Пётр Вяземский Язык и зубы Език и зъби

„ЯЗЫК И ЗУБЫ”
Пётр Андреевич Вяземский (1792-1878 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЕЗИК И ЗЪБИ
                (Източен аполог)

Един султан везира побелял ругал,
че му е много мек и благодушен нравът.
„Животът този нрав добре ми го е дал,
че с него аз запазих почести и слава –
везирът рече, – сред двореца ти честит
при честите промени той бе моят щит.
Аз на шейсет и пет съм, наш султане драги,
и знам, че твърдите зъби са си беля,
виж – никой май не оцеля
и всички тях езикът гъвкав надживя ги.”


Ударения
ЕЗИК И ЗЪБИ

Еди́н султа́н вези́ра побеля́л руга́л,
че му е мно́го ме́к и благоду́шен нра́вът.
„Живо́тът то́зи нра́в добре́ ми го е да́л,
че с не́го а́з запа́зих по́чести и сла́ва –
вези́рът ре́че, – сред дворе́ца ти чести́т
при че́стите проме́ни то́й бе мо́ят шти́т.
Аз на шейсе́т и пе́т съм, на́ш султа́не дра́ги,
и зна́м, че твъ́рдите зъби́ са си беля́,
ви́ж – ни́кой ма́й не оцеля́
и вси́чки тя́х ези́кът гъ́вкав надживя́ ги.”

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Пётр Вяземский
ЯЗЫК И ЗУБЫ
                (Восточный аполог)

Один султан пенял седому визирю,
Что твердой стойкости он не имел во нраве.
„За недостаток сей судьбу благодарю!
Им удержался я и в почести и в славе, –
Сказал визирь ему, – и при дворе твоем
Средь частых перемен он был моим щитом.
Мне шестьдесят пять лет, – прибавил он с улыбкой, –
Из твердых тех зубов, которые имел,
Ты видишь – редкий уцелел;
Но все их пережил один язык мой гибкой”.

               1823 г.




---------------
Руският поет, публицист, преводач, историк, литературен критик и държавен деец Пьотр Вяземски (княз Пётр Андреевич Вяземский) е роден на 12/23 юли 1792 г. в Москва. Получава добро образование в йезуитски пансион в Петербург и при професори от Московския университет. През 1812 г. постъпва в московското опълчение и се сражава в битката при Бородино. Изпълнява важни дипломатически задачи и се издига до директор на Държавната банка. Първите си стихове пише през 1802 г., първите му поетични публикации са от 1808 г. във „Вестник Европы”. Едва 20-годишен, вече е известен като един от най-перспективните млади поети на Русия. През 1825 г. основава сп. „Московский телеграф”, редовно публикува стихове, рецензии, остри литературни критики, преводи на творби на западноевропейски писатели. Голяма популярност добива с литературно-критическите монографии „Языков – Гоголь” (1847 г.) и „Взгляд на литературу нашу в десятилетие после смерти Пушкина” (1847 г.), с литературоведческия труд за руския драматург от екатерининската епоха Денис Фонвизин (1848 г.) и с издадената през 1865 г. на френски език книга с публицистични етюди „Lettres d’un vétéran russe de l’année 1812 sur la question d’Orient, publiées par P. d’Ostafievo”. Действителен член е на Руската академия на науките (1839 г.), действителен статски съветник (1839 г.), член е на Академията на науките в Санкт Петербург (1841 г.), съосновател и първи председател е на Руското историческо общество (1866 г.). Автор е на стихосбирката „В дороге и дома” (1862 г.). Умира на 10/22 ноември 1878 г. в германския град Баден-Баден.