите и философското разбиране за Реалността на Йога на интегралното съзнание.)

Съвсем различни и свързани с ясна конкретика. Различни от „Философията на йога” и от философията в която и да е от философските системи на индийската философия. Различни от религиозните или религиозно-философските представи в Индуизма или в Будизма.

 Различни представи и философия за Реалността и за същността на „Пътя отвъд“, за същността на това, което в нашите представи наричаме човешка душа, за нейното съществуване и състояние, и за откриващите се пред нея хоризонти по Пътя отвъд пределите на нашия земен живот и сред „Селенията отвъд“, за същността на висши медитативни нива и състоянията, определяни в Йога, в Индуизма или в Будизма като „самадхи”, „кайвалия”, „мокша” или „нирвана”, и за възможните процеси, трансформации и състояния отвъд тях, за многоаспектната „физическа и материална“ реалност в нейните невъобразими изражения и за тези проявления на нейна същност, които съответстват на нашите представи за Божественото.)

Пътят на интегралното съзнание (или Пътят на „интегрираното” съзнание) очертава практиките на Йога на интегралното съзнание, което е различно понятие и същност. Ясно е вече, че не става въпрос за школа или система в обхвата на традиционната и класическа Йога, която просто да акцентира на интегриране на различни аспекти на многопосочното и в определен смисъл фрагментирано и противоречиво духовно, религиозно, философско и практическо наследство в обхвата на традиционната и класическа Йога.

Понятието „интегрална” се използва в днешно време от някои различни школи в Йога. Дори само с употребяването му от страна на съответните школи се изразяват определени претенции. Само по себе си, използването му с пряко свързване с понятието „йога” за една или друга от досега съществуващите (или новообразувани) системи или школи в Йога изглежда несъстоятелно, защото дори от позициите на представителите на традиционната и класическа Йога и учители, основатели, организатори или инструктори на практики в нейния обхват, независимо с какво специфично наименование или име, проявление, форма или комплекс се представя и се изразява практиката и философията на тяхната конкретна школа или организация,  дори и от тяхната гледна точка и позиция – концепцията за Йога в светлината на досегашната хилядолетна традиция трябва да е една и тя съответно винаги да се разглежда като имаща  комплексен характер с интегриране на всички известни досега и познати елементи, аспекти и практики на духовното, религиозното, философското и практическото наследство.

Така би трябвало да е и от тяхна гледна точка, а от позиции на Йога на интегралното съзнание – на фона на общото хилядолетно традиционно, литературно, поетично, историческо, религиозно-философско, научно и практическо наследство, в днешно време понятието „Йога“ би трябвало да се възприема по-конкретно определено и повече фокусирано като точно определена категорията на философия и практика, която би трябвало да е в обхвата и в рамките на точно определени практически и философски параметри, с ясно съдържание и граници, разделяйки я от различни други видове религиозни практики, религиозни методи, религиозно обусловени начини на живот и поведение, или различни други видове религиозно обусловени ментални и духовни процеси и състояния, независимо от това, че и тяхната цел би била постигане на „мокша” или „нирвана” и някакъв вид обединение с „Абсолюта”, или постигане на състояние, изразено с други подобни понятия, в които обаче липсват определени конкретни елементи и аспекти на Йога-практиката, произтичащи от генезиса на Йога от древни времена и свързани с определени принципи на взаимната зависимост на физическото и телесното с психическото и духовното, и с една дума – на менталното, върху които в хода на човешкото съществуване, развитие и усъвършенстване връзката между телесното и менталното може да се развива, задълбочава и извежда на нови равнища.

Според концепциите за Пътя на интегралното съзнание (или в практиките на Йога на интегралното съзнание) става въпрос за Път с философия и практика, преминаващ през постигането на интегрирано състояние на собственото съзнание, и водещ към далечни хоризонти, състояния, измерения и същности на Реалността, наречен „Йога на интегралното съзнание” от искрено уважение и признателност към древното наследство на традиционната и класическа Йога, поставило основите на философията и практиката на търсенето и преминаването от човека на Пътя към далечните хоризонти на незримото, преминаващ навътре през вътрешните пластове на своето съзнание и на своята собствена същност.

В тази светлина, освен в контекста на връзката с общото древно философско и практическо наследство в целия обхват на традиционната и класическа Йога, на генезиса на Йога свързан със същността на Вътрешния път и естествените човешки импулси още от дълбоката древност към неговото осмисляне, обозряване и преминаване, на значението на Йога като основа и първоизвор за всички последващите развития и постижения, освен в контекста на общата връзка с генезиса и с практическото и познавателно богатство на цялото традиционно и класическо наследство, „Йога на интегралното съзнание” няма нищо общо с това, което в днешно време се нарича или което се има предвид с понятия като „Интегрална йога” или „Интегрална” йога в никое от известните и свързани с тези понятия проявления и варианти или наименовани и представяни с тях школи или международни организации.


II.


11.

„УСТНАТА ТРАДИЦИЯ”

„Устната традиция”

=========================; ;===========================

Трудности в установяване на точната историческа и литературна хронология

Няма точна хронология и достатъчни и ясни исторически или други сведения за предпоставките и възникването в дълбоката древност на познанието и текстовете, отразени в доста по-късни времена в наличните сега писмени източници, за първоначалната поява на различните идеи и за тяхната еволюция, за същинските и конкретни първоизточници на възникването на практиките на Йога, за първоначалните причини за тяхното появяване, за елементите при тяхното формиране и развитие, за етапите в последващите развития в отделни аспекти на Йога – в живота на арийските народи в старите времена преди преселването им от региона на тяхното първоначално обиталище в посока на югоизток и югозапад, както и в епохата след преселването им в долината на река Инд, случило се в периода приблизително между 2000 г. и 1600 г. преди Н.е.

Няма сведения или предпоставки за определяне на точна датировка, точна периодизация, точна информация за последователност, за причинно-следствени връзки, за приемственост и взаимстване в поредицата от идеи и концепции, точна информация за авторите, за първоначалните инициатори на едни или други идеи, концепции, практики или техни първични елементи.

Същевременно има достигнала до днес голям обем информация, отнасяща се към различни последвали епохи и периоди. Не трябва да се създава впечатление, че липсва информация. Информацията липсва за периода през четвъртото и третото хилядолетие преди Н.е. – преди преселването на арийците, за делата им и за генезиса на Йога от времената на тяхната цивилизация преди преселението и пристигането им в долината на река Инд и първоначалния период на тяхното установяване и развитие по тези нови за тях земи. Историческата информацията липсва или е недостатъчна за периода през второто хилядолетие преди Н.е., за развития или събития в който може да се създава впечатление или да се търси информация евентуално само в текстовете, влезли в съдържанието на Ведите, записани впоследствие и достигнали до наши дни, или пък в необятни истории и разкази със задна дата за тогавашни и за още по-древни времена, събития и герои в безчислените поетични редове на Епосите и техни литературни интерпретации на митове и легенди. И макар че в обширното съдържание на ведийските текстове има огромна информация за натрупано от древността духовно и религиозно наследство с химни, заклинания, мантри, ритуали, правила, религиозни и философски представи, имена на мъдреци, имена на Риши, говорили с боговете, дори такива, имащи отношение към създаване на текстовете на ведите, а в епосите се разказва за древните истории на битки и разговори с боговете със задна дата, обясняват се религиозно-философските концепции, вкл. и такива, в които в диалози с богове се разглеждат и обясняват същността и основи на Йога (но сътворени и записвани впоследствие и отнасящи се за отдавна преминали времена и за истории, събития и герои със задна дата от времена преди хиляда или две хиляди години), всичко това не е достатъчно и с достатъчна яснота по отношение на историческата достоверност, датиране, последователност и хронология, на съответно присъствие в историята на едни или други събития, обстоятелства и процеси.

Историческата информация за събития, процеси, точна хронология през първото хилядолетие преди Н.е. също съдържа много бели петна и липси, въпреки че към този период вече се отнасят многобройни древни текстове и многочислени имена на известни мъдреци, светци, риши, махасидхи, учени, автори и герои. Ведическите текстове са групирани в четирите известни Веди към края на второто хилядолетие преди Н.е., заедно с тях към началото на първото хилядолетие са се предавали през поколенията допълнителни пояснителни брамински текстове като Брахманите или умозрителни и философско-концептуални текстове, сътворени от горски отшелнически общности като Араняките. От началото на първото хилядолетие преди Н.е. е започнало сътворяването на концептуалните философски текстове Упанишадите, продължило в течение на няколко столетия, и в протежение на това хилядолетие, заедно с текстовете на Ведите, Брахманите, Араняките и Упанишадите са се сътворявали и предавали през поколенията и многобройни други форми на произведения като Пурани, Епоси, Сутри, Самхити и т.н. Като се изключат някои отделни случаи, за всички Упанишади и за множество от другите текстове няма точна датировка на тяхното създаване или конкретни имена на авторството. За някои произведения се сочат автори и периоди на създаването им, но обикновено и периодите на сътворяване и авторите им са хипотетични, често с алтернативни варианти, а за автори често се споменават нарицателни имена на мъдреци, каквито са живели в различни епохи. Така текстовете не дават необходимата информация за генезиса, последователността и причинно-следствените връзки на събития и процеси.

Ведическите текстове и многобройни текстове със споменатите форми и наименования, макар през второто и през по-голямата част на първото хилядолетие преди Н.е. все още да не са били записвани и да са се съхранявали и предавали от поколение на поколение и от учител на ученик със запомняне и с устната традиция, все пак впоследствие са били записани и са дошли до наши дни. В определен момент към втората половина и края на първото хилядолетие преди Н.е. и в началните векове на първото хилядолетие от Н.е. съхраняваните на памет и устно предавани в продължение на много поколения текстове са започнали да бъдат записвани на санскрит.

Но тези концептуални текстове, религиозни, философски или нормотворчески, недостатъчно удовлетворяват нуждата от точна историческа информация за събития и реални исторически лица. Подобно заключение би могло да се направи и за първото хилядолетие от Н.е. по отношение на точния порядък и същност на събития, процеси, приемственост, взаимстване, реални исторически събития и имена.

Макар че вече санскритът е бил оформен граматически и е придобил статута на официален духовен език, много е можело да се записва и е било записвано, но и голяма част от записаното се е разпадало с времето и се е загубило, ако не е било своевременно пренесено през поколенията, или с презаписване или чрез устната традиция и записано по-късно.

Има множество текстове – Пурани, Сутри, Самхити, от които може да се създава представа за концепции, истории, събития и действащи лица през вековете и преди и след Христос, за оформянето и развитието на религиозните направления, за оформянето и развитието на философските системи, текстове с концепции и информация за сюблимните философски и религиозни теми, за реалността, за себепознанието и за финалното освобождение, вкл. текстове, определящи едни или други аспекти или направления в йога, впоследствие оформили се и определяни като школи.

През Средновековието в последващи текстове и коментари се хвърля допълнителна светлина върху деяния, произведения и основатели на школи, живели примерно през X и XI век, деяния и концепции, изразявани от велики философи, живели примерно през V-VI век, от които времена може и да не се намират вече оригиналните писания и текстове. Същевременно през вековете от Н.е. Будизмът е вече на няколкостотин години и все повече натрупва богатството си от своите писмени текстове с различен характер, третиращи будистките концепции за реалността и включително отнасящи се за Йога.

В този контекст, с наличие на много бели петна и неясноти в информацията за реалните исторически събития и личности, факт е, че има достигнала до наши дни огромна информация с многобройни древни текстове и с многоброен списък на мъдреци, светци, създатели, основатели, учители и техните ученици, на свой ред станали учители.

В днешно време има многобройни текстове на санскрит, в които древните произведения са записани в определени периоди към края на първото хилядолетие преди Н.е. или през вековете след Христос, или произведения създадени и записани на санскрит през Средновековието и впоследствие, многоброен списък от имена на предполагаеми автори, мъдреци, създатели и основатели на школи и системи, автори на произведения, имена цитирани в древните текстове, имена на мъдреци и основатели, споменати впоследствие в произведения на техни ученици, имена асоциирани с едни или с други древни или средновековни текстове, и съответно огромен обем от преводи на такива текстове както на някогашни регионални езици в Индия, така и на други езици от миналото, а в по-нови времена и в съвремието – преводи на западните езици, най-вече на немски и английски. Но целият този обем е една непроходима гора, останала в полумрак, една заплетена джунгла и в цялата тази информация има много липсващи звена, липсващи точни периоди, години, дати, авторства и съпътстващи обществени събития, за да е възможно да се постигне точното систематизиране, периодизация, датиране, последователност, хронология, причинно-следствени връзки, точна историческа информация за събитията и за реалните конкретните автори, създатели, герои, мъдреци, учители.

Основната причина е в практикуваната в онези времена, утвърдена и продължила хилядолетия наред „устна традиция“ на устно (гласово, звуково) предаване на познанието и мъдростта, запаметяване и устно предаване и пренасяне на познанието нататък през поколенията. За свещеното познание и слова, предадени пряко от боговете на мъдреците „Риши“ се е считало от жреците (а впоследствие от браминското съсловие) за недостойно, обидно, вредно и дори опасно то да бъде записвано с букви като писмен текст. Божественото слово и познание е имало своята автентичност, свещеност и сила с неговия звуков израз и чрез неговото пряко звуково устно предаване от мъдрец – на последовател, от брамин – на друг свещенослужител, от учител – на ученик, от учител – на събраните около него адепти, от мъдреците аскети и учители в сектата – на техните последователи в нея. Според древните представи (както и предвид специфичните звукови и фонетични характеристики на използвания още от древността за свещеното познание ведийски език), божествената същност и трансцедентният смисъл, значение, сила и ефект на свещеното познание в мантри, заклинания, химни, ритуали и други форми са се въплъщавали, изразявали, активирали и възприемали чрез звуковия израз, и всякакво записване с текст би било недопустимо и невъзможно, би изменило същността, би било вредно и опасно.


12.

„Веда“ на санскрит означава знание, мъдрост. Индуистите считат Ведите за вечни, без авторство, несътворени от човека („апаурушея“). Ведите се считат за едни от най-древните свещени „писания“ в света. Според съвременната индологична наука, Ведите са се съставяли в период от около хиляда години, започнал през XVI век преди Н.е. със съставянето на текстове, събрани в Ригведа, достигнал апогей с възникването на различните школи в Северна Индия и завършил към времената на Буда и на Панини (систематизатор на санскритската граматика) към V век преди Н.е.

В така определена в съответните времеви рамки периодизация индолозите очевидно са решили да включват сътворяването на всички ведийски текстове от началния момент на тяхното идейно замисляне и възникване до вида им познат в днешно време, включват  разпределянето и групирането на ведийските текстове в края на второто хилядолетие преди Н.е. в познатия им в днешно време вид на известните четири Веди („Ригведа”, „Яджурведа”, „Самаведа”, „Атхарваведа”), както и включват създаването на всички обяснителните и философски текстове, асоциирани с всяка една от четирите Веди, с общите им наименования, в зависимост от тяхната специфика и съдържание: Брахмани, Араняки и Упанишади.

Легендата се смесва с историята. Според историческите представи разпределянето и групирането на текстовете на Ведите се е случило в края на второто хилядолетие преди Н.е. Като осъществил това групиране се посочва мъдрец на име Вияса – име, което в наличната в днешно време информация се цитира нееднократно като считан (предполагаем) за автор на редица други произведения в различни епохи и векове (включително и като автор на огромния епос Махабхарата, включително и на значимата за представите за Йога негова част „Багавадгита”, както и като коментатор на „Йога сутра” на Патанджали, и като автор на значимата „Веданта сутра” и т.н.). Същевременно, според легендата, мъдрецът-риши Вияса е получил от боговете знанието на Ведите и преди пет хиляди години ги е продиктувал на Ганеша, който ги е записал. Всяка Веда Вияса предал на различни свои ученици – „Ригведа” с химните – на Пайла, „Яджурведа” с мантрите – на Вайшампаяна, „Самаведа” с химни с музика – на Джаймини, „Атхарваведа” с химни и заклинания – на Суманта.

Индийски брамин, живял във втората половина на XIX и в началото на XX век, е предложил концепция, че Ведите са били създадени 4 500 години преди Н.е., но тезата не е била възприета от изследователите. Аргументите на концепцията са били обосновани с филологическо-астрономически анализ на текстовете и със създаващата се в тях представа за картината на звездното небе.

В тези истории възникват редица неизяснени въпроси. Според една от тезите на индолозите, преселението на арийските народи в долината на река Инд се е случило към XVI-ти век преди Н.е. (или в периода между 2000 г. и 1600 г. преди Н.е.). Счита се, че Упанишадите са били съставяни и сътворени през първите няколко века в рамките на първата половина на първото хилядолетие преди Н.е., т.е. в периода преди появяването на Джайнизма и Будизма. През първото хилядолетие преди Н.е. няколко граматици са работели върху санскритската граматика като най-голям принос има Панини, живял и направил систематизации на граматиката в периода между V и III век преди Н.е. След него съществен финален принос е имал граматик на име Патанджали, допринесъл със свои значими коментари към приноса на Панини за финалното дооформяне на санскритската граматика, довело до класическия санскритски език и до превръщането му в официален духовен език и в инструмент за записването и съхраняването на текстове, в резултат на което от началото на новата ера записването на текстовете, независимо от „устната традиция”, вече е можело да се случва и практикува, и е започнало да се утвърждава.

И тук, в контекста на изложеното по-горе, възниква един въпрос, свързан с факта, че във ведийския език „веда“ е означавало знание, мъдрост. Знанията и мъдростите не са били записвани, но са съществували в различни техни форми и преди арийските народи да се преселят в долината на река Инд. Те са съществували, натрупвали са се като религиозни представи, възгледи, ритуали, песнопения, мъдрост, познание и знание и далеч назад в древността в периода на съществуване и развитие на арийската цивилизация още преди нейните народи да предприемат своето преселение. Техни носители са били различни жреци, посветени люде, мъдреци и учители, които са предавали своите познания на своите ученици, помощници, служители и адепти като са ги утвърждавали, разпространявали и предавали през поколенията чрез своите жречески дейности и при организиране и провеждане на различни религиозни ритуали.

Няма как това познание и мъдрост, осмисляни и натрупвани още от зората на една цивилизация, постепенно съставяли и умножавали елементите на представи, вярвания и разбирания за заобикалящата реалност, да не е оказало отражение и да не се е явявало основа или предишна част на мъдростта и познанието, превърнало се в елементите и текстовете, които във ведийския език са започнали да се наричат „веди”, основа и първоизточник на ведийските текстове, по-късно събрани и групирани във вида им, в който са успели да се пренесат и съхранят до наши дни като четирите Веди, независимо от това дали впоследствие в хода на времето и на развитието на текстове на химни, заклинания, ритуални правила и пр., във ведическите текстове са били включвани различни географски понятия или събития, характерни за един или друг период и съответно за времето на преселението на арийските общности или за последвалите времена, или за географията на новите им обиталища в долината на река Инд и по-късно след по-нататъшната им експанзия на индийския субконтинент.

Но независимо от всичко това, въз основа на подобни географски, събитийни и пр. индикации и позовавания в текстове на Ведите, индолозите предпочитат да определят началото на ведийските текстове с периода след преселението на арийците в долината на река Инд. Това не изглежда логично, нито състоятелно. Очевидно е невярно.

Ясно е, че както в далечната древност на цивилизацията на арийските народи след преселението им и тяхната експанзия на индийска територия, така и във времената преди тяхната миграция, „устната традиция“ е била практикувана от древното им жреческо съсловие (впоследствие оформилото се и развило се като браминско съсловие) много векове наред при съхраняването и предаването през времето на тяхната мъдрост и познание за живота, за реалността и за божествата, на тяхното жреческо,  магическо и ритуално знание и опит, на тяхното божествено и свещено познание, на древното им  религиозно наследство и знание, на събираните през времената от зората на цивилизацията им и умножавани знание и мъдрост – на натрупалото се през векове и хилядолетия ведийско наследство.

В определена степен йерархиите на жреците и впоследствие браминското съсловие са виждали в тази традиция и правило също и средство за осигуряване и съхраняване на своите привилегии и изключителност, забранявайки свещените слова, химни, заклинания, правила за ритуали да бъдат записвани с букви и текст и с това да стават по-лесно достъпни за по-широки кръгове от населението, което би създало предпоставки жреци и брамини да загубят своя контрол върху божествените откровения и познанието, и да се накърни изключителната им религиозна и властова позиция.

Ясно е също така, че за народ в древността, разчитащ на божественото обяснение на явленията в окръжаващата природа и в собствения живот, които не разбира, нормално е онези, които могат да говорят с боговете и да получават техните откровения, да имат специално място и власт в обществения ред.

В организацията на общността без съмнение е трябвало да има прослойки, които по един или друг начин да са ангажирани със създаването на прехраната и с други необходими дейности. И преди пристигането на арийските племена и родове в долината на р. Инд е имало предпоставки за естествено разслоение и за променливо отношение от страна на жреците към различни слоеве на общността, мотивирано от стремежа им да съхраняват своята позиция и влияние, вкл. и изключителното си право върху свещеното познание и общуването с боговете. Същевременно, дори ако в дълбоката древност мъжете е трябвало да съчетават различни свои стопански дейности с воински умения, за един народ оказал се в процес на далечно преселение, когато се е налагало да се преодолява негостоприемство или отпор на различни местни племена и народи, вече е било нормално да създаде силна специализирана прослойка воини, които по своето положение да стоят високо в обществената пирамида редом с високопоставените.

Според археологическите разкопки и изследвания, няма доказателства, че арийските пришълци са водили война веднага при пристигането си в долината на река Инд и са разрушили градовете и унищожили древните народи на Харапа и Мохенжо Даро, които в онази епоха са имали  вече сравнително развита цивилизация в района и по долината на р. Инд, предполагаемо залязла по-рано или приблизително във времената на пристигането по тези земи на арийските общности. Изследванията говорят за голяма суша в периода към началото на второто хилядолетие преди Н.е. с редица широкообхватни регионални последствия. Предполага се, че в резултат на тази суша напълно е пресъхнала голямата река Сарасвати, за която се споменава в древните източници. Допуска се, че тази суша е допринесла за залеза на цивилизацията на Харапа и Мохенджо Даро. Не е изключено, с последствия от това природно явления в различни региони да са свързани причините и обхватът на миграцията на арийските народи.

Едно мащабно преселение неминуемо е предизвиквало сблъсъци и е предполагало наличие на специализирана и достатъчно мощна прослойка воини. Но дори и ако първоначално при пристигането на арийците в долината на река Инд не е имало война с местната цивилизация или с нейните останки, когато впоследствие арийските племена по необходимост или поради стремежа им към експанзия са продължили от долината на р. Инд да навлизат все по-навътре в индийската територия, те неминуемо са срещнали естествения системен отпор на различните местни племена и общности, трябвало е да воюват с тях, да ги преодоляват и асимилират. Тогава вече значението на прослойката на воините е било още по-ключово за оцеляването и за по-нататъшното развитие на арийските народи, а всички подчинени и асимилирани местни народи са се оказали несъмнено в една съвсем различна низкопоставена прослойка, стояща много по-низко от различните социални прослойки на арийското население. Божественото познание и слово, религиозните ритуали и правила, химните, заклинанията, ведийската мъдрост, съхранявани много поколения наред от жреческото съсловие, и представляващи основата на религиозна власт и влияние на жреците, не е можело да стават достояние на тази по-низша прослойка от местни племена или покорени общности, които са били в процес на асимилиране, освен че и дотогава божественото познанието е било ревниво пазено от жреците и от по-низкопоставените прослойки на своя народ, а ритуалите от край време не са се разпростирали в еднаква степен към всичките различни слоеве и части дори и на собственото коренно арийско население.

Така постепенно са се дооформили „варните” или кастите. Процесите на асимилиране на местните народи и интегриране на протоиндийското общество са довели и до съответна динамика в развитието на отделните касти, като постепенно техният обхват се е разпрострял и върху различни категории на асимилираното население.

Във всички тези процеси е разбираем генезисът на такъв подход и установяването на порядки, според които необходими и наложителни са изглеждали поддържаните правила и практика на „устната традиция“ и недопустимо е било записването на познанието с букви като текст. Същевременно фонетичните специфики на ведийския език са допълвали представата, че божествената същност и сила на познанието, заклинанията, ритуалните думи и текстове се изразява и запазва чрез тяхното гласово произнасяне и всякакво записване би било кощунствено и би лишило божествените откровения, заклинанията, химните и ритуалите от тяхната сила и въздействие.

Тези порядки са продължили още много векове наред докато със систематизирането на санскритската граматика към последните векове на първото хилядолетие преди Н.е. санскритът постепенно се е установил като подходящият официален духовен, религиозен и „божествен” език и текстовете са започнали да бъдат записвани на основата на предаденото през поколенията устно познание за тях с много по-късна дата и вероятно с множество промени и различия в сравнение с тяхното идейно възникване, създаване и първоначално оформане.

 „Устната традиция“ и практика е включвала различните форми на ведийското наследство и е продължила и след като към края на второто и началото на първото хилядолетие преди Н.е. ведийските текстове са били групирани в познатите в днешно време четири Веди. Традицията е продължила през първото хилядолетие преди Н.е. – в продължение на няколко века през първата половина на хилядолетието преди Христос в различни изолирани общности и секти, разграничили се от браминското съсловие, въз основа и като продължение на представите, знанието, мъдростите и съдържанията в наследството на Ведите са започнали да се осмислят и развиват различни идейни и философски позиции и схващания за заобикалящата реалност, и да се съставят концептуално-философски  съдържания и текстове. Първоначално са започнали да възникват така наречените горски текстове – „Араняки”. От началото на първото хилядолетие преди Н.е. след като ведийските текстове са били вече групирани в познатите днес четири Веди, са започнали да се осмислят, формулират и създават и религиозно-философските концепции, оформили се в текстовете наречени „Упанишади”. И Араняките и Упанишадите не са били записвани в тогавашната епоха и също са се създавали, съхранявали и предавали през поколенията чрез „устната традиция”. Възникването на Араняките е предшествало Упанишадите, като впоследствие са се развивали паралелно. Съдържанието се е различавало в зависимост от спецификата на общността или сектата, в която са се появявали. Упанишадите съдържат философско-концептуални текстове, за които е прието, че са продължение на четирите Веди и изразяват последния етап и завършекът на ведийското наследство
 
„Устната традиция” е имала широк обхват, в който освен свещените текстове на Ведите, Араняките и Упанишадите, са се включвали и с най-различни други видове и форми текстове, познание и творчество, възникнали към края на второто и през първото хилядолетие преди Н.е., поясняващи съдържание на Ведите, обясняващи религиозни правила и подробности на ритуали, съдържащи религиозно знание и обяснения за ритуални практики, и като цяло – различните форми и проявления на постигнатото през хилядолетията религиозно и духовно творчество, на сътворяваното и събрано през времето познание, на натрупваното духовно и религиозно наследство, на браминското познание и на познанието на изолиралите се общности и секти. „Устната традиция” е обхващала сътворяването и пренасянето през поколенията на различни форми незаписвани познавателни, поетични и нормотворчески текстове, както и големи епични произведения.

Огромният обхват на това съдържание и изключителните способности, които са били необходими, за да може реално да се е осъществявало както запаметяване, съхраняване и препредаване през поколенията на такива големи смислови и словесни обеми, така и самото им сътворяване без да бъдат записвани, тяхното съставяне наум и систематизираното подреждане и оформяне на такива текстове и произведения, поражда не само удивление и недоумение в изследователите, но и определени силни съмнения, че всичко това е било възможно да се случва без тези текстове да са били някъде записвани и само чрез съставяне наум и предаване чрез „устната традиция“.

Ведическата цивилизация и духовна култура се е основавала на език, наричан ведически език (или ведийски). Счита се, че е бил използван най-активно до средата на първото хилядолетие преди Н.е.

Фонетичните и други специфики на ведическия език са създавали предпоставки за неясноти и двусмислия при възприемането, разбирането и тълкуването на ведическите текстове. Във времената когато вече са се съставяли концепциите и текстовете на Упанишадите в първата половина на първото хилядолетие преди Н.е. санскритът не е бил достатъчно организиран и с неизяснените си граматически правила е създавал затруднения и предпоставки за неясноти и двусмислия. В различни периоди на първото хилядолетие преди Н.е. поредица посветени люде, чиито имена са се загубили в потока на времето са се старали да изясняват правилата на санскрита. За тях се споменава в трудове на последвали ги граматици, чиито имена са известни. В последните векове преди Н.е. е била извършена съществена систематизация в санскритската граматика. Във вековете от Н.е. санскритът вече е бил систематизиран като достатъчно удобен инструмент и е утвърдил ролята си като средство за записване и съхраняване на религиозното, духовното, поетичното, нормотворческото съдържание. Все пак „устната традиция“ дълго време не е загубила своята идейна обосновка и значимост, а на записването на познанието се е гледало като на принизяващо и накърняващо истинската божествена и трансцедентна същност. Записването се е считало за несъответстващо на същинския звуков израз, форма и смисъл, за неточно, несигурно, опасно. Дори известният философ Шанкара, основен представител на една от шестте философски системи в индийската философия – „Веданта”, обобщаваща наследството на Упанишадите, живял във времената вече няколко века след Христос, е изразявал свои позиции и тези в този смисъл.

От край време, и през второто и през първото хилядолетие преди Н.е. е съществувала категорията и прослойката на специалистите писари, но те са били считани за низкопоставена, низша каста и е можело и е трябвало да правят само онова, което им се нареди от брамините. Действията им като писари са били под строгото наблюдение и контрол на брамините, към които са били прикрепени.

Същевременно, от край време в различните региони и области са съществували и многобройни различни местни първични езици – диалекти, така наречени „пракрити“. За разлика от свещения ведийски език, те не са се считали за достойни и допустими за предаване и съхраняване на свещеното божествено познание и духовното съдържание.

Постепенно древният архаичен поетичен ведически език и санскрит на ведическите текстове (с мантри, химни, песнопения, ритуални форми, заклинания) е престанал да функционира като жив език и е бил изместван в ежедневието от ранните средноиндийски диалекти, запазвайки се в ритуалната сфера. На основата на ведическата проза („Брахмани”, „Араняки”, „Упанишади”), на първо място Брахманите (коментари на брахманските свещенослужители към ведийските поетични текстове,  създавани на по-късен ведийски език), граматиците след средата на първото хилядолетие преди Н.е. с основна фигура за приноса към финалното систематизиране – Панини, трансформират санскрита и постепенно към началото на Н.е. се оформя класическият санскрит.

Без съмнение, и през второто и през цялото първо хилядолетие преди Н.е. са съществували възможности и инструменти за записване на свещените текстове, но, както може да се допуска и е прието, записването не е било позволявано и не се е практикувало. Във всеки случай, до днешно време такива тогавашни текстове не са достигнали.

Повечето изследователи приемат, че векове наред ведийското знание се е предавало чрез „устната традиция“. Когато са започнали да записват ведийските текстове, използваните материали са били нетрайни (дървесна кора или палмови листа), поради което дошлите до наши дни манускрипти са на не повече от няколко стотин години. Най-древният манускрипт на Ригведа се определя от XI век от Н.е. Наличен е и манускрипт от XIV век.

Поради всички тези известни и предполагаеми обстоятелства, причини и логично произтичащи от тях съждения, оформя се картината, че чрез практиката на „устната традиция“ са били сътворявани, замисляни, измисляни, смислово конструирани, обсъждани, допълвани, подреждани и оформяни, съхранявани, предавани, евентуално променяни и отново допълвани в процесите на тяхното разпространяване и предаване, и пренасяни през поколенията и през двете хилядолетия преди Н.е. (а аз бих добавил и още по-отдавнашните времена преди арийското преселване, независимо колко дълбоко назад в древната историята остават те) текстовете на свещеното божествено ведическо слово с прозренията и творчеството на жреци, посветени хора, мислители и мъдреци, включително и първоначалното познание, представите, вярванията, ритуалите и неписаните текстове, мъдростта и знанието („веди”) – определяното от традицията като „първоначалното знание, предадено пряко от боговете на древните Риши”.

От кои времена произлиза това първоначално божествено откровение и предадено от боговете знание? Дори ако традицията би могла да вижда в такова предадено пряко от боговете на древните Риши знание огромен обхват на ведийското съдържание и текстове и да определя Ведите без време на създаване и без начало, и като божествено откровение и знание, предадено на древните Риши едва ли не в същия му цялостен вид, какъвто е известен в днешно време, и съхранено и пренесено през хилядолетията, ясно е, че създаването, допълването и натрупването на ведийските мъдрости, вярвания, представи, правила, ритуали, с една дума – знания и текстове е било дълъг процес, разпростирал се в различни епохи и периоди във времето.

Дали древните Риши са съществували във времената на древната арийска цивилизация преди преселението на арийските народи, или са живели през второто хилядолетие преди Н.е. след арийското преселение и експанзия? Дали боговете са предавали своите откровения и знания на древи арийски жреци и мъдреци – Риши преди арийското преселение още през третото или дори през четвъртото хилядолетие преди Н.е. или са предавали пряко на древни Риши знания с Ведите след преселението на арийските общности през второто хилядолетие преди Н.е.? Дали древното знание се е появявало като откровение от богове или като трансцедентни прозрения на жреци, мъдреци и специални просветени индивиди? Дали е възниквало в резултат на прозрения и вдъхновения или се е оформяло вследствие на естественото развитие и натрупване на познанието, на социалните отношения, и в резултат на естествени процеси на мисловна дейност, творческо вдъхновение и посветени усилия? Едва ли може със сигурност да се отговори точно на тези въпроси.

Знанието и мъдростите в текстовете на ведите не са възникнали изведнъж на празно място след арийското преселение, както би могло да бъде твърдяно и оправдано, в случай, че се приеме идеята и вярата, че след тяхното преселение боговете са слезли и пряко са предали на мъдреците – Риши знанието на Ведите.

Но едва ли би могло да има съмнение, че древните арийски общности са пристигнали при своето преселение заедно със своите първоначални познания, знания и мъдрост, натрупани в хода на предишното развитие на тяхната цивилизация.

Познанията и мъдростта, с които древните арийци са пристигнали в долината на река Инд, са били събраното познание, вярвания, представи, знание и мъдрост, които произлизат още от времената на предишните им древни обиталища, където се е развивала тяхната цивилизация преди преселението им и с които, без съмнение, те са пристигнали на индийския субконтинент.

Тези техни познания и знания на техния език са се наричали „веди”. Това първоначално познание е било основа за по-нататъшното развитие на ведийските текстове. И това първоначално познание, с което арийците са пристигнали при тяхното преселение, е съдържало, според мен съществени елементи, насоки, съдържание и обхвати, върху основата и в рамките на които е продължило развитието, допълването и обогатяването на ведийските текстове след арийското преселение през второто хилядолетие преди Н.е. докато към края му и началото на първото хилядолетие преди Н.е. са били събрани и групирани, в резултат на което три хиляди години по-късно са достигнали до наши дни във вида на познатите ни четири Веди.

В хода на това развитие, допълване и обогатяване на древните ведически съдържания и текстове през второто хилядолетие преди Н.е. без съмнение са имали водеща роля и основен приност жреци, брамини, мъдреци, учители, посветени и знаещи хора, като сред тях е имало и имена, останали през времената в едни или други списъци като велики мъдреци – Риши. И без съмнение, развитието и обогатяването на ведийските текстове е било резултат на техни прозрения, интуитивни проникновения, посветени усилия и отдаденост, вяра в смисъла на това, което правят. Прозренията и интуитивните проблясъци на тези древни мъдреци – Риши е можело да бъдат възприемани и като пряко съобщено им от боговете и пренесено познание и правила.

Такава представа влиза в противоречие с представите и твърденията на някои изследователи, които определят началото на създаването на ведическите текстове към средата на второто хилядолетие преди Н.е. след като арийските народи са пристигнали в долината на река Инд, където най-вероятно са се срещнали с останките от цивилизациите на Харапа и Мохенжо Даро.


13.

Така без записване са били създавани, допълвани и развивани, и чрез „устната традиция” са били съхранявани и предавани през времето разгърналите се през вековете на второто хилядолетие преди Н.е. и натрупващи се като религиозно и духовно познание и наследство ведически текстове с нови прозрения и с нови допълнения, групирани в края на второто хилядолетие във формата им на четирите Веди, развитите на тяхната основа философски тези, концепции и текстове на Упанишадите, считани като неотделима част от ведическото наследство, като допълнение към Ведите и техен завършек, съставяните от браминското съсловие Брахмани, измисляните в горските общности Араняки, както и множество други творби и незаписвани текстове от всякакъв характер, включително и огромни поетични и епични произведения.

За да е било възможно това, били са измислени и са се използвали специфични начини и методи за запаметяване, включващи граматически разбор и повторението на текстовете, както и разделение и разпределение на усилията при запаметяването, съхраняването и предаването на различни части и текстове от ведическото наследство.

Представата за историческите събития и участващите в тях герои не се формира чрез съответни точни исторически сведения с писмени текстове, създадени още във времената, за които се отнасят, и запазени до наши дни, а от ведически текстове, други видове текстове и епоси, предавани дълго време през поколенията преди да бъдат записани на класическия санскрит, преди определени събития, личности и автори да бъдат коментирани или споменати хилядолетия или много векове по-късно в едни или други произведения. Така историческата информация се смесва с легендата и творческата измислица, а реалните личности се смесват с измислени митични герои.

На такъв вид информация се базират оформящите се днешни познания за по-древни и по-нови исторически събития, обстоятелства около тях, за съдържанието на древните и по-нови свещени текстове, за известни от дълбоката древност или от Средновековието имена на Риши, мъдреци, герои, автори, за някои от тях включително с имената на техни родственици и с родословни дървета.

Редом с древното свещено поетично наследство с „божествените откровения”, довели до сътворяването на мантри, заклинания, химни и песнопения, се подреждат многочислени и необятни като общо съдържание произведения и текстове. Първоначалното познание във вид на „божествени откровения” пред мъдреци – Риши или на интуитивни прозрения и творчески принос на мъдреци и посветени хора се е развило нататък във времето като познавателна, религиозна и концептуална основа, като мисловна система, способност и традиция, и като духовна сила, довели до сътворяването на множество коментари, тълкувания и обяснения на ведическото наследство, на основата на ведическите текстове с химни, мантри, заклинания и ритуали – до развитието на философски прозрения, тези и концепции, до създаването на текстовете на Упанишадите и на безчет текстове в разнообразни други форми, включващи и имена на мъдреци и автори; до сътворяване на литературни, поетични и епични описания на древни истории, включително с имена на участващи в различни събития богове и хора, воини и герои, и на споменавани в тях мъдреци и личности; до създаването на „Пурани”, „Сутри” и „Веданги”, многобройни, обемни и многообхватни произведения с неопределена точна датировка на произход, предполагаемо възникнали в едни или други епохи, с произход, определян за множество от тях като вероятен едновременно за различни времена, често с разминаване с много векове между предполагаемите периоди на създаването им, към които се приписват предполагаеми имена на мъдреци като техни автори, съвпадащи със същите имена на мъдреци, известни като автори на други произведения, за които обаче се счита, че са били създадени векове или дори хилядолетие по-рано.

