Есен Осень Димитър Методиев
В дремоте и забвенье утопая,
Всё-всё раздав, не празднуя обид,
Величественна и тиха без края,
За светом дня и осень отгорит.
И незачем ни плакать, ни молиться.
Да, время поразвеет листья дней.
Но тополь жёлтым светом озарится –
И вспыхнет по-над зеленью полей.
*****************
Оригинал здесь: http://www.stihi.ru/2013/12/23/67
Потънала във дрямка и забрава,
раздала вече всичко на света,
успокоена, мъдра, величава,
със ясни дни угасва есента.
Ненужно е да плачете, да молите.
Да, времето листата-дни развя.
Но жълтите огньове на тополите
горят над зеленеещи нивя.
1956 г.
Свидетельство о публикации №113122404727
Валентина Агапова 26.12.2013 09:20 Заявить о нарушении