Sniegobojca

Красимира Стойнова

СНЕГОРИН

Натрупа сняг. Бе приказна картина
за час, за два, като във минал век.
Уви, обаче! Мина снегорина!
То бе пърпорене, то шум, то ек!
Нещастния снежец сбра в мръсни купи
и улицата пак си почерня,
и красота за кой ли път отстъпи,
и сякаш... никога не е била.
Остана ми снежецът във душата,
във онзи свят, с затворени очи...
Преди да го изринат със лопата.
Защо наивно го природата дари?!



SNIEGOBOJCA

Sypnelo sniegiem. Widok nie z tej ziemi.
Czas jakis bylo jak w ubieglym wieku.
Przejechal plug! Niestety, wszystko zmienil!
Narobil tyle szumu, tyle zgielku!
Nieszczesny snieg pozgarnial w brudne pryzmy
I znow dokola czarno sie zrobilo,
Kolejny raz uroda swiata prysla,
A moze…wcale pieknie tu nie bylo.
Na zawsze w sercu snieg pozostal mily,
W marzeniach sennych przed oczami staje…
Gdy jeszcze go lopaty nie stlamsily.
To po co lekka raczka natura nam go daje?!