Цялото незаписвано в най-древните и в по-скорошните древни времена наследство в различните му форми на разнообразни текстове, преминало през второто и първото хилядолетие преди Н.е., записвано на санскрит през вековете от Н.е., губено и намирано, отново появявало се и презаписвано през Средновековието, достигнало в своята крайна писмена форма до наши дни – в голяма своя част не може да се каже, че съдържа сигурна точна историческа информация.

В него оригиналното религиозно и духовно творчество и описанията и поясненията към религиозните текстове, различните концепции, описанията на правила и норми, различните описания на събития и пр. са примесени с митове и легенди, с диалози с божества и с мъдреци, чрез които известни и предполагаеми автори са изразявали своите познания върху ведическото наследство и актуални към времето им философски концепции.

Поетични творби, описващи древни истории, включително с участващи в тях личности, за които се вярва, че реално са съществували, са украсени с легенди и с фантазията на своите автори, с вплетени в тях философски концепции и мъдрост, и с познания за събития, герои и случки, за които не може да се знае доколко реално са съществуващи в историята.

Не може да се знае дали описани герои и събития имат връзка с легенди, в които такива герои участват, дали тези легенди не се отнасят за съвсем други събития в съвсем други исторически времена, или съответните герои и събития са били само плод на творческия порив и енергия на своите създатели и представляват митологизирани мъдрости и познание, и персонифицирани в божествен облик морални ценности и представи.

Безброй текстове с произведения, дело на безименни автори, допълвани и видоизменяни през вековете на тяхното предаване чрез „устната традиция”. Произведения, за които се счита, че са създадени в различни епохи, но авторите им са известни с едно и също име. Творения на мъдреци и автори, които би трябвало да са живели и творили в различни епохи, но са ни познати днес с едни и същи имена. Например, името Вияса, което, независимо от неговия конкретен превод и значение на санскрит, очевидно се е възприемало в древните времена като нарицателно и означаващо „мъдрец“, „знаещ учител“, „велик учен“.

Едни и същи имена на мъдреци, учени, учители, майстори и създатели на школи в Йога, съвпадащи, но отнасящи се към различни епохи и времена. Нарицателни имена, с които са останали през времената в историята велики мъдреци и автори.

Имена на велики мислители, философи, мъдреци, използвани във времената след тях (и до днес) и от други – следващи мъдреци, учители, основатели на йога-школи, гуру, съвременни йога-светци, майстори, лектори, инструктори, последователи, адепти.


14.

Историята и хронологията на събитията и авторствата на различните аспекти на ведическото и следведическото знание с необятните му текстове и произведения е пълна с бели петна и неясноти. Това е довело и до разминаващи се тълкувания и мнения на изследователите, които през последните столетия, както и днес, се опитват да извеждат своите изводи на базата на съдържанието на записаните впоследствие на санскрит текстове и чрез сравнителен анализ между тях, вкл. с постъпваща археологическа информация и с различен вид индикации.

Валмики, Капила, Патанджали, Вияса, Гаутама, Панини, Канада, Джаймини, Маркандея, Яджнавалкия и десетки и стотици други имена на мъдреци, герои и автори от древността, споменати имена в Упанишади, предполагаеми автори на конкретни Сутри и на множество след-ведически текстове, които се считат за авторски, предполагаеми основни създатели на философските системи, дори имена като древни Риши, имащи отношение към създаването на едни или други текстове на древните Веди, фигуриращи в някои от браминските регистри, създадени във ведическите школи, с основни данни за различни Веди и ведически текстове – стигнали до наши дни и известни имена на велики мъдреци, автори и учени, отнасящи се към древността преди Н.е. 

Шанкара, Рамануджа, Мадхва, Вимбарка, Вишнусвами, Валлабха, Анандавардхана, Абхинавагупта, Мадхусудана, Намдев, Тукарам, Тулсидас, Кабир, Васугупта, Чайтания – имена на философи, мъдреци и учени от времената през вековете след Христос и епохата до Средновековието.

„Дхарма сутри” (правови норми – VI-V векове преди Н.е.), „Калпа сутри” (спомагателни за водене на ритуали – повече от 40, отнасящи се към различните Веди), „Смрити-сутри” (философия на Индуизма) – „Йога сутра” на Патанджали (базов текст на философската система „Йога“, датирана за II век преди Н.е., но и същевременно за по-късен период – чак до IV век от Н.е.), „Санкхя-карики” на Ишваракришна (IV-VI векове от Н.е., определил се като ученик по линия на приемственост, започваща с древния риши Капила – основател на философската система „Санкхя” – VI век преди Н.е.), „Няя сутра” на Акшапада Гаутама (базов текст на философската система „Няя“ със спорна датировка между VI век преди Н.е. и IV век от Н.е.), „Вайшешика сутра” на Канада (базов текст на философската система „Вайшешика“, с авторство, приписвано на Канада, живял в пред-будистката епоха – преди средата на първото хилядолетие преди Н.е.), „Пурва-миманса сутра” на Джаймини, „Веданта сутра” на Бадараяна (систематически представяща Упанишадите, с авторство, приписвано на Бадараяна, име считано за събирателно и легендарно и отъждествявано с Вияса; няма единно мнение за датировка, предполагат се различни дати в периода между V век преди Н.е. и V век от Н.е., мнозинството изследователи определят периода между II век преди Н.е. и II век от Н.е., други изследователи определят, че текстът е създаден не по-рано от III – IV век от Н.е., или дори през втората половина на първото хилядолетие от Н.е.).

Известни са множество други Сутри с конкретни предполагаеми автори, принадлежащи към различните религиозно-философски школи на Индуизма, или описващи определени сфери в живота: „Кама сутра” на Ватсяяна (датирана предполагаемо към III – IV век от Н.е.), „Нарада-бхакти сутра” на Риши Нарада (текст, определящ детайлите на процеса на „Бхакти-йога“; Нарада е митична личност, описвана с особени способности, чудеса и легенди, споменаван в древни текстове, вкл. в „Махабхарата”, първи Риши сред полубоговете, син и ученик на Брахма и т.н.; същевременно датировката на текста, чието авторство му се приписва не е определена и се предполага, че сутрата е създадена около X век от Н.е.; понятието „бхакти“, свързано с интензивна преданост и отдаденост на бога, и съответно сутрата, е с особено значение и роля за традицията на „Вайшнавизма“, и е важно също и за традицията на „Вирашиваизма“; понятията за видове йога като „Бхакти йога“ и „Карма йога“, както и „Джнана йога“ се срещат в „Багавад гита”, която е част от епоса „Махабхарата”.

Счита се, че епосът „Махабхарата” е сътворен и съставен от мъдреца Вияса, предполагаемо след средата или през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. „Багавадгита”, която е една сравнително неголяма част от епоса „Махабхарата”, е считана за базов текст на индийската философия редом с „Упанишадите” и с „Веданта сутра” на мъдреца Вияса (или Бадараяна).

В „Багавад гита”, в беседата между Кришна и Арджуна, Кришна, разкривайки своята божествена същност, обявява „Бхакти йога“ като път на предаността и най-висша духовна практика. Убеждавайки Арджуна да участва в битката, Кришна му разяснява различните философски системи на „Веданта” и практиката на йога. Кришна описва накратко различни видове йога, като коментаторите на „Багавадгита” отделят три основни: „Бхакти йога“, „Карма йога“, „Джнана йога“).

„Шива сутра” на Васугупта (един от основополагащите текстове на кашмирския шиваизъм – IX век от Н.е.); „Локаята сутра” на Чарваки или на Риши Брихаспати; „Бхригу сутра” на Риши Бхригу; „Ватуланатха сутра” на Ватуланатха; „Дайвика сутра” и „Калпа сутра” на Вайкханаса; „Кадамбара-свикарана сутра” на легендарният цар Пурураваса; „Нити сутра” на Чанакя; „Пашупата сутра” на Лакулиши; „Шакти сутра” на Риши Агастя; „Шандиля-бхакти сутра” на Риши Шандиля; „Шри-видя-ратна сутра” на Гаудапада и др. Известни са и повече от 150 различни важни сутри в Будизма. Сутри носят ученията и в Джайнизма.

Макар и да е достигнало до наши дни голямо количество известни имена на предполагаеми мъдреци, учители и автори от древността и от Средновековието, и голямо количество текстове и произведения в различни форми с техни наименования и предполагаеми автори, все пак няма  достатъчни и достоверни точни и сигурни исторически данни за конкретната датировка и хронология на духовните развития и свързани с тях практики, постижения и принос, от които да може да се изведат ясни причинно-следствени връзки в духовното развитие и ясно да се очертае и определи последователността в различните епохи и периоди на духовните постижения, произведения и концепции, за да може по-ясно да се определи техният генезис, да се разграничат предпоставките от техните последствия, качествено новият принос от интерпретации и допълнения.

Това принципно се отнася като цяло за генезиса, предпоставките, процесите и етапите на развитието на Йога. В много голяма степен се отнася за оскъдните възможности за създаване на систематизирана и точна представа за развитието на Йога още от дълбоката древност и през времената на второто и първото хилядолетие преди Н.е.  Отнася се всъщност и за следващите епохи и периоди през двете хилядолетия от Н.е. – и за началните векове след Христос, и за времената на Средновековието, а и за епохата до преди около век и половина – два века. (Не че за развитията и аспектите в Йога през последните два века има някакво достоверно сериозно всеобхватно пълно и систематизирано представяне и текст, но поне периодът е по-близко за търсене и намиране на отделни фрагменти информация.)


15.

УПАНИШАДИТЕ

Упанишадите

=========================;  ;============================

В светлината на споменаването на различните древни текстове, изключително и първостепенно е мястото и значението на Упанишадите. Тяхната роля, важност и значение без никакво съмнение стоят преди различните Сутри и авторски текстове в разнообразни форми, защото в Упанишадите са всъщност философската и концептуалната основа, даващи завършек на четирите Веди и върху която се развиват всички последващи знайни и незнайни текстове в различните им форми с известни, предполагаеми или неизвестни автори.

В този смисъл, като се изключат четирите Веди, събрали ведическите текстове до края на второто хилядолетие преди Н.е., Упанишадите са първични и основни, а всякакви други текстове като споменатите по-горе Сутри и други форми на текстове са вторични.

Упанишадите представляват едно огромно духовно богатство, в което по един или друг начин, в една или друга форма и аспект, в различните текстове се появяват формулирани вербално и впоследствие записани различните концептуални и философски аспекти и елементи на Йога. Те са първите и основни текстове, които изразяват формулирани същността и философията на Йога, независимо дали между отделни аспекти и елементи в различните Упанишади би могло да има противоречие и разминаване, и независимо дали различните Упанишади  разглеждат отделни конкретни специфични аспекти без сред тях да има цялостен интегриращ всички елементи и обобщаващ комплексен текст, в който да се представя Йога в цялостно и в пълнота.

Всички Сутри и други форми на произведения, посветени на Йога, включително „Йога сутра” на Патанджали, „Багавад гита” на Вияса, и други произведения, посветени на Йога, някои от които споменати тук, са следствие, разработки и творчески постижения, произтичащи и базиращи се на съдържанието, знанието и концепциите, които са били постигнати при саздъването на различните Упанишади в първата половина на първото хилядолетие преди Н.е.

***
Древните практики в Йога заедно с древните ведически мъдрости и вярвания, са довели до философското и концептуално осмисляне на реалността и мястото на човека в нея, изразено в Упанишадите, от които в наше време са известни 108 различни текста – „Упанишади”. Независимо, че има 20 различни Упанишади, посветени специално на Йога, философските концепции във всички Упанишади представляват философска и концептуална основа на Йога, доколкото изразяват, търсят и обобщават представите за реалността, мястото на човека в нея, и пътя който той минава или може да премине през тази реалност и извън нея. Изразяват отношение към божествената същност и евентуалния път извън видимата реалност на човека към нея.

Този въпрос е основен в практиките на Йога още от древността, независимо в каква форма и с какви техники и упражнения те са се осъществявали, независимо дали са били физически пози и практики, чрез които е било постигано определено физическо и ментално състояние и способности, или са били само базирани на религиозна традиция и практика ментални, умозрителни, съзерцателни, молитвени с елементи на медитативност техники и практики – те принципно са насочени към постигане на определен път на човека през заобикалящата го реалност, към осмисляне на реалността извън себе си и вътре в себе си и постигане на определена финална цел.

Но същият този въпрос е основен и за религиозните традиции и доктрини, за религиозните вярвания и свързани с тях въпроси и надежди, на които философските представи и концепции на Упанишадите също търсят и предлагат отговори, предоставяйки също така основата за развитието на различни религиозни направления и традиции, както и за развитието на различни философски системи на индийската философия.

Така в съдържанието на Упанишадите се срещат различни аспекти на обосновката на философията на йога и различни аспекти на представите за реалността и за божествената същност, въплътили се в един или друг израз в основите на различни религиозни традиции и направления. И доколкото понятието „йога“ е многоаспектно и многозначно, в съдържанието на Упанишадите се явяват идейните предпоставки за обособяване впоследствие и на такива понятия, изразяващи видове йога, като „Бхакти йога“, „Карма йога“ и „Джнана йога“, които всъщност нямат пряко отношение към систематизираните физически практики на йога, посредством които още от дълбоката древност се е преминавал пътят към достигането на определени физически, ментални, психически и духовни състояния; към активиране на вродените връзки между физическото и телесното, и психическото и духовното; към активиране на психофизиологичните връзки – към постигане на тази основа на нови по-висши ментални нива и към приближаването към крайните цели на просветлението и преминаване извън видимата реалност, независимо от това с какви наименования в древността са били определяни и назовавани тези състояния и етапи, станали известни в определен момент като „самадхи”, „кайваля”, „мокша” или „нирвана”. 

Тези понятия („Бхакти йога“, „Карма йога“ и „Джнана йога“) определят специфични подходи в отношението на човека към реалността, към божествената същност, към вярата в божественото, към знанието и мъдростта и към собственото поведение и действия в тези отношения, които се асоциират със смисъла и същността на Йога и към които се създава отношение и представа като към „различни видове йога”. В тези видове йога са обособени специфични подходи и практика, при които общата характерна черта е тази, че началото в практиката е определено направо на нивото на менталното себепознание, осмисляне и осъзнаване, или на нивото на вярата и религиозната посветеност, на безусловната отдаденост и любов към боговете или към бога, на съзерцанието и на медитативната форма на търсене и действие, на безкористния труд и отдаденост без търсене на облаги с едно ежедневно всеотдайно постоянство по един път на свое постоянно духовно възвисяване и приближаване към просветлението и към заветната крайна цел. (Всъщност, същото би могло да се каже и за всеки искрено вярващ, който се стреми да постигне крайната цел, очертана като възможна от неговата религия, и без житейският му път да бъде определян като практика на йога.)

Посочените самостоятелни видове „йога“ и тяхната същност на „йога“ (а и не само те, през следващите епохи списъкът на видовете йога постоянно е нараствал) в днешно време се обосновават с лабиринт от абстрактни понятия свързани с бога, любовта и отдадеността към него, осъзнаване на собствената същност, осъзнаване на абсолютната истина и на мястото сред нея на собственото „аз“.

В тази среща между йога и религиозните вярвания, принадлежността към определена религиозна система и следването на нейните канони, обичаи и правила, религиозната практика и определен начин на живот се губи границата и разликата между практика на йога, от една страна, и специфичната религиозна практика и посветен на своята религия начин на живот, от друга страна, създавайки основание за видове „йога“, при които на техните адепти и последователи се спестява една усилена, постоянна, трудна практика с физически пози и техники, с произтичащо от тях определено физическо и телесно развитие, водещо от своя страна до възникване на предпоставки за промяна в менталното състояние, с последващи ментални техники и състояния, каквато произлиза от практиките в йога от дълбоката древност, със същност и философия изразени в различните Упанишади, посветени на Йога, впоследствие „маркирани“ и формулирани с кратките му афоризми и от Патанджали в неговата „Йога сутра” в осемстепенна система (в съчетание в първите две начални степени с положения от „Дхарма сутрите”, отнасящи се към поведение в живота и морален кодекс) и коментирани от поредния (а може би единствения някога съществувал) Вияса с неговите по-подробни и разбираеми коментари към „Йога сутра” (на свой ред многократно коментирани през епохите от различни следващи гуру, йога-майстори и религиозни „светци”).

През времето преминава идейната линията между концептуалното и философско съдържание на Упанишадите с осветляването в тях на философски представи за Реалността, включително и отнасящи се към същността, смисъла и целите на йога, и философско-религиозното съдържание на „Багавадгита” като част от епоса Махабхарата, сътворена предполагаемо от мъдреца Вияса, в която Кришна разяснява различните видове йога.

В случая, съответният мъдрец Вияса, стъпвайки на едни или други интерпретации на едни или други Упанишади, е дарил на населението едни леснодостъпни видове йога, освободени от тежестта на дългогодишни и постоянни физически практики, ангажиращи времето в ежедневието, дарил е на хората философията, представата и възможността за едни житейски и религиозни практики и начини на живот, носещи магическото и мотивиращо наименование, съдържание, заряд и сила на понятието „йога”.

Дарил им е едни нови и сравнително по-лесни за възприемане и за следване  видове „йога”, но като видове практика представляващи и определящи всъщност само определен начин на живот и модел на религиозно поведение, достъпни за всяка домакиня или обикновен човек, който в една или в друга степен бидейки посветен и обичащ своя бог, става практикуващ традицията „Бхакти“ и адепт на „Бхакти йога“, или който, следващ едни или други правила в ежедневния си живот и съобразяващ се с едни или други норми или идеи и цели, става последовател на правилата на „Карма“ или на „Джнана“ и съответно адепт, „практикуващ“ „Карма йога“ или „Джнана йога“.

От Упанишадите и „Багавадгита” творческата линия през времето продължава към Патанджали със създаването на „Йога сутра”, обилно коментирана и обяснена от Вияса. Творческата линия в този вече сравнително по-нов етап в генезиса на Йога през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. и през първите няколко века от Н.е. продължава и с различни други произведения и трактати, развиващи и обясняващи концепциите на Йога, включително свързаните с известните имена на древни мъдреци като Яджнавалкия и Васишта. Творческата линия продължава с произведения с различни изражения и специфики, например със споменатата по-горе „Нарада-бхакти сутра”, детайлизираша „Бхакти йога“. Творческата линия в осветляването на Йога продължава към редица други Сутри и множество коментари към тях през вековете от Н.е. Към края на първото хилядолетие от Н.е. генезисът на Йога продължава, включително чрез делото на Матсиендранатх и Горакшанатх, живели към X – XI век, с обособяването от тях на концепция и практика в обхвата на така наречената Хата йога.

През XV век Свами Сватмарама в своята „Хата йога прадипика“ използва понятието Хата йога и описва подробно различните физически техники. В книгата му освен „асани” са включени и други практики, както и практики, характерни за високите степени според класификацията на „Йога сутра” на Патанджали с коментарите на Вияса. Характерното при „Хата йога прадипика” е подробното описание и систематизиране на асаните и физическите практики.

Самата „Йога сутра” е била изгубена през вековете на Средновековието и е била открита в нови времена, като Вивекананда се е постарал да възвърне публичната памет за съществуването на този рядко ценен труд. „Раджа йога” като наименование на системата на Патанджали като понятие е било въведено в по-нови времена, с цел смислово разграничаване от Хата йога.

Според някои сведения „Хата йога” е била сформирана като отделно направление на Йога през X-XI век – като основатели се споменават имената на двама известни мъдреци – на Матсиендранатх и на неговия ученик Горакшанатх.

Творческата идейна и концептуална линия, установяваща, утвърждаваща и предаваща през времето същността на Йога, е прелетяла на крилата на Ведите, намерила е израз и концептуално формулиране в Упанишадите и от тях е преминала през „Махабхарата” и „Багавадгита”, през „Йога сутра” и през редица други Сутри и трактати, през Вияса, Патанджали, Яджнавалкия,  Васишта и др. и е продължила към Матсиендранатх и Гаракшанатх с неговите многобройни Сутри и трудове, множество сред тях посветени на Йога и съдържащи наименованието „йога“, като впоследствие е достигнала и до Свами Сватмарама с неговата книга „Хата йога прадипика”.

Комерсиализирането в днешно време и меркантилизирането често води и до много подвеждащ и заблуждаващ шум, особено и благодарение на средствата на интернет. Например, информации и сайтове за традицията на Натхите и тезата, че Горакшанатх е създал „Хата йога”, без дори да се споменава за неговия учител Матсиендранатх. Но дори и ако Горакшанатх е измислил понятието „Хата йога”, като е прибавил значението на „хата” (или на „ха” и „тха”)  към „йога”, некоректното в случая е, че с простото определението без пояснения, че е създал „Хата йога”, се прави абсурдното внушение, че Горакшанатх е измислил практиката с „асаните”, която е един от основните елементи в „Хата йога”, или дори, че е измислил „пранаяма”, сякаш практиките с асани и с пранаяма не са включени в системата на Патанджали в „Йога сутра”, сякаш там не са упоменати, сякаш този вид практика, съответстващ на хата йога не е съществувал, сякаш асаните са се появили за първи път през времената на Горакшанатх, сякаш такава практика с „асани”, „пранаяма”, „медитации” и други техники не е била в основата и в същността на практиките на Йога още от най-дълбока древност, много преди Упанишадите да са били съставяни.


16.

Нека да се върнем две хиляди години назад преди Матсиендранатх и Горакшанатх и тяхната „Хата йога” или поне няколко века преди Патанджали и неговата „Йога сутра” (неясно след колко време и от кой поред Вияса коментирана и обяснявана). В края на второто хилядолетие и началото на първото хилядолетие преди Н.е. ведическите текстове са били групирани в известните днес четирите Веди, предполагаемо от мъдреца Вияса.

В периода към началото на първото хилядолетие преди Н.е. брамините са продължавали да практикуват своя ритуален религиозен процес, както това е ставало от край време.

Същевременно, започнали са да се появяват течения и тенденции, ориентирани в по-голяма степен към „джнана“ (знание), отколкото към пътя на стриктното следване на ритуалните практики. Тези нови течения във ведическата религия са имали философско-мистичен характер и настройка, и са били ориентирани и съсредоточени  към стремежа към самопознание, духовно самоосъзнаване, самодисциплина и медитация.

В допълнение към явяващите се открай време още през второто хилядолетие преди Н.е. причини за противоречия както в рамките на съсловието на жреците, свързани с различни идеи и с отстояване на религиозните и властови позиции, така и между жреческото съсловие и други части на арийската общност, свързани с ограничаване на достъпа до свещеното познание и стремежа за съхраняване на контрола върху него, към началото на първото хилядолетие преди Н.е. сред жреческите среди и сред различни представители и слоеве на арийските общности са възникнали поривите на недоволство и протест към традиционно следвания от жреците догматичен подход към ритуалността и ритуалните практики, към ограничаването религиозните практики и познавателните стремежи в дотогавашните канони и форми на съществуващите текстове и ограничаване в дотогава съществуващите и практикувани ритуали, водещи и до ограничаване в развитието на познанието.

Така в периода след оформянето на четирите Веди в началото на първото хилядолетие преди Н.е. са се оформили разногласия и противоречия, между неортодоксално мислещи среди сред жреческото съсловие, мъдреци, аскети и техни последователи, от една страна, и от друга страна – жреците с по-догматично отношение към ритуалността и дотогавашните канонични практики, привързани към стриктното спазване на ритуалите и към ограничаване и диференцирано разрешаване на достъпа до свещеното познание. Сред недоволните и търсещите промени са започнали да се оформят различни представи, гледни точки, светогледи, стремежи и цели. 

Недоволството и протестът срещу практиките на браминското съсловие и възникналите стремежи и тенденции към знание и самопознание са довели до формирането на изолирани общности и секти. В средите на тези общности и секти е започнал и се е състоял философският и концептуален творчески процес, довел до съставянето на текстовете на различните Араняки и Упанишади. Създаването на Упанишадите е продължило няколко века през първата половина на първото хилядолетие преди Н.е.

Съхраняването на текстове и познание чрез „устната традиция” в такива обширни периоди, простиращи се в рамките не само на редица векове, но дори достигащи хилядолетие или хилядолетие и половина, е изисквало със сигурност полагането на определени съществени усилия, притежаването на способности и използването на правила и методи за тяхното точно запаметяване и съхраняване. Съвсем ясно е, че този труд е изисквал постоянство, отдаденост и повторение и е бил разпределен между едни или други учители и адепти, които са запаметявали, съхранявали и пренасяли през времето определени части от текстовете.

С практикуването на „устната традиция“ и предаването на текстовете през поколенията в процеса на запаметяване и устно препредаване през времето естествено донякъде са били трансформирани, променяни или допълвани, при което са се получавали донякъде различаващи се варианти и версии, впоследствие по-трайно съхранени когато се е стигнало до тяхното записване.

Наличието във времената както на второто, така и на първото хилядолетие преди Н.е. (когато вече в случая това е имало по-голямо значение) на голямо множество различни местни езици и диалекти, на които от определен период нататък е започнало в ежедневието да се пренася, предава и съхранява смисълът на едни или други аспекти на ведийското познание, независимо от доминирането на ведическия език и от господстващата догма за свещения език, и постепенното преминаване през първото хилядолетие преди Н.е. от ведическия език към ранните средноиндийски диалекти и различни местни езикови форми, както по отношение на ведическото наследство, така и при създаването и предаването през поколенията на последвалото творчество и познание в неговите различни словесни и литературни форми, също е довело до оформянето и впоследствие до тяхното записване на санскрит с по-трайно съхраняване и пренасяне през времето до наши дни, на различни вариации и регионални варианти с едни или други различия в текстовете.

В по-късните времена през първото хилядолетие преди Н.е. , когато съществена част от Упанишадите са били вече създадени през първите няколко века, а след тях са започнали да се множат и авторските сутри по една или друга тема на един или друг мъдрец, на фона на огромния обем на натрупалото се ведическо наследство, в което към четирите Веди вече са се прибавили множество обясняващи ги Брахмани, разнообразните религиозно-философски концепции в многобройните текстове на Упанишади (в редица случаи и по различни аспекти с противоречащи си идеи и концепции), и нататък по-късно във времето – свързаните с тях и тълкуващи ги Сутри, или Сутри обясняващи многочислените правила за ритуали и пр. (като към всяка отделна Веда са се отнасяли специално съответни Брахмани и Упанишади), постепенно в брахманското съсловие са се оформили различни школи („шакхи”), специализирали се на изучаването само на определени ведийски текстове, като последователите на всяка отделна школа традиционно са се специализирали и занимавали с изучаването, запаметяването и предаването на една определена ведическа „самхита” – т.е. само на една от Ведите, заедно със съответните отнасящи се и асоциирани към тази конкретна Веда Брахмани, Упанишади и Сутри.

Последователите на всички тези школи са се определяли и като последователи на ортодоксалната философска система. Подобни ведически школи са били наричани и с родствения термин „чарана“ („начин на живот“ или „поведение“), но макар и често използвани като синоними, за разлика от „шакха“ със смисъл на школа, „чарана“ е означавало по-скоро секта или група хора в рамките на една школа, докато терминът „шакха“ е означавал традиционния текст, на който школата е била последовател. В школите са съществували различни гледни точки, определяни като различия на ведическите школи. Принадлежността към съответна школа е била важен знак за идентичност. Когато един брамин е преминавал от една школа в друга, това се е считало като предателство към своята школа.

В периода на оформяне на различните ведийски школи, на фона на техните идейни противоречия и специфики, в състава на браминското жреческо съсловие постепенно са се доразвили редица различия между отделните жреци, на основата на съответната им степен на съсловната високопоставеност и място в жреческата йерархия, както и във връзка с принадлежността към съответна конкретна школа.

Така в различните „шакхи“, специализиращи се на определени ведически текстове, е било организирано изучаването на ведическите „писания“.

В резултат на всичко това, съществуват по няколко редакции на всяка от Ведите, асоциирани с редица от различните школи. Съществуват и донякъде различаващи се регионални варианти на едни или други от древните текстове.

В светлината на горепосочените обстоятелства, се е стигнало и до оформянето и пренасянето през вековете на първото хилядолетие преди Н.е. на различните видове отделни Упанишади, в които, макар и различни и различаващи се, в една или в друга форма или идейна насоченост, и с идейни противоречия между тях, и макар да не съставляват едно единно интегрирано взаимно съответстващо си комплексно идейно цяло, се включват сходни основополагащи принципи, концепции и теми, насочени към основната цел за изясняване на финалната истина. Това се отнася и за онези Упанишади, които са посветени по-специално на Йога.

През първото хилядолетие преди Н.е. браминската традиция е довела до възникването и оформянето на девет основни философски системи (или школи) – „даршани“, сред които шест ортодоксални и три неортодоксални (макар че всъщност е имало и редица други системи /или школи/). Според отношението на тези системи към авторитета на Ведите, те са били определяни с термините „астика“ (съществува) и „настика“ (не съществува). Прието е, че към „астика“ са спадали шестте ортодоксални системи, а към „настика“ трите неортодоксални системи. Шестте ортодоксални системи представляват основните философски системи на индийската философия. Към тях се отнасят „миманса“, „веданта“, „санкхя“, „йога“, „няя“, „вайшешика“. Към неортодоксалните се отнасят „будизмът“, „джайнизмът“ и „локаята“. Учението на сикхите не влиза в класификацията, защото е възникнало около две хиляди години след възникването на класическите „даршани“ – т.е. през XV-XVI век от Н.е. Сикхизмът отрича авторитета на Ведите и би бил от категорията на „настика“.

„Веданта“ е една от шестте ортодоксални системи в индийската философия. Първоначално това наименование се е отнасяло към религиозно-философските текстове, отнасящи се към Ведите – Брахмани, Араняки и Упанишади, явяващи се тълкувания и пояснения, и концептуални и философски допълнения към четирите Веди и считани като „завършек на Ведите“. Впоследствие тези древни ведийски текстове са се явили като основа за оформянето на ортодоксалните системите в индийската философия, включително на философска система „Веданта“. Основно тази система е посветена на философското тълкуване на ученията на Араняките и Упанишадите. Други авторитетни във всички направления на „Веданта“ текстове са „Веданта сутрите“ на Вияса, „Багавад гита“ (също с предполагаемо авторство на Вияса, като част от епоса „Махабхарата”) и „Багавад пурана“.

Точният период на възникване и формиране на „Веданта” като систематизирано учение не е известен. Според повечето изследователи, това се е случило във времената след възникването на „Будизма”.

Както посочвам и на друго място, макар че неортодоксалните системи, като каквито се определят „Будизмът”, „Джайнизмът” и „Локаята” отричат авторитета на ведийското наследство, включително и на Ведите и на Упанишадите, би било абсурдно и смешно да се твърди и да приемем, че тези системи и учения са възникнали от нищото и техните идеи не са се развили на основата на ведическото наследство и ведическите концепции, стимулирани от тях, предопределени от тях като оформени възможни представи за Реалността и изражения на светоглед, обогатени концептуално от вложените в тях знания, концепции и философия, провокирани и предизвикани от тях, пък дори и реализирали се и оформили се като контратеза и отричане. В този смисъл техните претенции да се разграничават от ведическото наследство са некоректни и несправедливи, а самите те всъщност се явяват като негово продължение, дори и отричайки авторитета на Ведите, на Упанишадите и на другите ведически текстове, дори и настойчиво прокламирайки своето разграничаване от ведическото наследство и с различаващи се или противоположни представи и тези в своите религиозно-философски системи.

(Разбира се, будистите биха могли да твърдят, че Буда е придобил на празно поле цялото свое познание чрез просветление, постигнато преминавайки във висше духовно състояние в процес на медитация. И биха могли да твърдят, че цялото тяхно познание, получено свише от Буда няма нищо общо с ведическата традиция и наследство. Това евентуално би могло да има смисъл ако човекът, превърнал се в Буда, не би бил образован в браминската традиция и неговото съзнание преди „просветлението” му би било напълно пусто, а това явно не е било така. От своя страна джайнистите биха могли да твърдят, че тяхната религия и тяхната философия нямат начало и съществуват от зората на човешката цивилизация, много време преди възникването на ведическата традиция и текстове.) Когато едно знание се появява в светлината на друго предишно знание, стъпило на неговата основа и като негова интерпретация и дори като контратеза, дори когато новото знание отрича предишното, съвсем понятно е, че не може да се отрича връзката и приемствеността с предишното познавателно наследство и неговата заслуга и право като първоизточник. И коректното и достойното от страна на носителите на новото знание е да не прибягват до такъв примитивен подход и да се разграничават от него.

По съдържанието, концепциите, философията или идеологията на Веданта и на другите философски системи (всички те базиращи се на съдържанието на Ведите и съответно на концепциите в Упанишадите и в другите концептуални и обяснителни ведийското наследство текстове и произведения) тук няма да се влиза в подробности. По тази материя и проблематика има необятна и леснодостъпна информация.

Цялото съдържание на ведийското наследство, на различните религиозни направления и изражения на Индуизма, както и на различните философски системи на индийската философия, към което е насочено вниманието и в което са материализирани усилията за изучаване и систематизиране в Индологията, представлява едно необятно, многопосочно и безценно богатство.

То би могло да се разглежда задълбочено поотделно в различните му аспекти и не е възможно да бъде обобщавано в няколко страници. Същевременно, за да не се профанизира значимостта и съдържанието, и за да не се опростява и стига до погрешни тези, разглеждането на идеите и философията в отделните философски системи би трябвало да е достатъчно задълбочено и обстоятелствено.

В информацията в днешно време по различни теми се получава едно объркващо смесване, при което в много случаи описвайки обстоятелства отнасящи се към събития през първото хилядолетие преди Н.е., се изхожда и прави позоваване на тогавашни текстове и „писания“, пренебрегвайки факта, че тогава съответните текстове все още не са били записвани и „писанията“ не са съществували, а текстовете са започнали да се записват много време по-късно, а до наши дни са достигнали така, както са се явили презаписвани или записани още по-късно във времето. Така се прави смесване между познание, явяващо се на базата на сега известните дошли до наши дни текстове с тълкувания на реални събития и процеси, които се отнасят към тогавашните времена, информацията за които е претърпяла промени и трансформации от въздействието на времето, през което е преминала.

На фона на изобилната информация, преминала през времето и представяна в днешно време по различните аспекти на цялата проблематика, независимо от множеството празни петна, неизвестни, предполагаеми факти, тълкувания или интерпретации, интересуваше ме достоверността на дошлата до наши дни информация относно определянето на авторството и на периодите на възникване и оформяне на съответните идеи, концепции, произведения и текстове, философски прозрения, концептуални системи, нови религиозни представи и направления, с оглед на това доколко информационният фонд съдържа достоверни исторически данни и факти, и доколко има реални данни, предпоставки и основания за определяне на точна хронология на събитията в миналото – и преди всичко с оглед на евентуален опит за изясняване какъв точно е бил генезисът на Йога, като се започне още от дълбоката древност, като се премине през двете хилядолетия преди Н.е. и през следващите две хилядолетия и се достигне до наши дни.

Интересуваше ме доколко може да се разчита на точна историческа информация, кое е истински известното, реално съществуващото и същественото.

Интересуваше ме какъв е бил реалният генезис на Йога през дълбините и необятните простори на времето в предишните четири, пет или шест  хилядолетия още от първичните, най-първоначални предпоставки, проблясъци и зародили се идеи. Интересуваше ме и коя е първоначалната идея, и истинската същност на Йога, и кои аспекти или направления са се появили по-късно и по едни или други причини и съображения са били допълнително прибавени и по-скоро са свързани с начин на живот и поведение, с отношение към собствената религиозна свързаност, с отношение към ежедневния живот и собствените задължения, морал и поведение в него, в съответствие със смисъла на понятието „Дхарма“.


III.


17.

КАКВО НЕ Е ИЗВЕСТНО И КАКВА ИНФОРМАЦИЯ ЛИПСВА

Какво не е известно и каква информация липсва

======================;  ;=============================

В такава светлина, представата за генезиса на мъдростта и познанието от най-древните времена през следващите хилядолетия, за сравнително точна последователност на събитията и сравнително достоверна информация за участващите в тях герои, за истинските автори и създатели на текстове, за реално съществуващите исторически личности, мъдреци и учители, за времената и обстоятелствата, в които те са живели, и в този контекст – представата за генезиса и развитието на Йога, както в по-далечните времена и история на живота и развитието на арийските народи преди тяхното преселение към индийския субконтинент, така и в много голяма степен през второто и първото хилядолетия преди Н.е., а в голяма степен и за продължаващите етапи, последователни събития, причинно-следствени връзки, хронология, продължители, създатели и техните усилия и постижения в генезиса и развитието на Йога и във времената след Христос, е приблизителна, обща, неточна и съмнителна.

Опитвам се да видя в общи линии какво наследство, от какви периоди и в каква форма е останало до наши дни по отношение на Йога, нейната практика и философия, както и в пространствата на съпътстващите религии и философски школи, имащи отношение към Йога.

Не е ясна информацията за същинската епоха и за годините на постепенното и поетапно сътворяване и развитие в древността на Йога – не е ясно кога и как точно е възникнало същинското начало на различните практики на Йога в древността.

Липсва информация за епохата преди арийците да се преселят в долината на река Инд – за зараждането на идеите им, за прозренията на техни мъдреци и действията на техните жреци, за обстановката, предпоставките и процесите на сътворяване и поява на религиозните им песнопения и химни, на ритуалните им действия и физически практики. Това е причина за голямо съжаление защото можем само да гадаем за евентуалните връзки и приемственост в тяхното духовно наследство с източници и влияния от духовни, религиозни, ритуални или поетични предшественици от древните Шумер, Акад, Вавилон, Египет и пр.

Няма реална информация и достоверни исторически писмени сведения от далечното минало за нещо, което особено много ме интересуваше – за началото на Йога.

Не е ясно кога точно в древността е било същинското начало и как се е осъществило първоначалното развитие на различните практики на Йога. Кога са се появили първоначалните елементи на идеите и практиките в Йога и поради какви механизми се е стигнало до тях? Какви са етапите и причинно-следствените връзки в генезиса на Йога. Кои са първоначалните създатели на практиките в Йога.

Кога точно и от кого са били прозрени, замислени, открити, появили са се и са започнали да се развиват първите елементи на практиката, познанието и мъдростта в Йога? При какви обстоятелства и въздействия, поради какви предпоставки и причини са възникнали първите проблясъци за конкретните първоначални стъпки в този Път, от кого са били прозрени, измислени и сътворени първите кълнове на идеите за практиките?

Какви са били обстоятелствата, довели до тяхното развитие, умножаване и усъвършенстване? Какви са били елементите, събитията, етапите и героите в тяхното последователно развитие в древността?

Какви са били въздействащите причини, обстоятелства и процеси при тяхното първоначално появяване преди хилядолетия, при тяхната постепенна еволюция и оформяне впоследствие като набор от упражнения и схващания, при развитието им през епохите, довели до цялостния генезис на Йога от дълбоката древност до по-новите времена с появата на различни направления, методи, форми и школи, през хилядолетието преди Н.е., с развитието на философски концепции и философска система, с развитието всъщност на редица философски системи имащи в различни аспекти отношение към Йога, и до натрупването на необятните пространства на познанието, достигнало до наши дни?

Няма исторически писмени сведения от далечното минало. Няма информация за епохата и обстоятелствата на практическото възникване на практиките в Йога. Няма яснота за точни периоди и години на появяване в дълбоката древност на съответните причини, предпоставки, идеи, концепции или отделни първоначални упражнения, довели в крайна сметка до определен набор и различни схеми от техники и практики, и впоследствие до възникването и развитието на всевъзможни практикуващи ги обособени секти, школи и системи.

Тези събития обхващат огромен период от време, започващ от най-дълбока древност в хилядолетията преди преселването на арийските народи в долината на река Инд, преминаващ впоследствие през вековете на второто хилядолетие преди Н.е. когато са се развивали и умножавали различните ведически текстове, преминаващ през времената на първото хилядолетие преди Н.е., когато през първата му половина са се формирали различни секти и школи, в които са били осмислени и оформени философските концепции на Упанишадите (включително и на Упанишадите специално посветени на Йога, което е започнало в началото на хилядолетието няколко века преди възникването на Будизма и Джайнизма), и преминаващ по-нататък през първото хилядолетие след Христос, и продължаващ през Средновековието, за да се стигне и до последните векове на второто хилядолетие.

Към началото на първото хилядолетие преди Н.е., когато Ведите вече са групирани и започва сътворяването на Упанишадите, практиката на Йога с нейната духовна мотивация, концептуална обосновка и философска основа без съмнение отдавна вече са съществували.

В началото на хилядолетието преди Христос, когато започва ферментацията на концептуално-философската мисъл, когато започва философското формулиране от различните изолирани общности и секти в техните текстове, редица от които са се отнасяли към Йога или дори са били фокусирани върху представи и философски концепции, свързани с нейната същност и цели, няма как да има съмнение, че по това време Йога с различни аспекти на нейната практика вече е преминала своя първоначален и същински генезис, започнал от древните времена далече още преди преселението на арийските народи, и продължил през своите етапи във второто хилядолетие преди Н.е. след преселението в долината на река Инд и експанзията на индийския субконтинент, едновременно с развитието на ведическите текстове.

Когато в началото на първото хилядолетие преди Н.е. са започнали да се обособяват изолираните общности, секти и школи, посветили се на концептуално-философския процес, на себепознанието, на аскетизма, на самоусъвършенстването и на медитацията, със сигурност различни аспекти на практики на Йога с тяхната религиозно-философска и духовна същност са присъствали в ежедневния жизнен и творчески процес и са били част от религиозно-концептуалната основа, пренесена с ведическите текстове, върху която в сектите са започнали да се осмислят, сътворяват и формулират философските концепции за Реалността, превърнали се впоследствие в текстове на Упанишади, включително и на Упанишадите, специално посветени на Йога.

Недостигът на точна историческа информация за генезиса на развитията се отнася не само за идеите, философията и практиката на Йога, информацията за които е част от общото духовно, философско и религиозно наследство.

Наличната информация съдържа много празноти, неясноти и неточности, базира се на сведения от текстове, предавани устно през много поколения, което е недостатъчно, за да има достоверна и точна хронология за елементите и за реалните съпътстващи обстоятелства, не само за етапите на възникване на вярванията, прозренията, осмислянето, създаването и развитието в дълбоката древност на йогистката духовна основа, духовни пространства, философия и конкретна практика, но и като цяло за различните обстоятелства, събития и етапи на прозрение, узряване и сътворяване още от древността на огромния обхват и разнообразното съдържание на ведическите текстове, съставляващи безценното наследство на Ведите. Същото се отнася и за последвалите времена – липса на достоверна и точна историческа информация за различните обстоятелства, събития, етапи на прозрение и сътворяване, за хронологията и местата на създаване, и за участващите в тези концептуални и творчески процеси и събития мъдреци и герои при продължилото няколко века формиране на Упанишадите, явяващи се като основополагащи за духовната същност, концепции и цели на Йога. Същото в голяма степен се отнася и за последвалия период във времето по отношение на създадените Сутри, Епоси и текстове в най-различни словесни форми и наименования с формулиране в тях на идеи и познание, включително и в множеството случаи за различни конкретни духовни приноси за развитието на Йога, създадени от предполагаеми личности в неустановени времена, при неизвестни обстоятелства и в неизвестен контекст на причинно-следствени връзки и приемственост с творчество, принос и произведение от предшестващи времена.

И макар че няма конкретна точна информация за хронологията, авторството и периодите на сътворяване на Упанишадите и за промени и трансформации,  през които са преминали в своето съществуване, логично е и е ясно, че много време преди тяхното създаване, вече са съществували практики на Йога.

Логично е и е ясно, че постепенното оформяне на идеите и философските концепции в текстовете на Упанишадите, свързани с Йога, с нейните цели и с реалностите, към достигането на които се стреми Пътят на Йога,  е било възможно благодарение на приемствеността на съхраненото от миналото духовно и практическо наследство и се е случило върху вече съществуваща както практическа, така и идейна, духовна и философска основа на хилядолетна традиция и практики в Йога. Различните Упанишади са свързани с различните Веди и се явяват тяхно продължение. Макар че само в една част от всички Упанишади текстовете са специално посветени на Йога и се споменава „йога“, всъщност повечето от тях и всички други Упанишади, в които се разглеждат и формулират философски концепции за същността на Реалността, за божествената същност и подобни философски теми, дори и без да се споменава в тях „йога“, имат пряко отношение към Йога и към нейната същност, крайни цели и Път към постигане на „мокша“.

Като не се визира конкретното концептуално, религиозно и философско съдържание, фактология, канони, ритуали и пр. фактическо крайно познание с представи, вярвания, концепции, правила, божествени първосъздатели или древни мъдреци, имена, истории и перипетии на божества и богове, което като завършена и установена информация е достигнало до наши дни и е известно днес, недостиг на точна историческа информация за реална хронология на събития, причини, етапи и процеси на възникване и развитие, недостиг на точна и достоверна историческа информация за съставяне на обективна причинно-следствена систематизация се явява като цяло и по отношение на генезиса и етапите на развитието в древността на обособяването, разграничаването и развитието на различните аспекти и направления в Индуизма, на основните им религиозно-философски аспекти и концепции, но също така и на аналогична информация по отношение на същия род обстоятелства и процеси, свързани с произтичащите от разнообразните аспекти и направления на Индуизма, и на породените от тях философски концепции и системи на индийската философия, и продължили развитието си нататък през столетията във втората половина на хилядолетието преди Н.е. сравнително паралелни процеси на формиране на философски направления и религии като Будизма и Джайнизма.

Не може да се каже, че и от времената на новата ера – от първото и от по-голямата част на второто хилядолетие след Христос, е останала достатъчно точна, конкретна, достоверна и систематизирана историческа информация с хронология, съпътстващи обстоятелства и етапи в развитието, с точните периоди, години и последователност на възникване на различните елементи и аспекти на духовния и практически принос, добавяни към наследството на Йога, както и като цяло към наследството на Веданта (в смисъла на общото наследство на Ведите и на отнасящите се към тях следведически текстове), преминало в новата ера от предишните хилядолетия, включително на приноса, свързан с различните етапи, перипетии, допълнения и промени в по-нататъшните развития както на полето на философските концепции на няколкото системи на индийската философия, така и на полето на вярата и религията с еволюцията в различните проявления в Индуизма.


17.

ИНТЕРПРЕТАЦИИ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ РАЗВИТИЯ И ХРОНОЛОГИЯТА

Интерпретации на историческите развития и хронологията

=====================;  ;==============================

В наличния в наше време информационен фонд, редица имена се появяват като древни мъдреци – „Махасидхи", постигнали чрез медитация и просветление необикновена мъдрост и способности. За тях се споменава в различни текстове, достигнали до наши дни.

Наричат древните мъдреци и „Риши“, но видимо не е определен точен период, когато те са живели и са получили своите прозрения. В различни периоди във времето се появява някой мъдрец, считан за автор и дал съществен духовен принос и определен като „Риши“. За различни древни мъдреци, за които не може да се определят годините, когато са живели, нерядко се среща информация, че са били ученици и преки последователи на самите божества на Индуизма.

Ако бихте задали въпрос за първоизточниците, еволюцията и хронологията, примерно на Йога, някой съвременен брамин, свещенослужител, пазител на храм, пътуващ „садху“, представител на секта, „пандит“ или духовен водач би могъл да ви посочи съвсем общо великите Риши, Ведите, Брахманите, Араняките, Упанишадите, философските системи, „Йога сутра” на Патанджали, да ви спомене с редица санскритски наименования за съдържанието и направленията на „веданги“, за множество наименования и заглавия на „сутри“, за различните значения на понятието „самхита“ и за множество наименования на „самхити“ (като за повечето от тях или не се знае кога са създадени и съставени, или индолозите посочват примерни вероятни периоди и влизат в противоречия помежду си), после – „Хата йога прадипика”, или пък да ви отговори: „Какво значение има кога и как е възникнало и през какви процеси е минало, важното е сега какво има и какво знаем; важен е резултатът и истинната практика за постигане на просветлението.“  Чувал съм подобни фрази. Или пък да ви „обясни“, че на вашето ниво на развитие не сте в състояние да разберете много неща… Неудовлетворителни отговори.

Ако бихте задали въпрос за първоизточниците, еволюцията и хронологията, някой съвременен духовен водач би могъл да ви отговори със стандартната теза, че цялата тази мъдрост е била предоставена свише на древните мъдреци, които са я получили от божествената същност в състояния на медитации и просветления, включително и цялото богатство на текстовете на Ведите. Не съвсем удовлетворителен отговор и обяснение. Поне за мен.

(Или би ви потопил в лабиринт от думи и абстрактни понятия /всъщност не означаващи особено много или практически нищо/ за уникалността и древната традиция и пряка приемственост в собствената си школа и т.н.)

Интересуваше ме естественото постепенно възникване на идеите и тяхната еволюция в концепции и практики в онези древни епохи преди и след преселването на арийците. А това дали са получавали просветление и информация свише, е отделен въпрос.

Какво би следвало ако се приемеше тази стандартна теза за произхода на Ведите и древната мъдрост, включително и знанието за Йога като предоставено божествено познание на велики мъдреци? Дори ако древните мъдреци са достигали до знание, идеи и концепции в състояние на медитация и просветление, няма ясна и точна информация кога и при кого това се е случвало, какви са били моментите и еволюцията на придобиването и развитието на това познание.

Наличната представа за общата хронология, определяща периодите на предполагаемата миграция на арийските народи и достигането на химните и текстовете на Ведите до наши дни в сегашния им достъпен вид, е представа за една еволюция на тяхното прилагане и предаване през поколенията в продължение на около хиляда години или поне на няколко века след преселението на арийците и заселването им в долината на река Инд докато се е стигнало до групиране на текстовете в четирите познати днес Веди и докато на тяхната основа са започнали да се сътворяват философските концепции, намерили място и стигнали до наши дни като текстове на Упанишадите и като други текстове. Тази представа говори и за това как тези народи заедно със своето преселение са донесли със себе си своите песнопения, химни и изразените в тях вярвания и мъдрост. А това ще рече, че ако има древни мъдреци, които са получили свише мъдростта на Ведите, повечето от тях явно са живели още във времената и по земите преди арийските народи да започнат своето преселение. И ако те са получили това знание свише, значи още тогава са се практикували състояния, водещи до просветление и сливане с божествената същност, чрез които и чрез която да получат мъдростта. През следващите векове  такива мъдреци с тази своя практика на медитация и просветление са продължавали да допълват ведийското познание и наследство. А хиляда и дори повече години по-късно други древни мъдреци са се появили, които пак чрез медитации и просветления свише са получавали нови идеи, и са ги развивали в концепциите и знанието, вложено в текстовете на Упанишадите.

(Когато разглеждах тук тези въпроси за генезиса на Йога и този ред на мисли дали древното познание е било получено от велики мъдреци свише или е възникнало просто интуитивно и логически – постепенно от отделни идейни зърна и е еволюирало през древните векове бавно и последователно, макар и да не разполагаме с информация за конкретните етапи на тази еволюция, бях по Пътя на Йога на интегралното съзнание, и имах предвид в разсъжденията си, възможностите на достъпа до Вътрешните сфери, както и естественото процеждане на информация през Хоризонта на вливане. Отчитах възможността, отделни личности в древността да са успявали да влязат в досег с Вътрешната си сфера, или просто да са получавали спонтанно порции идеи и познание, процедили се през Хоризонта на вливане и достигнали до тях. Но дори и при тази възможност, интересуваше ме кога са получили своите просветления и прозрения, в каква среда са живели тогава, кои земи са обитавали и с кои други народи са били в контакт.)

Ясно бе, че няма дошла до наши дни точна информация за генезиса и поетапното развитие на Йога с ясно систематизиране през хилядолетията на всеки отделен принос, вливащ се към първоначалната основа и създаденото върху нея наследство, и водещ към общото оформяне на нейното единство и нейните различия, единството на Йога като понятие обхващащо различни системи и практики, насочени към една и съща цел, и различията на отделните й направления, специфики и школи.

А на мен ми изглеждаше особено интересно именно това. Свързвайки Йога на интегралното съзнание като надграждаща с „традиционната и класическа Йога“, за мен представляваше специален интерес първоначалната основа, първоизточниците, конкретният начин и процеси на зараждането и последвалият генезис. Приемайки я като евентуална историческа и духовна  основа за Йога на интегралното съзнание, прибавяйки към Пътя на интегралното съзнание понятието Йога и определяйки го като Йога на интегралното съзнание, за мен представляваше интерес изясняването на въпросите кога и как все пак са възникнали в най-дълбоката древност първите идеи и елементи на мъдростта, на упражненията, техниките, практиките и ученията на Йога, и от преди колко хилядолетия всъщност са първоначалните идеи и практики на Йога, в коя древна епоха са възникнали, при какви обстоятелства, с какви първи идеи, наченки, стъпки, в кой регион на света, кой древен народ е положил първичните основи. Епохата след Христос ми изглеждаше съвсем скорошна. Епохата когато са били сътворявани Упанишадите или преди това комплектувани четирите Веди също ми изглеждаше сравнително скорошна. Епохата на преселението в долината на река Инд към началото на второто хилядолетие преди Н.е. или малко по късно, където арийските народи са пристигнали заедно със своите вярвания в техните арийски божества, и когато са били пренасяни през вековете арийските песнопения и химни, събрани около хиляда години по-късно в четирите Веди, също ми изглеждаше недостатъчно отдалечена назад във времето. Дори епохата, назад във времето с четири хилядолетия в живота на арийските народи преди да започнат своята миграция към индийския субконтинент и в други посоки на света не ми изглеждаше достатъчно отдалечена за изясняването на поставения въпрос.

В тази връзка беше ясно, че погледът и търсенето трябва да се насочи не към епохата когато са били съставяни и оформяни концепциите, събрани в текстове на Упанишадите през първите няколко века на първото хилядолетие преди Христос, нито към периода в края на второто хилядолетие или в началото на първото хилядолетие преди Христос когато са били съчетани в отделни четири групи Ведите, а много по-назад в древността – не само към времената след пристигането по тези земи на арийските народи, а към епохата назад във времето преди повече от четири хиляди години и отвъд нея – откъде арийците са дошли, каква е била тогава тяхната цивилизация, обществено устройство и начин на живот, кога преди хилядолетия са възникнали техните народи, как са се сформирали като общност, в каква среда и обкръжение на най-древните общности, народи и цивилизации са съществували, в каква религиозна, духовна и ритуална среда са се развили и са се появили техните първи мъдреци – Риши, кога в древността и при какви обстоятелства са започнали да се появяват кълновете на техните песнопения и ритуали, химни, заклинания и мантри, съставили духовното, религиозно и словесно наследство, преминало впоследствие през хилядолетията и превърнало се в комплексното и всеобхватно ведийско съдържание, от което чак до наши дни са останали текстовете на Ведите?  Кога и как в живота на древната арийска цивилизация са възникнали идеите за практики подобни на тези в Йога, как и кога е започнало тяхното осмисляне и постепенно системно развитие.

Останали са известни някои велики имена от вековете през хилядолетието пр. Хр., както и от времената на първото хилядолетие от Н.е. и от следващите векове – мъдреци, философи, автори на произведения, автори на Сутри и други текстове, автори на епоси, съставители или систематизатори на санскритската граматика, коментатори и тълкуватели на Сутри и текстове и т.н. Някои от тях със сигурност са били конкретни личности, други може и да са герои на въображението на авторите на текстовете, в които се споменават.

Чрез едни или други текстове до наши дни са достигнали редица имена, включително и списъци на имена, определящи линиите на родословна или на духовна приемственост. През хилядолетията в различните видове текстове и чрез различни текстове са се съхранили и са достигнали до наши дни имена на исторически герои (или предполагаемо такива), Махасидхи и Риши, мъдреци, учители, майстори в Йога, духовни водачи, предполагаеми автори на големите древни епоси, създадени в епохата след сътворяване на Упанишадите.

Достигнали са благодарение на едни или други текстове, отразили реалните събития, или само легенди, имената на предполагаеми автори на Веданги /обрядова и научна литература, свързана с Ведите, с произведения и текстове, пояснителни към Ведите в областта на граматиката, фонетиката, астрономията и др./, Итихаси /епосите Махабхарата и Рамаяна/, Сутри, Пурани, Самхити, и философско-религиозни трактати, създавани в различни времена, доколкото им се придават различни и нерядко противоречиви периоди на сътворяване – през векове преди Н.е. и през първото, както и през векове на второто хилядолетие от Н.е.

Останали са имената на някои известни автори на Сутри и на коментаторите на Сутри от древността, като Вияса, коментирал сравнително подробно „Йога сутра“, сътворена от Патанджали.

Някои имена се повтарят едни и същи за мъдреци, автори и исторически личности и герои, живели в различни векове и епохи и е ясно, че такива имена са били нарицателни, че със същността и значението си са изразявали представата за мъдрец, отношението към съответната личност и автор.

Останали са известни някои велики имена на конкретни личности от времената през вековете след Христос, като индийския мислител, философ и религиозен водач Шанкара. Но за неговия живот и духовен принос през VIII-IX век съдим от източници, появили се много по-късно чрез поетични творби, съчетаващи биографични сведения и легенди написани чак през XIV или между XV и XVII век. Останало е името на автора на „Хата йога прадипика“, създадена през XV век – Свами Сватмарама.

Повече информация за конкретни учители, майстори, основатели, школи, концепции и трудове на учители и духовни водачи по отношение на Йога се натрупват през последните два-три века.

Често биографични сведения предадени чрез запаметяване и пряка приемственост между учител и ученик, модифицирани при смяната на поколенията, съчетани с легендарни истории и интерпретации, са били записвани няколко века по-късно и така са достигнали като санскритски текстове до наши дни.

Тибетските будистки манастири са съхранявали едни или други писмени източници от сравнително по-нови времена и със сигурност от последните векове, включително запазили и ценна информация за духовни и философски концепции и начини на практикуване, свързани с различни разновидности на така наречената Тибетска йога.

Отделни школи се гордеят със снимки или рисунки на образите на техните майстори, учители или основатели по пряка линия на приемственост, но тези линии обхващат едва няколко последни поколения и не решават общия въпрос за липсата на точна информация за генезиса и развитията, включително по различните разклонения, от дълбоката древност през хилядолетията до днешни дни.

В по-голяма степен историята ни осветлява с повече конкретика за Йога през втората половина на XIX век и особено през XX век, през които са станали известни особено много имена на учители (гуру), основатели на школи, философи, духовни представители, изследователи и автори, превели от санскрит на съвременни езици текстове от Ведите, Упанишадите, Сутрите или древните коментари по тях, Пурани, философски и религиозни трактати и други текстове и направени в древността коментари и тълкувания по тях, както и самите те направили допълнителни коментари по древните коментари към сутри и други текстове, различни духовни светила, проповядващи и изнасящи лекции, събрани впоследствие от техните последователи в редица томове, автори на книги с обобщения на Йога, с обяснения на Йога и на различните концепции в Индуизма, станали основание за появата дори на съвсем нови наименования на направления в Йога. 


Липсите и неяснотите в посочените направления и области, оставени от историята в информацията за последователността и годините на духовните постижения и приноси в онези епохи са довели до разминаващи се мнения на изследователите. Останала е само възможността в множество случаи да правят своите интерпретации на основата на сравнителен анализ. Изследователите това и са правили. Така се е оформила някаква обща приблизителна представа за хода и развитието на главните събития, в която се срещат различни гледни точки, тълкувания и твърдения, и противоречиви мнения и позиции относно периоди, събития, автори и действащи герои.

Без да имам каквото и да е намерение да преразказвам, да препредавам, да превеждам, да описвам, да систематизирам или да правя анализ на планините от текстове и книги, посветени на Йога, или имащи отношение към нея, а още повече на необятната научна литература, изследвания, трудове, анализи и коментари в областта на индологията и на различните философски системи в индийската философия (или на други философски системи и доктрини), на Индуизма, Будизма, Джайнизма (или на други религии), на санскрита (или на другите стотици местни езици), на древни текстове и произведения, на необятни древни епични творби, на поетични, нормотворчески или религиозни текстове, или като цяло на първоизточниците и на изследвания и литература, съдържащи и изразяващи същността или посветени на индийската цивилизация и нейното духовно, религиозно, философско и литературно наследство, някога в по-нови времена все пак записано и достигнало до наши дни, което всъщност представлява един необятен океан от познание и текстове, една изключително обширна територия, но и същевременно съдържаща безкрайно много полета, изпълнени с неясноти, съмнения, противоречия, празни петна, спорни моменти и теми, с противоречиви тези и теории, разминаване с векове в датиране на събития, произведения и автори, недостатъчно все още изучени и все още с неустановени сигурни исторически параметри, територия, в която само на определени отделни аспекти учени са посвещавали и изразходвали целия си живот, без да е постигната финална яснота и да е стабилизирано едно конкретно и със сигурност установено знание, включвам тук някои бележки, размисли, елементи, отнасящи се до отделни аспекти в обхвата на всичко онова, което имам предвид с понятието „традиционната и класическа Йога“.


Целта на тези бележки е да акцентирам върху няколко момента и позиции, които представляват интерес в светлината на концептуализирането на същността на Пътя на интегрираното съзнание за изясняване на отправните времеви и идейни координати, на същинската дълбочина на историческото и духовно наследство, определящо същността на „Пътя навътре“, след които се явява и продължава напред Йога на интегралното съзнание.

Всъщност цялото това хилядолетно духовно, философско и практическо наследство, включително и всичко, което обхваща представи, концепции, философия и практики на Йога като най-общо и комплексно понятие, във всички смисли и направления, се вмества в смисъла, съдържанието и същността и изразява отделни аспекти на същността на общото понятие "Пътя навътре", на същността на "Пътя навътре" и на процеса на навлизане в него, на преминаване през него и на стремежа към постигане на целта, която може да се достигне през него. Повечето религиозни вярвания, стремежи и надежди, са също своеобразни форми и изражения на аспекти на "Пътя навътре", всички те със стремежи за постигане на крайни цели, независимо как те са наименовани, изразяващи и представляващи техните своеобразни представи на целите, които се явяват в далечните хоризонти на "Пътя навътре". Йога от най-дълбоката й хилядолетна древност досега с всички нейни аспекти, форми, философските й концепции, системи и практики представлява и изразява определени аспекти на "Пътя навътре", и се вмества в обхвата на неговата същност. "Пътят на интегрираното съзнание" в най-голяма степен изразява същността на "Пътя навътре", изразява посоката към неговите далечни хоризонти и възможни цели. На фона на едно древно хилядолетно духовно наследство от концепции и практики, в сърцевината на които е бил стремежът и търсенията по "Пътя навътре", Йога на интегралното съзнание продължава напред стремежа и движението към далечните хоризонти и цели по "Пътя навътре".

Бележките изразяват отношение на Пътя на интегрираното съзнание към Йога на основата на позицията и разбирането за развитието на традиционната и класическа Йога в течение на една дълга история от няколко хилядолетия.

Бележките се свеждат до няколко позиции и акцента, без да имат цел и амбиция да се обясни и уточни всичко онова, което поколения и армии от индолози досега не са изяснили, осветили и конкретизирали.

В този смисъл, бележките дават своя интерпретация на събитията, на основата на онова, което в една или друга степен е възприето, предполагаемо и изразявано в различни коментари и изследвания, от една страна, и на основата на онова, което изглежда най-логично, естествено и исторически обосновано, от друга страна. Интерпретацията на събитията е визия и интерпретация от позицията на Пътя на интегрираното съзнание (независимо дали може да съществуват различни други, включително и силно противоречащи си помежду си, трактовки, обяснения, твърдения, предположения, схващания и интерпретации).

Причината да формулирам на фона на Пътя на интегрираното съзнание и понятие за Йога на интегралното съзнание, както и съответните позиции в тези бележки е, че на всичко, което обхваща понятието „Йога“ и което се намира в обхвата на традиционната и класическа Йога, придавам важно, основополагащо място и значение, първо, принципно като на исторически, духовен и философски първоизвор при възникване и формиране на „Пътя навътре“ (и съществена част от това, което с него се изразява) и възможна и полезна концептуална основа, върху която може да се надгражда, и на второ място, конкретно в обхвата на Раджа йога на Патанджали и на частичната й конкретизация, известна като Хата йога - важно значение като полезен инструмент и като източник за благотворни практики, подходящи за лично развитие по време на Нулевото ниво и на  полезни съпътстващи практики при развитието и преминаването на пътя в Първото ниво на Йога на интегралното съзнание (на началните етапи по Пътя на интегрираното съзнание). 

Като цяло – Пътят на интегрираното съзнание признава основополагащото значение на съвкупното духовно, философско и практическо наследство и принос на Йога, и общо на индийската философия, вкл. и религиозната еволюция, проявления, вярвания и доктрини, върху основата на които и паралелно с които се е развила философската мисъл, представа и концепции за реалността, обосноваваща същинските цели и смисъл на Йога, като безценно хилядолетно наследство, произлязло от древен първоизточник, наследство, изградено от идейните потоци и енергии на този първоизточник и представляващо същинския извор на осмислянето и определянето на „Пътя навътре” като единствения верен път за постигане на истината за Реалността и преминаване на бариерите и хоризонтите, разделящи нашия видим свят от намиращата се зад пределите на видимото голяма всеобхватна и многоаспектна Реалност.

Йога на интегралното съзнание приема този първоизточник и същински извор на мъдрост и познание като произхождащ от най-дълбоката древност на първите човешки цивилизации, извънвремеви уникален комплексен и единен в своите развили се през хилядолетията многобройни, многообразни и противоречиви елементи, и като представляващ древно идейно начало, ценен източник и вдъхновение за изкристализиране на същността и перспективите на Йога на интегралното съзнание.

Пътят на интегрираното съзнание и Йога на интегралното съзнание виждат това хилядолетно наследство, произлязло и развило се от този първоизточник, като многопосочно, многообхватно, изключително голямо, разнолико и противоречиво, което, обаче, въпреки своята многопосочност и противоречивост, се обединява в определени  основни идеи, които са творение и заслуга на създалата това наследство безвремева традиция, и от гледна точка на Йога на интегралното съзнание са от най-съществено значение – идеите, изразяващи и определящи, първо, посоката за търсене на истината и, второ, възможния път, с който може да се премине видимия предел.

В контекста на съпоставянето на Нивата на развитие и във връзка с позицията, че Йога на интегралното съзнание е наследник и продължител на духовното и философско богатство на традиционната и класическа Йога, която счита за основа, извор, първоизточник, вдъхновител и изразител в съществена степен на „Пътя навътре“, както и в същото време в светлината на позицията, че Йога на интегралното съзнание е Път, водещ към реални равнища на развитие, надвишаващи известните висши нива и финални състояния в пътя на Раджа йога, както и в представите в Будизма и в Индуизма (както и че при следващите равнища на развитие на Йога на интегралното съзнание – което е съвсем ясно формулирано и обяснено – в перспективата по Пътя към далечните хоризонти отвъд границите на видимия ни и познат свят може да се осъществи и реално да се надвиши с поредица нива и степени всичко онова, което би могло да се подразбира под съответните известни досега висши и най-висши равнища или нива, степени или „финални” състояния в пътя, във философията и в практиките на Раджа йога и в пътя, във философията, в практиките и в религиозните вярвания, концепции и доктрини и на Будизма, и на Индуизма, описвано в безброй различни текстове със съвсем неясни, многозначителни и мъгляви понятия, със стандартни общи абстрактни определения за състояния, за които всеки може само да си фантазира и да се опитва сам да си обяснява какво изразяват), включвам тези бележки и елементи относно някои отделни положения, свързани, според моите разбирания, с генезиса и развитието на „традиционната и класическа Йога“.

Това представлява интерес, за да се очертае огромният времеви и исторически обхват, територията и същността, през които и покрай които е преминал пътят на Йога на интегралното съзнание, продължавайки към следващите далечни хоризонти.

 
Интерпретации на историческите развития и хронологията

Каква интерпретация и разбиране за първоизворите, моментите в развитието е правдоподобна? Каква представа за древния произход и за генезиса на практиката и на философията на Йога?

Под Веданта се разбира доразвиване и завършване на духовното наследство на Ведите със създаването на Упанишадите с техния философски контекст, форма и съдържание, и понятието включва пряко съдържанието на цялото това духовно и философско наследство, познание, религия, практика, и непряко духовния и познавателен процес спрямо него на посветени, духовни лица, адепти, изследователи, учени, вярващи, членове на религиозни ордени, аскети, практикуващи, майстори, техните ученици… (Същевременно понятието Веданта обозначава една от шестте философски системи на индийската философия, развили се на основата на наследството на Упанишадите. Няма точна датировка или период на възникването и оформянето на Веданта като отделна философска система. Един от значимите представители на Веданта с важен принос е мъдрецът, философ и религиозен водач Шанкара, живял около VIII-IX век /от Н.е./)

Цялото духовно богатство на ведическите текстове заедно с Упанишадите (определяни с понятието Веданта като представляващи окончателен финален завършек на Ведите, с който всичко е казано и остава единствено мълчанието - божественото мълчание) е плод на колективно и безименно творчество и авторство, и като цяло с философската си същност и различни концепции, или в отделни свои части и аспекти, в които конкретно се споменава и визира Йога, представлява идейна, духовна, концептуална, философска основа за различните аспекти и направления на общото комплексно наследство на всичко, което се отнася към Йога, или според предложеното тук общо и всеобхватно понятие - на традиционната и класическа Йога. Това идейно, духовно, концептуално и философско наследство е изворът, вдъхновил впоследствие в малко по-късни времена сътворяването от различни конкретни личности на систематизиращи и обобщаващи текстове във вид на Сутри и коментари към тях, на Самхити (събрани текстове по тема), на трактати и съчинения, а в още по-късни времена на други последващи коментари, на коментари върху предишни коментари и на други произведения.

Древните текстове със заклинания, молитви, ритуални думи (всичко онова, което по-късно е започнало да се нарича мантри и химни, което е придобило значение на ведически текстове, което впоследствие е наименовано като Веди, поради значението на думата "веда" означаващо знание, познание, или в този смисъл - древните ведически текстове, или древните Веди), с които арийските народи са пристигнали в долината на река Инд, предавани устно и запаметявани от поколение на поколение посветени в тях учители, адепти, последователи и ученици, и по-късно постепенно във времето доразвивани, допълвани и доразвити и формулирани във вида им достигнал до наши дни, като духовна и религиозна основа, са създали предпоставките за следващото духовно и философско развитие, творчество и практика, изкристализирало със създаването на Упанишадите, на свой ред положили духовната, идейна, концептуална и философска основа за всички по-нататъшни творчески и съзидателни процеси с развитие на философски системи и със създаване на множество текстове и произведения с разнообразна насоченост.

Има разнобой в мненията и в различни публикации относно датировката и периодите на създаване на различните Упанишади, като този разнобой в определения в някои публикации може да се изразява в много векове по отношение на някои Упанишади, а дори и в хилядолетие. Това създава предпоставки за най-различни варианти и хипотези на хронологично подреждане и съответно на цялостното хронологично позициониране спрямо границата между старата и новата ера, и на съответни хронологични отношения помежду им, определящи първенство и значение на духовен, идеен и концептуален извор във времето, както и на причинно-следствените връзки помежду им, на създаването на различните Упанишади, на възникването и подреждането на различни събития, на създаването на Сутри, Самхити, Епоси и на различни произведения, на възникването и оформянето на философските системи, както и на хронологичното отношение, първенство и значение като духовен, идеен и концептуален извор на философските концепции, съдържащи се като цяло във всички Упанишади, както и на едни или други произведения и събития, спрямо периодите във времето, приети за установени или за най-вероятни за началото към средата на първото хилядолетие преди н.е. на нововъзникнали религии като Будизма и Джайнизма. Това се отнася и до неустановеността и за изместването от различни автори напред във времето на създаването на Упанишадите, специално посветени на Йога, за датировката на които някои мнения могат да определят много по-късни периоди на създаване не само през първото хилядолетие преди н.е. но и през хилядолетието след Христос, така поставящи ги хронологично след създаването на "Йога сутра" на Патанджали и на различни Самхити и произведения, посветени на Йога, което всъщност създава концептуален проблем и противоречие по отношение на естествената и най-приемлива логика на взаимна причинно-следствена връзка между Упанишадите като първични колективно сътворени базови концептуални и философски текстове и авторските Сутри и Самхити, формулиращи в лаконична форма или доразвиващи философските концепциите в Упанишадите. Това е в контекста на наличието на различни и противоречащи си мнения на изследователи и коментатори, както и на липсата на точна информация поради практиката на устната традиция и поради това, че в хилядолетието преди н.е. текстовете на тези произведения не са били дялани върху камък или върху керамични плочки, за да се съхранят и да оставят сигурни следи и доказателства, а това не се е случвало и през хилядолетието след Христос, като дори когато са започнали да ги записват на санскрит, носителите на тези записи не са били трайни и не са устоявали във времето, освен ако не са били сравнително често презаписвани. Същевременно има схващане, че Упанишадите са били създадени в първите няколко века през първата половина на хилядолетието преди Н.е., след като в края на второто хилядолетие преди Н.е. ведическите текстове са били групирани в четирите познати в днешно време Веди. (Такова схващане все пак не отменя напълно съмненията дали някои Упанишади, посветени на Йога, не са били създавани от едни или други школи или секти в по-късни времена, на основата на вече съществуващи Сутри или Самхити, без да им се придава авторство, определени като Упанишади с цел изразените в тях концепции и позиции да бъдат увековечени във времето и да останат завинаги в историята. Но доколкото за такива съмнения няма конкретна информация или доказателства, те остават в сферата на спекулации и предположения. Не би могло да се изключи, че едни или други школи или секти в рамките на първото хилядолетие преди н.е. са създали Упанишади след като вече са били създадени Сутри, други произведения, Самхити или Епоси, след като вече са възникнали и са се оформили Будизмът и Джайнизмът. Но всичко това не промена нищо по отношение на генералната причинно-следствена духовна, идейна, концептуална и философска основа на Йога и нейния произход и генезис от най-древните времена. Някои изследователи определят мненията си и датировките на основата на сравнителен анализ или на наличието в съответни текстове на понятия отнасящи се към определено време или установени събития или цитати от други текстове. Но е съмнително доколко такъв сравнителен анализ може да е определящ и да служи като доказателство, защото повечето текстове са били запаметявани и препредавани, многократно презаписвани, превеждани, понасяли са допълнения в по-късни времена и промени, докато достигнат до вариантите, в които са се запазили и са стигнали до днешни дни.) В този текст и от позицията на Йога на интегралното съзнание, се придържам към това схващане - че Упанишадите са създадени през вековете в обхвата на първата половина на първото хилядолетие преди н.е. и към логиката на такава хронологична подредба. Придържам се и към схващането, че ако не всички, то повечето от Упанишадите, посветени на Йога, са били създадени от изолирани школи и секти предимно в първата половина на първото хилядолетие преди Н.е., преди създаването на "Йога сутра" на Патанджали (независимо след колко време са били направени коментарите към нея на Вияса) и преди възникването на Будизма и на Джайнизма. Последвани са били от създаването през втората половина на първото хилядолетие преди н.е. на други Сутри, Самхити, Епосите, други съчинения и трактати, посвентени на йога, от началото в създаването и оформянето на философските системи в индийската филосоифия.

Сто и осем са известните дошли до наше време Упанишади, сред тях има такива, които се считат с по-голяма значимост, а двадесет от всичките сто и осем са посветени специално и конкретно на Йога – в тях се разглеждат различни аспекти на нейната теория, философия и практика. Но не само двадесет са Упанишадите, представляващи философска и духовна основа за философията на Йога. Всички Упанишади съставляват концептуално и философско наследство, което е основа на мирогледа, в който се развиват концепциите на философията на Йога.

Всъщност, всички известни и дошли до наши дни с преводи от санскрит сто и осем различни по обем Упанишади (включително, вероятно, по-голямата част или поне една част от двадесетте Упанишада с конкретно фокусиране върху теми, свързани с Йога), създавани от края на второто хилядолетие през първите и следващите векове в обхвата на първата половина на първото хилядолетие пр. Н.е., концептуализирани и формулирани, предавани и разказвани устно и запаметявани и препредавани през поколенията, оформяни и дооформяни всеки поотделно в различни периоди и моменти в течение на няколко века във времена, започнали преди повече от три хиляди години от началото до към средата на първото хилядолетие преди появата на Христос, по един или друг начин, в една или друга светлина, с едни или други свои философски аспекти и елементи са свързани с Йога и формулират концептуалната и религиозно-философската основа, чрез която се изразяват смисълът и същността на практиката и целите на Йога, и върху която се доразвива словесното формулиране и изясняване на теорията и философията на възникналата още в дълбоката древност и продължила през времената на далечното минало практика на Йога, доколкото във всички тях се изясняват представи и концепции за същността на Реалността, които са пряко свързани с възможния път, с възможностите и с целите, и в крайна сметка - със същността на Йога, включително и с нейните финални цели, представи и концепции, достигани, развивани и осмисляни в Упанишадите, които очертават пътя, целите и хоризонтите в процеса на осъзнаването от човека на същността на Реалността, в усилията за постигането на определени нейни аспекти, за сливането с тях и постигането на единство с нейната незрима, невидима и непостижима в обикновения човешки живот същност.

В светлината и на основата на концептуалното и философско наследство на Упанишадите се появява систематизацията и обобщението на Йога с кратките сентенции (наричани "афоризми") в "Йога сутра" на Патанджали, формулирани най-вероятно към средата на първото хилядолетие преди Н.е. или в началния период на неговата втора половина, към които видимо известно време по-късно са се добавили обяснителните коментари на Вияса. С "Йога сутра" на Патанджали (включително с коментарите на Вияса, съставили неотделима част от нея) се оформя една от няколкото философски системи в индийската философия, започнали своето обособяване, оформяне и развитие след средата на първото хилядолетие преди Н.е., философската система "Йога". Систематизацията на Йога в "Йога сутра" по-късно и получила определението "Раджа йога".
 
В "Йога сутра" е представена осемстепенна система на Йога. В своите първа и втора степени тя включва морален кодекс на поведение, в трета и четвърта „степени“ - практиките с асани и пранаяма, а от пета до осма степени – практики за ментално развитие и постигане на „просветление” (абстрахиране, концентрация, медитация, „самадхи”).

По-късно, към XV век от Н.е. в своя текст, озаглавен „Хата йога прадипика“, Сватмарама е описал сравнително по-подробно практики на асани и пранаяма, както и други техники и активности в Йога като комплекс от практики на конкретна школа, на която той е бил последовател, придобили известност в съвременния период като система с наименованието „Хата йога”. Дори и Сватмарама е запазил сравнителна лаконичност в своето произведение, което се обяснява с факта, че в епохата, когато той е живял, отделните конкретни древни практики в Йога с асани, пранаяма и други техники са били открай време достатъчно известни, разпространени, практикувани и познати.

Всъщност, Сватмарама като последовател на традиция и конкретна школа, формирана и развивана през X-XI век от нейните основатели и тогавашни учители и негови отдавнашни предшественици Матсиендранатх и приемника му Гаракшанатх, не е считал, че открива непознатото и неизвестното, че създава нещо несъществувало дотогава, а просто е направил принос към своята собствена школа като е включил, описал, степенувал и подредил определен набор и аспекти от познати по онова време и практикувани от страна на различни школи, групи, общности, секти, адепти, аскети, отшелници, майстори, религиозни и духовни лица, храмове и обители, учители и последователи йогистки техники и концепции, като така с този свой текст ги е асоциирал като присъщи за своята школа и принадлежащи към нея със специфичното определение и собствено наименование "Хата йога", измислено и използвано още от Матсиендранатх и Горакшанатх, впоследствие запазило се, утвърдило се универсално и достигнало до съвременната ни епоха като изразяващо определена система в Йога, в която значимо и основно място заемат практиките с асани, с пранаяма и други телесни техники и методи, до голяма степен асоциирани в днешно време по цял свят с методи и възможности за постигане на здравословен ефект и на физически телесен и психически ментален баланс, хармония и благополучие.

Така понятието и системата "Хата йога" се е подредила до системата "Раджа йога", която по идея следва да се разбира като имаща по-широк обхват в пространствата на менталното развитие в полетата водещи към практикуване и овладяване на медитация и постигане на самадхи и мокша, макар че принципно и системата "Хата йога" не изключва практики на медитация в допълнение към основните физически практики, а бидейки система на Йога, нейната крайна цел би следвало да се разбира по същия начин както и в Раджа йога, независимо от практическия израз, възприятия, очаквания и цели, с които в днешно време в безчислените групи по света се практикува "Хата йога".

В текста на "Хата йога прадипика" на Сватмарама на фона на конкретно, макар и не особено изчерпателно,  описание на определен брой асани и техники, са включени всички аспекти, които се разглеждат и в "Йога сутра" на Патанджали и Вияса, макар и подредени в различен ред и с различна фразеология. Неговият текст, обаче, създаден вече във времена, в които е можело да бъде записан и добре съхранен през следващите векове, е постигнал известност и разпространение, утвърдил се е през следващите векове и така понятието "Хата йога" се е запазило и наложило като система, в която предимно се прави силен фокус върху физически практики с асани и пранаяма, така свързвайки в днешно време този вид практики конкретно и най-вече с понятието "Хата йога".

Във времената около епохата, в която Патанджали е живял и се е появила „Йога сутра”, най-вероятно в обхвата на последвали векове през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е. или първата половина на първото хилядолетие от н.е., са живели и са създавали свои произведения в различни текстови форми и контекст, свързани с концепциите, философията и практиката на Йога, и други мъдреци, учени, учители, майстори и автори, имената на повечето от тях загубени в потоците на времето. Особена известност са придобили и запазили до днес две имена – Васишта и Яджнавалкия, макар че и за конкретните им личности, и за периодите когато са живели и единият и другият, както и за датировките на създаване на произведения, свързвани с техните имена, различни изследователи или коментатори предлагат различни хипотези и варианти и различаващи се и разминаващи се мнения и определения с неустановеност и вероятност в широки времеви диапазони, обхващащи често много векове.

...Васишта

През вековете от Н.е. вероятно се е развила и е съществувала школа в Йога, свързвана с името Васишта. По-точно, до наши дни е стигнал текст на произведение, наречено "Йога Васишта".
............................
"Йога Васишта" е включвала различни физически и духовни практики, присъщи на древното наследство на Йога и подобни на практиките, известни за Раджа йога (според съдържанието и систематизацията в "Йога сутра" на Патанджали), включително физическите практики (станали впоследствие известни като практики на "Хата йога").

Допълване за Васишта и Яджнавалкия и техните произведения

Възникналите като понятия и като направления в Йога "Карма йога", "Бхакти йога" и "Джнана Йога" и утвърдени с включването, представянето и разглеждането им в сюжета на "Багавад Гита" (като част от епоса "Махабхарата", създадена предполагаемо от митичния мъдрец Вияса и вероятно още през втората половина на първото хилядолетие преди Н.е.), са преминали през хилядолетията и са се запазили до наши дни, утвърдени от традицията и широко възприемани като отделни самостоятелни системи на Йога (а не просто само като методи или дори школи) и отделни форми за практикуване на Йога.

Трябва ли да се приемат и считат за системи на Йога, независимо от това, че като такива са се утвърдили и се приемат в индийската традиция в течение на хилядолетия? Съответстват ли на представата за Йога, съответстват ли на идеята и философията за същността на практиката на Йога? Включват ли всичко онова, което би следвало да се подразбира под практики на Йога и се е натрупало от древността като смисъл, съдържание и обхват на понятието Йога? Би ли могло да се считат и да имат смисъл, съдържание и същност на отделни самостоятелни системи на Йога или могат да са само съпътстващи и допълнителни практики и състояния?

Отговорите на тези въпроси видимо следва да се търсят в по-широк контекст.

Понятията и възможните практики, които изразяват "Карма йога", "Бхакти йога" и "Джнана Йога" представляват всъщност по-скоро и по-точно модели или системи на поведение, на отношение към живота и към реалността, на отношение, мислене и емоционално състояние, на отдаденост и постоянен стремеж за търсене и поддържане на вътрешен контакт с божественото и с Бога, както и на практика на постоянно осмисляне и осъзнаване на своя живот и реалност, на себепознание и на стремеж към „осъзнаване“, към „просветление“ и към постигане на божественото и абсолютното.

Определени са и са приети като видове Йога или системи на Йога, макар и без участие в тях на физически практики с асани, пранаяма и други техники, характерни за древното наследство на Йога и за пътя на Йога, описан в "Йога сутра" на Патанджали, и без неговото степенуване в практиките, водещо от моралното през физическото към овладяване на менталното и на висшите медитативни състояния, откриващи пътя и портала към божественото и абсолютното, и с друг подход и представа за достигане на висшите ментални състояния, водещи до мокша, или нирвана или постигане на финалната цел), и като такива са преминали през хилядолетията, утвърдили са се и са се запазили до наши дни. Благодарение на включването на изразяваните от тях модели на поведение и начини на живот като видове Йога от съответния мъдрец и автор на "Багавад Гита", и голямата известност и значимост, придобита от неговото произведение, те са отворили пътя и за възникването и утвърждаването в качеството, във формата и със значението на Йога и на други методи, школи или "системи" с разнообразни наименования, с практики насочени направо към развитие и промени на менталното (на мисловното, емоционалното, духовното и пр.), насочени към себепознание, себеосъзнаване, осъзнаване на реалността, постигане на „просветление“ и мокша, постигане на финалната цел и финално „освобождаване“ и пр., заобикаляйки степенната подредба в "Йога сутра", пренебрегвайки дълбокия смисъл, заложен в една древна мъдрост и практика, изключвайки физическите практики и предварителното (или началното) физическо развитие чрез практики, упражнения или действия в обхвата и със същността на асани и пранаяма като предварителна основа и предпоставка за активиране на връзката и единството между физическото и телесното, от една страна, и менталното, умственото и душевното, от друга страна, заобикаляйки и изключвайки древните физически практики като необходима основа за постепенното постигане на "събуждане на връзката" и овладяване на менталното и за последващи медитативни развития и постижения, и разчитайки на развития, започващи непосредствено от плоскостта на вярата, на любовта и отдадеността към божественото и бога, на придобиването или постигането направо на различни психически и духовни (или с една дума – ментални) качества и способности като се заобикаля и прескача продължителния и нелек етап на физическите телесни упражнения и практики –  чрез започване и навлизане непосредствено по път с практики, чиято същност се определя в обхвата на моралното, менталното, медитативното, умозрителното и себеосъзнателното, с целта по такъв пряк път и по този начин да се постигне реализиране на собственото духовно развитие, по-високо ментално и медитативно ниво, себеосъзнаване и осъзнаване на невидимата истина за заобикалящата реалност, качествена промяна и финален преход към Абсолюта.

Същевременно, интересен би бил въпросът доколко такива модели на поведение и живот би следвало да се разграничават от чисто религиозно поведение, начин на действие и начин на живот, определен в модел, рамки и обхват на религиозно проявление, съблюдаване и активност, независимо с какви категории и понятия определяна като медитативна или самоосъзнаваща се, както и да се причисляват към традицията и практиката на Йога.

Такъв въпрос има смисъл, доколкото в основата на идеята, философията и практиката на Йога има място древното прозрение в мъдростта чрез физически практики да се постигне събуждане и активиране на собствения същински ментален контакт със своята физическа и телесна същност, активиране, укрепване и осъзнаване на многоаспектния контакт и връзка между своето тяло и своето съзнание (ефект и резултат, постиган и поради присъщи на човешкия организъм физиологични и психофизиологични принципи и процеси), и чрез постигане и реализиране на такъв контакт и връзка, заедно с паралелното развитие на менталния процес, на поетапно овладяване на менталното и на медитативните ресурси, и предприемане на трудния път "Навътре", за да може чрез него да се стигне до пътищата и порталите „Навън“ – към невидимата страна на реалността, към същинската Реалност, към божественото и абсолютното, или към всичко онова, което се крие зад тези възприети в традицията и многократно повтаряни понятия. Към "незримото" извън нашите земни обичайни човешки възможности за възприемане, установяване и достигане, което съществува, независимо от това, че в представите на хората и в традицията, често се обяснява с абстрактни понятия, които не винаги се разбират и които постепенно започват да загубват своя конкретен смисъл.

Тези етапи се прескачат и пренебрегват от такъв вид "системи" или "школи" на Йога, поради което може да изглежда проблематично доколко би следвало да се определят и считат като Йога, без значение дали са описани като видове Йога в "Багавад Гита" или в Упанишади, и дали зад тях стоят имена като това на Вияса.

(Освен ако не се подхожда към този въпрос в светлината на едно ясно и точно изясняване на смисъла на понятието "Йога" в широк или в най-широк смисъл на основата на всеобхватна идея и философия за постигане на финално достигане и свързване с "отвъдното", с "незримото", с божественото, като най-общо значима цел и практики за достигане на недосегаемото, невидимото и непостижимото в обичайния ни човешки живот, в което вярваме, че съществува, и което възприемаме и наричаме като "божественото", за неговото достигане и разбиране, за достигането и сливането с божественото, с бога, с Абсолюта. И тогава в понятието "Йога" ще може да се включат и обединят и всички видове земни и човешки религии и религиозни практики, както и редица други традиции и модели на вяра и съпътстващи действия и модели и начини на поведение и на живот. Тогава всяка религиозна вяра, практика и съблюдаване, насочена към стремежа за контакт с Бога, ще представлява път на духовно и ментално развитие, включващ се в понятието Йога и представляващ Йога.

След доста дълги размисли, стигнах до това да съм склонен да приема такава теза и концепция, независимо от личното ми разбирането и предпочитание за тесния смисъл на разбиране на Йога с неотменен първоначален етап на физически практики и развитие в духа, формата и същността на практиките с асани, пранаяма и пр. така както в древността ги е осмислил и формулирал Патанджали в неговата "Йога сутра", пренесъл тяхното значение и място в Йога от много по-дълбоката древност, така както е обяснил неговите концентрирани сентенции с коментарите си Вияса, разбирани от мен като най-точни изразители на истинската и оригиналната същност и смисъл на Йога, на същинската система на практика на Йога, водеща ефективно по пътя към нейната цел, в съответствие с най-древната първоначална мъдрост за смисъла и философията на Йога и на начина за преминаване на пътя към незримото и божественото, на Пътя "Навътре" и "Отвътре" "Навън" към това, което бихме могли да наречем финалното, абсолютното, божественото.

Тясното разбиране се основава на идеята за необходимата роля на предпоставките за активиране на психофизиологичната връзка (или на психофизиологични връзки) чрез практикуване на физически практики и въобще на практики, целящи физическия, телесен, физиологически баланс и благосъстояние като основа и предпоставка за менталното състояние, баланс и настройка (мозъчен, умствен, психически, духовен), и активиране и развитие на способността за постигане на целите на Йога – постигане на способността за навлизане по "Пътя навътре" и достигане на висшите степени в стремежа за постигане и сливане с незримото и божественото.”

Все пак, в съответствие с широкото тълкуване на Йога, което би удовлетворило съществуването, обосноваването и практиките на всички други "видове", "системи", "школи" на Йога (включително и между всичко друго "системи" или "школи", съдържащи елементи или степени, подобни на елементите и степените в "Йога сутра" на Патанджали, но с друг порядък или с други понятия и определящи се като различни), то в известен смисъл би могло да се каже, че „Йога е всичко", като включително всички видове религиозни търсения имат същите цели като Йога и представляват "Път на Йога" – достигане и сливане с Бога.

Всяка вяра и религия, независимо от наименованието или формата има една и съща цел и един и същ смисъл. Всяка вяра по един и същ начин е полезна за човешката душа, психика и здраве и дава сили в живота. Всички разногласия и противопоставяния между вери и религии са неща от друга и незначителна плоскост - извън истинския смисъл. Неслучайно науката е формулирала понятието и свое направление "психоневроендокриноимунология". А в контекста на вярата, на нейната сила и възможни положителни ефекти върху състоянието на човека, това понятие има и по-широко значение отколкото само връзката между състоянието на психиката и положителния баланс на имунната система.

В този смисъл, приемайки широкото тълкуване на Йога, независимо от реалната ефективност на един или на друг път, метод, система на мислене или практика, „Йога е всичко, включително всички видове религиозни търсения имат същите цели като Йога и представляват "Път на Йога".

По отношение на системата или метода, който е полезен като съпътстваща и подпомагаща практика и въздействие при преминаване на Нулевото ниво и на Първото ниво по Пътя на интегрираното съзнание, Йога на интегралното съзнание възприема и утвърждава от своя позиция тясното разбиране за Йога, това, което като цяло и по принцип съответства на концепцията, философията и метода, изразени в Йога сутра на Патанджали с коментарите на Вияса, с известни резерви относно актуалността в съвременната епоха в дословно същата форма на първата и втората степени.)

***   ***
====>
Тези „видове“ Йога в съответствие и с наименованието им се възприемат като форми, направления, школи или системи в Йога. Те биха могли да са съпътстващи практикуването на физическите практики, известни в днешно време с понятието Хата йога, както и на менталните практики, принципно асоциирани с Раджа йога, но това не е задължително и Карма йога, Бхакти йога и Джнана йога, както и други подобни „видове“ или системи, появили се след тях, включително и в сравнително съвременната епоха, са определени и формулирани като самостоятелни и автономни „видове“ или системи на Йога.

Такива системи от духовни предписания, духовна отдаденост и практика, според моето разбиране, би следвало да се поставят встрани от същинските пътеки и практики на Йога и по-скоро да се разглеждат като определени модели на живот, поведение, религиозна посветеност, постоянство, последователност и степен на отдаденост в посвещаване в Индуизма. Макар също преследвайки крайни цели, характерни и за практиките в Йога.

Но крайните цели на практиките на Йога са принципно и цели, свързани с религиозната и философска същност в основата на различните вярвания и направления на Индуизма.(Такива като крайните цели на практиките и на Пътя на Йога са принципно и крайните цели на религиозно-философската същност на Будизма, независимо от подробности в отношение на едни или други концептуални и доктринални различия и специфики, или следващи от различия в понятия, формулировки и тяхното тълкуване и възприемане. Такива принципно са целите на всяка религиозна посветеност и отдаденост, независимо от подробностите в различията на представите и описанията на реалността, която следва след завършването на земния човешки живот и на Реалността, която е отвъд хоризонтите на това, което ние тук сме в състояние обичайно и пряко в ежедневието да виждаме, усещаме и възприемаме, от подробности и различия в понятия и доктринални тези и тяхното тълкуване и възприемане от хората от различни нации и географски ширини. Такива принципно са били целите на всяко религиозно потрепване на човешката душа, порив и стремеж още от зората на човешкото съществуване, и още от началните етапи на човешката цивилизация, независимо от моментния и местен религиозен контекст, и независимо от съпътстващи обстоятелства, шамански или жречески, свещенически или духовнически амбиции или властови, исторически и други  фактори, чието влияние е определяло формата и подробности на израза.)

И когато не присъстват елементите, произтичащи от древната традиция, познание, практика и конкретна философия на Йога, в които към постигане на целите се върви по пътя на първоначалното събуждане на връзката и единение между физическото-телесно и менталното-душевно като предпоставка и начален етап за събуждане присъщата и заложената психо-физическа и физиологическо-психическа връзка и последващо задълбочаване и развитие на менталните и медитативни способности и разкриване на Порталите за поемането на Пътя навътре – достигнатите през хилядолетията човешки търсения, опити и осмисляне познания и традиции с физическите практики с асани, пранаяма и поетапно постепенно усвояване на медитативните пътеки, ключове и способности – то тогава практическите изражения на съответните духовни, религиозни, психически, емоционални, медитативно-съзерцателни и като цяло ментални проявления на човешките действия, свързани със следване на практики като определяните в Карма Йога, в Бхакти Йога, в Джнана Йога, в други направления или видове на йога от по-нови времена, в които не се включват физическите практики (както и със следване, посветеност и практики в религии или философско-религиозни доктрини или системи като Будизма, Джайнизма, или в която и да е друга религия, независимо от подробности и специфики) – то тогава практиките на Карма Йога, Бхакти Йога и Джнана Йога би следвало да се възприемат, определят и отнасят към начин, форма, вид, степен, проявление в практикуването на своите специфични и конкретни религиозни убеждения и вярвания, като практики, свързани с принадлежността и следването към определено религиозно направление и определени доктрини, като свързано с тях и произтичащо от тях поведение и начин на живот. Но не като Йога според нейната същност, произтичаща от една отдавнашна естествена житейска практика и емпирично възникнали прозрения, от най-древния опит и традиция, и според определени нейни принципи, които обосновават и определят нейния конкретен Път.

Ако приемем широкото понятие на Йога като свързване и единение с божествената същност (не само и просто като постигане на единение и хармония между телесното и умственото или психическото, каквито интерпретации има в днешно време, особено от страна на школи, фокусирани върху физически практики), тогава и самата религиозна практика, и всяка религиозна практика на искрено вярващите в пространствата на Индуизма би била проявление и практикуване на йога и би било възможно да се нарече практикуване на Йога, без въобще такива религиозни практики на съответните хора да са свързани с някакви практики и с нещо, отнасящи се до Раджа йога, до школи с физически практики като Хата йога, до каквито и да е специфични физически или ментални практики от гледна точка на Раджа йога или школи като Хата йога, без да са свързани с каквито и да е практики в аналогичен контекст и форма и въобще без да имат нищо общо с това, което може да се разбира от традицията като Йога.

Практиките в тези системи, доколкото са свързани с отношение и принадлежност към определени модели на живот и ежедневно поведение (дори и в контекста на крайна религиозна отдаденост и стриктно съблюдение на своите ритуали, както и с усилени опити и стремеж за поддържане на постоянна настройка за себенаблюдение и осмисляне на собствената същност, нейното място и същността на реалността), могат да бъдат асоциирани с първите две степени, фокусирани върху моралния кодекс на поведение в системата на Патанджали (които от своя страна се базират на правилата на живот и поведение, произтичащи от нормотворческите съдържания на по-древните Дхармасутри, от които Патанджали е приел и включил основни положения на морални норми от вече съществуващ опит, познание и традиция на отношения – морален кодекс с морални правила за уважаване и качества за постигане от адептите в Йога като предпоставка за техния морален, духовен и душевен интегритет, за да могат успешно да поемат и да продължат по пътя на специфичните физически и ментални практики, представляват сентенциите-„афоризми” в Йога сутра, отнасящи се към първите две степени).

Но такава позиция всъщност би могло да се каже, че произтича от гледна точка на широко разпространилата се в днешния свят йога с практики от обхвата на свързваните предимно с Хата йога физически практики и представи за Йога, свързващи я с физически и телесни практики, насочени към постигане на здравословни ефекти (независимо от различни наименования на школи, модели, съчетания, и независимо, че към тях фиктивно не се изключват като присъщи, възможни, допълнителни практики в областта на менталното, представяни или възприемани като медитации и пр.).

Според мен, към Йога (в целия визиран обхват на „традиционната и класическа Йога”) би следвало да има по-тясно разбиране, включващо в една или друга форма модели в начина на живот с физически и ментални практики за усъвършенстване, преминаващи през следващите степени, посочени от Патанджали в „Йога сутра”, включващи при всички случаи /т.е. безусловно и задължително/, поне в началните етапи на развитие и усъвършенстване, трета и четвърта степени с редовно активно практикуване на асани и пранаяма /не толкова заради нашата съвременна представа за йога, често частична и свързана на първо място с асани, пранаяма и всякакви физически практики, пози и техники, свързвани от милиони практикуващи в света с прeдставата за постигане и осигуряване на здраве, телесно благополучие и дълголетие, а защото такива първоначални практики, преминати в определени етапи на човешкия живот помагат за определен вид развитие „по вътрешния път” и подготвят тялото и мисълта за практики с ментален характер и цели в по-високите степени на Йога, или за съответни практики на религиозна посветеност и отдаденост с цели от висок духовен порядък, независимо с каква форма са тези практики, в преследване на финалните цели/.

Други Сутри, текстове с различни словесни форми и наименования, духовни словесни и писмени творения, включително и коментари върху предишни коментари, са били създадени във времената близки до Патанджали, Вияса и Васишта, последвали техните усилия, продължили в развитието на натрупаното духовно наследство, и са внесли по един или друг начин своя принос в необятните духовни пространства на народите по земите на индийския субконтинент и в общото тяло на философията и практиките на Йога.

Подобно на значението на „Йога сутра“ на Патанджали, опитал се да извлече от Упанишадите, посветени на Йога, както и от други от Упанишадите, основни идеи и елементи и направил по тях своята систематизация на Йога с кратки сентенции, видно място заема и формулираната през 15 век от Н.е. „Хата йога прадипика“ на Свами Сватмарама, разглеждаща, обясняваща и систематизираща сред различните аспекти на „традиционната и класическа Йога“ по-подробно практиките на асани и пранаяма, както и някои съпътстващи практики, и определяща системата „Хата йога“.

Към това комплексно класическо наследство, през първото хилядолетие след Хр. и в по-късни времена се добавят още множеството Сутри, тълкувания, коментари, пояснения, интерпретации, философско-религиозни съчинения, концепции за Йога, направления, школи, модели и системи на една дълга поредица появяващи се през вековете йога-майстори, аскети, гуру, религиозни авторитети, духовни водачи, учители - „свети люде“.

В понятието „традиционна и класическа Йога“, освен споменатото по-горе, не мога да не включа в комплексното традиционно и класическо наследство и всичко останало, развивано в различни времената и достигнало до наши дни, известно по отношение на философията и практиките на Йога в различните нейни системи, разновидности и школи. Това обединяване в „традиционна и класическа Йога“ е с цел да се разграничи цялото познато досега наследство в Йога от Йога на интегралното съзнание.

В тази светлина, в обхвата на „традиционната и класическа Йога“, се налага да добавя и всичко, което днес бихме могли да асоциираме с Йога, включително и цялото разнообразие в познатата ни в днешно време наследена, пренесена през вековете, развивана, допълвана, осъвременявана, модифицирана, модернизирана и постоянно „обогатявана“ традиция на Йога, всякакви системи и практики, комплексни или частични, обявени като съвременни варианти, с нови наименования, в повечето от които фигурира понятието „йога“. Всички те се включват в общата представа за Йога, преминала през епохите и утвърждавана до днес, и я допълват по един или по друг начин – добър или не съвсем, съставлявайки съвместно нейното хилядолетно наследство. Дори и най-странните, едностранни, профилирани, елементаризирани или елементарни съвременни практики, когато носят в различни словосъчетания наименованието „йога“ и са факт в нашия живот, в общото съзнание се асоциират с Йога и с нейното наследство. Но в такъв контекст, все пак, редица съвременни разновидности и модификации, включвам с определени много силни резерви и условности.

Йога на интегралното съзнание уважава и почита всички философски концепции и системи в обхвата на „традиционната и класическа Йога“ и ги разглежда в светлината на тяхно по-нататъшното сюблимиране в стремежа за откриване на истината за Реалността.

Техните собствени практики в Йога и идеи, паралелно с изясняването на философските им представи за света, са довели през първите векове на първото хилядолетие пр. Хр.до безименното колективно творчество, оставило като резултат създаването, съхраняването и пренасянето през вековете на духовното и философско богатство на Упанишадите, включително и онези Упанишади, в които конкретно са били осмисляни и формулирани техните идеи, концепции, философски възгледи, вярвания и практики в Йога, докато е станало възможно те да бъдат записани и събрани.

Познанието и традициите на Йога в целия им известен обхват, които включвам в понятието „традиционна и класическа Йога“, и които „Йога на интегралното съзнание” признава и приема като духовна, мисловна, емоционална, философска и практическа първооснова, и които вярва и счита, че продължава в развитието им и съществено надгражда, водят началото си от преди много хилядолетия – от зората на човешката цивилизация.

Ако разглеждаме сравнително по-скорошните етапи от развитието на човешкия разумен вид, основата се е породила и е била положена при спонтанната поява на началните проблясъци и импулси в човешкия интерес в познанието за неговата собствена човешка същност, което с течение на времето е придобило определени форми и още във времената преди поне шест-седем хиляди години е започнало да се влива с определени действия и практики в ежедневните човешки дейности, начин на живот и методи на лечение и постепенно в течение на хилядолетията се е въплътило в системите на Йога.

Генезисът на това познание започва с началото на разумните проблясъци на човешкия вид, започва да се развива с първоначалните разумни наблюдения, реакции, представи, интерпретации и идейни проблясъци на човека като познанието продължава да се развива и натрупва през редуващите се епохи в една или в друга посока, заедно с появяването на едни или други вярвания и убеждения, в резултат на неговите страхове, неразбиране и удивление от реалността, в която се намира.  Генезисът на познанието е резултат на човешките контакти и отношения със заобикалящата го среда, на спонтанното наблюдение и осъзнаване на особеностите в начина на протичане на собствения му живот, и в основата на тези наблюдения са възприятията свързани с  отношенията на човешкия разум и съзнание със собственото му тяло и постепенното  осмисляне и осъзнаване на спецификите в тези отношения.

В хода на неговите наблюдения и реакции на заобикалящите го явления и на процесите в собственото му съзнание и тяло, и в собствения му живот, в опитите му да прозре и разбере причините и закономерностите на случващото се, изправен пред стихиите на природата и интуитивното усещане за необяснимите загадки на скритите страни на възприеманата реалност, познанието се е натрупвало и постепенно се е систематизирало чрез неговите вярвания и религиозни трепети, предлагащо едни или други решения в начина на живот, в религиозни ритуали и практики, в схващания и концепции, в средства и методи на лечение, в поведенчески модели, навици и традиции, помагащи за съхраняване и продължаване на човешкия живот, и в търсене на форми за връзка с непознатото и необяснимото и на пътища и начини за достигане до скритата и непонятна страна на реалността.

Емпирично придобивано е във времето познание, определящо моделите на човешкия живот и дейности. Част от цялото това познание е и достигането до различни практики в обхвата на традиционната Йога.

Човешкото познание, явило се и като извор на идеи за практики и концепции,придобили в по-късни времена известност с понятието „йога“, се е развивало чрез наблюдения на заобикалящата среда и самонаблюдения, на фона на първите религиозни трепети, вярвания и реакции, отношение към необяснимото и възприятия за свръхестественото, и в контекста и под въздействие на първите шаманско-ритуални действия и практики, а в по-късни времена – на по-комплексни жречески церемонии и ритуали в почитане на богове (представата и идеите за които също възникнали по етапите на генезиса в тези процеси), канони, заклинания, молитви, притчи, предсказания и религиозни песнопения, вече сътворявани и прилагани още във времената и епохите преди поне четири-пет хиляди години.

(Какво са си мислели и представяли хората в древността, когато в дъжд и буря небето се огласи с гръмотевични трясъци и мълнии, за чиито причини не са имали представа... Дори за нас понякога някои гръмотевчни трясъци имат впечатляващ ефект и пораждат удивление и чувство на страхопочитание пред природата.)

Различните пластове и пространства на познанието, в светлината на което са се натрупвали и развивали концепции и практики превърнали се на определен етап в практики, концепции и философия на Йога,  са придобили форми и сила от древните религиозни и духовни търсения и съпровождащите ги церемонии и физически практики и са се изразявали в съдържанието и формите на религиозните песнопения и химни на арийските народи, сътворявани и допълвани, запаметявани и предавани през поколенията, още в далечните времена преди много повече от четири хиляди години, не едно и две поколения наред преди да започне тяхното преселение в долината на р. Инд.

Около четири хиляди години назад във времето религиозните им песнопения, заедно със свързаното с тях и достигнато в живота им познание и практики, в различни аспекти, вкл. в обхвата на това, което във времената преди и след тази епоха се е оформяло, развивало и се е преродило и определило като Йога, са били пренесени по време на миграцията на арийските народи в долината на река Инд (според едни или други оценки и тълкувания - между 2000 и 1800 г. пр. Хр., или към 1700-1600 г. пр. Хр.) Там арийските жреци са продължили да пеят и произнасят техните химни и заклинания, да практикуват своите ритуали и церемонии, в които са били допускани и въвличани, и са участвали едни или други социални слоеве, кръгове и нива на общността им, продължавали са да се развиват практики за лечение и модели в ежедневния им начин на живот, в обхвата на развиващото се познание, свързано с  религиозната им вяра и с практическия им начин на живот, заедно с което продължавали да се проявяват и развиват и концепциите и практиките на тази част от това познание, наричана Йога.

Кълновете на познанието са се развивали и предавали векове наред, когато хилядите строфи на безбройните свещени текстове на религиозни и ритуални химни са били запаметявани с възможната най-голяма точност и устно предавани от поколение на поколение.

Тяхното предаване през поколенията чрез запаметяване и възпроизвеждане в различни общности и територии е довело до някои текстови различия в отделни регионални варианти.

В онази древна епоха още преди преселването на арийските народи в долината на р. Инд, във времената преди  2000-1800 г. пр. Хр., в арийските общности са се оформяли и развивали различни религиозни структури-групи и школи, осигуряващи традицията на запаметяване, затворени за по-широките слоеве на населението и привилегировани спрямо достъпа до свещеното ведийско знание кръгове с духовни религиозни водачи и ритуални практики, които са отговаряли за съхраняването на арийската духовна и религиозна специфика и богатство, организирали са ритуалния, религиозен и духовен живот и са провеждали религиозните церемонии и ритуали на арийските общности, и които са били преносители през времето на духовното и религиозно знание и наследство. Това е продължило и през времената до края на второто и началото на първото хилядолетие пр. Хр. когато ведийските текстове са били групирани в четирите познати Веди и когато е узряло времето за започване на концептуалния и философски творчески процес довел до постепенното създаване и оформяне на известните Упанишади.

С групирането и оформянето преди около 3000 г. към края на второто или към началото на първото хилядолетие преди Хр. на арийските песнопения и химни във вид на четирите Веди, известни в днешно време в цял свят с техните текстове и преводи от санскрит (Ригведа, Атхарваведа, Яджурведа, Самаведа) са укрепнали и са се умножили предпоставките и основата за бъдещото логично или интуитивно осмисляне на реалността, за предстоящите нови прозрения, ново познание и философски концепции със създаването на Упанишадите.

Заедно с постепенната многовековна експанзия на арийците по земите на индийския субконтинент, взаимното асимилиране и установяване на нови общности и нова социална структура, съдържащите се в текстовете на Ведите вековни традиции и знание са предоставили духовната основа, насока и енергия за новите религиозни вярвания, духовно-религиозни направления и потоци, божества, и посветени на тях ритуали, религиозно-философски концепции и  доктрини, и като цяло – за бъдещите търсения за същността и смисъла на живота и всемира.

Практиката на привилегированост на брахманското съсловие и каста в достъпа му до познанието на свещените текстове, в изключителния му авторитет по отношение на организирането и определянето на правилата на религиозните ритуали и церемонии в религиозния живот е продължила, но такива привилегировани религиозно-духовни общности-школи, водещи началото си от по-дълбоката древност и имащи отговорността (в брахманския живот и практика) за съхраняването наум и предаването през поколенията на духовното и словесното наследство, когато химните и религиозните послания и правила са били запаметявани, но още не са били записвани, са били предвестник на сформиралите се през вековете в началото на първото хилядолетие пр. Хр. (вкл. и като протест срещу брахманската практика, привилегированост и ограничаване на достъпа до ведийското знание), секти и общности около гуру, вкл. с йога практики, в които, на базата на ведийското наследство, са започнали да се оформят философските представи и концепции, да се съставят т.нар. творения на горските общности Араняки и да се стигне до разгръщането на големия философски творчески процес със създаване на Упанишадите. В брахманската практика и необходимост за съхраняване на ведийското духовно наследство са се установили причините и формите, появил се е предвестникът за последващите процеси, които вече са били в протест и в противоречие с брахманската практика на привилегии и изключителност, но са довели до ферментация и до разгръщане на концептуално-философския процес, довел до философските концепции и доктрини в Упанишадите.

В мистерията на създадените от песнопенията и текстовете на Ведите атмосфера, култура на мислене и интелектуален потенциал, религиозните и философските представи и познание за заобикалящия свят са започнали да изкристализират през първите векове на първото хилядолетие пр. Хр. Натрупаното във Ведите наследство е било преосмисляно и развивано, и новите идеи и концепции са били интуитивно и логически формулирани в тайните по онова време текстове на Упанишадите, достояние първоначално на сравнително тесни кръгове на свещенослужители, мислители, аскети, мъдреци и посветени ученици в тяхно обкръжение, събрани в изолирани групи. Новите идеи и концепции са били измисляни и съставяни, запаметявани и предавани през поколенията по пряка посвещенческа линия, вече не във вид и форма на песнопения и религиозни химни, а във форма и с конструкция на чисто философски текстове и произведения. В определен смисъл и до голяма степен, процесът на осмисляне на съдържанието на наследството от текстовете на Ведите и формулирането на Упанишадите в друга текстова форма и като философски обобщения, е изразявал и представлявал стремеж за по-широко разпространяване на познанието и реакция към отдавнашните практики на брахманската духовна и религиозна каста да ограничава достъпа на по-широки кръгове на общността към познанието на Ведите, ограничавайки достъпа до съответни ритуали в периода до към края на второто хилядолетие пр. Хр., достъпни само за браминското съсловие и определени кръгове на общността.

Това са били времена на интелектуален и философски протест и взрив на осмисляне на реалността, в противовес на браминските представи, религиозни догми и налагани правила, останали заедно с тогава вече хилядолетното духовно наследство на ведическите текстове.

От генезиса на тази духовна практика и съпътстващите я церемонии, ритуали, молитвени пози и физически действия, практикувани през времето още от древността от различни общности, групи и секти, са покълнали зърната на духовните и философските прозрения, довели преди около три хиляди години до началото на ферментация на духовния и философски процес, изразил се през вековете на първата половина на първото хилядолетие пр. Хр. в сътворяването на Упанишадите с техните философски прозрения, идеи и концепции, включително Упанишадите, посветени специално на Йога, а на тяхната основа с течение на времето – в изкристализирането на различните религиозни концепции и аспекти в Индуизма, както и по-късно – на шестте ортодоксални философски системи в индийската философия, сред които и философската система „Йога”, изразена с класическата Раджа йога, представена чрез „Йога сутра“ на Патанджали.

Това е била епохата в първата половина на първото хилядолетие пр. Хр. на философско и духовно осмисляне и прозрения и на тяхното вербално формулиране (както и в предхождащите времена по отношение на ведийските химни, правила, истории – по-късно записани и превърнали се в текстове), наизустяване от учениците и предаване през поколенията, включително на различни концепции и развиващи се практики в Йога, довели впоследствие до формирането на различни подходи и обособяването на различни системи и школи на Йога.

Как точно са били създавани Упанишадите? Разбирането е, че Упанишадите са се създавали в тесните кръгове на затворени общности, в които учителят е бил заобиколен от седящи на земята около него ученици и последователи и е предавал своята мъдрост, като „текстовете“ (изложенията и тяхната еволюция и оформяне в резултат на евентуални въпроси и обсъждания) са били запаметявани наизуст и впоследствие предавани на следващите поколения. Те са се считали със секретен характер – плод, верую, доктрина и достояние на собствената секта. При запаметяването и съхраняване наум на съответни „текстове“ е имало разпределение между отделни ученици. Така оформилите се в съответните „текстове“ концепции са били плод на колективно творчество и са останали без конкретни автори.

Сутрите от своя страна се свързват с имената на определени мислители. В по-късните векове на първото хилядолетие пр. Хр., когато Упанишадите отдавна вече са съществували, конкретни мъдреци и мислители са започнали да сътворяват нови текстове (разполагайки с концептуална и философска основа на натрупаното във Ведите и в Упанишадите наследство и опитвайки се в своите Сутри да развият или обясняват едни или други концепции и аспекти), с които са свързали своите имена.

Известните преведени от санскрит около двадесет Упанишади, посветени специално на Йога, са предшествали с векове създаването на „Йога сутра“ на Патанджали, който е извлякъл според своя избор есенция от тези Упанишади, формулирайки я в кратки сентенции, които, впоследствие обогатени, пояснени и дообяснени с коментарите на Вияса, са възприети като систематизиране на Йога, утвърдили се като представящи система Раджа йога /”кралска йога”/, и представляващи една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия. В коментарите си Вияса е обяснил и интерпретирал какво Патанджали е имал предвид в кратките си сентенции, там, където иначе не се разбира достатъчно ясно (в редица от тях)

В множество от сентенциите-„афоризми“ в „Йога сутра“ на Патанджали може да се види непосредствено един първи горен смислов пласт с определено съдържание, чиято перспектива се простира в определен смислов обхват, но същевременно се създава впечатление, че в сентенциите си Патанджали „визира”, произтичащо от непосредствената привидност, съдържание в обхват, преминаващ отвъд хоризонтите на конкретно формулираното и видимото на пръв поглед, и че във всяка сентенция има и други по-дълбоки пластове на съдържанието и свързани с него различни други аспекти от концептуалното и философско наследство. Същевременно, в тази светлина и на основата на сентенциите на Патанджали, в коментарите си Вияса разглежда, обяснява или тълкува и доразвива съдържанието, като не може да се определи доколко обяснява и тълкува точно само това, което е имал предвид Патанджали, или внася свой допълнителен принос и развива тезите извън конкретните идеи на Патанджали и съобразно собствените си възгледи по съответните философски аспекти. Така или иначе, концептуалната и философска основа са Упанишадите, от които произтичат идеите и съдържанието на текстовете в „Йога сутра“ включително с коментарите на Вияса.

Въпросният мъдрец Вияса се предполага, че е автор на други творения, името Вияса се сочи и като събрал и обособил съдържанието на ведическите химни и цялото ведическо наследство в четирите основни групи, дошлите до наши дни във формата на известните текстове на четирите Веди. Но това се е случило много векове или хилядолетие преди съставянето на коментарите към „Йога сутра”. Счита се, че четирите Веди са групирани и формирани в известния им вид към края на второто хилядолетие и началото на първото хилядолетие пр. Хр. преди да започнат да се съставят Упанишадите. За „Йога сутра“ датировката за създаването й варира от няколко века пр. Хр. /което приемам, вкл. около времената на възникване на Будизма, по-скоро не много време впоследствие, отколкото известно време преди това/ до първите векове от Н.е. Ясно е, че в различни времена са живели и творили различни мъдреци с името Вияса, а самото име е било възприемано като нарицателно за велик мъдрец, автор на значителни творения, останали като наследство през вековете. Същевременно мъдрец и учен с името Патанджали е съставил санскритската граматика във времената на вековете пр. Хр.

Сътворяването на отделните Упанишади, посветени на Йога се е случвало от страна на духовните учители в рамките на различните изолирани общности и секти, обособили се по това време, в които са се предавали и продължавали определени линии на традиции, включително и с физически и ментални практики.

Концепциите във всеки отделен Упанишад, посветен на Йога, очевидно са били резултат на собствената практика и идейни прозрения в общността, в която е бил създаден, резултат на собствени интерпретации на базата на известните към това време положения в познанието в наследството на ведическите текстове, интерпретации на елементи и аспекти в духовно-религиозното наследство и познание, пренесено от предишните времена и разпространявано и споделяно до това време в едни или други форми и събития. Упанишадите, съставяни в отделните общности и секти не са се появили от нищото, макар и с различия, различни акценти и съдържания, създавани самостоятелно от съответната общност, те съдържат общото помежду си в идеи, идейни насоки и концепции, произтичащо от общото и дотогава споделелено между посветените духовно наследство на ведическите текстове. Различните Упанишади са били съставяни при интерпретации на пренесената мъдрост от текстовете на ведическото наследство и собствените прозрения и практика. Затова Упанишадите са наречени завършекът на Ведите. Последният творчески етап и съдържание на ведическото наследство.

От различията в съдържанията на Упанишадите, включително различията на Упанишадите, в които по-специално и в по-голяма степен се разглежда Йога, е ясно, че отделните общности и секти са съставяли своите концепции и текстове сравнително изолирано и без пряк постоянен обмен на информация и достигнато познание. Такива установени контакти и обмен биха довели до съставяне на аналогични текстове, а не на различаващи се Упанишади. Прозренията, концепциите и текстовете на отделните общности и секти са се приемали като тяхно свещено духовно достижение и са имали таен характер, те са се пазели като духовно достояние на своята секта, запаметявали са се и са се пренасяли към следващите ученици и поколения.

Това се отнася не само за Упанишадите, пряко посветени на Йога. Такава е била организацията и същността на творческия духовен и философски процес до определено време и всяка общност и секта е приемала собствените си текстове, прозрения и концепции като свое тайно свещено и свято достояние и духовно богатство. Така е възникнал съответният обем и брой философски текстове, които впоследствие са били записани на санскрит и от които една част е достигнала до наши дни.

Дори в Упанишадите, които не са пряко посветени на Йога, във философското им обозрение на реалността са включени множество религиозно-философски елементи и концепции, които имат отношение към философията на Йога, към нейния поглед към реалността, нейните крайни цели и съответно практиката й. В този смисъл, не само Упанишадите, в които непосредствено се разглежда Йога, имат значение и са важни за Йога и философията на Йога. Концепциите, представите за реалността, и съответно крайните цели на Йога, са изразени навсякъде във философското и религиозно съдържание на Упанишадите, те са втъкани и в религиозните представи  за реалността в различните форми, проявления и аспекти на Индуизма.

Първоначално между отделни общности, сътворявали различни текстове, превърнали се в Упанишади, не е имало пряк идеен обмен с взаимстване и съвместно унифициране на различни концепции и текстове, макар всички те да са се развивали и творили върху общата основа на ведическото наследство.

Като духовно наследство, олицетворявало практиката и същността на една или друга общност, секта или школа, всички текстове, превърнали се впоследствие в Упанишади, първоначално са били развивани и пазени като тайно знание, предназначено само за последователите на собствената група-общност. Това се отнася и за отделните Упанишади, посветени на Йога - първоначални текстове с различаващи се интерпретации – дело на собствената школа или секта.

Дори когато е имало такава комуникация и обмен, различните общности са държали на спецификите на собствените си философски разбирания, прозрения и концепции.

Поради това се създава впечатлението, че в различни Упанишади има противоречащи си идеи и че те не представляват отделни части на едно единно интегрирано философско творение и наследство. Така на духовната и идейна основа на Упанишадите са се породили противоречащи си философски идеи и концепции и по-късно са били създадени шестте различни отделни философски системи в индийската философия.

Именно Упанишадите със своята философска разнородност, разнопосочност и несъответствия са духовната и идейната основа, върху която са възникнали известните няколко различни философски системи в индийската философия.

Първоначално Упанишадите са представлявали тайно познание, което във вид на поучения и разкази се е предавало в устна форма от учител към посветените ученици в една или друга общност и секта. Това се е случвало в процеса на обучение и обсъждания в рамките на сектата. Поученията и утвърждаваните в този процес концепции са придобивали конкретна форма на доктрина на съответната общност, вербално оформена, запаметявана, запазвана и предавана. Така след време са достигнали съответните текстове, превърнали се в Упанишади, записани впоследствие на санскрит.

Но дори и при изолираност, ревностно опазване от сектите на собственото знание и достижения, и съответна потайност и секретност, всяка секта със собствен нов духовен и философски принос в светлината на общото и споделено от всички тях духовно и религиозно наследство на Ведите, генезисът на основните концепциите в едни или други Упанишади, тяхното развитие като съдържание и окончателното им оформяне в наследството на отделни общности или секти, едва ли е било възможно да се случи без никакъв контакт във времето помежду им и без влияние в течение на времето на взаимен обмен на познание и идеи между различните общности.

Това се отнася за всички Упанишади, включително и Упанишадите за Йога, независимо от различията между тях. Отнася се към приемствеността в съхраняването, развитието и обогатяването на пренесените от предишните по-древни времена практики с конкретни физически и ментални упражнения и техники в Йога, а така и към вербалното формулиране и предаване на учениците на древното наследство, на предаваните през поколенията идеи, концепции и цели на физическите, духовните и ментални практики. Отнася се както за знания, традиции, елементи и аспекти, наследени от по-древните времена, така и за нововъзникващите по това време на философска ферментация специфични и оригинални концепции и философски позиции.

В крайна сметка, спецификите в разбиранията и практиките на една или друга общност или на техните духовни учители, както и отражението от практикувания в онези времена процес на запаметяване и устно предаване през поколенията, са довели до съответните различия в съдържанието на отделните Упанишади.

От текстовете на Упанишадите, посветени на Йога е ясно, че понятието, практиката, техниките, същността, идеите, целите, философията на Йога идват от древните ведически времена. Безсмислено е корените и изворите им да се определят в по-късни времена и да се свързват по време само и чак към вековете в първата половина на първото хилядолетие преди Христос, когато са били осъзнавани и формулирани концепциите и доктрините в Упанишадите и когато различните аспекти във философския поглед към реалността, определящ и философските основи и цели на йога и същността на философията на Йога, различните философски концепции, произтичащи от древното духовно наследство и наследството въплътено във Ведите, са били вербално формулирани и изразявани в текстовете и доктрините в Упанишадите.

Същото се отнася за различни физически и ментални упражнения и практики в Йога. Прозряни, осмислени, измислени и практикувани още в епохата преди преселението на арийците в долината на река Инд, развивани и практикувани в храмове и различни обители от мъдреци, посветени, жреци, шамани, лечители, аскети и техни ученици, в религиозни храмове и при религиозни ритуали и церемонии, тези практики вече през второто хилядолетие преди Христос, са били донесени при преселението на арийците, пренесени, съхранени, извършвани и доразвивани. В уединението на планински пещери и горски обиталища те са били практикувани, доразвивани и усъвършенствани, умножавани и разнообразявани сред групи аскети, мъдреци и техни посветени ученици, в общности, секти, ордени и школи, търсещи познанието за върховната истина и сливането с божествения Абсолют, били са пренасяни през поколенията, измисляни и доразвивани на емпирична основа, както по необходимост за здраве, така и с религиозни мотиви и очаквания. В своето търсене на възприятията за върховното освобождаване и сливане, те съставяли, съхранявали и предавали на поколенията след тях достигнатите мъдрости, послания и текстове, събрани по-късно в едни или други текстове на Упанишади.

Множество от практическите упражнения и познания за телесната обвивка и за вътрешното „Аз“, са се явили като наследство, естествено продължение и ново развитие на преминалите и съхранили се през вековете след първоначалното пристигане на арийците по тези земи древни религиозни традиции и церемонии, ритуали на арийски жреци и на тогавашни методи на лечение, както и определени аспекти в арийския начин на живот.

Практическото познание за упражнения и техники в Йога се е доразвивало и  натрупвало в едни или в други кръгове на търсещи и посветени паралелно с възникването на новите им идеи и оформянето на новите религиозни и философски възгледи през второто и първото хилядолетие преди Христос във времената на арийската експанзия, преселения, създаване на нов социален ред и възникването на ново общностно съзнание.

Редица от сътворените в първите няколко века на първото хилядолетие пр. Хр. Упанишади са посветени на Йога. Упанишадите, посветени на Йога, третират различни аспекти на философията и практиката на Йога. Имат самостоятелно значение и не представляват начало или продължение едни спрямо други. Упанишадите са били считани за тайно познание. Както химните и текстовете на Ведите, така и Упанишадите са били устно предавани от учител на ученици и запаметявани.

Различните текстове на Упанишади за Йога са били сътворявани от различни групи, секти, изолирани духовни и религиозни общности, в които ученици са следвали своя учител. Сътворяването на тези текстове е било следствие на осъществявана в тези общности йогистка практика. В резултат на своя опит в практиката си, в тези общности са възниквали техните прозрения и духовно наследство, изразяващо се с текстовете за тяхната практика и въобще за Йога, присъединени по-късно в общото наследство като Упанишади. Няма данни за ясна хронология на свързаните с тези събития процеси. Но предадените през вековете текстове на Упанишадите в по-късните времена са били записани. И се вижда, че те са първите текстове, в които по един или друг начин се разглежда, обяснява, осмисля и определя в различните й аспекти Йога.

Практиките по Йога (или някои от тях) в един или в друг вид, в една или друга форма, по една или друга система са съществували още преди времената, когато са сътворени съответните Упанишади, още преди началото на първото хилядолетие преди Христос, а по-точно – още във времената преди арийците да пристигнат в долината на река Инд - още през третото и в началото на второто хилядолетие преди Христос, когато са възникнали в голяма степен като различни религиозни, молитвени, церемониални, ритуални действия, както и различни жречески процедури за лекуване, и елементи от начина на живот, развивали се през вековете и превърнали се в системни ежедневни ритуално молитвени практики на членовете на определени общности, секти, школи или групи.

Във времена на духовно-философското ферментиране в началото на първото хилядолетие преди Христос, тези практики са довели до стремежа за тяхното допълнително концептуално осмисляне, духовно-религиозно мотивиране и формулиране, довело до различните концепции в отделните общности и секти, превърнали се впоследствие в известните текстове на Упанишади за Йога. В този творчески процес са се преплитали физическите и ментални практики с духовни аспирации и търсения, с интуитивни и логически възприятия и размисли, с концептуализиране на религиозни представи, култове към различни божества, с търсене на божественото и на абсолютното, със стремеж към осмисляне на видимата и невидимата реалност, със съставяне на философски концепции и школи.

Общото, принципното, единството в тяхната насоченост и съдържание, макар и произлизащи от различни и изолирани източници – общности, школи, секти, ордени, се дължи на тяхната единна основа в наследството на Ведите и на вече съществувалата многовековна традиция и начин на живот с практикуването на физически упражнения и пози, свързвани с религиозни ритуали и вярвания в търсене на божественото.

Въпреки тайните по онова време практики на изолирани общности, секти или школи, както и тайния характер на конкретното съдържание на Упанишадите (които дълго преди да се превърнат в текстове са се изразявали в устно предаваното и обсъждано познание, мъдрост и поучения в отделните общности и секти), съкровено пазено като свое уникално прозрение и най-голямо духовно богатство от съответната секта, в която е възникнало и проповядвано, без съмнение все пак на определен етап в развитието на тази духовна и философска ферментация между отделните секти и школи е започнало да се осъществява комуникация, концептуално съпоставяне и духовен и идеен обмен, и те взаимно са обогатявали и доразвивали в един или в друг аспект, в една или в друга посока своите представи, вярвания, концепции и доктрини, превърнали се впоследствие в текстовете на Упанишадите, след време записани на санскрит. Така се е стигнало в крайна сметка до онзи набор останали до днешни дни Упанишади, включително и по-специално посветени на Йога и в които в един или в друг аспект и степен се отразява философията и практиката на Йога.

В тази светлина виждаме как с преселението и пристигането си в долината на река Инд около 2000-1800 г. пр. Хр. или към 1600 г. пр. Хр., арийците са донесли със себе си своето специфично религиозно и духовно наследство, дошли са по тези земи заедно с определени свои духовни, религиозни, ритуални модели, канони и практики, както и модели и форми в начина им на живот и ежедневно поведение, модели на поведение включващи и прилагане на различни физически практики с лечебна и оздравителна цел, всичко това – пренесено през столетията, трансформирано постепенно в нови религиозни представи, прекланяне към новопоявили се божества, нови религиозно-философски възгледи и концепции, систематизирано във времето и придобило вида на физическите практики на отделни аскети и в рамките на общности, секти и школи – във времената от втората половина на второто хилядолетие пр. Хр., достигайки първите столетия на първото хилядолетие пр. Хр., когато е протекъл и е завършил процесът на тяхното допълнително осмисляне, и еволюцията във философски доктрини с тяхното вербално формулиране, на свой ред, както и ведическите текстове, запаметявани и препредавани през поколенията, докато се е стигнало до тяхното записване на санскрит като текстове във вариантите, които са достигнали до момента, когато са започнали да ги записват.

По-късно, във времената на втората половина на първото хилядолетие пр. Хр. (няма сигурни точни данни за хронологията и датировките, има различни и различаващи се варианти – необходимо е сами да прозрем, разберем и установим същността и последователността в хода на събитията, на основата на съхранилото се съдържание на различните Упанишади за Йога), Патанджали е написал своята „Йога сутра“, в която е обозначил различни аспекти на Йога със сравнително много кратки сентенции (опитвайки се и успявайки, макар и само в определена степен, да отрази концентрирано най-главното и да направи определено подреждане и систематизиране).

Неговите сентенции разглеждат в няколко раздела различни аспекти и всъщност не представляват толкова изчерпателно и толкова систематизирано представяне на Йога (каквато представа се е създала за „афоризмите“ на Патанджали в „Йога сутра“). Сентенциите му са мъдри мисли и формулировки в различни аспекти на Йога, на религиозно-философски концепции  и на философия свързана с Йога. Така и не е съвсем ясно защо неговите сентенции са назовавани, утвърдили са се и са цитирани в различни източници с наименование „афоризми“. Може би защото с тяхната крайно лаконична форма и в доста случаи мъглявост, двусмисленост и не достатъчна яснота в съдържанието на отделните текстове, се счита, че трябва да се търси и допълнително намира и разбира понякога неясният от пръв поглед скрит в тях допълнителен дълбок конкретен смисъл. Поради това се е оказало необходимо и подходящо те да бъдат обяснявани и тълкувани с коментари от следващи във времето след Патанджали мъдреци, които да обясняват какво точно Патанджали е имал предвид, искал е да каже и е казал. Така както някой мъдрец би обяснявал значението в съдържанието на афоризми, което другите не могат веднага да разберат. Най-известни са коментарите на Вияса, които са възприети като неотделима част от „Йога сутра“ и по обем значително надвишават самите „афоризми“. В своите коментари Вияса прави тълкувания и обяснения на сентенциите на Патанджали, в които трудно би могло да се каже дали разтълкува и обяснява точно това, което е имал предвид и е искал да каже Патанджали, или разяснява „афоризмите“ доколкото въобще е било възможно точно да се разбере какво е вложил Патанджали, и както самият Вияса ги е разбрал, както самият той познава и разбира Упанишадите и като внася свой допълнителен и отделен принос по отделните засегнати в „Йога сутра“ аспекти и теми.

Върху сентенциите на Патанджали в по-късни времена Вияса е сътворил своите коментари, които пък представляват малко по-обширни (също сравнително кратки и лаконични) обяснения за това, какво, според Вияса, Патанжали е искал да каже, като в повечето случаи в интерпретациите на Вияса се тълкува, обяснява и казва доста повече от онова, което видимо Патанджали е имал предвид и е искал да изрази.

Във времената на Патанджали и по-късно – на Вияса, както и след тях, други автори са създали свои сутри за Йога. И други коментатори по-късно са давали по-обширни тълкувания на самите коментари на Вияса. Докато се стигне до наши дни, когато съвременни религиозни дейци и автори изразяват своите коментари и тълкувания върху онова, което Вияса е тълкувал и коментирал за казаното от Патанжали, както и върху казано от други коментатори през вековете.

През XV век от Н.е. е създаден текст от Свами Сватмарама, посветен предимно на физическите практики и пранаяма, наименован „Хата йога прадипика“, дал и името Хата йога на тези аспекти на йогистката практика.

Така в съвременни тълкувания се сочи, че Патанджали е систематизирал Йога в своите „афоризми“ и често е определян като първоосновател на Йога (очевидно не съвсем коректно), като в оформилата се в „Йога сутра“ система се визират в няколкото степени моралния кодекс на поведение и физическите и духовни практики, съставящи придобилите известност системи с наименования Раджа йога и Хата йога. За Хата йога се казва, че нейните практики са били систематизирани и обяснени с написването от Сватмарама през XV век на „Хата йога прадипика“.

В „Хата йога прадипика“ все пак вече е било направено по-обстойно обясняване на практиките, възникнали в дълбока древност и пренесени през хилядолетията, тяхно формулиране и систематизиране, но разбира се, че йогистките практики, които се включват в Хата йога, не са създадени през XV век от автора на тази книга, нито би могло да се казва, че като система от практики Хата йога е възникнала през XV век.

В периода до към средата на първото хилядолетие пр. Хр. със сътворяването на Упанишадите се е оформило знанието на Веданта – завършекът на Ведите.

По-късно, към средата на първото хилядолетие преди Христос прозренията, концепциите и доктрините са продължили своето появяване и развитие в различни посоки, когато определени аспекти на вече достигнатото познание (както в Упанишадите и в религиозно-философски аспект, така и в практическите приложения с телесно-физически, духовни и ментални практики в Йога), са получили специфични тълкувания и представяне от създателя на Будизма, поставил началото на по-масово и по-лесно разбираемо от по-широки кръгове от непосветени и обикновени хора проповядване и разпространение. Било е поставено началото на Будизма.

Своя линия на приемственост, интерпретиране и развитие в друга посока на наследството и познанието, натрупани във философията на Упанишадите и от  практиките на Йога, е наложил създателят на Джайнизма. (Според вярването на джайнистите, тяхната религия води началото си от много по-отдавнашни и незапомнени времена на зората на цивилизацията.)

/концептуално уточняване и корекция – да се премести при Будизма и Джайнизма/ Дали?

През следващите около пет века преди появяването на Христос философските представи и доктрини в Будизма и Джайнизма продължили да се развиват и утвърждават, паралелно с по-нататъшното развитие на религиозните пространства, направления и пластове, вярвания и ритуали на Индуизма и на философските системи на индийската философия.

В Индуизма, изхождайки от заложените в Упанишадите прозрения, вярвания и доктрини, през втората половина на първото хилядолетие преди Христос (както и продължавайки в един обширен последвал период от около хилядолетие и половина след Христос), редица древни мъдреци и автори в свои Сутри и съчинения (както и в свои епоси) са продължили да тълкуват и обясняват различните, понякога на пръв поглед концептуално противоречиви, идейни основи, мисловни направления и школи, съчетани в Упанишадите. Така те утвърждавали ведическото наследство като внасяли своя принос за допълнителната яснота, систематизиране и развитие на няколкото различни системи на индийската философия, достигнали до наши дни, както и за развитието на представите в хиндуизма за живота и реалността. Идейните основи и същност на всичките шест философски системи, са били заложени и в голяма степен концептуално определени и развити в Упанишадите, и са извлечени от тяхното съдържание.

Сред тях, се нарежда и философската система на Йога, която като една от шестте ортодоксални системи в индийската философия, се основополага и изразява чрез афоризмите на Патанджали и коментарите към тях на Вияса, определяни по време на възникване векове преди Христос.

Многобройните Упанишади, от които не всички са достигнали до наши дни, са били съставени, развити и оформени в различни векове и времеви периоди през първата половина на първото хилядолетие пр. Хр. Те не са се появили и оформили като концепции и доктрини паралелно и едновременно. В такава светлина, също е понятно, че независимо от изолираността на създаващите ги общности и секти, и от тайния, характер на свое сюблимно прозрение, знание, достояние и притежание на съответните общности и секти, при възникването на Упанишади последователно във времето през тези векове, е имало определена приемственост на концепции, взаимстване на знание и духовно и философско съдържание, пренасяни, доразвивани, променяни или обогатявани през погледа и разбирането на съответната общност или секта, чието наследство са останали.

Във вековете, следвали, създаването на различните Упанишади, идейните, религиозни и философски богатства на Ведите и на Упанишадите, включително и на Йога, са намерили литературен израз по време на епическия период като са били втъкани в една или друга степен в различни съчинения от големия епос Махабхарата, включително в неговата част Бхагавад Гита. Първоначалният идеен и духовен заряд на тези велики литературни творения е дошъл още от древните химни, съставили Ведите, посели зърната на последващото религиозно узряване и развитие, интуитивно и логическо осмисляне и философско търсене и познание.

През определени периоди във времето мислители и мъдреци осмисляли, тълкували, обяснявали и доразвивали съчиненията на мъдреци, живели векове и дори хилядолетие преди тях.

Във времената след Патанджали, през вековете преди Христос и през хилядолетията след него, редица различни съчинения са доразвивали едни и други аспекти на теорията и практиката на Йога, описвайки и разяснявайки конкретни упражнения, техники и практики.

През последните няколко века на второто хилядолетие, включително и през двадесети век, религиозни представители, мъдреци и учители продължили да дават принос със своите виждания по идейното съдържание на Веданта, както и по наследството на предхождащи ги мъдреци и техните сутри, като с нови произведения по йога и безброй тълкувателни и обяснителни текстове и интерпретации, включително и с предлагането на нови понятия, създаване на разновидни школи, обявяващи дори своеобразни нови системи в Йога, са допринесли за оформянето на необятното и грандиозно пространство и тяло на онова общо наследство на философско знание, в множество аспекти разнообразно и разнопосочно, и практически инструкции, което наричам „традиционна и класическа Йога”.

В древната история и пребогато наследство на Йога през изминалите хилядолетия, включително и в днешно време, мнозина мъдреци, философи, основатели на нови системи и школи в Йога, религиозни и духовни водачи, майстори и учители, давали своите тълкувания, обобщения и допълнения, и опитвали се да извършат крайния синтез на Йога, да изразят сюблимното познание и мъдрост на Йога във всеобобщаваща, в най-всеобхватна и съвършена форма, със своите интерпретации, концепции и произведения са успели в голяма степен да допринесат за разширяване на разнопосочността, за увеличаване на абстрактните двусмислия и за нарастване и увеличаване на общото объркване.

От това обстоятелство произтича и известна комплексност и сложност за извличане на квинтесенцията на същността, развитието и актуалното състояние на Йога.


„Йога сутра“ Патанджали и Вияса

с други пасажи по въпроса и заедно със Сватмарама и други източници

„Йога сутра” на мъдреца Патанджали е била сътворена най-вероятно няколко века преди появата на Христос. Според други предположения, „афоризмите“, съставящи „Йога сутра”, са били сътворени по-късно, като времевата рамка на тези хипотези стига дори до втори век след Христос. Същевременно, „Йога сутра” е била впоследствие коментирана от известния митичен мъдрец Вияса, сочен като автор на древния индийски епос Махабхарата, а според някои средновековни религиозни текстове, Вияса дори е направил актуалното разделяне на ведите в четири части. (Възможно е да е имало различни мъдреци, носещи името Вияса.) Допълнително усложнение създава фактът, че през втори век преди Христос вероятно друг велик мъдрец на име Вияса е съставил санскритската граматика. Независимо от това дали е съществувал един или няколко мъдреци с името Вияса и в кои времена те са живели, факт е, че санскритският текст на „Йога сутра” на Патанджали е допълнен с коментарите на санскрит на Вияса.

Прието е, че осемстепенната система в Йога, формулирана в „Йога сутра” на Патанджали, във вид на „афоризми“ систематизира философското наследство за йога във Веданта, дава основата на класическата йога, поражда концепцията и представата за системата Раджа йога, като под Раджа йога принципно се разбира най-вече менталното развитие и усъвършенстване и осъществяване на практики в степените, които в осемстепенната система се нареждат след степените на асаните и на пранаяма. Като цяло, съдържанието на „Йога сутра” може да се нарече и Раджа йога с разбирането, че първите четири степени са необходима предпоставка за преминаване към по-съществено ментално развитие. „Йога сутра” е известна като основен синтезиран текст за Раджа йога, но и като синтез и изразител на една от няколкото системи в индийската философия - Йога.

В текстовете („афоризми”), с които описва и много лаконично обяснява осемте последователни степени на развитие, формулирани в Йога Сутра, Патанджали е включил и формулиране за извършване на физическите практики с асани и пранаяма, в които основно се състои Хата йога (придобила това свое наименование много по-късно във времето и които практики по-подробно са били описани в "Хата йога прадипика" от Сватмарама през XV век). Тях Патанджали е подредил като трета и четвърта степени, следващи след моралния кодекс в първа и втора степени, а от пета до осма степени се преминава към менталното развитие с абстрахиране, концентриране и концентрация, медитиране и медитация, и накрая с постигане на „самадхи”.

Все пак, такова разделяне и подреждане на степените e условно и формално. Аз вече писах в главата за Йога на интегралното съзнание доколко би следвало да се възприемат и разграничават асани и пранаяма като различни изолирани степени и разделни практики и доколко би следвало да се възприема някакво разграничение и разделяне между различните степени, така както ги е формулирал Патанджали.

Кое е предшестващо – асани или пранаяма, които се изпълняват съчетано и са взаимно въздействащи? Нима моралният кодекс не остава в сила при практикуване на следващите степени? Нима пета и шеста степени не включват практики и състояния, които придружават практиките от трета и четвърта степени? Кое е предшестващо абстрахирането и концентрирането или асаните и пранаяма?

Разделяне на практики по трета и четвърта степени с асани и пранаяма би могло да има при начинаещия, който изучава и усвоява основите на съответните техники – асани или в пранаяма, докато премине към същинската практика. Това би могло да се каже също и по отношение на разделяне на практиките по абстрахиране, концентрация и медитация. Такава е идеята при обособяването на степените, освен и с цел да бъде фокусирано вниманието към различните отделни аспекти на една комплексна практика. Освен и предвид степента на менталната сложност и по-висшия характер както на менталното над фиическото, така и на медитацията над предишните две степени, както и логиката причинно-следствената линия на преминаване от пета в шеста и в седма; но в седма степен се интегрират състоянията и в шеста и пета степени.

Въпреки взаимната зависимост и въздействие между изискванията и практиките по отделните степени и принципно условния и формален характер на разграничаване между тях, в систематизацията на Патанджали има добра логика и смисъл на подреждане според необходимото условие като човешко състояние, мотивация и душевни качества за навлизане по пътя на практиките в следващата определена като по-висока степен, както и според по-голямата простота на едни практики спрямо други и естествените възможности на индивида да започне по-лесно с тяхно усвояване, което пък от своя страна би допринесло за неговото физическо и ментално състояние със създаване на допълнителни стимули и предразположеност за преминаване към усвояване на следващите практики, които предполагат по-голяма сложност за възприемане. Това се отнася включително и за менталните техники и практики в пета, шеста и седма степени, за преминаването към които и за успешното им възприемане и усвояване се създава физическо и душевно състояние като необходима предпоставка с практиките с асани и пранаяма в предишните трета и четвърта степени, като практиките с концентрирането, абстрахирането и медитирането, макар всяко от тези състояния да предполага възможности за най-различни етапи, постижения и взаимна обвързаност, са подредени по логиката на първоначалната сложност за тяхното възприемане и роля за постигане на максималните цели.

„Хата йога” се разглежда като отделна система – нейната същност с практики с асани и пранаяма е била включена като трета и четвърта степени в систематизацията на Патанджали в „Йога сутра“ (и съответно в обхвата и системата на  Раджа йога). Но макар че е била включена като трета и четвърта степен в „Йога сутра“ (и съответно следва да се определя като трета и четвърта степен на Раджа йога) Хата йога с практики предимно с асани и пранаяма (допълвани с някои съпътстващи практики като очистителни действия, диети, пеене на мантри, участие в религиозни ритуали и пр.) се разглежда и като отделна система. Тези практики са описани през ХV век от Свами Сватмарама в „Хата йога прадипика”, в която е било направено подробно описание и обяснение на асаните, каквото липсва в „Йога сутра“, и които са очертали обхвата на системата утвърдила се като Хата йога. Но тези практики могат да се практикуват отделно, без да се отива отвъд тях с менталните практики, описани в следващите степени в „Йога сутра“ – пета, шеста, седма и осма. И при повечето от хората, практикуващи упражненията и техниките в обхвата на Хата йога – в широко разпространените стандартни и реални форми и изпълнения, това практически е така, макар често в практиките на различните групи и школи да се включват и участват някои съпътстващи елементи, упражнения и практики, наподобяващи и имащи връзка с релаксиране, абстрахиране, концентриране и дори медитиране, които обаче фактически се изразяват в релаксации и отпускане преди, по време или след физическите упражнения, представляват опити за докосване до тези състояния (с желание да се овладеят и нерядко със самозаблудата, че са постигнати и че пълноценно се практикуват) и не са и далечни подобия на това, което се изразява и има предвид във висши степени на менталните практики в „Йога сутра“ и съответно в Раджа йога.

В първите две степени в „Йога сутра“ са синтезирани норми на живот и поведение, според възгледите на Патанджали в онова време и в светлината на тогавашната култура и състояние на обществото, наричани моралния кодекс на Йога – правилата в живота на индивида и нормите на отношение и поведение като необходима предпоставка за неговата душевна, психическа и умствена чистота и интегритет и условие за по-нататъшното му развитие в Йога.

Ако разглеждаме съдържанието на... "Хата йога" като отделна самостоятелна система, а първите две степени в „Йога сутра“ като необходима основа за всеки, който очаква да напредне в това сложно изкуство, каквото е Йога, можем да разглеждаме Раджа йога като ментално фокусирана и обхващаща по същество предимно менталните аспекти на развитието, маркирани в пета, шеста и седма степени в „Йога сутра“, като целта й е постигането на осма степен.

Упанишадите са били създадени в тесните кръгове на общности, в които учителят е бил заобиколен от седящите си ученици и последователи и е предавал своята мъдрост, като текстовете са били запаметявани наизуст и впоследствие предавани на следващите поколения. Така оформилите се в съответните текстове концепции като общ резултат са били плод на колективно творчество и са останали без конкретни автори. Сутрите от своя страна се свързват с имената на определени конкретни мислители, които в по-късните векове, когато Упанишадите отдавна са съществували, са свързали своите имена със сътворените от тях текстове.

В тази светлина, известните преведени от санскрит двадесет Упанишади, посветени на Йога, са предшествали създаването на „Йога сутра“ на Патанджали, като фактически Патанджали е извлякъл по свой вкус есенцията от тези Упанишади, формулирайки я в кратки сентенции, възприети впоследствие (обогатени, пояснени и дообяснени с коментарите на Вияса) като систематизиране на Йога, и утвърдили се като класическата представа за Йога и като една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия. В коментарите си Вияса е обяснил и интерпретирал какво Патанджали е искал да каже и е имал предвид в кратките си сентенции, там, където иначе не се разбира достатъчно ясно. За Вияса се предполага, че е автор на други значими дела и произведения, дори като извършил групирането на ведическите текстове в познатите в днешно време четири Веди, което обаче се е случило векове или хилядолетие преди съставянето на коментарите му към афоризмите на Патанджали в „Йога сутра“.

Като казваме "Йога сутра", афоризми и т.н., "Сутра" или книга се е оформила впоследствие, и във вида, дошъл до наши дни, определена като "сутри" или "сутра" въз основа на съдържанието й. По същата причина се определя и като текст на една от шестте философски системи, свързваме с философската система „Йога” текста такъв какъвто е дошъл до наши дни и назован поради съдържанието му "Сутра". Съдържанието на "Йога  сутра" на Патанджали е неразделно свързано с коментарите на Вияса. Под Йога сутра разбираме не само афоризмите /сентенции/ на Патанджали но цялостния текст заедно с коментарите, обясненията, допълненията на Вияса. Като казваме, че Патанджали е създал Йога сутра във форма на лаконични афоризми, това не означава, че един ден, например през V век преди Н.е., Патанджали е решил и нарочно е измислил наум цялата поредица от сентенции или е седнал, замислил се е, разгърнал е няколко Упанишада, и е започнал да измисля и да записва нарочно в кратък вид своите сентенции, с които да обобщи Йога, за която се говори в Упанишадите. Ако Патанджали е живял през II век от Н.е. вероятно той е записал на санскрит своите сентенции. Но ако е живял през V, III, или II век преди Н.е. може и да не се е стигнало веднага до тяхното записване. В V век преди Н.е. санскритската граматика е в процес на систематизиране, а при съхраняването и предаването на Упанишадите се спазва все още „устната традиция”. Ако Патанджали, на когото се приписват афоризмите в Йога сутра е същият Патанджали, който през II век преди Н.е. е внесъл съществен принос за систематизиране на санскритската граматика, то най-вероятно той е записал своите афоризми. Ясно е, че Патанджали е формулирал своите сентенции въз основа на много добро познаване на съдържанието на вече съставените Упанишади с техните философски концепции, вкл. отнасящи се за Йога. Вероятно това се е случило в по-ранни времена между V и II век преди Н.е. Упанишадите са били вече съставени, отделни общности, секти или школи са били техни създатели и пазители, но знанието все пак се е обменяло и е циркулирало. Патанджали е бил мъдрец, около него е имало ученици и слушатели. Патанджали не е седнал да съставя специално книга-сутра с кратки афоризми. Неговите сентенции именно затова са толкова лаконични и кратки, не винаги ясно и пълно изразени и разбираеми, нуждаещи се от коментари и пояснения, защото, както и при други Сутри с подобни кратки лаконични сентенции, Патанджали не ги е формулирал и подреждал специално за да създаде книга, а това са били негови мъдрости за Йога, които той е предавал на своите ученици и които са се повтаряли и разпространявали. Този набор от мъдрости се е запомнял и предавал нататък, и това е можело да става и поради кратката форма на сентенциите, като при самото предаване и разпространяване, краткостта се е запазвала и вероятно сентенциите са ставали още по-лаконични и концентрирани. Тези мъдрости на Патанджали за Йога са се предавали през поколения учители и ученици, дори може би без някой да ги определя като Сутра, те впоследствие са се превърнали в Сутра. Когато тези мъдрости са стигнали до времето, в което е живял съответният мъдрец Вияса, той е бил носител на мъдростите на Патанджали за Йога и за своите ученици той ги е обяснявал и допълвал. Вияса също е бил запознат със съдържанието на Упанишадите и на тази основа е доразвивал със своите коментари мъдростите на Патанджали, обяснявайки какво Патанджали е искал да каже. Така на базата на знанието на Вияса на сентенциите на Патанджали, във всеки случай във формата, в която са достигнали до Вияса и в която той ги е предавал на своите ученици, и на неговите коментари, обяснения и съществени допълнения, се е оформил текст, който се е превърнал в Йога сутра. Най-вероятно Вияса е записал на санскрит сентенциите на Патанджали такива каквито са били достигнали до него, каквито той е познавал и на които е бил носител, заедно със своите коментари, оформяйки Йога сутра. По-малко вероятно е Йога сутра в познатия й вид с коментарите на Вияса да се е предавала поколения наред чрез устната традиция и да се е съхранила трансформирайки се в крайна сметка в настоящия си вид. Патанджали и Вияса са живели в различни времена. Би било погрешно да си мислим, че Патанджали е седнал да пише афоризми за Йога, а веднага след това при него е дошъл Вияса и е започнал да съставя свои коментари към сентенциите на Патанджали. Краткият вид на сентенциите, наричани днес афоризми, е следствие на това, че тези сентенции не са били съставяни с цел да са афоризми и да се предават през хилядолетията в този им лаконичен, неясен и незавършен вид, а защото това са били поредица от мъдрости на мъдреца-учител в процеса на изучаване и анализиране на ведическото наследство, особено на философските концепции в Упанишадите,  натрупвани, подреждани, повтаряни пред неговите ученици и така преминали през времето докато са стигнали до Вияса, който ги е подредил и коментирал със своите допълнения. Ако се чудим защо Патанджали е направил своята Йога сутра с такива кратки и неясни изречения, това е причината, така, в тази форма неговите мъдрости са преминали през времето, били са предадени през поколения чрез устната традиция и са достигнали до мъдреца Вияса. Тези мъдрости са по определени теми и е възможно да са били групирани във вида на Йога сутра от самия Вияса когато ги е оформял с коментарите си. Патанджали не е седнал и написал на санскрит своите сентенции в познатия им вид, съставяйки Сутра, върху която впоследствие Вияса да е започнал да коментира. Лаконичните форми на Сутри не са били такива от каприз или стремеж към оригиналност, от парадиране за многозначност или многосмисленост, а поради това, че те са били набори от мъдрости на определени хора или споделяни в определени кръгове, проповядвани от определен мъдрец и преминали през определен период преди да бъдат записани, или записани от някой от последователите. Те не са били нарочно направо написвани нарочно в такъв им вид.


„Хата йога прадипика“ на Сватмарама и Горакшанатх

и предишни и следващи текстове /техни автори/ хронологично определяне /подреждане / относно хронологията в книгата на…
заедно с Патанджали и други подобни източници, Самхити – в Проекцията? Каква е главната идея в Проекцията?

За Свами Сватмарама се казва, че е бил последовател на Горакшанатх, който е бил махасидха и същевременно ученик на Матсендранатх, който от своя страна е бил един от 84-те махасидхи и ученик на бог Шива. Списъкът на будистките махасидхи съдържа 84 имена. Сватмарама се счита за автора конкретизирал техниките в системата „Хата йога“ и написаната от Сватмарама през XV век „Хата йога прадипика“ се счита за произведението, определящо съдържанието на системата „Хата йога“. Но всъщност, в книгата на Сватмарама се съдържат текстове („шльоки”), посветени на  всички съставни части и направления, които се съдържат в „Йога сутра“ на Патанджали. В „Хата йога прадипика“ има глави и информация, посветени не само на описването и обясняването на практики с „асани“ (неподвижни пози) и „пранаяма“ (техники на дишане), включени като трета и четвърта степени в „Йога сутра“, но и на правилата в първите две степени на „Йога сутра“ – „яма“ (сдържаност в поведението), „нияма“ (съблюдавани ограничения), на „шаткарма” (практики на вътрешно прочистване), на „мудри” („жестове“), на „бандхи” („заключвания“), на практики, свързани с „нади” (невидимите канали, по които тече прана), с „кундалини” („енергията“), както също така и на практики и цели, формулирани от Патанджали в пета, шеста, седма и осма степени на „Йога сутра“ – „пратяхара“ (абстрахиране – техника на отвличане на чувствата от обектите, към които обикновено са насочени), „дхарана“ (концентрация – дълготрайно концентриране на вниманието на определен обект), „дхияна“ (медитация) и „самадхи“.

Затова, „Хата йога прадипика” следва да я разглеждаме в светлината на наследството и съдържанието на „Йога сутра”, като продължение и конкретизиране в отделни области и аспекти на това наследство, а Хата йога, за която произведението на Сватмарама се разглежда като основен текст, следва да разглеждаме в светлината на наследството и обхвата на Раджа йога.

„Йога сутра“ на Патанджали, обозрял и развил наследството от концепциите в Упанишадите, посветени на Йога, както и на всички останали Упанишади, в които концепциите по един или друг начин изразяват представата за реалността, свързани с философията и целите на Йога, се счита за синтез, обобщение, систематизация на Йога и за израз на системата Раджа йога, известна и като класически израз на Йога, както и изражение и съдържание на една от шестте ортодоксални философски системи в индийската философия. Основна цел на Раджа йога е менталното развитие и усъвършенстване с постигане на  контрол на ума чрез медитация, възприемане и осъзнаване на разликата между реалността и илюзията, постигане на просветление, „самадхи“ и „мокша“ и достигане на „освобождение“, „абсолютно познание“, сливане с божественото. Наричат Раджа йога също така и Аштанга йога (осемстепенна йога), защото в „Йога сутра“ са посочени осем степени (направления на практики или етапи). (Аз изразявам и на други места в настоящия текст своето разбиране, доколко осемте степени в „Йога сутра“ би могло да се разглеждат като съвсем отделни етапи или разграничени степени, доколко са взаимносвързани и паралелни или отделни етапи и практики.)

Макар че в „Хата йога прадипика“ е включена и материя, характерна за Раджа йога, тя за разлика от „Йога сутра“ задълбочава, разширява познанието за конкретните физически практики (които без съмнение са били известни на всички посветени в Йога и практикуващи, и към XV век вече са имали история на практикуване от няколко хилядолетия – практикувани в един или друг вид, в едни или други комбинации още от дълбоката древност, и впоследствие през хилядолетията – преди и след Христос, в посвещенчески и молитвени дейности в религиозни храмове и обиталища, при ритуални церемонии и събития, в общности и секти, от аскети и техни последователи в незнайни горски обители и изолирани пещери, от кралски наследници и свити в кралски и княжески дворци на махараджи и техни васали, от лечители и техни ученици, пациенти и последователи, и при лечебни процедури, от аскети в пътуващи религиозни групи и ордени, от учители и техни ученици в групи и школи), като ги обяснява, подрежда, конкретизира, вкарвайки ги в общия контекст на разнообразните практики на Йога, утвърждава физическите практики с „асани“ и „пранаяма“ и съответните допълнения към тях като „шаткарма“,  „бандхи“ и др. като система с наименование Хата йога, и така „Хата йога прадипика“ започва да се разглежда като „манифест“ на системата Хата йога.

В X или XI век от Н.е., когато са живели Матсиендранатх и неговият ученик Горакшанатх, на фона на съществуващата отдавнашна древна традиция, на съществуващи направления и практики в Йога, практики в школи, общности, секти, или в дворци на махараджи, те са наименовали своята школа Хатха йога, включвайки думите на санскрит Ха и Тха, означаващи слънце и луна. Слънцето и луната символично изразяват противоположности, слънцето е източник на енергия и живот, луната може да се асоциира с различни други понятия. Единството на противоположностите е мощен символ. В асаните обикновено се редуват противоположни позиции. Противоположни енергии се балансират в тялото и ума.  Това наименование на школа е достигнало до наши дни. Би могло да е различно. Едни от основните практики на тази школа са били физическите асани и пранаяма, за разлика от редица други школи в йога като бхакти йога, карма йога, джнана йога, или школи със смесени практики. Но асаните и пранаямата не са били единствените практики на школата, основана от Матсиендранатх, развивана от неговите ученици, включително и от Горакшанатх. Това е ясно от книгата на техния по-далечен ученик Сватмарама, адепт на същата школа и традиция Хата йога прадипика, съставена няколко века по-късно – в XV век. За школата на Горакшанатх са били характерни различните практики, нива, степени, форми, известни от Йога сутра на Патанджали и Вияса. Просто тяхната школа се е наричала Хатха йога и нейното наименование е достигнало до наши дни. Това, че в днешно време Хата йога се асоциира и възприема главно с физическите практики – асани и пранаяма, практикувани основно, не означава, че практиките в школата на Горакшанатх, се е състояла само или предимно от асани и пранаяма. Йога практиките са съществували със сигурност преди Матсиендранатх да се роди, независимо дали ще го определят като син на някое божество, и със сигурност още по онова време са били известни множество асани, които са били практикувани, а всеки учител или адепт в йога е можел да измисля всякакви нови модификации на асани. Практикуването на асани и на пранаяма е посочено като трета и четвърта степени в Йога сутра много векове преди появата на Горакшанатх и произтича както от контекста на Упанишадите, така и от древна традиция на няколко хиляди години преди появата на школата Хата йога. Поради всичко това е крайно некоректно и неправилно, когато се казва, че Матсиендранатх и Горакшанатх през Х или ХI век са създали Хата йога, това да се възприема сякаш те са измислили йога практиките с физически упражнения, асани, пранаяма и че те са измислили и създали видовете асани или видовете практики в пранаяма. В днешно време, погрешно като се спомене Хата йога тя се възприема като вид йога, в който се практикуват физическите упражнения, като единствената практиката на Йога с асани и с пранаяма, а като се каже, че някой е създал Хата йога през X век се създава впечатление, че той е измислил асаните и че практикуването на асани в йога съществува само от преди хиляда години. А това не е вярно.

Други текстове за Йога… - Самхити, споменаване на имената им
Другите /различните/ текстове за Йога – под черта

================;

Интерпретации на историческите развития и хронологията

Възникване на Будизма и на Джайнизма в периода след съставяне на Упанишадите и в светлината на традицията на Йога, на Ведите и на философията на Упанишадите

след позата Лотос? или
Да не се обяснява историята и хронологията със статуите, само информативно? Някакво разделяне в текста?

С всички условности относно точната хронология, Патанджали е формулирал своите „афоризми“ най-вероятно във времена, когато будизмът вече е възникнал и е започнал да се разпространява, но когато основателят и създател на будизма и първообраз на Буда е започнал да проповядва своите възгледи, вяра, религия, концепции, познание и философия, по това време теорията, понятията, концепциите и философията, вече отдавна са били формулирани в съдържанието на съществуващите Упанишади, в кръговете на брахманите и в многобройните групи, общности и секти на мъдреци,  аскети и техни посветени ученици, където и древните практики на Йога са продължавали да се съхраняват, прилагат, пренасят през поколенията и усъвършенстват.

Утвърденият в Будизма образ на Буда, медитиращ в позиция „Лотос”, образите от древни статуи, принадлежащи на Джайнизма, медитиращи в същата позиция (символи на будистката и джайнистката философия, традиция и религия, които са се развили на основата на познанието, сътворено в Упанишадите), са израз и напомняне на приемствеността в Будизма и Джайнизма на наследството на Веданта, включително и на йогистките и медитативни практики, които отдавна вече са съществували, когато към средата на хилядолетието пр. Хр. се появяват ученията на Будизма и на Джайнизма.

Нито основателят и последователите на Будизма, нито основателят или последователите на Джайнизма не са измислили от нищото в средата на хилядолетието пр. Хр. позицията на „Лотоса” и медитирането в тази позиция (възприемана като нещо като основен символ на медитативно състояние по пътя към просветлението, в която позиция са множество от наследените от тези религии, учения и философии статуи, изобразяващи Буда или джайнистки божества), така както и не са сътворили от нищото  (без вече съществуваща широка база) философските и религиозни доктрини на своите системи и школи /както и основните концепции на своята вяра, дори и да е било на основата на сравнение и отричане/. (Разбира се, статуите са започнали да се появяват много по-късно след възникването на тези религии и философии, и са продължили да бъдат създавани през всички следващи епохи до ден днешен, спазвайки първоначално приетата в тези религии и системи представа и канон. Статуите не са останали и дошли до нас от онези древни времена в средата на хилядолетието преди Христос, когато са се оформяли идеите на създателите на тези системи, заимствали са от философията в Упанишадите, от Йога, отричали са и са отхвърляли определени положения, вдъхновявали са се от други, и са оформяли собствени възгледи и позициите на своята система, които са започвали да проповядват. Много по-късно в следващи времена основатели и божества са започнали да бъдат пресъздавани в статуи на основата на представите в своята система, смятани за уникални и съвсем оригинални, а всъщност появили се на базата на предишното духовно, религиозно и философско наследство. Така позите на статуите са свидетелство за приемствеността във времето още от онези древни епохи на древното наследство на Йога.) Образът на Буда, медитиращ в поза „Лотос”, е бил пресъздаван в статуи и изображения активно и в множество варианти, много от тях изобразяващи недвусмислено дълбоко медитативно състояние, и с него особено настойчиво се прави асоциация и връзка между Будизма и позата „Лотос“ и процеса и състоянието на медитацията, с което може да се създаде впечатление (което би било съвсем погрешно), че медитацията, позата Лотос и медитирането в поза „Лотос” /и въобще медитирането и медитацията/ са сътворени, измислени и въведени от Будизма.

Създателят на Будизма е бил запознат с философски концепции от съдържанието на различни Упанишади, самият той е бил практикуващ йогистки практики, привична е била за него позицията „Лотос“ и в тази поза е проповядвал своето ново учение. Така образът на медитиращия Буда се е пренесъл през времето и през редица поколения ученици, последователи и монаси от първосъздателя на учението към многобройните статуи, когато се е стигнало до епохата, в която са започнали активно да ги изработват. Този образ се утвърждава и се предава заедно със самата им религия, философия и медитативна практика от учител на ученик през поколенията в будистката традиция от времената на нейното възникване, и през времето е бил въплъщаван в останалите до наши дни статуи. Този образ на медитиращия в позиция „Лотос“ е ясен израз за приетото от Будизма и от Джайнизма и развито в определена своя посока наследство от Веданта и Йога.

Често може да се види и бог Шива изобразен в статуи в поза „Лотос”, но тази медитираща позиция и поза при тези статуи на бог Шива може да е била привнасяна и в различни периоди на по-късни времена, изразявайки в днешно време един от многобройните познати образи на бог Шива, с които се е утвърждавал през второто и през първата половина на първото хилядолетие пр. Хр., когато се е изяснявала и установявала представата за новите индийски богове и са изкристализирали към старите и нови религиозни възгледи и вярвания, развили се и разширили се в пространствата, концепциите, аспектите, и преклоненията на Индуизма, заедно с развитието и умножаването на веддийските текстове и заедно с творческото развитие на съдържанието на Упанишадите, заедно с установяването в Упанишадите на основите и различните пластове и посоки на бъдещите философски системи в индийската философия, и заедно с натрупването, обогатяването и изкристализирането на дошлите от дълбоката древност представи и концепции на философията на Йога.

(Джайнистите, може да поддържат своята теза, че тяхната религия съществува по тези земи или в целия свят от незапомнени времена, или че арийците са я донесли със себе си, че от тях всъщност произлиза и произтича всичко, както медитативната поза „Лотос“, присъстваща при техни статуи, така и въобще дори различните проявления, религиозни и философски аспекти и течения в Индуизма. Но е естествено за разбиране и ясно, че Джайнизмът (както и Будизмът – и по силата и по пътя на аналогични механизми) е възникнал като продължение /макар и с различаващи се концепции и философия, вкл. по пътя на отричането, по пътя на генезис на идеи на базата на контратези и т.н./ на основата на духовното, религиозно и философско наследство на древната арийска култура, на ведическите текстове и на Веданта – Ведите и Упанишадите, независимо, че и Будизмът и Джайнизмът отричат авторитета на ведическото наследство и се разграничават от него. Не го признават като първоизточник и основа, не признават приемственост или някаква причинно-следствена връзка. Не признават авторитет на Ведите и Упанишадите. Не считат, че имат някаква връзка с тях.)

Позата „Лотос“ / Интерпретации на историческите развития и хронологията

Правя връзка между позата „Лотос“ или „Падмазана“ в Йога и статуите, изобразяващи първоизточниците и създатели божества в религиозно-философски системи и религии като Будизма и Джайнизма, както и Индуизма, но тези статуи сами по себе си въобще не биха могли да послужат за представа и сведение за точна или дори приблизителна хронология на възникване на тези системи и религии, за това коя от тях как и от къде е заимствала идеи и концепции, коя от тях би могла да се счита за първоизвор на концепции и на религиозно-философско вдъхновение за другите, коя е първична и коя вторична, или да са показателни чрез своята форма и пози за отношението на Джайнизма и на Будизма към древните традиции и наследство на Йога и медитативните практики, или да са доказателство и индикация, че Джайнизмът или Будизмът нямат никаква приемственост от други култури в древността и че самите те са създатели и първоизточници на такава поза и на медитативните практики, нито сами по себе си могат и да са някакво доказателство за пряката приемственост в тези религии на религиозно-философски концепции от Упанишадите.

Като цяло данните за точните хронологични линии и моменти по отношение на това необятно духовно религиозно и философско наследство на народите по тези земи от периода преди Христос, а в голяма степен и през вековете след него са недостатъчни, неустановени, мъгляви, неточни и противоречиви. И са предмет на множество различни тълкувания и различаващи се позиции на изследователи и автори.

Причината, че статуите не биха били от полза за изясняване на някои хронологични подробности е в това, че те са се появили доста по-късно. Статуите са създавани в различни следващи времена.

Независимо, че Джайнизмът е възникнал известно време преди Будизма, според наличните информации будистите са започнали с практиката на активно създаване на статуи на Буда, като почти всички по-древни статуи го изобразяват в медитативни състояния в позицията „Лотос“. Има някои по-модерни статуи, при които е изправен или седнал, но те са по-скоро частен случай. Традицията в Джайнизма с изграждане на статуи е била повлияна и вероятно е възприета от тази активност в Будизма. Това може да се разбере и от външната прилика в телесната структура, изобразявана от статуите, от формата на раменете, ръцете, тялото, от аналогичния вид на покритието на главата, които при статуите на Буда и статуи на първооснователя на Джайнизма или други техни свети предшественици, са с голяма прилика, почти идентичност. При статуите на джайнистите разнообразието в позициите е по-голямо, при тях освен статуите в позицията „Лотос“ има множество статуи, които са в изправено положение. Без да се отказват от характерната позиция „Лотос“, която винаги е била символ на медитиране, просветление, мъдрост, възвисеност и приближаване към божественото, джайнистите с редица статуи в изправено положение са се разграничавали от Будизма и от статуите на Буда. Статуи на Шива има както в позиция „Лотос“ така и в различни други варианти, седящ с един подвит крак, танцуващ и др. Статуи на Шива са създавани също във всички времена, а що се отнася до това кога се е появил бог Шива в индуистките вярвания, независимо от това с какво наименование биха нарекли вярванията в генезиса на Индуизма според съответния период на неговото развитие преди Христос или във вековете след него до наши дни, има противоречиви информации, че на Шива са се прекланяли още във времената на цивилизацията, установила се в долината на река Инд при пристигането на арийците в земите на Харапа и Мохенджо Даро към началото на второто хилядолетие преди Н.е. или малко по-късно, както и че образът на Бог Шива се е развил през хилядолетието преди Христос и през вековете след него.

Единственият смисъл да се обръща внимание, че повечето или почти всички статуи на Буда, много от статуите на Джайнизма и множество статуи на Шива са в позиция „Лотос“ е,  че се вижда ясно връзката между религиите и системите, които те символизират, независимо дали Будизмът е заимствал също така и идеи от Джайнизма или от Манихейството, връзката им и идейният им концептуален произход и мотивиране от съдържанието на Упанишадите, в които е философско-концептуалният систематизиран израз на ведическото идейното и духовно наследство, вкл. които са навсякъде "пронизани" от религиозно-философските представи, изразяващи концептуалната основа на Йога и идеята за медитативния път за търсене и постигане на истината за Реалността (независимо от това до кои времена ведийските химни и други форми са се предавали устно и запаметявали от брахманското жреческо съсловие, кога са били групирани в познатите днес четири Веди, кога са били записани на санскрит и така са се превърнали в текстове, и независимо от това до кои времена Упанишадите са се предавали устно в различни общности-секти като тайно познание и запаметявали, кога са били записани на санкрит и така са се превърнали в текстове, и независимо от това каква част от съдържанието на Упанишадите са изучили и познавали създателите на Джайнизма и на Будизма).

Информацията и за създателя на Джайнизма и за създателя на Будизма сочи високия им княжески произход преди да се превърнат в пътуващи аскети. Произходът им е предоставил възможност да бъдат образовани с учители, които са ги запознали с духовното и религиозно наследство, включително с духовното наследство на Ведите, с концептуално-философското наследство на Упанишадите, с текстове на Брахмани, Пурани, Сутри и т.н.

(Всички автори по тематиката на източниците, историята, периодите, събитията на духовното наследство от времената на арийското преселение през следващите две, дори три хилядолетия са крайно внимателни, предпазливи и въздържани при конкретизиране на точни периоди и години и въздържани да дават категорично съпоставяне по точни периоди и години между различните събития и явления. Няма достатъчно индикации от записана информация и много изводи и позиции се приемат на основата на сравняване и анализ на различни аспекти. (Но при такива анализи следва да се търси и логика в светлината на общ поглед върху цялото историческо и идейно пространство, в което се включват различните процеси и събития.) Според някои сравнителни исторически, лингвистични (вкл. дори и генетични) анализи относно произхода на арийците и развитието на тяхното духовно наследство, времената след преселението им биват разделяни на три периода: ведически, брахмански и новоиндуистки, обхващащи общо съответно времето след преселението, определяно предполагаемо след началото на второто хилядолетие преди Н.е. или евентуално малко по-късно - от към 1800-1700 или 1600 г. преди Н.е. до времената към 400, 500 или 600 г. след Хр.

Според такова разделяне, по време на брахманския период са създадени Упанишадите, а това според наличните информации се е случвало във времената на първите 4-5 века на първото хилядолетие пр. Хр. (след като в края на второто хилядолетие и към началото на първото хилядолетие пр. Хр. ведическите текстове са били групирани в известните ни четири Веди). Творците на концепции, представи, изложения, разкази, поучения, философски умозаключения, проповядвани, обсъждани, заучавани и препредавани като тайно познание на различни изолирали се общности и секти, записани след време на санскрит и превърнали се в текстовете на Упанишади, са изразявали протест към брахманското съсловие, ограничаващо познанието върху Ведите само в своята привилегирована среда.

Брахманите са брамински текстове (определени Брахмани – пояснения към съответна определена Веда, с която са асоциирани), неписани и впоследствие записани, разясняващи Ведите, предшестващи новите концептуално-философски съдържания- текстове на Упанишадите. По-късно (след периода на активното сътворяване от различни общности и секти на Упанишадите в първите столетия на първото хилядолетие пр. Хр.) са се появили Пурани, авторски Сутри и други форми на текстове, хвърлящи светлина върху исторически събития, религиозни, ритуални и концептуално-философски въпроси.

Вече във времената на новоиндуисткия период са възникнали и Джайнизмът и Будизмът.
======>
Пътят на вторичното и просветляващо познание на създателите на Джайнизма и на Будизма е бил пътят, прокаран от предшествалите ги скитащи аскети, като отделилите се в началото на първото хилядолетие пр. Хр. от браминското съсловие свещенослужители мъдреци–аскети, които са били носители на познанието на ведическите текстове и са поставили начало на обособяването на общности и секти, от които и сред които са започнали да се съставят първо горските неписани текстове „Араняки“, дали тласък на този вид творчество и станали основа по-късно на съдържанието на неписаните концептуално-философски тайни текстове на съответната общност или секта, впоследствие записани и превърнали се в текстовете на Упанишадите.

Създателите на Джайнизма и на Будизма са тръгнали по такъв път, но вече образовани от своите учители в княжеските палати на своите бащи, познаващи духовното и религиозно наследство, вървели са по пътища пресичащи такива общности и секти в търсене на своята истина и със заложената енергия на избраните, които имат амбицията и силата да създадат нещо ново и различно. Със сигурност добре са познавали Упанишадите, посветени на Йога, и със сигурност са практикували Йога.

/И за създаването на Будизма и Джайнизма е валидна известната теза, че новото знание и философия са дошли свише, т.е. че нямат връзка с предишното образование на техните създатели, което оправдава претенцията за съвсем различна древна традиция и философия /както е при Джайнизма/ или за съвсем нова философия, мъдрост и знание /както е при Будизма/, дава възможност за отричане на авторитета на Ведите, за дистанциране от цялостното ведическото духовно, религиозно и философско наследство, отричайки го като основа, от която техните религии и философии възникват и продължават, включително и като идейна и философска основа, върху ревизията и преоценката на която и отричането на нейни концепции са възникнали собствените им идеи, концепции, религиозни доктрини и философии. Това от страна и на Джайнизма и на Будизма е некоректно и неправилно./

При създаването и проповядването на своите религии и системи, те са тръгнали по пътя на отричане на предишното наследство, отричане на Упанишадите и на Ведите, без което наследство, обаче, те никога нямаше да стигнат до идеите и концепциите, които са започнали да проповядват. Дори когато отричат предишното наследство, всъщност и Джайнизмът и Будизмът не могат да избягат от факта, че са възникнали на общата духовна, религиозна и философска основа, на общата основа на наследството на Ведите и Упанишадите, произтичат от тях и са техни продължители в свои специфични направления. В Будизма проповядваните идеи са били опростени за разлика от съдържанието на ведическото наследство и на Упанишадите, и така са станали достъпни за по-широк кръг хора и сравнително бързо са се разпространили. Спецификите на Джайнизма са довели до по-бавно и по-слабо разпространение.

Но при всички случаи, както възприемането и разпространението на идеите на създателя на Будизма, и както възприемането и разпространението на идеите на създателя на Джайнизма, така и възприемането и разпространението на идеите на редица други създатели на нови религии, винаги е било въпрос на подходящо стечение на обстоятелства. Така както са изгряли и са придобили глобално разпространение, можели са да си останат ограничени в една общност на инициатора им, създател и проповедник и да заглъхнат и останат непознати. Винаги е имало особени исторически периоди и стечения на обстоятелства и в тях е имало исторически личности с определени лични дадености, които са ги мотивирали и предизвиквали, и в такива периоди и обстотятелства тези личности са създавали нови религии и религиозно-философски системи на базата на отричането на предишните (от които всъщност са получавали своето образование, начин на мислене, познания, идеи, духовна същност, способност за мислене и т.н.), и декларирайки тяхната невярност и отричането им, със стремежа и целта да утвърдят собственото си учение, система, религия. В голяма степен са смешни такива позиции на отричане и разграничаване, не само поради естествената логика на развитието на нещата, но и като се види колко много идеи, концепции, понятия и термини са взаимствани, взети и привнесени от първоизточника, от основното наследство, и се използват в религиите, които са възникнали на основата на отричане на това предишно наследство като нещо ново и уникално, сякаш те са възникнали от празното пространство. Възнасяните легенди как техните първосъздатели са постигнали просветление и божествено откровение, от което са получили абсолютното познание, всъщност индикира точно към такава идея – че първосъздателите им са създали техните религии от нищото, по-точно от божественото откровение, но не и на основата на предишното наследство. Независимо от това, че дори фактът на медитиране и постигане на просветление е идея и практика произтичаща от наследството на Йога, от наследството на Упанишадите и от наследството на ведите и на древните арийци, което пък наследство на свой ред е било вдъхновено и повлияно още преди преселването на арийците – при контактите между общностите и обмяна на идеи, опит и начин на живот между народите в онези стари времена, от най-древните традиции, духовни и поетични практики, религиозни култове и ритуали, още от цивилизациите на Шумер и Акад, още от зората на човешката цивилизация през четвъртото хилядолетие преди Хр. Ведийските химни са своеобразен наследник на първите шумерски епоси и поетични творби, записани с клиновидно писмо на плочки във времената на четвъртото хилядолетие пр. Хр. Без съмнение ведийските песнопения, химни, ритуали не са били измислени от нищото, те са били повлияни, вдъхновени и стимулирани от по-стари традиции и постижения на съседни народи, с които е имало контакти и обмен.

(Независимо от това, че човешката натура, мозък и съзнание, и законите и явленията на природата са така устроени и имат такива въздействия и проявления, че различни народи, дори и без да са били в контакт и обмен помежду си, успяват да стигат до аналогични представи за света и практични действия и до приличащи си начини на живот и духовни постижения /вкл. аналогии в модели на строителство на обиталища, на бит, изграждане на храмове./ Но културата и духовните и поетични постижения на шумерската и акадската цивилизации са били дълго време предшестващи преди предполагаемото преселване на арийците, и са били достатъчно силни и влиятелни, в близост до предполагаемия район на арийците, че да не са били пример, източник, въздействащ фактор и основа на арийските религиозни практики и духовни  постижения.)

Ведийските мъдреци Риши, създали ведийските съдържания на химни и различни словосложения, превърнали се в бъдещите текстове на Ведите, независимо от това дали са получили просветления и в такива състояния са достигали до едни или други идеи, заключения и химни, концепции и ритуали, станали основа на ведийското познание, са достигнали своето състояние и положение не в резултат на изолация и пълна липса на информация за заобикалящия ги свят, а в резултат на образование и опознаване на вече съществуващи традиции и наследство, контакти с други мъдреци и пътуващи учени. Самите Риши са пътували и са познавали духовното наследство на Шумер и Акад. Така при разселението на арийците, вече в периода на началото на второто хилядолетие пр. Хр., независимо какво е подтикнало към него, дали климатични катаклизми или осъзнато търсене на по-благоприятни региони, една група се е насочила на югоизток към долината на р. Инд, където са се срещнали с установили се там общности и градове на харапската култура, носители на арийското духовно наследство, превърнало се във  Ведите, а друга група се е насочила на югозапад, носители на арийското духовно наследство, превърнало се в Авеста и в Зороастризма.

В тази история и генезис на развития и промени, Йога присъства през хилядолетията, независимо дали с едно или друго наименование на едни или други практики, като стремеж за собственото усъвършенстване, като търсене на лечебни и благоприятни за собственото себеусещане практики, пози, движения и състояния, като постигнати случайно или след целенасочено търсене практики, движения и положения, които са имали лечебен ефект, като позиции по време на ритуални практики и религиозни церемонии, както и позиции, с които се е изразявало преклонение пред едни или други божества, като състояния на размисъл, успокояване и самовглъбяване в търсене на някаква светлина и разбиране на непонятни неща, в търсене на някаква истина, в търсене на истина за себе си и за обикалящите неща и свят. Пренесена от зората на човешкото развитие през практиката на древните арийци, запазена като йогистки практики и доразвивана в арийската група, насочила се към долината на р. Инд, запазена заедно с религиозните церемонии, ритуални присъствия и с медитативните си практики, в които са пребивавали и древните Риши, с употреба и развитие на позицията „Лотос“, а започвайки от нея и на други подобни на нея позиции.

В тази светлина, практики на Йога са първите в човешката цивилизация и история систематизирани целенасочени физически упражнения, целящи постигане на позитивно въздействие върху човешкото здраве и себеусещане, и първите физически упражнения и дейности с търсене на лечебен ефект, възникнали в първоначална форма и като първична основа, върху която впоследствие са се натрупвали елементи и различни пози и практики, още във времената на четвъртото хилядолетие пр. Хр.

При интерпретацията на позата „Лотос“ могат да се търсят и намерят различни причини за нейното възникване и хилядолетно утвърждаване и прилагане в една или друга форма - по-съвършено, частично или наподобяващо. Позата „Лотос“ без съмнение се асоциира и възприема като символ на медитативна практика и състояние в търсене на просветление, на духовна практика и въобще на Йога. Но предвид причините и генезиса на нейното древно възникване, и с всичко, което познаваме от начина ни на живот, тази поза сама по себе си не произтича пряко и изключително от практики на медитиране и не е свързана само с тях и с Йога. Това също допълнително показва древния характер на тази форма на седеж, и редицата естествени предпоставки още от дълбоката древност, които са довели до възникване на пози и практики с йогистки характер.

От една страна, в позата „Лотос“ са седели по време на религиозни церемонии и ритуали, при различни видове религиозни проповеди и събития. В позата „Лотос“ са пребивавали множеството отшелници, медитирали сред горски местности и в пещери. В позата „Лотос“ са пребивавали учители и ученици в часовете когато са били изговаряни и обсъждани ученията и мъдростите на изолираните общности секти създали Упанишадите.

Създателят на Будизма е бил просветен във философията на Йога, доколкото вече е била изразена в наследството на Упанишади, посветени на Йога, както и засегната във философско-религиозните концепции за реалността в множеството други Упанишади. Те са изворът на създадената от него философия и доктрина, както и на религията на джайнистите. Със сигурност създателят на Будизма е бил обучен и е практикувал Йога, както и е прекарвал дълго време в медитация в поза „Лотос“. Същото би могло да се каже и за създателя на Джайнизма.

Но от друга страна, този начин на седене е възникнал и се е практикувал в приблизително същия вид масово и в течение на хилядолетия (дори още от времената, когато пра-хората са пребивавали в пещери), защото е естествено удобен вид седеж и пребиваване на едно място.

Очевидно е, че тази поза на седене е възникнала поради най-естествени причини още в дълбоката древност преди няколко хиляди години и впоследствие е била възприета в практиките в Йога. И не само е било възприета в Йога, но тя е била първоначалната поза, от която са били стимулирани и са започнали да се появяват и развиват като нейни модификации и продължения и други йогистки пози.

Очевидно е, че произлиза от една ежедневна практика на удобен седеж в ограничени пространства, когато продължително време много хора са пребивавали на едно място, не само и специално при религиозни церемонии и ритуали, или при общуване на учител с ученици, но и при ежедневния начин на живот и общуване, например при пребиваване на продавачите на тесните им сергии на пазарите, и покрай тесните улички, или при прекарване на вечерите по домовете им.

При постоянно седене в тази форма, тялото естествено с течение на времето стига до състояние на позата „Лотос“.

Еволюцията на позата до нейната йогистка форма и използването й за медитативни практики произтича от различни обстоятелства – естественото приспособяване, привикване и отпускане при постоянен и продължителен седеж в позата; естествения импулс при постигане на състояние на отпускане на сухожилия и мускули към тяхното по-нататъшно огъвкавяване; стремежът към събраност и усещането за физическата събраност, която предоставя тази поза; положителни ефекти върху нервната система от тази поза, след нейното естествено постигане и практикуване с усещане за удобство; нейното максимално съответствие и благоприятност за целите на медитативна практика, подходяща за дълготрайно пребиваване в медитативно състояние или процес на навлизане в медитация без заспиване.

Сама по себе си позата изразява по много добър начин максималната телесна събраност и интегритет, и предизвиква съответен ментален ефект на възприятие за вътрешна събраност и интегритет чрез своето пряко въздействие върху различни нервни центрове и канали в таза, краката и кръста, и ефектът от това въздействие върху „телесната карта” в мозъка с обратна връзка спрямо цялостното вътрешно ментално състояние и себеусещане.

Тялото е събрано, но не лежи. Позата е подходяща за добро кръвообращение, пълноценно дълбоко дишане и дихателни практики, за отпускане, релаксиране и почивка. Може да се практикува на малко пространство, на всякакви места, със съвсем  малко необходими условия (евентуално застилане на малка площ за изолирането й от влага и студ). Гръбнакът има възможност да е добре изправен и стабилен. Позата в по-малка степен стимулира заспиване, отколкото лежащата позиция. Позата осигурява стабилно положение и възможност за естествена изправеност на гръбначния стълб – подходяща за отпускане, дълготрайно пребиваване в нея, за ментални практики като абстрахиране и концентриране, за медитиране без заспиване. (След като бъде постигнат етапът на разтягане и приспособяване към удобно практикуване, краката вече не биха изтръпвали при дълготрайно обездвижване, както при начинаещ, а позата би осигурявала усещане на удобство с нормално кръвообращение и възможност за абстрахиране, концентриране и медитиране.

Позата „Лотос” е значително по-удобна, физически и ментално интегрираща и здравословна, отколкото седящата поза върху свити колене, характерна, например, при молитвените церемонии в Исляма както и по време на някои източни физически или съпътстващи ги медитативни практики (например, при така наречените източни „бойни изкуства“). Поради своята събраност, обратно ментално въздействие и стабилност, позата е била възприета като най-добра позиция за осъществяване на медитативни практики. Със своята събрана форма, създаващата се представа за широка стабилна основа при земята и въздигане към главата, центъра на просветлението и мъдростта, и с прилагане на различни „Мудри”, позата има и силно внушаващо духовен авторитет въздействие спрямо ученици и поклонници, за постигнато състояние на медитация и просветленост, за духовност и възвишеност, включително при проповеди и ритуални събития.

Разумното и постоянно осъществяване на практиката (без напъване и претоварване) води естествено от само себе си до огъвкавяване и разтягане на сухожилията и мускулните влакна все повече и до паралелно нарастващо желание и стремеж за разтягане още повече и все повече (все пак до определена граница и до определена възраст). От своя страна, самата поза „Лотос“ по естествен начин води и подсказва възможности, форми и варианти за други физически пози, разтягане и огъвкавяване. Позата „Лотос“ по естествен път стимулира преминаване в други позиции с подобен характер и ефекти. Както при позата „Лотос“ разумното и постепенно постигане на други подобни позиции с разтягане и огъвкавяване води до стимулиране на желание и стремеж за по-нататъшно разтягане и развитие в съответната позиция, както и до обратното ментално положително въздействие. В резултат на тези специфики и ефекти от правилното прилагане и постепенно възприемане и свикване  както при позата „Лотос” така и при която и да е друга подобна неподвижна поза, и на естественото спонтанно развитие с преминаване от „Лотос” в подобни пози, са се развили в дълбоката древност такива физически практики с ежедневно постоянно навлизане в едни или други пози, с тяхното постепенно и естествено свикване и усъвършенстване, с едно спокойно, търпеливо и съзерцателно отношение, за които са били подходящи условията на един топъл климат и на определен социален контекст, на определено обкръжение, включително при ежедневния начин на живот на хора, ангажирани предимно с религиозно-ритуални действия, на изолиращи се аскети, на изучаващи възможностите си лечители или на кралски и княжески особи, всички те с достатъчно спокойствие и свободно време и освободени от задълженията, товара и напрежението на грижите за ежедневно изкарване на препитание.

Така в дълбока древност се стига до осъзнаване и възприемане на набор от физически практики, а техният ефект стимулира осъзнаването на възможностите за различни ментални практики.

За някои банални представи

Тук искам да отбележа, че не съответната степен на гъвкавост и разтягане на сухожилията в тазобедрената област и на краката – на бедрата, колената и глезените, изразява същността и целта на практиката и философията на Йога. Движението по пътя на Йога, принадлежността и отдадеността към Йога, съпричастността и сливането с философията на Йога и с нейните цели, не се изразява или доказва с привидността на постигната поза „Лотос“. Демонстрирането й и седежът в „Лотос“ е ефектно на поглед отстрани, но не в това се състои Йога. Йога не е просто гимнастика, нито акробатика, нито спектакъл. Само физическото демонстриране на съвършена поза „Лотос” (а дори и на някои други пози) като евентуален знак за собствено развитие в Йога нищо не означава. Йога не е просто статична гимнастика с максимално разтягане и огъвкавяване или артистична практика за демонстриране на красиви позиции на телата (независимо от това, че дори и да се практикува с отношение като към гимнастика, и такъв вид гимнастика или такава артистична практика биха могли да имат положителни ефекти и резултати за здравето на практикуващите ги, при условие, че се осъществяват правилно, последователно и постепенно, без внезапни претоварвания и създаване на травми и предпоставки за травми със съответни дълготрайни последствия, какъвто се оказва много често ефектът в много случаи в стремежа за бързо овладяване и постигане на видими резултати; а в този смисъл, за тази цел, за правилно осъществяване на постепенно дозирана и последователна практика, въпреки известната представа (и до голяма степен – истина), че с Йога може да се започне на всяка възраст и да се постигне благотворен ефект и напредък, е най-добре практиките да се започнат в сравнително млада възраст и при подходяща за такива практики и начин на живот социална среда, с произтичащи от такива условия и постигане на подходяща психическа настройка и съответно мироглед, житейски подход и постоянство, и спокойствие и търпение. Всяка проява на прибързаност и нетърпение може да се окаже вредна и с дълготрайни последствия. А при определена възраст вече в значително по-голяма степен ще е необходимо въоръжаване с такива качества за излизане от натрупаните от живота негативи във физическото състояние и за успешно навлизане по пътя на Йога.)

Същевременно, вярно е, че гъвкавостта на тези елементи на тялото би могла да е показател за дългогодишна практика в Хата йога и съответно за постигнато ментално състояние (но не и задължително, тъй като много често при практики в Йога се набляга на външното, видимото, ефектното, на демонстриране на позиции с гъвкавост, каквато е присъща и се постига, дори в по-голяма степен, и при художествена гимнастика и други дисциплини, каквато също може да е ефект от определени болестни състояния на организма, а по отношение по-конкретно на позата „Лотос” и близки до нея – както и предвид обстоятелството, че и в днешно време това е типична възприета поза на седене в източния свят, характерна за търговци в малки магазинчета и по улиците, за седене в домовете и пр. при хора, които може въобще да не са практикували Йога).

Но Йога не означава просто „гъвкавост”. Така наречените „конторшъности”, имат природно такава степен на гъвкавост и способност да се разтягат и „сгъват”, каквито един йога, който няма такава биологическа даденост, не може да постигне. Това, което йогистките асани като степен на гъвкавост, разтягане на сухожилия и мускули, огъване и пози, дават възможност да се развива с практиката, е достатъчно за активиране на кръвообращението и благотворен ефект върху органите, за прочистване на тъканите и на организма и постигане на благоприятна среда на организма за функциониране и разгръщане на генетично вродения потенциал, за постепенно поетапно благотворно въздействие на органи с различни функции и нервни канали, възли и центрове, (което в някои школи в традицията на йога определят като няколко възходящи нагоре по тялото чакри, започвайки от таза и достигайки най-висшата от тях до главата и мозъка), с постепенното последователно активиране на тези органи и центрове, и балансиране и хармонизиране на техните функции и въздействие върху общото състояние на цялото тяло и организъм, включително и върху ума, психиката, себевъзприятието – върху общото ментално състояние (което в някои школи в традицията на йога наричат последователно активиране на чакрите и енергиите и събуждане на кундалини). Дали и доколко при конторшънистите има благоприятен и здравословен ефект от техните практики, може да се види индивидуално при всеки един от тях след известно време с напредъка в тяхната възраст и физиологичните и биологични промени, които ще настъпят при тях. Тяхното състояние е биологично и генетично предопределено. И ако може да не се нарича болестно състояние, тъй като то може да не се изразява за конторшъниста в болестни проблеми и дискомфорт, или в някакви болестни отклонение в други функции и проявления на техния организъм, то състоянието им може да се нарича „абнормално”, като под това понятие се разбира не „ненормално”, а „субнормално”, „извън нормално”, „над-нормално”. Тяхното състояние, когато е природна даденост и не е постигнато с постепенен последователен и премерен процес на йогистки практики, освен неяснотата в какъв ефект би могло да се изрази след време, винаги носи в себе си рискове от неочаквани и непознати ефекти в поведението на организма. Сравнението с конторшънистите е за допълнително пояснение на казаното, че Йога не е гимнастика, не е акробатика, не е спектакъл./



Проекция през хилядолетията / Концепции, интерпретации на историческите развития и хронологията

Известни са основните схващания както за религиозния, философския и философско-трансцедентния, така и за практическия смисъл и цели на Йога – на религиозно-философската плоскост – като стремеж за прекъсване на цикъла от прераждания, „освобождение” от „самсара” и единение на индивида с божественото; на духовната плоскост в личното човешко битие – постигане на възможната максимална хармония, единение и единност между тялото, съзнанието и духа; на практическата житейска плоскост в развитието и състоянието на човек – постигане на възможния максимален собствен физически, физиологичен, умствен, духовен и нравствен потенциал; постигане на физически, физиологичен и душевен баланс, добро здраве и благополучие, постигане на спокойствие на ума и на душата.

Във всяка система и школа е заложен подобен смисъл и по същество той определя целите на практиката, независимо какви са нейните акценти, доколко тя е адекватна и какви реално се оказват резултатите. В много случаи абстрактният характер и трудната достижимост на целите правят невъзможни точните критериите за оценка на адекватността. В резултат се поражда объркване и много често се проявява необосновано удовлетворение от една или друга практика, несъответстващо на реални резултати или на същинските цели на Йога.

Тези цели са заложени в идеите, концепциите и същността, изразени в Упандишадите и в „Йога сутра“ и с проекцията си през хилядолетията се изразяват и чрез съвременните представи и разбиране за същността и възможните благотворни ефекти на практики в Йога.

Но през тази проекция и оформилите се съвременни представи за благотворност на практиките на Йога, издигайки поглед над целите на практическата житейска плоскост, в каквато светлина в множеството случаи се гледа днес на практиките на Йога в различни центрове и групи, наследството на Йога поставя целите на философско-религиозната и на духовната плоскости като същински и крайни, но от пътя през различните степени към тяхното достигане дава ясно да се разбере, че постигането на целите на различните плоскости е взаимнозависимо и постигането на целите от по-висш порядък е обусловено от постигането преди това на цели от по-низшия порядък.

Впечатляващо е, че в дълбока древност индийски мъдреци и философи са имали достатъчно възвисено мислене, за да формулират не само множество абстрактни аспекти в сложния път на духовно усъвършенстване и отношенията между човека и върховната реалност, но и да концептуализират морално-етични норми на човешко поведение и начин на живот, включени в по-древните дхармасутри и възприети и систематизирани от Патанджали в „Йога сутра“ като начални степени и морален кодекс в осемстепенната му система, която асоциираме с Раджа йога. Осмислянето и прилагането в ежедневния живот на подобни морално-етични категории за по-голямата част на земните жители в днешно време би могло да е само една далечна мечта. (Разбира се, трябва да се отчита, че в ония времена умовете на хората – ако не на всички, то на голяма част от населението – не са били в такава степен хипотетично натоварени и затормозени от условия, норми, както и от образователни активности, вкл. и от информационните въздействия на глобализиралия се свят, както през последните столетия и особено в днешно време. И все пак…)

Когато се замислях за сложното и абстрактно древно индийско наследство и за формулираните в онези времена схващания, понятия, норми, принципи и предписания, за високите сфери, в които са витаели мислите на тези хора и за наследството, което са оставили, често оставах с впечатлението, че човешката цивилизация през последните хилядолетия, вместо да се развива възходящо, всъщност се е придвижвала в обратна (низходяща) посока. (На базата на познанията ни за днешния ден, събитията, интересите, начина на мислене, вътрешния багаж на повечето хора в заобикалящата ни цивилизация – това впечатление изглежда напълно обосновано и с годините – все повече засилващо се.)

В моята младост, преди да тръгна по пътя на осмислянето на реалността на Вътрешните сфери, големия смисъл на Йога винаги бях виждал и възприемал във възможността за постигане на възходящо физическо развитие в стремежа за постигане на оптималното възможно физическо и ментално съвършенство с увереността, че Йога е най-добрата и изпитана през хилядолетията система, позволяваща постигането на такава цел, включително с постигането на реално развитие и благотворна промяна в състоянието на съзнанието с възможност за достигане и евентуално прекосяване на определени гранични хоризонти.  Когато човек е по-млад обича думата „съвършенство” и по-лесно я употребява когато си мисли за някакви хипотетични възможности за своето развитие – представата за Йога бе свързана с представата за възможности за собствено развитие извън всякакви стандартни и тривиални представи и за път към съвършенство.

(Още като момче си фантазирах и пишех разкази за възможности за отделяне от тялото на духа – като високо организирана материална субстанция (съзнанието като автономно съществуващ обект) и възможността за негово влизане в контакт със съзнанията на други хора или за преминаване Отвъд, без да е необходимо при тази процедура тялото да загине. След много-много години се заех с пътя, описван в „Дълбок сондаж” и един ден като се върнах назад към първи неща, които съм писал като момче, дадох си сметка, че след всички тия години неусетно съм се върнал към разработването на своя идея, която още тогава е била в своя зародиш.)

В непосредствен и прагматичен план възприемах смисъла и целите на практиките в Йога през призмата на техните възможности за постигане и осигуряване на оптимално физиологическо и физическо развитие и състояние, за постигане на добро здраве и физическо телесно благополучие, което би било предпоставка и за ментално равновесие – за спокойствие и хармонията на ума, емоциите и душата. Винаги съм вярвал, че Йога е най-добрата система, практика и мъдрост за постигането на такива цели. (Йога винаги е възможност до нас и пред нас, винаги ни е на разположение, независимо дали я практикуваме системно и постоянно, или прекъсваме за едни или други периоди, и я оставяме на разположение в перспектива като богатство, метод, възможност, които винаги са ни на разположение, винаги са до нас и винаги можем да прибегнем до тях. Така с това осъзнаване и разбиране обаче човек може да прекъсне практиката си и после твърде дълго да отлага, знаейки, че това богатство и метод винаги му е на разположение, че е благотворно и може да решава едни или други негови проблеми, и отлагайки изведнъж да разбере, че животът всъщност много бързо преминава...)

Бях свикнал да възприемам техниките в асаните и в пранаяма като една обща взаимно допълваща се практика на телесните упражнения, като ги отъждествявах с практики на Хата йога.

Макар че както в сентенциите („афоризмите“) в „Йога сутра“ на Патанджали, така и в Хата йога физическите пози – асани и дихателните техники – пранаяма се разглеждат като две различни степени, винаги съм ги разглеждал като едно взаимносвързано цяло, като единна практика и обща комплексна степен – без техниките на правилно ритмично дишане и едновременното прилагане на пранаяма, асаните не биха могли да бъдат достатъчно ефективни и да изпълнят своето предназначение; без пранаяма по време на асаните не е адекватна и достатъчна и  менталната концентрация и фокусирането като цяло върху съответните асани, върху отделните им елементи и вътре в себе си – върху вътрешните органи; в най-голяма степен се усеща отъждествяването (или превръщането) на практиката на "пранаяма" в поглъщане на "прана" по време на различните асани; възприемах асани и пранаяма като представляващи два аспекта на една практика (разбира се има техники в пранаяма, които се изпълняват самостоятелно – всъщност, пак в съчетание с поза „Лотос” или „полулотос”).

По-късно стигнах до извода, че дори Патанджали едва ли ги е описал в „Йога сутра“ като отделни степени в йерархичен порядък, а по-скоро ги е посочил една до друга имайки предвид тяхното единство. Същото, в определена степен, се отнася и за следващите три степени (както съм обяснил и на други места в този текст).

Асоциирах Раджа йога като Йога преди всичко и само на менталното развитие, позиционираща се като следващо по-високо и финално ниво, предпоставка за навлизането в което и за постигането на което е постигането на определено развитие в практикуването на Хата йога и овладяването в определена степен на нейните практики. Висшата цел за постигане в практиките на Раджа йога разбирах като реално овладяване на собствените ментални процеси и механизми и на ефективна дълбока медитация, чрез която да се постигне и овладее възможност за достигне до специфичното екстраординарно състоянието „самадхи“, независимо от това кой как го определя и тълкува. „Самадхи” възприемах като реално ментално (психическо, душевно и умствено) състояние, стоящо на границата с други ментални реалности, без да е предопределено тази граница непременно да може да бъде премината от всекиго, достигнал „самадхи”. В този смисъл, възприемах Раджа йога като висша практика в Йога, прилагаща множество разнообразни ментални и медитативни техники, насочени към овладяване на процесите и състоянията на съзнанието.

Целите на самите физически пози и на дихателни упражнения, чийто ефект произтича и се постига с тяхното синхронно прилагане, са балансиране и хармонизиране на кръвообращението, метаболизма, прочистване на тялото, като цяло оптимизиране на енергийния баланс, създаване на най-благоприятна среда за функциониране на тъкани и органи, премахване на натрупващи се в хода на ежедневните жизнени процеси пречки и създаване на по-благоприятно състояние за успешно осъществяване на позитивното действие на всички вродени човешки механизми, генетично обусловени и предназначени да защитават организма и да спомагат системно за пълното разгръщане на неговия физически и ментален потенциал. В процеса на постепенното и все по-пълно постигане на горните цели се осъществява физическата и ментална подготовка за ментални практики и успешното навлизане по пътя медитацията.

Независимо от това, че и самите асани, посочени като трета степен, или асаните заедно с пранаяма, посочена в четвърта степен, могат да се изпълняват с медитативно състояние, с навлизане в медитативна настройка и състояние на ума – като своеобразна динамична медитация, това все пак не би било същинската медитация.

Аналогично на взаимната обвързаност и обратна връзка между практиките с асани и с пранаяма, може да се каже, че пето, шесто и седмо нива или степени в осемстепенната система на Йога, както са подредени в „Йога сутра“ на Патанджали,  също представляват едно комплексно цяло – практики за подготовка за реално пълноценно осъществяване на медитация. Доколкото усвояване на практиката на отдръпването на сетивата (или отдръпването от сетивата) и на концентрацията има допринасящ ефект за постигане на състояние благоприятно за успешно навлизане в медитация (и една основна цел на практикуването на тези практики /освен съответните техни специфични собствени въздействия в менталното развитие и овладяването на определени ментални способности/, е по същество най-вече подготовка за медитация и достигане на състояние, подходящо за медитация), и трите степени имат една и съща обща цел – осъществяване на реална дълбока медитация, и могат да бъдат обединени в поетапното и взаимнообвързано приближаване към нея.

Остава вече като отделна обособена висша степен постигането на „самадхи” –  определяно в „Йога сутра“ като две отделни различаващи се последователни висши медитативни състояния – защото дори реалната и истинна медитация все още не означава постигането на състояние, способност и готовност за преминаване в „самадхи” и не гарантира възможността за преминаване в състоянията на "самадхи".

Първите две степени, съставляващи моралния кодекс, имат ролята на предварителна фаза на възпитание, поведенческа и морална подготовка и изграждане на определени човешки ценности, каквато подготовка е била необходима и каквито качества е било нужно да бъдат създадени и постигнати при младежите и хората в онези древни времена, за да могат успешно да възприемат практиките в Йога, определени в следващите степени и да продължат с тяхно усвояване и усъвършенстване; и за да може умът и душата на практикуващите да са достатъчно чисти, за да са достойни за Йога и ефектите от практиките да се изразят и да доведат до благоприятни резултати. Съгласно тази философия и система, липсата на подобни качества в крайна сметка не би довела до положително развитие с практиките в следващите степени, практикуващият не би имал душевната чистота и сила да ги следва с необходимата настойчивост, постоянство и чистота на ума и духа, да ги изпълнява и постига, а резултатите биха могли да се окажат негативни и вредни за самия практикуващ, както и да доведат до опасни състояния. На основата на придобитите и постигнати качества, определени в моралния кодекс в първите две степени, практикуващият достойно и успешно би могъл да премине през телесните практики и да продължи и към изучаване и усвояване на практики в следващите степени с цел усвояване и овладяване на практики в медитацията.

Ако първите две степени подготвят ума, душата и личността за навлизането в по-нататъшния път на Йога, трета и четвърта степени подготвят тялото и ума за по-нататъшното преминаване по пътя през различните ментални практики към достигане на медитативните практики, съответно пета и шеста степени с усвояване на абстрахиране и концентрация подготвят ума и душата за успешното навлизане и потъване в състоянието на медитация с целта в крайна сметка евентуално да се достигне и постигне "самадхи" и в най-добрия случай – "мокша".

Когато в „Шивананда йога веданта натараджа център” в Делхи преподавателят ми отговори, че Хата йога е само основата, много добре веднага разбрах какво имаше предвид – главните аспекти в познатата традиционна класическа схема на практика в повечето школи в Йога включват асани и пранаяма, които се считат за необходима предпоставка и подготовка за евентуално преминаване към следващи нива на ментални упражнения и развитие. Преподавателят е имал предвид йерархията на осемте степени на Раджа йога в „Йога сутра“.

Едно от тълкуванията на прилагането на осемстепенната система на Патанджали би могло да е, че всяка следваща степен надгражда и развитието продължава с едновременно практикуване на всичките вече достигнати степени. Друго тълкуване би могло да е, че пътят на развитие преминава последователно през различните степени като по-ниските служат за достъп до следващите – по-висши.

Така, телесното прочистване и усъвършенстване с асани и пранаяма е основа за преминаване в следващите степени и усвояването на медитацията с цел постигане на „самадхи“, когато вече физическите практики може евентуално да останат на втори план като изпълнили своето предназначение (а може би дори да се считат вече за ненужни; а може би да се счита, че нужни остават само някои от тях). От тук би следвало да се разбира, че не трябва по външния вид да се съди за степента на развитието по пътя на менталните и духовни практики, чието усъвършенстване е крайната цел на йога...

Макар и по онова време да приемах такъв подход с определени сериозни резерви, разбирах, че той изхожда от религиозно-философското съдържание на древните практики на Йога и не чак толкова от по-съвременни прагматични представи и подходи, акцентиращи върху постигане и съхраняване на физиологичен телесен баланс и здраве. Това има смисъл при приемане на хипотезата, че постигането на ментално усъвършенстване и способност за медитативна дълбочина могат ефективно да оказват обратно положително въздействие, осигуряващо физическо телесно благополучие, ментално равновесие и цялостно спокойствие и хармония, без да е необходимо външното физическо практикуване на асани и пранаяма; включително, че физическите практики с асаните могат да се практикуват вътрешно, ментално, в ума, с представяне и визуализации на изпълнението на асаните, с овладяни и автоматично съпътстващи техники от пранаяма, при практикуването на етапите на абстрахиране и концентрация, преди тях, между тях или след тях, преди навлизането в медитация или на границата и в началния етап на медитативното състояние.

Или, в случаите когато все още не е постигнат такъв напредък за вътрешно ментално изпълнение на асаните в предмедитативно или в медитативно състояние и за автоматичното им съпътстване с пранаяма, практиките да са в съчетание на пранаяма и подготовка за навлизането в медитацията, заедно с някои избрани асани, както и практики с очистителни техники и диети, съставляващи ежедневния ритъм и порядък на ашрама, обителта или йога-школата.

С определени резерви по онова време се отнасях към факта, че в редица школи на Йога, въведени в миналото, възприети и в днешно време като отделни системи, като например Лая йога, Джнана йога, Карма йога, Бхакти йога и други се акцентира изцяло не върху постепенното развитие чрез редовно практикуване на асани и пранаяма, а върху различни други аспекти на поведението (включително чрез активен стремеж към познание, силна, интензивна религиозна посветеност и отдаденост, безкористен самоотвержен труд) и по тези пътища овладяване на самоконтрола върху емоциите, разума и съзнанието, постоянна близост с божеството на посвещение и отдаденост, и чрез това върху постигане на крайната цел – "освобождение" от "самсара", преминаване в състоянието "мокша".

Когато съпоставях „Нивата на развитие“в „Йога“ на интегралното съзнание“ с тези в „традиционната и класическа Йога”, съобразявайки се, като междинни цели или отправни точки, с висшите степени на Раджа йога и състоянията на „самадхи” и „мокша”, имах предвид системата Йога според Патанджали с нейните осем степени (приемайки, че Хата йога, разработена /обяснена/ по-подробно в по-късната епоха в „Хата йога прадипика“, се съдържа като практики и е посочена от Патанджали в неговите трета и четвърта степени) с практикуване на физически асани, пранаяма и ментални техники в областта на медитациите.

Когато в древността Патанджали е формулирал своите „афоризми“, в които се е опитал от Упанишадите да изведе обобщаващ текст с квинтесенция на философията и пътя на Йога, произтичащи от мъдростта и знанието на Веданта, определяйки целта на „освобожданието”, той е възприел понятията „самадхи”, „кайваля” и „мокша”.

Но „освобождението” от „самсара”, аналогично на „мокша” или „нирвана” е крайна цел не само за философията на Йога или за Будизма, и не само и за други ортодоксални философско-религиозни системи в индийската философия, но и за различните религиозни култове и доктрини като цяло в хиндуизма, които не са пряко свързани с Йога и не се назовават като системи на Йога или в някаква връзка с Йога.

Същевременно, в различни системи или школи, които носят наименованието „йога” и определяни като системи на Йога, и които включвам в обхвата на „традиционната и класическа Йога”, няма акцент върху практикуване на асани и пранаяма, но се преследва същата крайна цел, макар и по други пътища и с други действия.

Поради това, при съпоставяне на нивата на развитие, се налагаше да се разглежда и връзката на представата за тези състояния с различните системи, школи или направления в индуистката религия и в индийската философия като присъщи и произтичащи не само от развитие в различни йогистки физически и ментални дисциплини, от  упражнения и практики, конкретно характерни за Йога, но по същество и присъщи като цяло за самата им религия и философия в целия й обхват с разнопосочни, често преплитащи се, кръстосващи се или противоречащи си направления, представи, концепции и доктрини, за наследството от хилядолетната им ритуална дейност, за упованията и надеждите при ежедневните лични религиозни ритуали и молитви като начин на живот, с посветеността на избрания личен бог, на семейния бог покровител и на много други божества, с безпределната вяра, посветеност и отдаденост, които са неразривно обвързани с вярата и надеждата за прекъсване на веригата от прераждания, и за постигане на „освобождение” от „самсара”.

В този смисъл, идеята за постигането на „освобождение“, което е един предел с който се налага да съпоставям определени стадии на развитие в Йога на интегралното съзнание, не е свързана тясно само с общата представа за практики в Йога с физически асани и дихателни техники (с прочистване, активиране и натрупване на енергии – подходящи и дори наложителни при аскетичен начин на живот и обитаване в горски колиби или хладни пещери, но не по-малко при обстоятелства с топъл и влажен климат и с малко налично пространство за обитаване), с ментални упражнения и медитация, с осемстепенната система на Патанджали – с преминаване през нейните степени докато евентуално се постигне „самадхи“ или „мокша“, или пък с други школи в Йога (вкл. с практики на Йога в Будизма), или пък с медитативни, или с друг вид ментални практики в Будизма, както и с подобни практики, свързани с други религиозно-философски системи, но и със самите религии, с основите на техните доктрини и канони, с различни аспекти на самия начин на живот на тези народи, с многобройните вярвания, направления, течения и култове в Индуизма, при които се преминават едни или други пътища, различни от практиките с асани, пранаяма и т.н., както са посочени от трета до седма степени в „Йога сутра”, при които се следват едни или други принципи на поведение, начини на живот, подходи, методи и действия за заслужаване на финалното „освобождение”, в надежда за постигане на просветлението, в упование и вяра в достигането на „самадхи“, на „нирвана“ или състояния, асоцииращи се за вярващите със „самадхи“, „мокша“ и „нирвана“,  и съответно за постигане на целта – „освобождение“ от „самсара“, прекъсване на вечния цикъл, освобождение от „оковите“, освобождение от страданието, сливане с Абсолюта, сливане с божественото, постигане на мечтаното състояние на върховно спокойствие, познание и блаженство.
   
***

В индийската религиозна традиция и вяра има няколко пътя, по които човек може да постигне финалното „освобождение”. Първият от тях е пътят на действието и правилното изпълнение на собствените ежедневни задължения, извършване на добри дела без да се мисли за възнаграждение или благодарност, съблюдаване с вяра задълженията на собствената класа и каста, почитане на боговете, подкрепа за светите хора и отшелници и изпълнение на предписаните ритуали. Възможен е и втори път –пътят на интензивната любов към личния бог, цялостното себеотдаване на него. Този път е бил надежда за получаване на божествената милост на „освобождението” за безброй индийци с ниски социални позиции, поради които не са били допускани до определени религиозни ритуали. Съществува трети път, поеман само от „саниаси” и други посветили се на боговете си люде – трудният път на духовното познание и на йогистката медитация. Чрез религиозни и духовни практики, включително чрез посвещенчески свещенодействия, самоотричане и себеотдаване, безкрайни аскетски пътувания и храмови поклонения, и чрез йогистките физически и ментални упражнения, предназначени да успокоят ума, се очаква постигане на връзка с Абсолюта, било като абстракция или като въплъщение на бога, на който посветеният се е отдал.

В този смисъл идеята за постигане на финалното освобождение, сливане с Абсолюта и блаженство е характерна за различни религиозни направления в хиндуизма, за различните негови философски системи, и за различни модели или пътища в начина на живот на вярващите. Не е необходимо приписването на една или друга система, школа или начин на живот на понятието „йога”, за да изразява тя крайната цел, която в Йога се нарича „мокша”, в Будизма „нирвана”, а при други системи, вярвания, култове означава „освобождение на душата от телесните вериги”, освобождение от „самсара” и от безкрайния цикъл на прераждания, „сливане” с Брахмана или с Абсолюта, постигане на крайното блаженство.

(Освен ако в понятието „йога” се вижда конкретно само негово древно звучене със значение на „свързване” и „сливане”, без всичко друго, което през хилядолетия и векове се е утвърдило до днешно време в представите на повечето хора за Йога.)

Не е необходимо да се квалифицират като система в Йога определен себеотдаен и безкористен начин на живот и труд, или определено всеотдайно отношение към личното божество или към боговете и степен на интензивна вяра и посветеност, или всеотдайна отдаденост на определени религиозни практики и правила в начина на живот, или на религиозно и духовно постоянство, развитие и усъвършенстване, посветени на стремежа и надеждата за заслужаване и получаване на божествената милост и достигане до финалното „освобождаване от веригите“ на „самсара” и сливане с върховната същност, при които, обаче, не се върви по пътя на физическите и ментални упражнения, практики и начин на живот с тях, характерни специално за Йога.

(Освен ако се вижда и приема аналогия или дори се отъждествява, от една страна, продължителната непреставаща себеотдайна безкористност, всеотдайната вяра и посветеност, многократните редовни ритуали и постоянна религиозна отдаденост като път на духовно развитие и усъвършенстване, с физическите и ментални техники и упражнения, преследващи духовното усъвършенстване и постигане на „самадхи“ и „мокша“ в практиките характерни за Хата йога и Раджа йога, от друга страна.)

Това се отнася, например, за Карма йога и Бхакти йога, дори и тези наименования да са възникнали и определени още от древността, както всъщност и за Джнана йога и други.

От същността на първия и на втория път за постигане на „освобождение”, в определен момент в древността са произтекли модели и практики в начина на живот, определени като системи наречени Карма йога, Бхакти йога и др., които,  достигайки през хилядолетия и векове до наши дни, се нареждат в днешно време сред многото десетки системи или школи със специфични наименования, към които се добавя понятието „йога“.

Ако такива системи или школи трябва да се квалифицират и да се вписват самостоятелно и независимо в общата рамка на духа и философията на Йога, доколко конкретното развитие в тях би могло да бъде постигнато, ако практикуващите не са преминали преди това през известните в традицията практики на Хата йога? Доколко поради това, че и при тях крайната цел се определя като освобождение от "самсара" и съединение, сливане с Брахмана или с Абсолюта, е оправдано техните пътища и практики също да бъдат определяни като Йога? Доколко в начина на живот и в житейските и религиозни практики при някои от тях би имало нещо повече и биха се различавали от първите два пътя в индийската религиозна традиция, по които човек вярва, че може и мечтае да постигне финалното „освобождение”, и доколко тези практики би имало смисъл и би било оправдано да се определят като специфични системи на Йога и да се наричат с понятието "йога".

Понятието „йога“ е придобило през вековете някаква магическа сила, а и поради неговата популярност в днешния свят и мистериозно звучене, в някои случаи може да бъде използвано изкуствено, за придаване на допълнителна ценност и тежест, и не само за определен начин на живот или път на религиозна посветеност в търсене на крайното „освобождение”, но и при всякакви различни модели на поведение и на организиране на общност или на модернизирани физически практики.

Често е виден стремеж да се почерпи сила от значението на това древно понятие, от енергията в тази магическа дума.

В светлината на достигналите до наши дни и оформилите се днешни представи за Йога, макар че Карма йога се възприема като допълнителна практика, характерна за начина на живот и поведение, съпътстваща физическите практики в Хата йога (както евентуално заедно с тях и някои ментални практики) в многобройните школи, центрове и ашрами (а същото би могло да се прилага и към Бхакти йога), при широкия обхват, разнообразие и многопосочност на всичко, което включвам в понятието „традиционна и класическа Йога”, би могло все пак в представите за Йога, създали се в днешния ни свят, дошли от цялото древно хилядолетно наследство на Йога, да има определени граници, при които в тези представи и в този обхват да се включват системи, школи, или направления, чиито пътища преминават през йогистки физически практики, и които имат такава основа на развитие, и поне в този аспект са близки и съответстващи на същността на системата, описана от Патанджали. (А дори и да не преминават техните пътища през целия обхват на физически практики, присъщи на Хата йога, то поне да включват такива.)

(В множество случаи в по-ново време просто се е акцентирало на отделни аспекти или инструменти в практиките и философията на йога, като са се определили и наименовали отделни системи и школи в Йога с претенцията за оригиналност и новост. Това се е случвало и през предишните векове, но особено прави впечатление за развитието на Йога през двадесети век. Това явление е в ущърб на представата за комплексна и интегрирана същност на Йога като единна философска система и практика, така както е формулирана от Патанджали и както би трябвало да произтича от общото комплексно съдържание и смисъл на религиозните и философски доктрини и наследство от Упанишадите.

По отношение на съвременните модификации с различни видове и наименования на школи, международни мрежи, видове (или дори системи) на йога, макар по същество да представляват в повечето случаи различни вариации и аспекти на практики на Хата йога (независимо дали възприемана предимно в практики с асани и пранаяма, или в целия обхват на „Хата йога прадипика“ като наследие, продължение и конкретизиране на „Йога сутра“), техни основатели, организатори, вдъхновители или стоящи в основата и в центъра им авторитети (религиозни, духовни или йогистки), често създават впечатление, че ги квалифицират като някакви нови специфични оригинални разновидности или направления на Йога, което е израз на чисто човешки суетни чувства и амбиции, макар че би трябвало да се предполага, че основателите на такива направления или организации в йога са преминали на такова метално и духовно ниво на развитие, в което би трябвало отдавна вече да са неподвластни на такъв вид амбиции и суета, или нужда и желания за такъв вид реализация на своето име.)

Що се отнася до проявления и начин на живот, съответстващи на третия от няколкото пътя в индийската религиозна традиция и вяра, поеман само от „саниаси” и други посветили се на боговете си люде – пътя на духовното познание и на йогистката медитация, пътя посветен на едно или друго проявление на бога – на Шива или на Вишну, на Кришна или на Рама, начин на живот в ашрам, в обител или с постоянно пътуване между свети места и храмове, с преходи от обител до обител, с почивки по улици, площади и поляни, планински хълмове или речни долини – може да се води от пътуващи аскети, монаси, членове на ордени и секти, от религиозни представители, изпълнен с аскетизъм и търпение, преминаващ в съзерцание и изпълненост с това, което те вече знаят и в което вярват, в очакване да се случи и изпитат нещо ново и знаменателно, придружен с молитви и ритуали, пронизан от себеусещането на посветеността, преминаващ в осъзнатостта на търсенето. Но ако в него все пак липсват характерните физически и ментални практики на Йога, или ако те присъстват само спорадично-демонстративни за показ по площади и пред сборища (и още повече ако са придружени с навика за употреба на опиятен и наркотичен дим или подобни субстанции), такова проявление на третия път не следва да се квалифицира като път на Йога.

Макар че понякога границата между медитативните упражнения и практики, от една страна, и религиозните молитви и ритуални състояния на посветеност, от друга страна, е доста тънка и в много случаи се нарича медитация религиозното отдаване, съзерцание и търсене, особено когато е съчетано с определен начин на живот, аскетизъм, прилагане на принципа на отричане от светското и на непривързаността, и други подобни аспекти, все пак такова различие има. Има ясна разлика между примиреното и себеотдадено на своя бог съзерцание, аскетичното себеотрицание и отричане от светските желания и емоции, медитативното търпение и наблюдение, от една страна, и същинската медитация, от друга страна.

Същевременно, мнозина от пътуващите аскети, членове на общности, ордени, секти, практикуват Йога с асани и пранаяма, което би следвало да се има предвид за интегрирането на практиките на Йога в техния път. Освен когато при някои от тях (а в някои общности понякога и при мнозина) асаните им не са само показни по сборища и „кумбхамели“, докато самите те са пристрастени към пушене на наркотични цигари (със сигурност асоциирани от тяхна страна със състояния на търсене на божествения път и приближаване към крайната цел).

Разликата между интензивната религиозна посветеност, себеотдаване, съзерцание, търсене, религиозни и духовни практики, посветени на търсенето и постигането на финалното „освобождение”, от една страна, и йогистките физически, ментални и духовни практики с упражнения и медитация по пътя към овладяване на „самадхи” и постигане на „кайваля” и „мокша”, от друга страна, е тази, че в първия случай, спонтанно или не, усилията и менталният и духовен фокус всъщност са насочени по-скоро извън себе си – от себе си директно навън, към представата за въплъщението на бога, към една или друга представа, в ритуална и религиозна дейност или в посветеност, себеотдаване, съзерцания и търсения в стремеж към духовно усъвършенстване и извисяване, чиято посока е отвътре навън (или поне в по-голяма степен – спонтанно или не, осъзнато или не, по желание или не – с такъв израз на практическия резултат), докато при втория случай, в йога-практиките и в йогистката или будистката йогистка медитация (но не в същия смисъл и в такава степен будистка медитация с дълготрайно монотонно четене или произнасяне на текстове и мантри) се прилагат определени практики и техники, при които фокусът и медитативното движението (посоката на психическия, на духовния процес, посоката на енергията, фокусът на вниманието, концентрацията и търсенето, посоката на навлизане и медитативно потъване) са насочени определено отвън (или от себе си) навътре (навътре в себе си, в посока от повърхността и външните към вътрешните пластове на съзнанието, ума, душата), с цел опознаването, намиране на пътя и преминаване „навътре“ и през „вътрешните пластове“, а в резултат впоследствие намирането и преминаването на пътя „отвътре“„навън”– към „самадхи”, „кайваля”, „мокша”, „нирвана“, към Абсолюта или Брахмана, и сливане с Абсолюта (достигането на Божествената същност и сливането с нея). Това е тънката разлика и граница, която определя различието между молитва, посветеност и отдаденост, от една страна, и медитация, от друга страна. Това определя и различието между Йога и различни други системи или начини на живот, и на религиозно и духовно развитие, усъвършенстване и постигане на крайната цел.

(Макар че в някои случаи религиозната отдаденост и молитвите, независимо от това в каква религия, независимо от това в коя от многото религии, биха могли да имат много силен фокус, емоционална и духовна енергия, насоченост и движение навътре в себе си. Но това не винаги и не при всички хора е така, а тук определям принципната разлика.)

Отделен въпрос е също така в каква степен е правилно да се разграничава способността за контрол по време на практиките при висшите степени на Раджа йога и състоянията на концентрация и медитация, от неизбежно развиващата се и необходима способност за ментален контрол върху тялото и концентриране, фокусиране и визуализиране върху различни части и органи, който се развива и трябва да присъства при практикуването на асаните и на пранаяма, за да може практиката да е пълноценна и ефективна.

(Систематизацията на Патанджали, колкото и да е имала насоченост в конкретния времеви период към определени ограничени кръгове, избрани и елитни прослойки  на тогавашното общество, все пак е предполагала трябвало да може да бъде разбрана от хора в тези кръгове и прослойки, които са имали различни нива на ума и мисленето и способности за възприемане.)

Въпреки изключителната стойност на сентенциите в неговата „Йога сутра”, опита за систематизиране и подреждане, съвършенството в лаконичността не е било възможно да бъде постигнато. Затова впоследствие Вияса и други след него са добавили изобилни коментари и обяснения към неговите съвсем кратки сентенции. С коментарите си Вияса и други след него са следвали, разбира се, структурата и систематизацията на оригинала на Патанджали. Би могло да се спори доколко систематизацията, подреждането и степента на изпълненост със съдържание на отделните части на текста и отделните сентенции-афоризми (включително заедно с последващите коментари и обяснения през вековете след Патанджали и до днешно време), е най-доброто, най-логичното, най-понятното и най-полезното, което е можело да се направи на основата на наследството на Упанишадите. Без усъмняване в неимоверната стойност на „Йога сутра” заедно с коментарите и обясненията на Вияса, не би било правилно да се идеализира като съвършен, достатъчен, единствен и основен източник, и би било правилно и полезно да се изследва богатството на предходното наследство на Веданта (и преди всичко на Упанишадите) като оригинален източник на философията на Йога – уникално духовно богатство заедно с няколкото други философски системи в индийската философия – наследство на Упанишадите.

Изхождайки от това, че една от целите (и то първостепенна цел) и функция на практиките на Хата йога е да се изчисти и подготви тялото, за да се приведе то в състояние, готово за по-висшите степени на медитация и "самадхи", възниква въпросът с нееднозначен отговор, доколко може да се приеме, че веднъж достигнал, усвоил и преминал практики в пета и шеста степени (абстрахиране и концентриране), преминал в практиките на седма степен и вече усвоил реалната медитация, йогата може и да не отделя вече време за телесни упражнения с интензивна практика в трета и четвърта степени с асани и пранаяма.

Всеки който е практикувал (и не само за практики от Йога се отнася това, но и за всякакви различни други физически дисциплини) знае от непосредствен личен опит, че дълбоко погрешна е представата, че, веднъж постигнати определени телесни качества и способности, те се запазват завинаги без тенденция към регрес и биха се запазвали непроменени дори и ако престане тяхното поддържане със съответните практики. Спреш ли да практикуваш, спреш ли да тренираш, качествата постепенно се загубват, дори и ако в ума си се самозаблуждаваш, че си ги запазил.

И ако се приеме все пак, че физическото благополучие е необходимо за осъществяване на менталните упражнения и странствания в измеренията на "самадхи", тогава именно на по-зряла възраст, когато медитацията е усвоена, асаните и пранаямата стават още по-необходими, за да противодействат, доколкото е възможно, на естествените процеси на физическата и телесната деградация с възрастта. А те настъпват дори и при йогите, колкото и да се опитват да ги забавят чрез Хата йога (както и чрез менталните практики във висшите степени).

Запазването възможно по-дълго време на физическото благополучие предоставя възможността за по-нататъшно ефективно развитие в менталните практики и странствания. Смисълът на асаните се усеща много повече, когато с тях се преодоляват някои ефекти на естествената физическа промяна в организма, отколкото на млади години, когато все още тялото почти не оказва съпротива и не винаги може веднага да се почувства ефектът на ежедневното им повтаряне. Смисълът на асаните се вижда в много по-голяма степен когато те се превръщат във възможен инструмент за евентуално спиране и преодоляване на тенденцията към физиологичен и телесен стрес и регрес с нарастване на възрастта, отколкото в по-млада възраст, когато все още я няма мъдростта и възприятието за неизбежния регрес, както и няма достатъчна база за сравнение за положителния ефект и развитие в резултат на практиките.

Разбира се, винаги би могла да се приеме и изтъква идеята, че напредналият в ментално отношение йога е в състояние и може да продължи да практикува асаните ментално, визуализирайки ги в полето пред вътрешния си поглед, с концентрация върху тях, от която ментална практика да е в състояние да предизвика и да постига същия физиологичен и физически телесен ефект и резултат както при обичайното им редовно и интензивно физическо изпълнение. При напреднали майстори йоги и предвид наличието на психофизиологическите връзки между съзнание, организъм и тяло, такава цел би могло да се преследва и такава практика би могло да бъде постигната.

Идеята се базира на евентуалното постигане чрез менталните практики на активно постоянно  въздействие и ефект на обратна връзка на ментално ниво върху физическото тяло, която би могла да има същия ефект като физическите практики физическото тяло да не се окаже в процес на регрес и да запази оптималното си състояние, физиологична хармония и общ баланс.

Същевременно, ако необходимото ниво не е достигнато, би могло да доведе до заблуда и физически регрес, със съответни негативни ефекти и върху по-нататъшното развитие в менталните практики загуба на благоприятното за тяхното развитие благополучното физическо състояние.

Също така, би могла да се приеме и изтъква и идеята, че след като е практикувал  дългогодишно и резултатно асани, пранаяма, диети, очистителни практики и други форми на йогистки практики в Хата йога, достигнал е по-висшите степени с абстрахиране и концентрация и сериозно ги е усвоил и постигнал, преминал е вече към медитации, овладял е реалното медитиране и продължава своето духовно усъвършенстване във висшите пета, шеста и седма степени, докато евентуално стигне до момента за настъпване на физически и телесен регрес, този йога вече ще е постигнал своето ментално усъвършенстване и ще е вече по пътя си към постигане на самадхи и мокша.)

А би могла да се приеме и изтъква и идеята, в чисто религиозно-философски план,  че веднъж постигнато овладяването на реална медитация и приближаването към подстъпите на състоянието "самадхи", запазването на физическото благополучие – с нашата стандартна човешка представа, с постигане и съхраняване на здраве и хармония във функциите на тялото и с възможното неутрализиране на естествения физиологичен регрес – стават вече несъществени и ненужни, и единствената важна цел и задача остава практикуването на пълно постигане и овладяване на "самадхи" и постигане на окончателно преминаване в "мокша".

Приемането на тази идея би изисквало като предварително условие и приемане на идеята, че веднъж постигната определена степен на ментално развитие и овладяна реална медитативна способност, тя би се запазвала, развивала и усъвършенствала само с продължаване на практиките на менталните упражнения и, независимо от състоянието на физическото тяло, менталната и медитативна способност, сама за себе си и независимо от състоянието на физическото тяло, вече не би могла да се окаже в процес на регрес. (Или все пак поне ако приемем сравнително добро постигнато състояние на физическото тяло, постигнато все пак с преминаване на практиките в Хата йога, и без значителни негативни ефекти и съществен регрес след преустановяване на физически практики и продължаване само с ментално усъвършенстване на медитацията и постигането на „самадхи” и „мокша”.)


„Интегрална йога“

Изглежда понятието "интегрален" е много примамливо и в различни случаи е използвано за квалифициране на йога-школи със стремежа да бъдат определени като  най-комплексни, най-пълни, най-всеобхватни; като по-висше ниво на йога в духовно, философско и концептуално отношение в сравнение с многобройните други йога-школи и „стилове” (или системи), изразявайки така претенцията, че включват в систематизиран (интегриран) вид всички аспекти и богатства на философията и практиката в хилядолетното наследство на Йога (в съответствие с философските концепции и практики в древните времена и на базата на познанието в оригиналните древни източници).

Както е обяснено по-горе, в тази книга за Пътя на интегрираното съзнание не става дума за познатата, известната в нейните няколко съществуващи разновидности (проявления, „школи”, организациии, и съответно с няколко различни основатели, или „гуру“) "Интегрална йога”, а за „йога на интегрираното съзнание“ (или – „Йога“ на интегралното съзнание“).

Всъщност, не е нужно да се прави такова уточнение, но все пак – напълно е ясно, че не се занимавам тук с „преразказ” на който и да е от различните варианти, школи или концепции на „Интегрална йога”.

Когато за „Пътя на интегрираното съзнание” се използва и понятието „Йога“ на интегралното съзнание“, трябва да е напълно ясно, че това не е „Интегрална йога“ на Ауробиндо, или на Сатчидананда, или на Сатиянанда, или която и да е друга „Интегрална йога” (както е известно, има редица школи или организации, определящи се като „интегрална йога”).

В тази светлина, „Йога“ на интегралното съзнание”, не е и няма общо (във връзка с използването на понятието „интегрален“) с това, което се нарича и което се има предвид с понятията „Интегрална йога” или „Интегрална” йога в никой от известните и съществуващи нейни варианти и организации.

Съответно – не е и няма общо с концепции и съдържания на книги, с които се изразява същността на най-известната и позната форма или школа на „Интегрална йога” – известната с това наименование йога, общност, организация и общо духовно наследство от творчеството и дейността на индийския мислител, философ и писател Шри Ауробиндо.

Творчеството на Шри Ауробиндо е определяно от последователите му като „нов духовен път”. (Подобни квалификации и отношение принципно представляват явление, което е много характерно за последователите на такива личности, почитащи тяхното наследство и боготворящи ги, в рамките на създадени от тях общности, организации, центрове, ашрами, препечатващи техните книги, писма, лекции, поучения и мисли.) Периодични публикации на Ауробиндо (както и писма и текстове) в началото на XX век по различни теми, отнасящи се до йога, са били оформени впоследствие като отделни глави и събрани в книги, включително в книгата му „Синтезът на йога”. Допълнено от други публикации с религиозно-философски характер, съдържанието на книгата е придобило известност като „Интегрална йога”.

Има и редица други основатели на школи, гуру или инструктори, коитос лекота използват като определение за практики в своите школи, международни организации, методи, практики или курсове внушаващото респект понятие "интегрална йога".

Парадоксално е, че някои източници назовават дори великото наследство на Патанджали с неговата „Йога сутра” като „интегрална йога”, неоснователно, защото „Йога сутра” е основа, „класика в класическото“, възможната към онова време вероятно първа квинтесенция на древното ведическо наследство и познание за Йога и нейната философия и практика, извлечение от религиозните, духовните, мисловните и философски основи на философията и практиката на Йога, съдържащи се във ведическите текстове и особено идеите и концепциите, разглеждани и изразени в различните Упанишади (както и взела от практическия опит по онова време и обобщила в лаконичните си сентенции хилядолетното наследство предавано през поколенията на йогистки практики, представи и концепции).

Тук понятието „интегрален” въобще е неуместно и твърде тривиално за случая, който има изключителен характер. Ако като причина се визира разглеждането на осемте степени, и в редица други древни текстове и трактати за Йога, съставени впоследствие през времената на Н.е., през Средновековието и т.н., се включват в едни или други пропорции и различен брой степени, които често по същество покриват, макар и с друга подредба на групирането, аспектите на осемте степени в Йога сутра. Това се отнася и за различни текстове, свързани със системата, наречена "Хатха йога".

Понятието „Аштанга йога”, се превежда като „осемстепенна йога” и първоначално би следвало да се отнася и изразява системата в „Йога сутра”на Патанджали.

Има съвременни школи и групи, които се определят като "Аштанга йога", влагащи в понятието един или друг смисъл или аспекти, практикуващи предимно и основно физически практики, с едни или други акценти, аспекти, подходи, модификации, без въобще да съответстват в своите практики на смисъла на понятието и на изразеното като цялостен комплекс в системата на Патанджали.

За "Аштанга йога" също се използва характеристика като "Интегрална йога", както по отношение на системата, описана в "Йога сутра" на Патанджали, така и на организирани в съвремието ни през десетилетията на XX век школи с мрежи от филиали по света, на които е вменено наименованието и определението "Аштанга йога" или "Интегрална йога".

Например, наричат "Интегрална йога" и институцията, изградена от индийския гуру Сатчидананда. Той е придобил популярност на Запад през втората половина на XX век. Както и други съвременни популяризатори на йога и основатели на институции с международни мрежи и центрове в различни държави (например, като Свами Вишнудевананда, базирал се в Канада, или Свами Сатянанда, останал в Индия /Бихар/), Свами Сатчидананда също е бил ученик на Свами Шивананда. Сатчидананда и неговите последователи са създали голяма мрежа от институти и центрове в Америка и в различни други части на света, и по подобие на Ауробиндо е определил своята йога и дейност като система с наименованието "Интегрална йога", превърнало се в нейна „търговска марка”.

Така, от една страна се вкарва класическата и всеобхващаща и съдържаща същинската същност и есенция на Йога на Патанджали в едно съвременно известно и звучащо понятие, използвано и в редица други случаи за съвременни школи, и от друга страна се изразява претенцията (или се правят внушения) от страна на тези съвременни школи, наричащи се "Аштанга йога", както и "Интегрална йога", и на всякакви практикувани в днешно време „стилове“ или методи, наречени „интегрални“ или „интегрална йога“, че имат пряка връзка (и дори едва ли не – непрекъсваема линия на приемственост) с най-древните първоизточници, включително с "Йога сутра" на Патанджали с коментарите на Вияса, и изразената в нея система, и съответна достоверност, цялостност и оригиналност, независимо от това доколко въобще има такава връзка и в какви форми и модели се осъществяват практиките в съответни съвременни школи или групи, определящи се като практикуващи „Аштанга йога”. (С това екзотично понятие се опитват да придадат смисъл на нещо повече на тези техни школи, някъде дори ги свързват с представата за повече енергия или повече динамика, без учениците да си дават сметка, че под „Аштанга йога“ още от минало време се има предвид осемстепенната система на Патанджали в неговата „Йога сутра“.)

Бихарската школа на Свами Сатянанда, основал висше учебно заведение по йога, понякога също е наричана от някои негови последователи „Интегрална йога”.

В практиката има такива илюстрации на относителността и прагматичните причини при използване в наименования на школи или организации в Йога на понятието „интегрална йога”.

Сатянанда е въвел и релаксиращо-сугестивната и автосугестивна практика, наречена "Йога нидра". „Нидра йога“ е определен аспект на практика на релаксиране с това наименование, включващо понятието „нидра“. „Нидра“ на санскрит означава „сън“, а релаксиращата практика с това наименование е придобила известност като „йогистски сън“. Съответната релаксираща практика се описва понякога с много големи претенции, едва ли не като висша форма на медитация, като представлява себеотпускане и релаксация, осъществяваща се не в тишина, а придружена с гласови напътствия. Практиката предполага предварителна настройка, решение или намерение за определени ментални процеси, които да се преминат или осъществят по време на релаксирането, приписват й се редица ментални процеси или състояния, формулирани с едни или други абстрактни понятия и фрази, които би могло /би се очаквало или би трябвало/ да се достигнат, както и множество възможни положителни здравословни ефекти, с използване и позоваване на някои съвременни понятия в медицината и психологията. Претенцията е, че съзнанието остава на границата между съня и будното състояние, релаксиращият не заспива, но успява да постигне и се оказва в алтернативно състояние, в което със собствени усилия или благодарение на гласа на водещия занятието учител или звуков запис, преминава през редица визуализации /или поне си мисли, че е успял да визуализира/ и съответни вътрешни възприятия. Обясненията за това, че Йога нидра е специфична практика, която е нещо различно от обичайното релаксиране, себеотпускане /по време на което практикуващият също може да преминава през най-различни вътрешни състояния, без непременно да се обявява или да претендира, че практикува някакъв специален друг стил или метод/, различно от разнообразните начални медитативни състояния, които се преминават обичайно преди навлизане в същинска медитация, се свързва със съня, а методът претендира, че достига и докосва някакви особени състояния, свързани със съня, че се постига особен вид сън в будно състояние със запазване на осъзнатост и пр. Но Йога нидра няма всъщност нищо общо със специалната йогистка практика, наречена Тибетската йога на сънищата, нито има всъщност общо с практики, свързани с овладяването на така наречените ясни „осъзнати“ и „контролирани“ сънища. И Тибетската йога на сънищата и овладяването на „осъзнати“ и „контролирани“ сънища предполагат такива сложни ментални процеси и ниво на ментални и духовни постижения, с които Йога нидра няма общо и от които нейната релаксираща практика /още повече в масово практикувания й и достиган вид и форма/ е съвсем далече.


За „Йога Нидра“

А  „Йога нидра” е само един съпътстващ метод, съпътстващ практики на Хата йога, с медитативно-релаксиращи аспекти на практиката, на който метод е придадено съответното наименование, създаващо впечатление за някаква отделна система на Йога.Този метод би могъл да доведе до определени дълбочини на медитативна релаксация с визуализация в будно релаксиращо състояние в полето пред вътрешния поглед на образи, но може и да се практикува от начинаещи като състояние на направлявана с думи от инструктора релаксация, без въобще да се стига до визуализации, макар и практикуващият да си създава впечатление, че ги е постигнал, с евентуалната поява на мержелеещи се мисловно-визуални спомени /но не ясни вътрешни визуални изображения/ в паметта, какъвто в повечето случаи е постиганият резултат. Същевременно Тибетската йога на сънищата се свързва с такъв сложен медитативен метод, че фактически може да се разглежда не само като метод, а като самостоятелна медитативна система, до която се стига със система от практики и съответно – като система на Йога.




За Йога на интегралното съзнание
Медитацията – „как се правят асани и спомагателни практики за Първото ниво“

От казаното тук се разбира, че когато говоря за медитация, включително за упражненията по медитация в Първото ниво, нямам предвид разни масови практики, при които в повечето случаи медитацията не е същинска. Навсякъде има групи, в които могат да се срещнат някакви текущи и съпътстващи практики с упражнения в квази-медитация. Много хора възприемат като медитация своя опит в практиките и процесите на успокояване, релаксиране и релаксация, или съсредоточаване. Мнозина си мислят, че опитите им да се научат да медитират представляват осъществяване на медитация.

Правилното и достатъчно разбиране на сравняването на същността и нивата на развитие на „Йога на интегралното съзнание” със същността и нивата на развитие при познатите традиционни системи в традиционната и класическа Йога, би изисквало като предпоставка да се опознаят и разберат редици и множества всеизвестни понятия и определения, за които в нашия свят има океани от информация, тълкувания, определения и поучения.

За развитие по пътя на „Йога на интегралното съзнание” не е дошла още епохата.

Масово развитие и практика би могло да се достигне в по-далечно бъдеще, ако човечеството оцелее до тогава. Все още е далече и времето, когато ще се стигне до нейното по-широко разпространение и концептуално разбиране и приемане.

Иска ми се да вярвам, че се приближаваме към границата на настъпването на такава епоха, но знам, че това не е така.


Предпоставките за хилядолетен идеен генезис и „Пътят навътре“

„Пътят навътре“ - път към далечните хоризонти на незримото, преминаващ през вътрешните пластове на собствената същност – на своето „Аз”

Стремежът към проумяване на тайнството и проникване в същността на човешкото съзнание до неговите най-далечни предели и пътищата водещи отвъд тях, интересът към сънищата, включително и овладяването на състоянията и възможностите на „осъзнатите” и „контролирани” сънища за стигане до пътищата с портали към света отвъд тях, както и медитацията с нейните същински крайни цели, са само различни аспекти на древната идея и стремеж за опознаване и преминаване на Пътя навътре.

Тази идея и стремеж към проумяване на тайнството и проникване в същността на човешкото съзнание и към Пътя навътре (и от вътре – навън и Отвъд ) стои от незапомнени времена в основата на тайнства, вярвания и религии. Тя стои в основата и в същността, и е изворът и първопричината на възникването на практиката и последвалото развитие на философията на йога, изразена и формулирана още в първите векове на първото хилядолетие преди новата ера в текстовете на Упанишадите, завършващи във философска форма ведийското идейно наследство. (Впоследствие на тази идейна, концептуална и словесна основа – формулирана със сентенциите-„афоризми” в „Йога сутра” на Патанджали.) Това философско формулиране в Упанишадите започва да се случва хиляда години преди появата на Христос, няколкостотин години след появата на арийците по земите в долината на река Инд, пристигнали от по-древните си обители заедно с тяхното ведийско наследство и с мъдростта на техните Риши, възприели, развили и продължили в религиозното и духовно богатство на ведийското наследство мъдрост от още по-древни културни, идейни и мисловни пориви, прояви и традиции, започнали своите начала повече от хилядолетие дори и преди тях.

Предпоставките за този хилядолетен идеен генезис идват от далечни времена с древни ритуали – приемници на още по-древни тайнства от зората на човешката история, проектирали своето религиозно, духовно и идейно влияние и въздействие през моретата на времето и през пространствата на земите около Шумер, Акад и Вавилон, до териториите зад Каспийско море и отвъд тях – религиозни, духовни и културни проекции, разпръснали през времето в различните прилежащи региони въздействие на своите най-древни култури, и посяли семена за най-ценни кълнове, израснали впоследствие като нови религиозни, духовни, концептуални и мисловни творения.

Така се стига до времената, когато първосъздателите на „ведийските текстове” – на религиозни химни, песнопения, молитви, правила, истории  (наизустявани, опазвани наум и препредавани през поколенията, превърнали се в по-късни времена в строго определени ведийски съдържания, групирани по-късно в известните четири Веди и записани още по-късно като текстове) са заложили и вплели в техните химни, заклинания, мантри, стихове, истории и текстове кълновете за оформяне на уникалната основополагаща генерална идейна линия да се търси божествената същност и върховната истина за същността на заобикалящата ни реалност не от себе си пряко навън, а чрез навлизане навътре в собственото си съзнание. Чрез потъване и пътуване навътре в себе си и през себе си.

Това е обяснението за естественото възникване и натрупването на разнообразни предпоставки още от времената преди шест хилядолетия, проектирали се през времето и довели до започване на комбиниране преди поне пет хилядолетия на предпоставките за генезиса на различни практики на Йога, а впоследствие преди около три хилядолетия и половина, на фона или в контекста на развитието на арийските и индийските религиозни вярвания – на концептуализиране и развитие и на различни идеи, довели до развитие на философските им представи и концепции в Упанишадите, и довели по-късно до обособяване и оформяне на различните системи на индийската философия, включително и до изкристализиране и ясно формулиране  на идеи, вярвания, концепции, които стоят в основата на философията на Йога с нейния уникален характер. Идеи, вярвания, проникновения, концепции и събития с хилядолетен произход и генезис, довели още в хилядолетието преди Христос както до възникването и оформянето на редица философски системи в индийската философия, така и до възникването, развитието и разпространението на религии като Будизма и Джайнизма, и на различните вярвания и аспекти в Индуизма.


Пътят навътре

Такива са хилядолетните исторически и духовни източници, идейни извори и процеси в генезиса на индуистките религиозни вярвания, довели всъщност и до възникването, създаването и развитието и на Будизма и на Джайнизма. Такива са идейните източници за няколкото школи на индийската философия, включващи и философията на Йога.

Това са изворите, от които води началото си идейната река, довела до генезиса на практиката на Йога, вкл. и до възникването и развитието на Тибетската йога с нейните не една разновидности, сред които и Тибетската йога на сънищата.

Такива са най-древните източници и извори още от зората на човешката цивилизация в генезиса на светоглед, концепции и практики, довели до развитието на цялостното идейно и духовно богатство в обхвата на традиционната и класическа Йога.

Такива са древните хилядолетни извори и източници на идеята за Пътя навътре и за стремежа за неговото опознаване, овладяване и преминаване, включително и за опознаване на света на собствените сънища и преминаване през неговите пространства с всички произтичащи от това форми и разновидности на възможности, евентуални последствия и потенциални опасности.

Стремежът към Пътя навътре, неосъзнат или осъзнат, е присъщ на човешката натура и е причина за нуждата от религиозна връзка и за пораждане на религиозни вярвания, но ценността на ведийско-индийското духовно наследство е, че още от древни времена то сравнително ясно изразява и дава основата за осъзнаване и осветяване на същинския Път за търсене и достигане до върховната божествена същност, за търсене на единствената всеобхватна истина, на възможния Път и за опознаване на тайнството на видимата и невидимата реалност.

Не пряко „от себе си – „навън” в търсене и в обръщение към божественото. По Пътя навътре в себе си и през себе си, а после „отвътре” „навън” към отвъдното, божественото и Бога.

Няма нищо по-нужно на човешкото същество от вярата, че съществува някакво друго по-добро продължение и място отвъд познатия и видим хоризонт на земния му живот и път, и не толкова заради себе си, колкото заради надеждата, че там отново ще срещне и ще се събере с любимите му близки хора, които вече са напуснали преди него този наш свят. И ще се увери, че Там те са добре и щастливи.


Медитацията

Медитация от позиция на класическата и традиционна йога и традицията - как трябва да се изпълняват асаните, философията и целта на йога и постигане на мокша. Хоризонтална медитация. ***

Йога практика и медитации от позиция на Пътя на интегрираното съзнание - полезна за Нулевото и за Първото ниво. Хоризонтална медитация като съпътстващо съдействие. Вертикална медитация през Сънищното пространство, Портала и през Вътрешните сфери. ***


„Освобождаването“ – отруденият работник и селянин, които водят тежък живот и биха могли да се надяват на някакъв вид „освобождаване“ не биха имали време, сили, възможности и предпоставки в ежедневието си да се занимават с необходимите ментални практики, освен религиозна посветеност, отношение към труда, безкористие – и да се надяват, че това може да ги доведе до просветление и освобождаване, което изглежда фикция и заблуда. Брамини и духовни лица, които биха имали време, настройка и възможности за ментална практика, водят такъв начин на живот, който е сравнително благоприятен, лек и необременен от ежедневен труд за оцеляване. Идеята  при тях за „освобождаване“ и евентуалният стремеж и нужда да се „освободят“ изглежда повече като една ментална конструкция, фикс идея, без да е обусловена от някаква екзистенциална необходимост и житейска тежест, и изглежда като глезотия и концептуален подход, теоретичен интерес, философска практика.

В този смисъл въобще в преследването и прокламирането на идеята за „освобождаване“ чрез менлани практики има една философска фикция и от гледна точка на практическите обстоятелства и възможните лични мотивации – определено лицемерие.

При аскети и отшелници, би могло да е въпрос на вяра и преследване на цел, на основата на трансцедентна настройка към самия свой живот и реалност. Но това не би се отнасяло за брамини, водещи сравнително обичаен начин на живот в храмове и религиозни институции.


Психофизиологична връзка

За перефразиране и формулиране
Цял живот – действия – остават следи в мозъка - асоциативни връзки - синхрон - ментални състояния, качества. Асаните – създават се в мозъка асоциативни връзки – за това е необходимо време и практика.

**..с другите системи – направо на ментално равнище без да има асоциативна структура, която да въздейства за развитие на способности и да спомогне за менталното„навлизане навътре“.

Всяка позиция, която спонтанно не се практикува в ежедневието – тялото има склонност да деградира – може да е асана – за някои стойка на колене или лотус е асана, а за други ежедневна естествена позиция – ползата от позиции, които в ежедневието спонтанно не се практикуват – стави, но и такива с въздействие на вътрешни органи, от една страна - на гръбначен стълб и стави, от друга - на вътрешни органи съчетано с кръвообръщение и наплив на кислород – асаните в зависимост от човека и начина на живот може да са различни и без брой, като се изключи, че има определени зрелищни и по-специфични.

***   ***

За различните разновидности на Йога – религиозните практики

Може всякакви допълнителни практики и подходи, свързани с религиозната посветеност и вярвания, самата Йога със същинските си цели се позиционира в религиозния контекст, но това не значи на тези подходи да се приписва йога когато не са включени принципи родени от практиката – физическите пози като основа – психофизиологичните връзки и постепенното събуждане на връзката между тялото и съзнанието - менталното подготвяне – менталното качество.

Развития в „Джнана“ ("Джнана йога") и начин на живот според „Карма“ ("Карма йога") може да са съпътстващи на реалната практика в Йога, както и биха били всякакви други религиозни практики.

**Осъзнаването започващо от нивото на менталното и виждане на реалността (например при "Джнана йога" или "Карма йога"), започвайки направо от менталното, без преди това чрез физическите практики постигане на събудена психофизиологична връзка и нейното активиране, би било същото както без никаква подготовка да се посветиш в религиозна доктрина и да постигнеш висши състояния. Затова Патанджали започва с моралния кодекс като първа основа – първи рамки на процеса на умствено развитие, душевно подреждане, предшестващи подготовката за менталното събуждане и последваща връзка чрез психофизиологичното въздействие. Започва се с морала и почтеността като първоначална основа, а впоследствие процесите стават с двупосочно едновременно въздействие.

Има няколкото пътя за следване в индийската традиция за обикновените хора – определени начини на живот и спазване на правила, от една страна, и път на саниаси, от друга страна. Начините на живот и спазването на правила съвпадат с представата за така наречените видове йога „Карма йога“ и „Бхакти йога“.

За индийци с ниски социални позиции, ангажирани постоянно да работят, за да преживяват и оцеляват, достъпът до определени възможности и практики е бил ограничен. От край време хората са се борили да оцеляват, били са ангажирани с труд и проблеми, не всеки е можел да се занимава с практики от вида на тези, които по-късно са били включени в различни системи, вкл. и наречени с името „Хата йога”. Не всеки е имал време и възможности да практикува  в духа на „Хата йога”, както и да се занимава с ментални практики и медитация.


Динамичните практики в Йога

Освен съвременните допълнения, промени и модификации, свързани с разпространението на Йога в западния свят, в който отдавна има традиция на динамични упражнения и гимнастика, включително и поради по-студения климат, свързани с комерсиализирането и стремеж за привличане на последователи, както и с решения на един или друг основател на школа, който се стреми да придаде различен, нов, или „по-комплексен“ облик на своята школа и практика, включването на динамика в практиките на йога има и някои исторически предпоставки.

В дворците на махараджите (местните владетели на кралства и княжества) са се съчетавали практики от „Хата йога“ с бойни техники. Така са се оформили и аспекти в практиките на "Хата йога" с по-динамичен характер, в съответствие с конкретните нужди – динамични практики. Но това не значи, че те съответстват на основната идея за същността на Йога и не значи да се смесва същността на правилната практика в Йога с динамиката, свързана с подобни техники и практики, не значи, че  смесване в йога на такъв вид динамични техники съответства на основиня принцип. Там целта е била и подготовка на воините им, на гвардията на махараджата, при което се е излизало извън обхвата на първоначалната идея за правилния начин за практикуване на физическите упражнения.


„Карма йога“, „Карма“ и „прераждането“

Идеята за „Карма йога“ има и определена социална мотивация, включително от гледна точка на стремежа на брамините към запазване на своите властови позиции и влияние върху различни слоеве на населението. Начинът на живот, препоръчван за последователите на „Карма йога“, на които се обещава така ментално възвисяване, просветление и освобождение, изразяват и „политика“ за утвърждаване на система на поведение, водеща до сдържането на недоволството.

Религиозната представа и вяра, мотивирана и обяснена с кармата и с възможностите на прераждането, въобще идята и вярата за съществуването на кармата и прераждането, са много удобни за кастовата система. Дали е измислена от прозорливи мъдреци, или се е появила спонтанно в жизнената практика и в индийската религията в древността (по-късно очевидно възприета и използвана от „Буда“ и от будистите, независимо от това дали те приемат или отричат приемственост с ведийската традиция), тя представлява удобен социален инструмент.



„Интермедзо”

1.

Присвояване на известни имена от древността

Присвояване в днешно време от гуру, майстори, духовни лица на известни древни имена – силата на имена на мъдреци от древността

Друг пример за ефект от комерсиализирането е използване на известни древни имена на мъдреци от духовни представители и гуру в сегашно време – в горния контекст, например, използването на името на Матсиендранатх като име на съвременни „Гуру“. Това е разбираемо – тези имена имат определено значение и смисъл, носители са на духовна енергия, а е и въпрос на израз на почит и уважение. Но понякога е малко досадно – търсиш в информационния фонд нещо например за Матсиендранатх от X век, а ти се появява съвременен гуру.


2.

„Йога Нидра“

Един от многото сравнително по-нови видове Йога – „Йога нидра”

Удобен вариант за практикуване в групи и за събиране на такси от участниците. Доколкото релаксацията се осъществява при гласово ръководене от страна на учителя или инструктора, макар че има и вариант да си пуснеш запис в домашна среда. Но Йога нидра е един от най-малките и далечни примери свързани с комерсиализирането на Йога, още повече, че релаксациите в духа на „йога нидра” могат да се включват като допълнителни елементи в общия контекст на занятията с други техники. Въпросът е, че на този метод се приписват несъществуващи възможности, или поне възможности, които биха могли да бъдат постигнати от много ограничен кръг хора.

 „Йога нидра” – поредният лабиринт от думи и понятия, с който обясняват уникалност и ефекти, възможни за постигане състояния, абстрактни определения, даващи възможност на всеки ученик да повярва, че е достигнал едни или други състояния, неизяснени положения, скрити зад поредица понятия, поредица състояния с термини от медицината и психологията, които могат да се излекуват, никаква връзка с практиката на Тибетската йога на сънищата, нито с практиката на постигане на осъзнати и контролирани сънища, погрешни тези от позицията на този, който години наред се е занимавал с наблюдения на сънищата си и с практиката на постигане на осъзнати и контролирани сънища, с абстрактни цикли или състояния които се преминавали на границата между сън и будно състояние, дефицити, които се преодолявали и пр. процеси – претенция за висша степен и форма на медитация, което е абсолютно абсурдно. Форма на релаксиране с определен метод с външно въздействие, при която може да се постига определено медитативно състояние. „Нидра“ от санскрит означава „сън“. Понятието е свързано и със сън на Вишну между космически цикли.

3.

Автоматично повтаряне, взаимстване, догматичен подход, безкритичен подход, инструментализиране, комерсиализиране

Характерно за подходи и маниери на основатели на школи, гуру, адепти и последователи в днешно време

Повтарят като папагали казано или написано от техни предшественици или „гуру“, или дори от текстове от предишни времена без никакъв критически размисъл или критична оценка и преосмисляне. Така следват някакъв сляп догматизъм.

Взаимстват, повтарят и предават като някакви абсолютни истини дори тези, които не са съвършени, не са коректни или са погрешни.

Някои от тях – поради наслоили се проблеми от разбиране на оригиналите или техния превод през вековете, или пренасянето им и интерпретирането им през поколенията. Други от тях – поради погрешност в разбирането и интерпретирането на казаното от самите „мъдреци“, които са били творците или носители през времето на едни или други мисли, идеи, концепции, дошли до тях от дълбините на времето или измислени от самите тях в светлината и въз основа на познанието, дошло до тях от още по-древните времена.

Изхождат догматично от предпоставката, че всичко измислено или казано в древността и причислявано като част от съдържания на древни текстове е някаква абсолютна истина и във всички аспекти е коректно и правилно. Без да го разгледат критично или от позиция на днешни изследвания или собствен опит.

Превърнали са йога и древното знание и наследство в бизнес, в средство за препитание, в инструмент, с който се надяват да забогатеят и да си изградят приятен живот.

Сляпо използват и градят собствен бизнес и авторитет, повтаряйки като папагали текстове и публикации на свои гуру или основатели на школи към които се водят, сякаш написаното е най-съкровената истина и прозрение, в повечето случаи заливайки така с водопад от абстрактни понятия, празни твърдения и опити за внушения за дълбокомислени процеси, състояния и възможни постижения.

Тези и тези съставяни и циркулирани в контекста на комерсиализирането на тези практики и „мъдрости“. Това прави особено силно впечатление поради възможностите предоставяни от интернет.

Такава догматичност е имало и преди хилядолетия. И именно тя е довела до преразглеждане на идеи и концепции и до създаването на Будизма.


***   ***

ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА ЕВЕНТУАЛНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗПОЛЗВАНЕ

1)

Свързване - обясняване на източник - начало на учител с Шива – така обясняват хронологията началото

Визуализации – 3 варианта – доста елементарни

Източник Буда – трябва да се приеме тезата за просветление, от което е получил информацията

Ако началото е в 15 век пр. н.е. – сякаш са паднали от небето с чисто съзнание – трябва да се приеме тезата, че са получили текстовете, или елементите за тях с просветление и медитация

Няма как идвайки в долината на Инд да не са носители на култура и предпоставки, продължили развили се в текстовете. В този смисъл няма как изведнъж от нищо да са се появили. Имат по-стара история.

Ако изместват хронологията на Упанишади и Сутри, излиза че философските системи са се развивали през вековете след н.е., а не в средата на първото хилядолетие пр.н.е. Това измества напред във времето всичко много след развитието на Будизма.

2)

Копиране, взаимстване, разменяне на местата, нови понятия със старо съдържание.

Зависи от контекста на времето когато са създали текста си - от една страна се съобразяват с доминиращи концепции, или изхождат от оформили се концепции преди тях или в последното време,  както и с утвърдени и почитани към това време богове и религиозни движения, от друга страна взаимстват от предишните текстове, от трета - опитват да налагат свой образ и специфика, разместват, допълват.


За някои самхити предполагаемите датировки за създаването им от учените индолози се разминават с 1000 години.

В този дух, всеки може сам да направи сравнение между описания, класификации и елементите в съдържанието на различните видове текстове, налични в информационния фонд. Тук цел не е да се прави подробен преглед, сравнителен анализ и изложение на съдържанието на всяко отделно произведение, или на всичко съществуващо по темата или по общия комплекс от теми.

Ако Йога сутра се определя като Раджа йога заради висшите степени, ако за основал Хата йога се счита Горакшанатх през 10 век, като той съдържа шест степени, вкл. и висшите в Йога сутра като пропуска първите две, ако за Хата йога прадипика се казва че съдържа 4 степени...

Често при превеждането от санскрит се получават съществени различия в преводите, в зависимост от тълкуването на преводача, което създава различни представи за отделни елементи в съдържанието на едни и същи текстове. Ако преводачът прибави по свое усмотрение по подразбиране някое понятие и определение, би могъл да създаде неправилна представа и да свърже понятия, които са различни, например да асоциира една йога практика с друга, едни проявления и аспекти на йога с школа или система, с които нямат пряка връзка, или един вид йога с друг вид йога.

В древността поредните нови произведения, „систематизирани колекции от мъдрости, учения и знания“, самхити, са били съставяни на базата на информацията, с която е разполагал и на познанията, вкусовете и предпочитанията на съответния мъдрец, учен или съставител. Получавало се е смесване на различни аспекти и практики, всички те произтичащи от различни предишни школи, като в едни или други школи в миналото е било акцентирано на едни или на други практики със съответните философски съображения, и обяснения. Когато се е съставяло поредното ново произведение, наименовано от съставителя като определена йога, впоследствие при превода след време би могло да му се приписва принадлежност към една или към друга система. При комерсиализирането на йога в днешно време, при превеждането от санскрит и започналото издаване на наличните текстове (за някои текстове на санскрит се оказва, че са били неизвестни и са били открити едва преди няколко десетилетия), в стремежа на различни днешни школи или организации да си припишат принадлежност към класически системи, или в стремежа на издателства да реализират популярност и приход от своето издание, едни или други преведени от санскрит произведения се анонсират с произволни и погрешни периоди на създаване, или се асоциират неправилно с една или друга школа или система като първоизточник, с което допълнително се увеличава объркването и неадекватността и несъответствието с реалностите в миналото в днешния информационен фонд.

В Йога сутра и в различните последвали текстове и известни самхити системата на йога се определя с различен набор отделни конкретни практики или етапи – в осем степени в „Йога сутра“ на Патанджали, в шест степени в „Горакша самхита“ на Горакшанатх, в седем степени на „Геранда самхита“ с предполагаем автор „риши Геранда“, или в четири степени, характерни за Хата йога, в „Хата йога прадипика“ на Свами Сватмарама. В самхити определяни като представящи Хата йога се включват практики и степени, излизащи извън представите и определенията за Хата йога и включени още в „Йога сутра“ на Патанджали, която е назована като Раджа йога.

В информационния фонд в анонсите на някои книги Геранда самхита се определя като...

В анонсите на книги при преводи на западни езици, в стремежа на преводачи и издатели да придадат особена значимост на даденото произведение, а дори и в статии в енциклопедии, се асоциира с определен вид йога, без на това да има ясни основания на базата на систематизация на критерии.

Геранда Самхита е един от трите важни текста по класическата хатха йога, заедно с Хатха Йога Прадипика и Шива Самхита. Трактатът е написан на санскрит в края на 17 век и се счита за най-пълният от трите текста.

"Геранда Самхита" е най-авторитетният древен литературен източник по Хатха йога, достигнал до наши дни. Неговият автор е риши Геранда.
Доисторическият ръкопис.

И Герандда самхита и Шива самхита се определят като „най-изчерпателния“ текст по Хата йога.

Съставена преди около 5 века, “Шива самхита” е един от най-благонадеждните древни текстове за хата йога. Той включва много красиви учения, които ...

...беше заимстван директно от втория трактат, но някои стихове бяха пренаписани непоследователно и неграмотно.




====================> <============================> <==========================


Рецензии